Присъда по дело №1607/2018 на Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №15/04.02.2019г. по НОХД №1607/2018г., изготвени на 04.02.2019г.

 

         С. районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия С.И.И. за престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

         В разпоредително заседание пострадалият редовно и своевременно призован не се явява и не изпраща свой представител.

         РП- Сливен изпраща в разпоредително заседание свой представител, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

         В разпоредително заседание подсъдимият се явява лично и със служебен защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда на особените правила, а именно по т.2 на чл.371 от НПК- съкратено съдебно следствие.

         Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Прие, че искането за разглеждане на делото по глава 27 от НПК е основателно, следва да се уважи и след приключване на разпоредителното заседание премина към предварително изслушване на страните.

         При предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимия правата по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

         Подс. С.И. в съдебно заседание се признава за виновен, разкайва се и лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено по- малко наказание „Лишаване от свобода”.

         Представителят на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подсъдимия И. да се наложи след редукцията наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца, което да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим в ПД „Бойчиновци”.

 

         ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 18.07.2018г. св. К.К. се черпел с приятели, сред които били свидетелите С. Ж. и Д.Г.. Компанията се намирала в двора на дома му, находящ се в гр. Ш., общ. Т., ул. „Чумерна” №7. Около 23 часа компанията се разделила и всеки се прибрал в дома си.

Междувременно подс. С.И. минал покрай дома на св. К. и видял черпещите се на двора мъже. Изчакал да си тръгнат всички и да се изгасят лампите, след което в късните часове на 18.07.2018г. или ранните на следващия ден 19.07.2018г. влязъл през отключената дворна врата и се насочил към паркирания в двора лек автомобил марка „Опел Астра” с рег. №…. Вратата на автомобила била отключена и подсъдимият проникнал в купето. В жабката намерил три банкноти по 50 лева или общо сумата от 150 лева, която сума взел. Тези пари той скрил под керемида на външната тоалетна на дома му и си легнал да спи.

Около 5 часа на 19.07.2018г. св. К. отишъл до автомобила си за да си вземе лекарства за стомашни болки. Установил, че предната врата на моторното превозно средство е отворена и че липсва сумата от 150 лева. Подал сигнал на тел. 112 като пред служител на РУ на МВР- Т. изразил съмнение, че кражбата е извършена от лице от компанията, с която е пил предната вечер. Предположенията му не се потвърдили при разследването. При извършените оперативно издирвателни мероприятия се установило, че извършител на деянието е подс. С.И.. Той признал за стореното пред полицейските служители и описал механизма на осъществяване на деянието. Обяснил, че изхарчил част от парите, като за 8 лева купил портфейл и чорапи, 10 лева дал на братовчед си, а 5 лева изгубил. С протокол за доброволно предаване от 20.07.2018г. той предал сумата от 127 лева и един брой черен кожен портфейл. Предадените банкноти били върнати на св. К. срещу разписка.

 

         ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от свидетелските показания на свидетелите К.К., С. Ж., Д. Г., И. Г., Н. К. и М. Д., протокола за доброволно предаване и разписката за върнати вещи, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

         Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви, логични и относими към предмета на делото.

         Съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимия дадени по време на досъдебното производство, тъй като същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

 

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

          С деянието си подс. С.И.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 18/19.07.2018г. в гр. Ш., общ. Т.обл. С. ул. „Чумерна” №7 от лек автомобил „Опел Астра” с рег. №…. в условията на повторност, макар и непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си отнел чужди движими вещи- сумата от 150 лева от владението и собственост на К.И. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като деянието не представлява маловажен случай.

          Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимият И. е знаел, че като отнема вещите, предмет на инкриминираното деяние от жабката на автомобила на пострадалия К. извършва деянието кражба, за което е обвинен. Наясно е бил и с това, че като отнема тази сума пари в размер на 150 лева ще настъпят вредни последици за собственика им, но въпреки това е извършил  инкриминираното деяние и е увредил пострадалия К.К..

         От събраните по делото доказателства е видно, че деянието подс. И. е извършил, когато е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи своите постъпки.

         Подсъдимият И. е извършил деянието в условията на повторност. Съдът счита, че се касае за немаловажен случай като се вземат предвид характеристичната му справка от инспектор от ДПС при РУ на МВР- Твърдица, която показва, че той има и други криминални прояви, лоши характеристични данни, движи се в криминално проявена приятелска и семейна среда. Повторността се обуславя от факта, че подс. И. е осъждан с влязла в сила на 10.07.2018г. присъда по НОХД №837/2018г. на С. районен съд, с която е осъден за също такова престъпление „кражба” по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.26, ал.1 от НК. С тази присъда му е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ПЕТ месеца, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим. Видно е, че от изтърпяването на това наказание до извършването на деянието по настоящото производство не е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Ето защо съдът счита, че правилно РП- С. е повдигнала обвинение на подсъдимия по т.7 на чл.195, ал.1 от НК.

         Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия И., в стремежа му за облагодетелстване по непозволен от закона начин и в слабия родителски контрол.

          Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие искреното разкаяние на подсъдимия.

         Съдът констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно лошите характеристични данни на подс. И..

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие. Подс. И. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието му следва да се определи при условията на чл.58а от НК.

Съдът счете, че следва да редуцира предвиденото в разпоредбата на чл.195, ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” от една до десет години, тъй като подсъдимия е извършил деянието като непълнолетен. Ето защо на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК предвиденото наказание в разпоредбата на чл.195, ал.1 от НК следва да се замени с наказание „Лишаване от свобода” до три години.

Съдът счете, че на подс. И. следва да се наложи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито някое от изключително естество. Ето защо съдът намира, че е най- подходящо да му наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДЕВЕТ месеца. Така определено наказанието на подсъдимия И. съдът счита за справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и на подсъдимия и с него ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция. Това наказание на основание чл.58а, ал.1 от НК съдът задължително следва да намали с 1/3, а именно с ТРИ месеца. Съдът счете, че намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца подс. И. следва да изтърпи ефективно, тъй като не са налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане. Той е осъждан на „Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер. На основание чл.191, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража на подс. И. следва да се определи първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на наказанието.

         Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

                                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: