Р Е Ш Е Н И
Е №
142
гр.Пловдив,
31.01.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в закрито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Бекяров
като
разгледа ч.гр.д.№3017/2017 г. по описа на ПОС,
докладвано от съдия ИВАНОВА, за се произнесе, съобрази:
Производство по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Жалбоподателят
„Лион Трейдинг”ООД, ЕИК: **** – длъжник по ИД, е подал жалба
вх.№37399/8.12.2017 г. по описа на ПОС, с която обжалва действията на ЧСИ С. Г.,
рег.№825 с район на действие -ПОС по ИД №239/2013 – разпореждане от 15.11.2017
г., с което отказва да се прекрати изпълнителното дело по отношение на него на
основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК поради непредприемане на изпълнителни действия в
продължение на 2 години. Моли да се отмени отказа на ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство по отношение на него.
Длъжниците И.Г.М., С.Г.М., А.К.М. и третото задължено
лице „Лион Инвест Груп“АД, ЕИК:****– вземат становище, че жалбата е
основателна.
Взискателят „Първа инвестиционна банка“АД, ЕИК **** като
правоприемник на „Юнион банк“ЕАД чрез юр.И. Х. счита жалбата за неоснователна
поради това, че във времето за преговори с длъжника 25.10.2013 г. – 03.12.2014
г. срока по чл.433, ал.1,т.8 ГПК не тече; представя писмо за намерение. След
посочената дата периодично били поисквани изпълнителни действия за
удоволетворяване на вземанията на банката.
ЧСИ С. Г.
е изложил мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, че жалбата е допустима, тъй
като е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащо на обжалване
действие, а по същество – неоснователна.
Относно
допустимостта на подадената жалба ПОС констатира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в 1-седмичния срок по чл.436/1/ ГПК /т.к. обжалваното постановление на ЧСИ е от 15.11.2017 г., а жалбата е подадена на 20.11.2017 г./ и срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е допустима. По същество:
Оплакванията на жалбоподателя са: Перемирането настъпва с изтичането на 2-годишния срок от предприемане на последното изпълнително действие и води до прекратяване на изпълнителното производство, което няма отношение към погасителната давност на вземането, която тече паралелно с тази за извършването на изпълнителните действия. Счита, че на 10.07.2013 г. е насрочен опис на движими вещи на дружеството, който не е извършен, поради което последното изпълнително действие е на 18.06.2013 г., когато е получено запорното съобщение от Банка ДСК ЕАД за налагане на запор върху банковите му сметки и тъй като в продължение на 2 години не са предприети изпълнителни действия, счита, че основанието за прекратяване на изпълнителното производство спрямо него е било налице към 18.06.2015 г. Счита, че ирелевантно е спирането на ИД на 21.06.2017 г., защото предпоставките за прекратяване са били налице преди това, както и че ирелевантно е също и че по отношение на другите длъжници са предприемани изпълнителни действия.
Становището на ЧСИ е, че на 10.07.2013 г. е извършен опис на недвижим имот, собственост на „Лион Инвест груп“, придобит чрез прехвърляне /апорт/ с НА №98,том 53 от 2010 г., с който длъжникът „Лион Трейдинг“ е апортирал в „Лион Инвест груп“АД - трето лице, което е придобило имота с вещни тежести, тъй като този имот е бил ипотекиран в полза на взискателя през 2007 г.. По молба на взискателя от 01.08.2013 г. ИД е спряно и възобновено на 04.12.2014 г. По отношение на процесния имот са извършени публични продани за времето от 9.8.2015 г.- 9.9.2015 г., 1.07.2016 г. – 01.08.2016 г., 12.11.2016 г. – 12.12.2016 г.01.02.2017 г.- 01.03.2017 г., 11.04.2017 г. – 11.05.2017 г., 18.06.2017 г. – 18.07.2017 г.
С молба от 03.01.2017 г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху трудовите възнаграждения на солидарните длъжници И.М. и А.М., който е наложен на 04.04.2017 г. Счита, че взискателят не е бездействувал 2 години, т.к. вземанията на кредитора да обезпечени с договорни ипотеки и към момента на учредяването им жалбоподателят е собственик на процесните недвижими имоти. Излага довода, че тъй като солидарните длъжници дължат една и съща престация, то кредитора може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от тях – чл.122, ал.1 ЗЗД, а съгласно чл.123, ал.1 ЗЗД действието на изпълнението от един съдлъжник е в полза на всички солидарни длъжници, поради което счита, че жалбоподателят не би могъл да противопоставя възражение за разделяне на дълга и срока на чл.433, ал.1,т.8 ГПК тече общо, а не самостоятелно за солидарните длъжници.
По наведените доводи е постъпило допълнително становище от „Лион трейдинг“ООД, с което счита, че ирелевантно за преценката по чл.433, ал.1,т.8 ГПК е дали са предприемани действия на принудително изпълнение спрямо другите длъжници по делото по аргумент от чл.125, ал.1 ЗЗД, съгласно която прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник няма действие спрямо останалите съдлъжници; цитира съдебна практика. Счита, че насрочения опис за 10.07.2013 г. на движими вещи не е извършен, поради което не прекъсва давността; молбата на банката от 01.08.2013 г. за спиране на изпълнителното производство и последващата молба от 04.12.2014 г. за възобновяването му не прекъсва давността, тъй като е инициирано от взискателят на осн.чл.432, т.2 ГПК; от 04.12.2014 г.- 04.12.2016 г. отново няма предприети изпълнителни действия, прекъсващи давността спрямо „Лион трейдинг“ООД; извършеният опис на ипотекирания недвижим имот с адм.адрес ул.“**** и последващите публични продани счита, че не прекъсват давността, т.к. третото лице е придобило собствеността през 2010 г. преди образуване на ИД през 2013 г. и в този смисъл тези изпълнителни действия са срещу имущество, което е собственост на трето лице, а не на „Лион Трейдинг“.
От правна и фактическа страна ПОС намира следното:
ПОС намира за неоснователен довода на ЧСИ, че тъй като длъжникът не можел да противопостави възражение за разделяне на дълга на осн.чл.122,ал.1 ЗЗД и чл.123,ал.1 ЗЗД, срокът на чл.433,т.8 ГПК не тече. ПОС счита, че срокът на чл.433,т.8 ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник, независимо дали той е солидарен длъжник или не, тъй като разпоредбите на чл.122,ал.1 ЗЗД и чл.123,ал.1 ЗЗД нямат връзка с нормата за прекратяване на ИД поради неизвършване на изп.действия в 2-годишен срок. Горното следва и по аргумент от чл.125,ал.1 ЗЗД, където е казано, че прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник няма действие срещу останалите съдлъжници.
По отношение на довода на взискателя, че в периода 01.08.2013 г. – 04.12.2014 г., когато по негова молба е спряно ИД се прекъсва действието на срока по чл.433,т.8 ГПК, ПОС намира, че е неоснователен – разпоредбата на чл.61 от ГПК в ред. преди изм.ДВ,бр.86/2017 г. е неприложима, защото спирането на ИД е по искане на взискателя, т.е. не е настъпило по силата на закона, по разпореждане на съда или поради други обективни причини, поради което следва, че кредиторът има правна възможност да изисква изпълнителни действия.
От приложеното ИД е видно, че същото е образувано на 22.05.2013 г.
От приложеното на на л.494 от ИД запорно съобщение е видно, че на 17.06.2013 г. е наложен запор върху банковите сметки на „Лион Трейдинг“ в ОББ – налагането на запор съгласно т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съставлява изпълнително действие, което прекъсва давността.
С разпореждане на ЧСИ от 05.06.2015 г. на л.999 от ИД е насрочена публична продан за времето от 09.08.2015 г.- 09.09.2015 г. върху имот в гр.****, който жалбоподателят е ипотекирал в полза на банката. Насрочването и извършването на проданта са изпълнителни действия, които прекъсват давността съгласно т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. Следователно, от 17.06.2013 г. до 05.06.2015 г. не е изтекъл 2-годишния срок на чл.433,т.8 ГПК и това е така, независимо от факта, че през 2010 г. длъжникът „Лион Трейдинг“ е апортирал този имот в „Лион инвест груп“АД, тъй като преди това длъжника „Лион Трейдинг“ООД е учредил в полза на взискателя по ИД договорна ипотека, поради което с НА за апорт №98,т.53/2010 г. по отношение на процесния имот в гр.**** третото на ИД лице „Лион инвест груп“АД е придобило този имот с вещни тежести. Ето защо изпълнението срещу апортирания имот е изпълнение срещу ипотекарния длъжник „Лион Трейдинг“. След обявената за нестанала първа продан в периода 9.8.2015 г.- 9.9.2015 г., по отношение на същия имот ЧСИ е извършил последващи публични продани, за периодите както следва: 1.07.2016 г. – 01.08.2016 г., 12.11.2016 г. – 12.12.2016 г., 01.02.2017 г.- 01.03.2017 г., 11.04.2017 г. – 11.05.2017 г., 18.06.2017 г. – 18.07.2017 г.
Горното налага извода, че не е налице 2-годишен срок, през който взискателят е бездействувал и не са поискани и извършени изпълнителни действия.
Ето защо ПОС намира, че не е извършено нарушение от ЧСИ -
оплакванията в жалбата в тази връзка са неоснователни, а обжалваните действия са законосъобразни.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба вх.№ 37399/8.12.2017
г. по описа на ПОС на „Лион Трейдинг”ООД, ЕИК: **** – длъжник по ИД против
действията на ЧСИ С. Г., рег.№825 с район на действие -ПОС по ИД №239/2013 –
разпореждане от 15.11.2017 г., с което отказва да се прекрати изпълнителното
дело по отношение на него на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК поради
непредприемане на изпълнителни действия в продължение на 2 години.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: