Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Йоана
Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 2642 по описа на състава за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 405, ал.1 от КЗ и чл. 86 от
ЗЗД.
Ищецът М.В.К. поддържа твърдение, че е собственик на лек
автомобил „Ауди 53“ с рег. № ******и номер на рамаWAUFFFR7F1142760, който бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при Общи условия
със застрахователна полица № 0306X0322862 от 28.08.2017г.
и с покритие „Пълно каско“, при ответното дружество. Ищецът твърди, че бил
изправна страна в договора – понеже заплатил и дължимата застрахователна премия
за да има застрахователно покритие. Според допуснатите от съда в първото
открито съдебно заседание фактически уточнения на ищеца, на 13.08.2018г.
настъпило пътно-транспортно произшествие с участие застрахования лек автомобил,
управляван от ищеца, който по време на движение - предприел внезапна маневра за ляв завой, с цел да
избегне удар с внезапно възникнало препятствие на пътното платно /преминаващо
куче/. В
резултат на тази маневра, застрахования при ответника лек автомобил ударил корпуса
на друг преминаващ отляво лек автомобил - „Алфа Ромео“ с рег. № ******,
собственост на П.Д. и управляван от нея. Според твърдението на ищеца,
настъпилото в резултат на ПТП увреждане на автомобила имало характер на
застрахователно събитие, както по смисъла на §1, т.4 от ДР на КЗ, така и по
смисъла на Общите условия на застрахователния договор. Ищецът твърди да е
легитимиран да получи застрахователно обезщетение за вредите по застрахования
лек автомобил, чиято възстановителна стойност по пазарни цени, считано към
момента на настъпване на увреждането възлизала на 49 788, 65 лева и за
сумата от 612, 78 лева, представляващи необходими разноски за оглед на
застрахования автомобил и определяне на точния вид на уврежданията и стойността
на възстановителния ремонт. той като бил
изпълнил надлежно всички свои задължения в тази хипотеза. Тъй като ищецът бил
изправна страна в застрахователния договор, той заявил писмено настъпилата щета
и предявил към застрахователя извънсъдебна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение, оказвайки пълно и адекватно съдействие за
установяване на вида и размера на щетите. Ответното дружество неоснователно
отказало да изплати дължимото обезщетение, чрез писмо от 24.10.2021г. и второ
писмо от 22.11.2018г. Отказът бил мотивиран с твърдение за изключен
застрахователен риск по т.50.3 от ОУ на застрахователния договор. Напълно
необосновано било становището на застрахователя, за неизпълнение на предвиденото
в чл.50.3 от Общите условия задължение. След представяне на отказа на
застрахователя, възникнала необходимост от извършване на повторен оглед на
автомобила в оторизиран сервиз на „Порше интер ауто БГ“ ЕООД. При изложените фактически твърдения
и съобразно допуснатото от съда уточнение, по молба на ищеца от 10.06.2020г. - ищецът
претендира за осъждане на ответника да му заплати застрахователно обезщетение
за имуществени вреди, представляващи извършени разходи на ремонт на повредите
върху застрахованото имущество, в общ размер на сумата от 50 401, 43 лева,
включваща 49 788, 65 лева за стойност на възстановителен ремонт и сумата
от 612, 78 лева необходими разноски за оглед на застрахования автомобил след
настъпване на инцидента, както и да заплати законната лихва върху дължимото
застрахователно обезщетение, изчислена за периода от 22.02.2019г. (датата на
предявяване на исковата молба) до деня на окончателното плащане. С оглед
очаквания благоприятен за него изход от делото - ищецът претендира за осъждане
на ответника, да му заплати направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника З. „А.“ АД
както по основание, така и по размер. Според становището на ответника, в
конкретната хипотеза не се дължи плащането на застрахователно обезщетение, тъй
като увреждането на застрахования автомобил е в дефинирана от общите условия на
застраховката хипотеза на изключен застрахователен риск. Доколкото в качеството
на водач на застрахования лек автомобил - ищецът допуснал грубо нарушение на ЗДвП,
предприемайки маневра за обратен завой, в тъмната част на денонощието, при
изрична забраназа това/забранителна пътна маркировка/ и не пропускайки попътно
движещият се в лява пътна лента лек автомобил „Алфа Ромео“, реализирал удар в
корпуса му – той осъществил проява на груба небрежност, която станала причина
за настъпване на инцидента и за проявлението на вредоносния резултат. Описаната
хипотеза попадала в приложното поле на чл.14.5 от Общите условия към договора
за имуществена застраховка и дала основание за постановяване на отказа за
плащане. Ответникът оспорва описания от ищеца в исковата молба механизъм на
настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие и поддържа, че
действителният механизъм на настъпване на инцидента бил описан в издадения от
МВР официален удостоверителен документ- Протокол за ПТП №
2018-1026-856/13.08.2018г. Отказът да
изплати застрахователно обезщетение бил напълно правомерен и съобразен с
уредената в чл. 408, ал.3 от КЗ хипотеза и клаузите на т. 50.2, т.50.3 и т.50.4.
във вр. с чл.50.9 от Общите условия на застрахователния договор. В условията на
евентуалност, ако тези доводи бъдат възприети за необосновани - ответникът
излага становище за допуснато от застрахования грубо нарушение на правилата за
движение по пътищата - чл.25, ал.1 от ЗДвП, което обуславяло възникване на
правото по смисъла на чл.395, ал.4 от КЗ на застрахователя да откаже да заплати
застрахователно обезщетение. Ответникът оспорва съществуването на
причинно-следствена връзка между настъпилото пътно-транспортно произшествие от
една страна и нанесените имуществени вреди върху процесния автомобил.
Ответникът оспорва и размера на предявената искова претенция, тъй като счита,
че стойността на вредите е значително по- малка от размера на претендираното
застрахователно обезщетение. При евентуалност, ако съдът приеме, че е налице
застрахователно събитие, ответникът поддържа становище за наличие на тотална
щета на застрахованото МПС по смисъла на чл.390 от КЗ, при което действителната
стойност на автомобила следвало да се определи след приспадане на стойността на
запазените части от него. Ответникът оспорва и претенцията за присъждане на
лихва върху претендирания размер на застрахователното обезщетение, тъй като
оспорва да е изпадал в забава по плащането на едно в действителност недължимо
застрахователно обезщетение. При евентуалност, ако съдът приеме, че в
действителност се дължи изплащане на застрахователно обезщетение – ответникът
поддържа становище, че е налице тотална щета, а при условията на тотална щета,
застрахованият /ищеца/ бил длъжен да извърши изрично предвидени в Общите
условия допълнителни действия, които в конкретния случай не били предприети.
Моли за отхвърляне на иска и с оглед очаквания от него изход на процеса, претендира
за осъждане на ищеца, да му заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Като
доказателства по делото е приета Застрахователна полица № 0306X0322862 от 28.08.2017г.
и с покритие „Пълно каско“, издадена от ответното
дружество, от чието съдържание се установява сключването на договор за
имуществена застраховка между споменатото дружество от една страна и ищеца - от
друга, в качеството на застрахован. Обект на застраховане е лек автомобил „Ауди”
с рег. номер ******, а застрахователното покритие е за периода от 28.08.2017г.
до 27.08.2018г.
Идентифициращите белези на застрахования автомобил се
установяват от съдържанието на застрахователната полица и от приетото като
доказателство Свидетелство за регистрация на МПС.
Приетите като доказателства Общия условия на
застрахователния договор /на стр. 46-54 от делото/ установяват съдържанието на
застрахователния договор, включително правата и задълженията на страните в
настоящия спор в качеството на застраховател и застрахован. Според клаузата на
т.50.2 от ОУ застрахованият е длъжен да пази и ползва застрахованото МПС с
грижата на добрия стопанин. Според клаузата на т.50.3 от ОУ застрахованият е
длъжен да предприеме всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки
за предпазване на застрахованото МПС от вреди. Според клаузата на т.50.5 от ОУ
застрахованият е длъжен да спазва стриктно правилата за движение съгласно ЗДвП
и подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон. Според клаузата
на т. 57.6. застрахователят е длъжен да изплати застрахователно обезщетение в
15 дневен срок от представянето на всички документи, които са били изискани
писмено за установяване на характера и размера на вредите. В т.70 от ОУ са
посочени конкретните разходи на застрахования, които могат да бъдат включени в
размера на платимото застрахователно обезщетение. Разпоредбата на чл. 50.9 от
ОУ обаче, изрично регламентира правото на застрахователя да намали или да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение, ако се установи нарушение на
изрично регламентираните от Общите условия задълженията на застрахования.
Според съдържанието на приетите писмени доказателства / Протокол за ПТП № 2018-1026-856/13.08.2018г. и Карта за регистрация на ПТП/ чието съдържание е оспорано от ищеца – около 22.30 часа
на 12.08.2018г. на пътен участък от път І-8 от РПИ, в
района на 40-ти км. в посока от Божурище към София е настъпило
пътно-транспортно произшествие с участие застрахования лек автомобил,
управляван от ищеца. Според констатациите, направени от съставителя на
протокола, лекият автомобил „Ауди” с рег. номер ******по време на движение предприел маневра
за обратен завой върху пътен участък с пътна маркировка тип М-2 и така реализирал
удар с преминаващия в ляво от него в пътното платно посока към София лек
автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № ******, собственост на П.Д. и управляван от нея.
При удара пострадал пътник в лекия автомобил. Свидетели на инцидента били М.С.и
Г.Й..
Като доказателство по делото, приложено на стр. 43 е
прието Уведомление – декларация за щета (по бланка- типов образец), което е
било подадено пред застрахователя на 16.08.2018г.
и от чието съдържание се установява ясно заявеното от представител на застрахования
събитие и обстоятелствата, при които е настъпило. В съдържанието на документа
се посочва, че управлявания от М.К.В.
автомобил е извършил маневра за обратен завой и така е реализирал ПТП с
друг автомобил.
Приетите като доказателства Опис на щетите, Опис –
заключение по щета /на стр. 21-23 от делото/издадени от служители на
ответника и Проформа - фактура от
12.02.2019г. на „Порше ауто“ съдържат специализирана техническа информация за
естеството и стойността на констатирани повреди на застрахования лек автомобил
„Ауди” с рег. номер ******, респ. за тяхната възстановителна стойност.
Съдържанието на тези документи съдът не обсъжда подробно, тъй като те са обект
на анализ от допуснатата съдебно- техническа експертиза.
В дадените пред съда показания, относно механизма
на настъпването на процесното ПТП, разпитаните свидетели заявяват следните
правнозначими факти:
Свидетелят М.Ж.С.заявява, че бил очевидец на
настъпването на ПТП, тъй като пътувал на предната дясна седалка на
застрахования лек автомобил. Автомобилът бил управляван от ищеца и
пътувал от Костинброд към кв. Княжево, с цел на пътуването - за рождения ден на
бащата на водача. В автомобила
пътували свидетеля и още един пътник, а зад него се движил друг автомобил с две
момичета, които били приятелки - всъщност двата автомобила се движили заедно.
След като автомобилът излязъл на главния път за София - от дясната страна на
водача, на фона на фаровете свидетелят видял куче: доста голямо, което
стреснало свидетеля и тогава той възприел факта, че водачът М. завил волана
остро на ляво и след това последвал удар. Свидетелят не можл да каже с каква
скорост се е движил автомобила преди инцидента, но заявява, че „не е било
бързо“. Кучето се появило от дясно, от храстите, буквално пред самата кола,
така че, според съжденията на свидетеля - единственият възможен начин да не
бъде ударено кучето бил предприемане завой на ляво. Според свидетеля, маневрата
се оказала спасителна и животното не било ударено, но бил ударен преминаващ
автомобил. Произшествието станало в тъмната част на денонощието, по- скоро след
полунощ на 13.08.2018г. Свидетелят заявява, че не е възприел особени външни
белези на кучето, не може да посочи точното разстояние между корпуса на
автомобила и кучето нито знае, дали пътният участък е бил осветен, но
категорично изразява мнение, че кучето било „на такова разстояние, което не ни
позволявало на водача да спре. Свидетелят не възприел и не си спомня точно
ситуацията след настъпването на удара с другия автомобил. Свидетелят не можел да посочи как са били разположени
автомобилите на платното за движение, след настъпване на
удара.
Свидетелят П.Д.Д. заявява, че била очевидец на
настъпването на ПТП, тъй като управлявала участвалия в пътния инцидент лек автомобил „Алфа Ромео“. Свидетелката заявява, че пътувала с неин
приятел в посока от гр.Сливница към гр.Банкя, когато при ханче „Атлантика“ – на
разклона за с. Петърч, две коли се включили в движението, тъй като там имало
локално платно. На
мястото имало знак за ограничение на скоростта до 60 км./ч., а в качеството на
водач, свидетелката се съобразила с него и намалила скоростта до максималната и
преминала в лява лента, за да могат споменатите автомобили да се включат
нормално в движението, без опасност за никого. Пътното платно на мястото имало четири ленти за движение,
разделени две по две в различните посоки. Между двойките
ленти за движение на пътното платно- линията
била прекъсната, но между две двете посоки на пътното платно била очертана двойна непрекъсната линия. Като водач, свидетелката тогава
имала добра видимост и според нея нямало нещо, което да пречи на видимостта обективно.
В пътния участък не се виждали други автомобили, освен споменатите два
автомобила. Едната кола преминала в локалното платно и за секунда свидетелката
изгубила от поглед втората кола, а след това била стресирана от внезапната
поява на управлявания от М. автомобил, който препречил пътя пред управлявания
от нея автомобил. В този момент
свидетелката задействала спирачката и опитала да избегне удара чрез маневра за
завой в ляво, но последвал удар в колата – сиво на цвят „Ауди“. Първата кола си
се включила нормално в движението, а втората кола била автомобила на М.. На
мястото в пътната отсечка имало хоризонтална маркировка двойна непрекъсната
линия между пътните ленти. Отстрани в ляво имало крайпътно заведение, което
било осветено. Мястото било добре осветено. Ударът настъпил в лентата, в която
управлявания от свидетелката автомобил се движил. Свидетелката не е виждала
някой или нещо да пресича пътното платно преди настъпване на удара. Контактният
удар настъпил в предна лявата гума на колата на М., а в последствие
автомобилите се ударили в мантинелата на насрещната страна. В автомобила на М.
пътували 4-ма души, включително самият М.. Със сигурност там имало момиче и
момче, което стояло на седалката до М.. От приятели на М., които останала на
място до идването на пътната помощ свидетелката узнала, че всъщност те са
искали да направят обратен завой до заведението, което е на отсрещната страна,
за да вечерят там.
Заключението
на изслушаната съдебна авто- техническа експертиза (основна и допълнителна),
което е изготвена от вещо лице Х.И., със специалност технология и безопасност в
автомобилния транспорт, мотивира следните изводи относно подлежащите на
доказване факти:
·
Ударът между двата участвали в
процесното ПТП автомобили е попаднал в предната централна част на лекия
автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № ****** и в страничната лява част на
застрахования лек автомобил „Ауди” с рег. номер ******;
·
В съдържанието на приетите
като доказателства официални удостоверителни документи за настъпването на ПТП
не се съдържат данни за наличие на вертикална пътна маркировка, но се съдържат
сигурни данни за хоризонтална пътна маркировка тип ПМ-М2 т.е. двойна
непрекъсната линия, забраняваща преминаването на автомобилите в пътната лента,
ограничена от тази линия.
·
Според становището на вещото
лице, описания от свидетеля М.С.механизъм на настъпване на ПТП, разгледан от
гледна точка на причината за динамиката на настъпилите процеси е
неправдоподобен. Описаният от свидетелката П.Д. механизъм на настъпване на
инцидента е правдоподобен и кореспондира с констатираните увреждания по двата
автомобила. По изложените съображения, следва да се приеме, че причина за
настъпването на инцидента е предприетата от водача на автомобила маневра за обратен
завой на пътен участък с хоризонтална пътна маркировка тип ПМ-М2 т.е. двойна
непрекъсната линия и непропускането при тази маневра на преминаващия лек
автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № ****** с който е бил реализиран
ударът.
·
Описаните от застрахователя
повреди по застрахования лек автомобил „Ауди” с рег. номер ******съответстват на механизма на
настъпване на процесното ПТП, който е описан в Протокол за ПТП
№ 2018-1026-856/13.08.2018г. Действителната пазарна стойност на застрахованото
МПС към датата на настъпване на увреждането възлиза на 58 037 лева. Размерът
на сумата, представляваща възстановителна стойност на процесния автомобил
възлиза на 48 584, 04 лева, поради което може да се приеме, че е налице
тотална щета, ако увредения автомобил се ремонтира в сервиз на автомобилната
марка. При приспадане на запазените части и ако се приеме извод за дължимост на
застрахователното обезщетение, то би възлизало на 46 429, 60 лева.
Съдържанието на приетите като доказателства писмо с изх.
№ 1-7561/04.10.2018г. и писмо с изх. № 100-6195/22.11.2018г. на З.А. АД
мотивира извода, че преди предявяването на иска, ответникът е отказал изплащане
на застрахователно обезщетение на основание чл. 50.3 от УО на застрахователния
договор. В абзац трети от писмото с дата 22.11.2018г. се посочва, че според
преценката на установените факти от застрахователя – собственикът на
застрахования лек автомобил, в качеството на водач, е предприел маневра
„обратен завой“, в нарушение на правилата за движение по пътищата и това негово
противоправно поведение е станало единствената причина за настъпването на
процесното ПТП.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск, основан на твърдението, че при наличие
на предпоставките по чл. 405, ал.1 от КЗ – ответникът,
в качество на застраховател по имуществена застраховка- дължи на ищеца изплащане
на застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, произтичащи от
увреждане на застрахования лек автомобил.
Претендира се при
това и акцесорно вземане за лихва, считано момента на предявяването на иска, доколкото
застрахователното обезщетение е платимо в пари, а се твърди, че ответникът е
изпаднал в забава за плащането.
И двата иска са допустими, доколкото въвеждат твърдения
на ищеца за засегнато от правен спор негово субективно право. Фактът, че в
качеството на застраховател – ответникът отказва да изплати застрахователно
обезщетение не се отрича от страните в спора.
Наведените в отговора на исковата молба възражения на
ответника имат отношение към материалната, а не към процесуалната легитимация
на ищеца т.е. засягат въпросите по основателността на исковете, а не тяхната
допустимост.
По
предявения иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че
ответникът е приел да застрахова процесното движима вещ (лек автомобил), така -
както е индивидуализирана по вид, марка, модел, застрахователна стойност и срок
за застраховката в приетата като доказателство застрахователна полица.
Общите условия, които са приети като доказателство по
делото и съставляват неразделна част от съдържанието на застрахователния
договор, мотивират извода, че увреждането на застрахованото МПС в резултат от
настъпване на пътно- транспортно произшествие, по принцип осъществява покрит
застрахователен риск.
Установяването на причините за
настъпване на процесния пътен инцидент обаче, имат съществено значение за
разрешаване на настоящия спор, както
поради изричното съгласие на страните /виж клаузите на т.50.2, 3, 5 и 9 от
ОУ които са били приети от застрахования/, така и поради разпоредбата на чл.
408, ал.1 от КЗ, която регламентира нормативно
предвидените предпоставки за правомерен отказ, да бъде изплатено
претендираното от ищеца застрахователно обезщетение. Важно е при това да се
отбележи, че повдигнатият пред съда спор между застрахования и застрахователя
се концентира не върху факта, дали е настъпило увреждане в резултат на
процесното ПТП, а върху действителните причини, довели до настъпването на
пътния инцидент, както и върху поведението на застрахования собственик на
автомобила, в контекста на пряката причинно- следствена връзка за настъпване на
инцидента.
В процесния спор, ищецът
твърди че причината за увреждането на
застрахования автомобил е от категорията на т.нар. „застрахователен риск“ по см. на дефиницията в §1, т.3 от ДР на
Кодекса за застраховането тоест: възникнало
е вредоносно събитие, което е несигурно, неизвестно и независимо от волята на
застрахования.
Застрахователят категорично
отрича това становище и поддържа тезата, че инцидентът е предизвикан от грубата
небрежност на застрахования, изразяваща се в нарушение на задълженията му по
застрахователния договор.
Приетият като доказателство
протокол за ПТП, чието съдържание бе оспорено неоснователно от ищеца, но бе
подкрепено категорично от изводите на приетата в хода на делото съдебна авто-
техническа експертиза, както и от съдържанието на подаденото пред
застрахователя уведомление за щета относно описаната в него фактическа обстановка
на инцидента, обосновават категоричен
извод за това, че ударът е бил предизвикан в следствие на предприета от
застрахования маневра за извършване на завой в обратна посока.
Показанията на свидетеля М.С.,
според които инцидентът в действителност бил резултат от случайно преминаване
на животно на пътното платно, категорично не могат да бъдат възприети за
достоверни. Описаните от свидетеля факти са неправдоподобни и категорично
опровергани от аналитичните изводи на съдебно- техническата експертиза и от
споменатите по- горе други писмени доказателства. При това, вътрешното
убеждение, което съдът формира в процеса на изслушване на показанията на този
свидетел, също мотивира извод за недостоверност на изложените факти.
В резултат от анализа на събраните доказателства, съдът
достигна до категоричен извод, подкрепящ тезата на ответника, че пътният
инцидент е настъпил именно в резултат от извършеното от застрахования /в
качеството на водач/ грубо нарушение на императивни
разпоредби, регулиращи правилата за движение по пътищата.
