Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
2018
Град
Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И
ОСМИ СЪСТАВ
На втори юли Година две хиляди и осемнадесета
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 1369
по описа за 2018 г.
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на „М.1.“ЕООД против НП № 03-009194 от 07.02.18 г. на
Директора на Дирекция Инспекция по труда - Варна, с което за нарушение по чл.62
ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, на осн.чл.416 ал.5 от КТ, на „М.1.“ЕООД е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена
в срока на обжалване от процесуално легитимирана страна и е приета от съда за
разглеждане.
С жалбата се иска отмяна на НП.
Описаната фактическа обстановка не била реалната, били допуснати съществени
процесуални нарушения, а наложеното наказание било прекомерно тежко. Моли се
отмяна на НП, алтернативно –намаляване размера на наказанието.
В
съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.Ковачев, който поддържа
жалбата и моли отмяна на НП. Дружеството не било извършило нарушението. Н.А. не
престирал труд за дружеството. Не следвало да се кредитират показанията на св. М.,
която по силата на закона имала материален интерес от доказване на нарушението.
Не следвало да се кредитират и показанията на св. А., който бил във влошени
отношения с управителя на „М.1.“ЕООД. На същото място дейност извършвало и
друго дружество и не се доказало кой е субекта на нарушението.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к. Г., който
изразява становище НП да бъде потвърдено. Нарушението било доказано. Не
следвало да се кредитират показанията на св. Г., който имал съвместна дейност с
„М.1.“ЕООД.
В хода на съдебното производство съдът установи от
фактическа страна следното:
На 18.01.18г. г. била извършена проверка на обект – Лунапарк „Салтанат“ в
гр.Варна, Приморски парк, м-ст“Салтанат“
срещу Зоологическата градина, стопанисван от „М.1.“ЕООД. На 30.01.2018 г.била
извършена проверка на адрес в гр.Варна,
ул.“Райно Попович“5, офис2, посочен в трудовите договори на лицата по трудово
правоотношение като място на работа. На
този адрес, обаче, не се установил действащ офис, в който работниците да
полагат труд. При повторната проверка в м-ст „Салтанат“ се установили две лица,
които престирали труд за дружеството. Установило се също, че Н.А. е дупснат до
работа без да е документиран начален инструктаж.
Затова, че Н.А. е допуснат до работа без трудов договор в
писмена форма, срещу дружеството бил съставен АУАН, предявен и връчен на
оправомощено лице. Срещу АУАН постъпило възражение, че това лице имало
отношения със Светлозар Г., с когото „М.1.“
ЕООД имала договор за съвместна дейност. АНО приел възражението за
несъстоятелно и издал обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава
от събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства.
Налице са две групи гласни доказателства. От еднастрана са
тези на св. Сн.М., служител на ИТ и на св. Ж.А., бивш служител на „М.1.“ЕООД, а
от друга – тези на Н. А., за когото е съставен АУАН и на св. Св. Г., управител
на „Вятърна Сила“ , с което наказаното дружество е осъществявало съвместна
дейност.
Св. Г. и св. А. твърдят, че последният не е престирал труд
за „М.1.“ЕООД като пазач. Същият бил допуснат от св. А. да ползва кабината като
помещение когато има нужда, а той можело да свърши някоя работа, да премете,
например, когато пожелае. За това не получавал трудово възнаграждение. Сумите,
които получавал от време навреме били дарение. Самият Н.А. твърди, че парите получавал от св.Св.Г.. Декларацията
подписал под давлението на св. М.. Не полагал труд за никого.
Св. М. твърди, че заварила А. на работното му място и му дала да напише декларация. Той казал, че
получава парите си от лице на име Антон, че работи като пазач за „Мирта
10“ЕООД, посочил работно време и възнаграждение. Същото описал собственоръчно в
декларация. Тази информация била потвърдена пред св.М. и от св. Ж. А., който
дал обяснения. Предвид това, че към настоящия момент св. М. е напълно
незаинтересован свидетел, тъй като АНО
вече не е неин работодател, както и поради това, че показанията й се
подкрепят от писмените доказателства по делото – декларация на св.Н.А., съдът
намира, че следва да кредитира нейните показания, както и тези на св. А..
Последният не е бил на работното място срещу Зоопарка към датата на проверката,
но е работил на това място през лятото на предходната година и още от тогава
датират впечатленията му, че Н. А. е пазач на обекта. Действително по делото са
ангажирани доказателства за недобри характеристични данни на св. А. –
безотговорно отношение към работата, неуважително отношение към правилата и към
колегите и др. Това, обаче не е достатъчно да не се кредитират показанията му.
Предвид горното, съдът изцяло цени като достоверни
показанията на М. и А. и не кредитира показанията на св. Г. и на св. А. .
Като събрани по реда на НПК следва да се ценят и писмените
доказателства – декларация, призовка, протокол за проверка, списък на служители, протоколи на Агенция по
заетостта, трудова характеристика, уведомително писмо, заповед от 30.01.18 г.
за уволнение, удостоверение за раждане, графици.
Обясненията на М.И.и Ж.А. не следва да се кредитират ,тъй
като по същността си заместват гласни доказателства, а същите следва да бъдат
събрани пряко и непосредствено от съда.
Съдът, с оглед становището на въззивника и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи.
При провеждане на АНП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Описани са съставомерните признаци на нарушението
по чл.62 ал.1 от КТ, описани са и фактите относими към съставомерните признаци
на нарушението - престиране на труд, работно време, работна заплата, работно
място. Посочени са и дата и място на нарушението, направена е съответната
правна квалификация и обстоятелствената част на НП кореспондира с
диспозитивната.
Допускането до работа без сключване на трудов договор в
писмена форма е нарушение на чл.62 ал.1
вр. чл.61 ал.1 от КТ. Съдът не споделя становището на защитата, относно субекта на нарушението и приема за
безспорно доказано, че Н.А. е полагал труд не за друг, а за „М.1.“ЕООД, така
както е казал първоначално на инспектора от ИТ и така, както собственоръчно е
написал в приложената по делото декларация.
Изцяло основателни, обаче, са възраженията за прекомерност
на наложената санкция. В НП не са описани отегчаващите отговорността
обстоятелства, които са обосновали преценката на АНО да наложи наказание повече
от три пъти по- голямо от минималния размер на
предвиденото в закона. Действително, съдът служебно установи отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно наличието на други нарушения, описани в
протокола за проверка, но дори и те не са достатъчни да обосноват санкция в
такъв размер. Като отчете отегчаващите отговорността обстоятелства, вкл. това,
че Н.А. работи без трудов договор продължително време-от лятото на предходната
година, както сам е написал в декларацията си и както твърди св.А., съдът
намира, че наказание малко над предвидения в закона минимум ще бъде съответно
на тежестта на обществената опасност на извършеното. Имуществена санкция в
размер на 2000 лева е достатъчна за постигане на предвидените от закона цели
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03-009194 от 07.02.18 г.
на Директора на Дирекция Инспекция по труда - Варна, с което за нарушение по
чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, на осн.чл.416 ал.5 от КТ, на „М.1.“ЕООД е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция на 2000 / две хиляди/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд-Варна по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: