Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен
състав, в публично съдебно заседание на единадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря СВЕТЛА ВЕЛИКОВА
и прокурора СИЛВИЯН
ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм.
нак. дело
№ 2855/2020
г. по описа на Административен
съд – Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН.
Образувано е по
постъпила касационна жалба от „КС Л.“ АД, с ЕИК по Булстат *********, седалище
и адрес на управление гр. София, район Красна поляна, бул.А.С. №***, бл.* ет. *
офис ***, представлявано от В.И.К., против Решение № 260380/11.11.2020 година,
постановено по АНД № 3231/2020 година по описа на ВРС, с което е изменено
Наказателно постановление №3542-19 от 28.07.2020 г., издадено от Директор на
РИОСВ Варна, с което на „КС Л.“ АД гр. София, ЕИК *********, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер 7000.00 лв, само в
частта за санкционираното нарушение като е определено същото по чл. 136, ал. 2,
т. 4 ЗУО, представляващо неизпълнение на условията, определени в регистрационен
документ № 14-РД-77-01 от 30.11.2012 г., състоящо се в извършен от „КС Л.“ АД
транспорт на доставена на 10.03.2020 г. стока 20250 кг употребявани облекла и
текстилни материали в сортировъчен център в гр. Варна - ЗПЗ, стопанисван от „Е.“
ЕООД, с превозни средства рег.№ СВ****ВР и рег.№С****ЕС, които не фигурират в
съответния регистрационен документ, вместо неправилно посочената в НП санкционна
разпоредба на чл.136, ал.2, т. 3, вр. чл. 35, ал. 3 ЗУО и НП, като НП е
потвърдено относно размера на санкцията.
В жалбата се твърди
незаконосъобразност и неправилност на решението, като постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Оспорват се
фактите, въз основа на които въззивната инстанция е постановила решението си.
Сочи се, че с оспореното решение съдът е допуснал грубо нарушение на
съдопроизводствените правила като е преквалифицирал деянието, за което е
ангажирана отговорността на касатора. Налагат се доводи за неправилна
квалификация на деянието от въззивния съд, които обосновава с твърдение, че
правилната правна квалификация би била по чл. 79 ЗУО. Оспорва изводите на ВРС
свързани с липса на предпоставките на чл. 28 ЗАНН за маловажност на деянието. В
заключение се иска решението на ВРС да бъде отменено ведно с потвърденото с
него НП. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. L съда е постъпила молба от адв. Г. С. в качеството на процесуален
представител на касатора, с която е изразено становище по хода на делото и по
доказателствата. По същество касационната жалба се поддържа на изложените в нея
основания.
Ответникът по касация – РИОСВ
Варна, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Представителят на ВОП
пледира за оставяне в сила решението на ВРС.
Административен съд –
Варна, при преценка допустимостта на жалбата и след като извърши касационна
проверка на обжалваното решение, с оглед наведените с жалбата касационни
основания и правомощията по чл. 218, ал. 2 АПК, установи следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК,
от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред
настоящия съд.
Производството пред ВРС
е образувано по жалба на от „КС Л.“ АД, с ЕИК по Булстат *********, против Наказателно
постановление №3542-19 от 28.07.2020 г., издадено от Директор на РИОСВ Варна, с
което на „КС Л.“ АД гр. София, ЕИК *********, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер
от 7000.00 лв.
Административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана за това, че на при извършения от „КС Л.“
АД превоз по доставена на 10.03.2020 г. стока от 20250 кг употребявани облекла
и текстилни материали в сортировъчен център в гр. Варна - ЗПЗ, стопанисван от „Е.“
ЕООД, са използвани превозни средства рег. №СВ****ВР и рег. №С****ЕС, които не
фигурират в актуалния към съответната датата регистрационен документ № 14-РД-77-01
от 30.11.2012 г. за дейности по транспортиране на отпадъци от „КС Л.“ АД.
За да постанови
решението си, въззивната инстанция, след извършен анализ на събраните по делото
доказателства, достигнал до извод, че наказващият орган неправилно е приел за
осъществено нарушение по чл. 136, ал.2, т.3 ЗУО - извършване на дейност по
транспортиране на отпадъци без наличие на регистрационен документ с посочени
марка, модел и регистрационен номер на конкретните превозни средства. Приел е,
че хипотезата на чл. 136, ал. 2, т. 3 ЗУО изобщо не третира превозните
средства, с които се извършва дейност транспортиране на отпадъци, тъй като деянието
по санкционната норма се изразява в транспортиране на отпадъци без въобще да е
налице регистрационен документ за тази дейност. ВРС е установил, че
разглеждания случай превозвачът „КС Л.“ АД разполага с надлежно издаден
регистрационен документ за дейност по транспортиране на конкретния отпадък и
затова не следва да се счита, че е нарушил изискването по чл. 136, ал. 2, т. 3
ЗУО, но доколкото в самия регистрационен документ, превозните средства, с които
следва да се извършват съответните превози, са конкретно посочени в т .1.2,
озаглавена „Начин на транспортиране на отпадъците“, извършването на превоз на
отпадък с нефигуриращо в регистрационния документ превозно средство, следва да
се третира като неизпълнение на определените в документа условия. Въз основа на
това свое заключение въззивният съд е приел, че поведението на касатора е
предвидено като наказуемо с разпоредбата на чл. 136, ал. 2, т. 4 ЗУО. Поради
това, предвид правилно установените от АНО фактически констатации за действията
на санкционираното лице сочат съставомерност на допуснатото нарушение по тази
норма. Приел е, че правана квалификацията по чл. 136, ал. 2, т. 3 ЗУО се явява
непрецизна, но доколкото фактическите констатации по АУАН и НП са несъмнени и
правилни, а нарушителят осъществява своята защита срещу фактите, а не срещу
квалификацията на твърдяното нарушение, няма пречка съдът да приложи счетената
за правилна квалификация чрез изменение на оспореното НП в тази част, като по
този начин правото на защита на страната не следва да се счита за нарушено или
ограничено.
Въззивният съд е приел
възраженията на касатора за прилоимост на чл. 28 ЗАНН за неоснователни, като е
изложил мотиви за липса на предпоставките за прилагане на тази разпоредба.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната
жалба за неоснователна.
Въззивният съд е събрал
всички релевантните за решаване на правния спор доказателства. Направените въз
основа на тях изводи, са изложени логично и последователно и съответстват на
приложимия материален закон. Изводите на ВРС – фактически и правни, се споделят
изцяло от настоящата инстанция, поради което на основание чл. 221, ал.2 от АПК
не следва да се излагат повторно и в мотивите към настоящото решение.
Описаните в НП
юридически факти, подкрепени със събраните доказателства, категорично навеждат на
извод за осъществен състав на нарушение на чл. 136, ал. 2, т. 4 ЗУО, както
правилно е приел решаващият делото състав на ВРС. Още повече, че касаторът не
оспорва и дори потвърждава направената в АУАН и в НП констатация, за извършен
от „КС Л.“ АД превоз по доставена на 10.03.2020 г. стока 20250 кг употребявани
облекла и текстилни материали в сортировъчен център в гр. Варна - ЗПЗ,
стопанисван от „Е.“ ЕООД, с превозни средства рег.№СВ****ВР и рег.№С****ЕС,
които не фигурират в актуалния към съответната датата регистрационен документ
№14-РД-77-01 от 30.11.2012 г. за дейности по транспортиране на отпадъци от „КС
Л.“ АД.
Във връзка с горното
настоящият тричленен състав намира за неоснователни изложените в касационната
жалба доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
с оглед извършената от съда преквалификация на деянието, за което е ангажирана
отговорността на касатора. В тази връзка съдът съобрази Тълкувателно решение №8
по тълкувателно дело № 1/ 2020 г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ
колегия на ВАС от 16.09.2021 година. В т.1 на цитираното тълкувателно решение е
даден положителен отговор на въпроса дали в производството по реда на раздел
пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки
установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена
законова разпоредба. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт
/ЗСВ/, тълкувателните решения и тълкувателните постановления на ОСС на ВАС имат
обвързваща настоящия съдебен състав сила, което обуславя извод, че в
разглеждания случай не е допуснато твърдяното нарушение на съдопроизводствените
правила, тъй като въззивният съд разполага с правомощия да даде на описаните в
разглежданото НП факти нова правна квалификация при условие, че става въпрос за
субсидиарно приложение само на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, т.е. за
преквалификация по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение като при това се съобразява и забраната за влошаване
на положението на жалбоподателя. Именно това е сторил ВРС при постановяване на
оспореното решение.
В случая НП съдържа
погрешно изписване на санкционната разпоредба по чл. 136, ал. 2, т. 3 ЗУО,
вместо тази по чл. 136, ал. 2, т. 4 ЗУО. Съгласно чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО
наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лева едноличен
търговец или юридическо лице, което събира, транспортира и/или третира отпадъци
без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват. Същото
наказание в същия размер е предвидено и за еднолични търговци или юридически
лица, които не изпълняват условията, определени в разрешението по чл. 35, ал.
1, т. 1 ЗУО. По делото не спори, че касаторът има издаден регистрационен
документ №14-РД-7701 от 30.11.2012 г. за дейност по транспортиране на отпадъци,
поради което и неговата отговорност не може да бъде ангажирана на основание чл.
136, ал. 2, т. 3 ЗУО. Допускането на установената и от настоящата съдебна
инстанция грешка, изразяваща се в изписването на чл. 136, ал. 2, т. 3 ЗУО
вместо чл. 136, ал. 2, т. 4 ЗУО, не представлява съществено процесуално
нарушение, обуславящо отмяната на НП. Критерият, по който се разграничават
съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е
довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. В НП се съдържа
подробно описание на деянието и обстоятелствата, при които е извършено, като в
достатъчна степен лицето може да разбере за какво нарушение е санкционирано,
респективно да организира адекватно и ефективно защитата си. По безспорен начин
са установени извършването на нарушението и самоличността на нарушителя, като е
конкретизирано в какво се изразява соченото нарушение и каква е предвидената за
него имуществена санкция, посочени са изрично законните разпоредби, които са
нарушени, видът и размерът на наказанието - чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. Изводите на ВРС
във връзка с допуснатото от страна на административнонаказващия орган погрешно
посочване на квалификацията за извършеното нарушение са правилни. Отговорността
на касатора е ангажирана законосъобразно и явно справедливо с налагане на
имуществена санкция в минимално установения размер от 7 000 лева, в
съответствие с чл. 12, чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН (Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г. на ВКС, ОСНК). Неоснователни са и
възраженията на касатора за неправилна квалификация на деянието от страна на
ВРС. Цитираните от жалбоподателя разпоредби на чл. 79 ЗУО уреждат реда и начина
по който се извършват изменения и допълнения в регистрационния документ при
промяна в обстоятелствата и правоприемство, както и за издаването на регистрационен
документ със съответните промени. Тези разпоредби не съдържат санкционни норми,
нито кореспондират със санкционните норми предвидени в Раздел ІІ-ри на ЗУО.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ЗАНН, административно-наказващият орган има
задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл.
28 ЗАНН и ако прецени, че случаят е маловажен, да не издава наказателно
постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но
административнонаказващият орган няма задължение да мотивира така извършената
преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на
наказателното постановление. Въпреки това с издаването на наказателното
постановление АНО недвусмислено е изразил становището си, че според него
случаят не е маловажен, като е изложил подробни мотиви за това. При проверката
на материалната законосъобразност на наказателното постановление въззивният съд
също има задължение да извърши преценка дали конкретното нарушение попада в
приложното поле на чл. 28 от ЗАНН (ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС по ТД №
1/2007 г.). Варненският районен съд се е произнесъл по доводите на
жалбоподателя и е приел за неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Правилно е
прието от ВРС, че не са изпълнени критериите на чл. 93, т. 9 ДР на НК, които са
предпоставка за определянето на деянието като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид
и квалифицирането му като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Касае се за нарушение, при което с факта на установяването му
законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен
ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да
подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма
административнонаказателна санкция. В конкретиката на настоящия казус, поведението
на търговеца не води до извод, че са налице обстоятелства, които да обосновават
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Сочените от касатора обстоятелства (липсата на
настъпили вредни последици от нарушението, липса на предходни нарушения по ЗУО
и т.н.), могат да бъдат преценени като смекчаващи такива по смисъла на чл. 27,
ал. 2 ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващото се за извършеното
нарушение наказание. В случая тези обстоятелства са взети предвид както от АНО,
така и от ВРС.
В обобщение подадената касационна жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Воден от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, VІІ-ми тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260380/11.11.2020
г. на ВРС, постановено по НАХД № 3231/2020 г., по описа на ВРС.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.