Ж Р Е Ш Е Н И Е
№ 1104
гр.Пловдив, 13.07.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и девети май, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 1254/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 482615 – F504107/06.12.2019г., издадено от Я. Т. Б., на длъжност *** на ТД НАП-Пловдив, с което на „Градски
Археологически музей“ БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хисаря, обл. Пловдив, ул. „Ал. Стамболийски“ № 8, на основание чл.180,
ал.2 от Закона за данъка върху добавена стойност е наложено административно
наказания - имуществена санкция в размер
на 2 731,83 /две хиляди седемстотин тридесет и
един лева и осемдесет и три стотинки/ лева, за нарушение на чл. 180 ал.2, вр.
ал. 1, вр. чл. 86 ал.1 и ал.2, вр. чл. 102 ал.3 т.1 ЗДДС и чл. 112 ал.1 ППЗДДС.
В жалбата се поддържа, че музеят е второстепенен разпоредител на
бюджетни средства, като нерегистрирането по ЗДДС не е извършено умишлено, а
поради недогледжане. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено. В допълнително писмено становище процесуалният
представител на жалбоподателя сочи, че от АУАН не става ясно дали са изведени
сумите от продажба на билети и проведени беседи (необлагаема доставка) от
сумата, посочена като облагаем оборот. Поддържа още, че наказващият орган не се
е произнесъл по възможността за прилагане реда на чл.28 от ЗАНН. Също взема
становище, че съществено са нарушени чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не са посочени броя
на конкретните доставки, броя, дата и най-вече – тяхното естество. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт М. оспорва жалбата, сочи че от събраните по делото
доказателства безспорно се доказва извършването на вмененото нарушение, което
не се оспорва от страна на жалбоподателя. Поддържа, че възражението в смисъл,
че не е посочен вида на доставките е неоснователно, като в АУАН и наказателното
постановление е посочено, че се касае само за оборот от продажба на сувенири и
рекламно материали, не е нужно да се конкретизира всяка доставка като вид и
стойност, доколкото се касае за продажби на дребно, съгласно чл.113, ал.2 от ЗДДС не е задължително издаването на фактури. Посочва като не основателно
възражението, че липсва произнасяне на наказващия орган по възражението,
доколкото последният е взел отношение макар и лаконично, както и че поддържа, че
случаят не може да се определи като маловажен. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено, както и на ТД НАП – Пловдив да бъде присъдено
следващото се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от
наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 23.01.2020г. видно от оформената
разписка към самото наказателно постановление, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив чрез ТД НАП – Пловдив на 30.01.2020г., съгласно отразеното пощенско
клеймо. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 30.05.2019 г. Градски Археологически Музей подало Заявление за
регистрация по ЗДДС вх. № 303911901384392.
С оглед на горното, Й.Е.Т. – в качеството и на *** в ТД НАП _ Пловдив извършила
проверка дейността на музея. В рамките
на жалбоподателя били изискани справки и документи. От тях се установило, че
към 31.07.2017 г. музеят е формирал облагаем оборот в размер над 50 000 лева.
Предвид достигнатия оборот от над 50 000 лева, Т. констатирала, че
жалбоподателят е следвало да подаде заявлението за регистрация по ЗДДС в срок
до 14.08.2017 г.
На 13.06.2019 г. с акт за регистрация № 160421901498084, жалбоподателят
бил регистриран като данъчно задължено лице. Й.Т. констатирала, че за периода
от 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г., жалбоподателят е следвало да бъде регистриран
по ЗДДС, като въз основа на извършени облагаеми доставки на стойност 16 391,00
лева, е следвало да начисли данък за извършване на облагаеми доставки на
територията на страната в размер на 2 731,83 лева. Констатациите на Й. Т.
били обективирани в протокол № **********/08.08.2019 г..
Възприетата от съда фактическа обстановка се установява и от показанията
на свидетеля С. С. Д., която описва извършената проверка и сторените при същата
констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира същите показания
за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като
истинни. От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение,
фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от събраните по делото
писмени доказателства – копия от Акт за регистрация по ДДС № 160421901498084 от
13.06.2020г., Уведомително писмо, отчети за стопанската дейност и справки за
месечните отчети от всички фискални устройства за периода 2016 г. – 2019 г.,
бюджет за същите години и решения на Общински Съвет – гр. Хисар относно бюджета
на музея – от които се установяват дейността на музея и гореописаните облагаеми
доставки по време и размер.
Следва още да се посочи, че горната фактическа обстановка по същество не
е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
наказателното постановление намира, че макар последното да е издадено от
компетентен орган, като материалната компетентност на административнонаказващия
орган и актосъставителя следва от така представената
Заповед № ОПР-17 от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на Национална
агенция по приходите, като за втория следва да бъде съобразена и разпоредбата
на чл.193, ал.2 от ЗЗД, то съставените АУАН и съответно – издаденото въз основа
последния НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при
съставянето им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство,
както и ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:
В нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН
– относно съставения АУАН, както
и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в същите два акта липсва описание на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават.
Предвид като посочените като нарушени норми на чл. 180, ал.2, във връзка
с ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.86. ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл. 102
ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 112, ал.1 ППЗДДС е видно, че основният съставомерен факт, който следва да се установи, с оглед
ангажиране отговорността на жалбоподателя, е да се установи, че за процесния период 01.05.2018 г. - 31.05.2018 г. , същият е
извършил облагаеми доставки на твърдяната стойност, за които като е бил длъжен,
не е начислил ДДС.
Както в АУАН, така и в НП обаче, актосъставителят,
а след това и наказващият орган, са се задоволили единствено да предоставят
фактическия извод, че жалбоподателят е осъществил облагаеми доставки на
стойност 16 391,00 лева за периода 01.05.2018 г. - 31.05.2018 г. г..
Предвид това, то е налице пълна липса на конкретни факти, от които да се
направи проверка за правилността на този извод. За да бъде съдът в състояние да
извърши подобна проверка, в АУАН и НП е следвало да бъдат посочени броят на
конкретните доставки извършени от наказания субект, техния вид /с
конкретизиране на предмета на доставката/, отделна стойност и датата на тяхното
извършване.
В случая нарушението е особено съществено, доколкото Градски
археологически музей е бюджетна организация, второстепенен разпоредител с
бюджет към Министерство на културата. Допълнително, задълженото лице е вписано
в Регистър Булстат като културна организация на основание ЗЗРК с ЕИК по Булстат
********* и представлява лице по смисъла на чл. 42 ЗДДС.
На посоченото основание, редица от доставките, които жалбоподателят
извършва не са облагаеми, а са освободени доставки, за които не се начислява
ДДС. Такива в условията на примерно, а не на изчерпателно изброяване могат да
бъдат:
- доставките по чл. 42, т.1,
б „б” ЗДДС- продажбата на билети от културни организации
и институти по Закона за закрила и развитие на културата за музеи, художествени
галерии, библиотеки и театри;
- доставките по чл. 44, ал.1 ЗДДС, сред които попадат доставката на стоки и извършването на услуги от
организациите по чл. 39, 40, 41 и 42 (сред които е и настоящият жалбоподател) ,
когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за
тяхната дейност;
- доставките по чл. 49, ал.1 ЗДДС, а именно на пощенски марки, изобразяващи паметници на културата,
продавани от музеите;
- доставки по чл. 50 ЗДДС.
При липса на изложени факти в АУАН и НП колко на брой, кога са
извършени, и най-вече какви са били по своето естество доставките, за които
наказващия орган твърди, че са облагаеми, то наказаното лице е поставено в
неяснота и следва да предполага кои са конкретните факти, които би могло да
оборва. Това положение е несъвместимо с правото на защита на жалбоподателя,
доколкото той разполага с възможност да се брани не само срещу правните, но и
срещу фактическите констатации на наказващия орган. Още повече, че дори
настоящия съдебен състав е поставен в невъзможност да провери правилността на
правните и фактически изводи в АУАН и НП, че тези доставки са облагаеми и са на
обща стойност 10 762.70 лева. Напълно възможно е в доставките, счетени за съставомерни от наказващия орган, всъщност да се включват
такива, които по мнение на съда да са освободени доставки по смисъла на чл. 42,
44, 49, 50 ЗДДС, но след като липсва конкретизация на отделни доставки, то
посоченото обстоятелство остава непроверимо. Касае се
за пропуск при отразяване на съставомерните факти в
АУАН и НП, а не непълнота в представените доказателства. От това следва, че
пороците при описание на нарушението в АУАН и НП и липсата на посочване в тях
на съставомерните факти, каквито се явяват видът и
броят на извършените доставки, не могат да се санират
от съда на етап съдебно следствие, чрез събиране на доказателства.
Съобразно константната практика на Административен съд Пловдив,
неописването на броя, датата на извършване и най-вече естеството на доставката,
за която се твърди, че е облагаема в АУАН и НП, представлява съществено
процесуално нарушение и се явява самостоятелно основание за отмяна на НП /така
Решение № 600 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. №
3938 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 595 от
10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 3987 / 2019 г. на XX
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 300 от 05.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3687 / 2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 544 от 27.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3934 / 2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 82 от 10.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3515 / 2019 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив /.
От всичко изложено следва, че обжалваното НП следва да бъде отменено
поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя.
По разноските:
С оглед изхода на спора,
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в
полза на жалбоподателя могат да бъда присъдени извършените от него разноски в
настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство от упълномощен от него процесуален представител,
ако такова искане е сторено своевременно и ако доказателства за същите разноски
са представени.
Въпреки това, след
запознаване с делото се констатира, че липсва сторено от процесуалния
представител на жалбоподателя искане за заплащане на направените от ответника
разноски по настоящото дело – било в писмена молба/становище или в становище на
процесуалния представител на страната пред съда, макар иначе безспорно да са
представени доказателства за извършване на такива разноски (фактура), както и
списък с разноските.
Същевременно, съгласно
т.11 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 год. по тълкувателно
дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегия - Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно
най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото
пред съответната инстанция.
Ето защо съдът не следва
по реда на чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК да
присъжда разноски в полза на жалбоподателя.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ № 482615 – F504107/06.12.2019г., издадено от Я.
Т. Б., на длъжност *** на ТД
НАП-Пловдив, с което на „Градски Археологически музей“ БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, обл. Пловдив, ул. „Ал.
Стамболийски“ № 8, на основание чл.180, ал.2 от Закона за данъка върху добавена
стойност е наложено административно наказания
- имуществена санкция в размер на 2 731,83 /две
хиляди седемстотин тридесет и един лева и осемдесет и три стотинки/ лева, за
нарушение на чл. 180 ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 86 ал.1 и ал.2, вр. чл. 102 ал.3
т.1 ЗДДС и чл. 112 ал.1 ППЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.