В качеството на правоспособен водач на застрахованото
МПС, който е добре запознат с установените правила за движение и последиците от
тяхното нарушаване, застрахованият е допуснал грубо нарушение на разпоредбите
на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП, респ. на чл. 37, ал.2 и 3 от ЗДвП, които
във всяка от възможните хипотези на поведенческа реакция на водача: завиването в обратна посока, респ. завиване наляво и излизането на път от крайпътна
територия - завиващото пътно
превозно средство във всеки случай да
пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства, каквото в случая е бил лекия автомобил„Алфа Ромео“ с рег. № ******, с който е бил реализиран ударът.
Съвсем отделен е въпросът, че на конкретния пътен участък, предприетата от
застрахования маневра е била забранена, тъй като непосредствено
преди настъпването на удара - астрахованият е предприел действия, насочени към
пресичане на хоризонтална пътна маркировка: двойна непрекъсната линия
М2, която се използва за въвеждане на забрана за пътните превозни средства да я
застъпват и пресичат, според чл.12, ал.1
от Наредба № 2/ 17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка.
След внимателен анализ на
експертното заключение, което поддържа тези изводи, съдът достигна до извода,
че то заслужава да бъде кредитирано, понеже е подробно и мотивирано. Изводите в
експертното заключение - относно причината за настъпване на инцидента са
обосновани от опитните правила в практиката и кореспондират логически с останалите
доказателства.
Налице е неизпълнение
на задължение на застрахования по т. 50т.2, т.50.3 и т.50.5 от
приложимите към застрахователния договор Общи условия, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, понеже определя
настъпването на застрахователното събитие.
Споменатата практическа
хипотеза, като основание за правомерен отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение е била изрично
предвидена и предварително
уговорена в
съдържанието на застрахователния договор (т. 50.9 от Общите условия на застраховката) и при
това изрично предвидена в закона възможност в чл. 408, ал.1, т.3 от Кодекса за
застраховането.
Изложените по- горе изводи
сочат, че отказът на ответника – застраховател, да изплати застрахователно
обезщетение е правомерен и напълно законосъобразен. Този отказ е обоснован от
установените факти за причините, довели до настъпване на пътния инцидент и
увреждането на застрахования автомобил, от предварително постигнатото съгласие
между застраховател и застрахован при сключване на застрахователния договор относно
задълженията на застрахования и не на последно място – той е мотивиран от
изричната разпоредба на закона.
Предизвикалият застрахователно
събитие поради своята груба небрежност ищец - не е надлежно материално легитимиран
да получи търсеното застрахователно обезщетение, а предявения от него иск на
споменатото основание следва да бъде категорично отхвърлен.
Уместно е да се посочи, че и
според настоящия състав на съда - всеки друг възможен извод в противна насока -
би способствал за толериране на грубата небрежност при изпълнението на
застрахователните договори за имуществено застраховане и за насърчаване на
незачитането на установените норми за движение по пътищата.
По
предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Претендираната законна лихва
върху сумата на застрахователното обезщетение представлява задължение с
акцесорен характер. Предвид становището на съда по основателността на вземането
за главницата, което бе отхвърлено, но претенцията за присъждане на законна
лихва също следва да бъде отхвърлена изцяло.
По претенциите за присъждане
на съдебни разноски;
С оглед изхода
на спора, ответникът по принцип има право да получи направените от него
разноски, за процесуално представителство. При липса на списък по чл. 80 от ГПК, съдът приема, че разноските в полза на ответника следва да бъдат
определени в общ размер на 740 лева от които 440 лева за съдебни разноски и 300
лева възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт.
Релевираното от
процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност на претендираните
разноски по чл. 78, ал.8 от ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.В.К. с ЕГН ********** и адрес *** срещу
„З.А.” АД с ЕИК ******и със седалище ***, иск
с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ – за сумата от 50 401, 43 лева (петдесет хиляди
четиристотин и един лев и четиридесет и три ст.), представляваща
застрахователно обезщетение за лек автомобил „Ауди“ с рег. № ******по
имуществена застраховка „Каско“ със застрахователна полица № 0306X0322862/28.08.2017г., както и претенция с
правно основание чл. 86 от ЗЗД, за законната лихва върху претендираното
застрахователно обезщетение, изчислена за периода от 22.02.2019г. (датата на
предявяване на исковата молба) до деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.В.К. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на „З.А.”
АД с ЕИК ******и със седалище *** - на
основание сумата от чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 от ГПК сумата от 740 лева (седемстотин
и четиридесет лева), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: