Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260048
гр. Свищов, 15.04.2021 год.
Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 15.03.2021
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря
Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 311/2020год. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „Т.Б.“ЕАД ***, чрез пълномощника адв. З.Ц. от САК твърди, че между дружеството /предишно наименование „К.Б.М.“ЕАД и ответника били сключени следните договори: Договор за мобилни услуги № ********* от 13.02.2016г., съгласно който на ответника бил предоставен мобилен телефонен номер, със стандартна месечна абонаментна такса 49,99 лева с ДДС или 41,65 лева без ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лева с ДДС или 16,66 лева без ДДС; допълнително сопарзумение към договор за мобилни услеги № ********* и договор за лизинг от 02.04.2016г., като съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ******** влиза в сила нов абонаментен план, а на клиента бил предоставен мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy J5 Black , а предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 336,77 лева с ДДС и за ползванетой , на основание чл. 3 ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши една пълновачална лизингова вноска в размер на 72,50 лева с ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и и 23 месечни лизингови внсоки в размер на 11,49 лева с ДДС, като било предвидено да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера; договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 16.01.2017г. – съгласно договора за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен номер ******** със стандартна месечна абонаментна такса 29,99 лева с ДДС или 24,99 лева без ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 17,99 лева с ДДС или 14,99 лева без ДДС и мобилен телефон Samsung Galaxy J5 Dual Black, а предоставянето на устройството било уредено в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 390,77 лева с ДДС, за ползването й на основание чл. 3 ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да извърши 23 месечни лизонгови вноски в размер на 16,99 лева с ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера; договор за мобилни услуги № 6182338 и договор за лизинг от 14.07.г.. – съгласно договора за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен номер ******** със стандартна месечна абонаментна такса 14,99 лева с вкл. ДДС или 12,49 лева без ДДС и мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy A5 2017 Black, а предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 795,57 лева с ДДС, и за ползването й на основание чл. 3 ал. 1 ото договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да извърши 23 месечни лизингови вноски в размер на 34,59 лева с ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Твърди, че ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 10 бр. фактури, издадени в периода м.януари 2018г. – м. май 2018г.., като във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента: фактура № **********/18.01.2018г.. издадена за периода 18.12.2017г.. – 17.01.2018г.. включваща месечна абонаментна ткаса 12,49 лева за мобилен номер ******** и такса спиране на номер 0,75 лева, общо 15,89 лева с ДДС, лизингова вноска 35,59 лева с ДДС, за мобилен номер ******** месечна абонаментна такса 16,66 лева и такса за спиране на номер 0,75 лева, общо 17,41 лева без ДДС или 20,89 лева с ДДС, обща сума на фактурата 71,37 лева; фактура № **********/25.01.2018г.. за периода 25.12.2017г. до 24.01.2018г. включвала задължения – за мобилен номер ******** месечна абонаментна такса 14,99 лева, такса временно възстановяване изходящия трафик 1,24 лева, както и ползвани услуги 12,49 лева/допълнителни услуги мобилен интернет/, които били в общ размер на 28,72 лева без ДДС – 34,46 лева с ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат – 16,99 лева с ДДС , Плати с Теленор -21,99 лева с ДДС , общата сума начислена във фактурата била 73,44 лева, като след приспадане на надвнесоно плащане на задължнеие от преходен отчетен период, сумата по фактурата била 73,43 лева; фактура № **********/18.02.2018г.. за периода 18.01.2018г. до 17.02.2018г. включвала задължнеия съответно за мобилен номер ******** месечна абонаментна такса 12,49 лева и такса за спиране на номер 0,75 лева, общо 13,24 лева без ДДС или 15,89 лева с ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат 34,59 лева с ДДС, за мобилен номер ******** месечна абонаментна такса 41,66 лева и такса за спиране на номер 0,75 лева, котио били в общ размер на 42,41 лева без ДДС -50,89 лев с ДДС, обща стойност 101,37 лева; фактура № **********/25.02.2018г. за периода 25.01.2018г. – 24.02.2018г. за задълженията: за мобилен номер ******** месечна абонаментна такса 14,99 лева без ДДС – 17,99 лева с ДДС, лизингова вноска за мобилен апарат – 16,99 лева с ДДС, Плати с Теленор – 27,95 лева с ДДС, обща стойност 62,93 лева; фактура № **********/18.03.2018г.. за периода 18.02.2018г. – 17.03.2018г. за следните задължения- за мобилен номер ******** месечна абонаментна такса 12,49 лева без ДДС – 14,99 лева с ДДС, лизингова вноска за мобилен апарат – 34,59 лева с ДДС, за мобилен номер ******** месечна абонаментна такса 41,66 лева без ДДС , 48,99 лева с ДДС, общо 99,57 лева; фактура № **********/25.03.2018г. за периода 25.02.2018г. – 24.03.2018г.. за следните задължнеия: за мобилен номер ******** месечна абонаментна такса 14,99 лева без ДДС – 17,99 лева с ДДС, лизингова вноска за мобилен апарат – 16,99 лева с ДДС, общо 34,98 лева; фактура № **********/18.04.2018г. за преиода 18.03.2018г.. – 17.04.2018г.. за следните задължения: за мобилен номер ******** месечна абонаментна такса -386 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилен апарат – 34,59 лева с ДДС, за мобилен номер месечна абонаментна такса /-10,75/ лева без ДДС /-12,90/ лева с ДДС, като отрицателната стойност на месечните абонаментни такси се формирали в резултат на приспадане между таксата за периода, и тази за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период, обща сума на фактурата 17,83 лева; фактура № **********/25.04.2018г.. за периода 25.03.2018г.. до 24.04.2018г.. за следните задължения – за мобилен номер ******** месечна абонаментна такса /-7,25 лева / без ДДС или /-8,70 лева/ с ДДС, лизингова вноска за мобилен апарат – 16,99 лева с ДДС, общо 8,29 лева. След предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги от 14.07.2017г. по вина на ответика поради изпадането му в забава, на същия е издадена фактура № **********/18.05.2018г.. , включваща задължнеие за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяван ена договорите за мобилни услуги в размер на 74,02 лева, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство в общ размер на 484,26 лева с ДДС, равняващ се на 14 неначислени лизингови вноски. Обявяването на предсрочната изискуемсот на неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било неизпълнеието на паричните задължения на лизингополучателя. Сочи, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка били уредени в т. 11 от договор за мобилни услуги от 14.07.2017г.., но поради това, че прекратяването на правоотношението е настъпило след 11.01.2018г.., размерът на дължимата неустойка бил определен в съответствие с условията на спогодба между КЗП и „Т.Б.“ по гр.дело 15539/2014г. и гр.дело 16476/2014г. на СГС. Заявява, че в съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката за номер ******** възлизал на 74,02 лева, като сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС или 37,47 лева и с добавена част от разликата в размер на 36,55 лева без ДДС между стандартната цена на мобилно устройство и преференциалната му цена, за която бил сключен договор за лизинг от 14.07.2017г.., съответстваща на оставащия период от датата на прекратяване на договора за мобилни услуги до изтичане на първоначално уговорения между страните срок на действие. Заявява, че след предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги от 16.01.2017г.. между страните, поради вина на ответника след изпадането му в забава, на потребителя била издадена фактура № **********/25.05.2018г. , която включвала задължнеие за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 180,55 лева, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство в общ размер на 135,92 лева с ДДС, като размерът на основанието за възникване на задължението за неустойка бил уреден в т. 11 от договора, но поради това, че прекратяването на правоотношението е настъпило след 11.01.2018г. , размерът на дължимата неустойка бил определен в съответствие с условият на Спогодбата с КЗП, като размерът на неустойката за номер ******** възлизал на 180,55 лева, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС или 74,97 лева , ведно с добавената част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок от прекратяването до изтичането на договора за мобилни услуги или 56,80 лева без ДДС и с добавена част от разликата в размер на 48,78 лева без ДДС между стандартната цена на мобилно устройство и преференциалната му цена, за която е сключен договора за лизинг , съответстваща на оставащия период от датата на прекратяване на договора за мобилни услуги до изтичането на първоначално уговорения между страните срок на действие. Изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите настъпвала 15 дни след издаването й. Твърди, че заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело 1053/2019г. била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което предявявали иска. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 1344,52 лева – сбор от дължимите суми съгласно процесните десет фактури, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане. Претендира разноски за заповедното и исково производство. С допълнителна молба уточнява петитума на исковата молба, като искането е да бъде прието за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумата 108,87 лева – дължима незаплатена сума по Договор за мобилни услуги № ********* от 13.02.2016г.. , изменен с допълнително споразумение № ********* от 02.04.2016г.. към договор за мобилни услуги, от които 108,87 лева – незаплатени начислени такси и ползвани услуги за периода 18.12.2017г.. – 17.04.2018г. ;, 292,22 лева – дължима незаплатена сума по договор за мобилни услуги № ********* от 16.01.2017г. , от която 111,67 лева - незаплатена начислени такси и ползвани услуги за периода 25.12.2017г.. – 24.04.2018г. и 180,55 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги; сумата 116,93 лева – дължима незаплатена сума по договор за мобилни услуги № ********* от 14.07.2017г.., от която сума 42,91 лева – незаплатени начислени такси и ползвани услуги за периода 18.12.2017г.. – 17.04.2018г., 74,02 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги; сумата 203,88 лева – дължима сума по договор за лизинг от 16.01.2017г. , с който е предоставено за възмездно ползване мобилно устройство , от които 67,96 лева с ДДС – дължими незаплатени лизингови вноски за преиода 25.12.2017г.. – 24.04.2018г.. и 135,92 лева с ДДС – осем предсрочно изискуеми лизингови вноски за общия период 25.04.2018г. – 16.12.2018г.; 622,62 лева – дължими суми по договор за лизинг от 14.07.2017г.. , с който е предоставено за възмездно ползване мобилно устройсто, от които 138,36 лева с ДДС – дължими незаплатени лизингови вноски за реиода 18.12.2017г.. до 17.04.2018.. и 484,26 лева с ДДС – 14 предсрочно изискуеми лизингови вноски за общи япериод 18.04.2019г.. до 14.06.2019г.., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, като се присъдят направените разности. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище по делото моли исковете да бъдат уважени, като се присъдят направените разноски.
Ответникът А.Д.В., в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, депозира писмен отговор чрез назначения му на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител, в който взема становище за неоснователност на иска. Оспорва ответникът да е подписвал представените с исковата молба договори и други документи, както и оспорва наличието на договорни правоотношения между ищеца и ответника. Оспорва представените справки за общо потребление към всяка от фактурите, както и твърдението, че на ответика са предоставени далекосъобщителни мобилни услуги в претендирания размер, в претендирания период, в претендираните цени. Оспорва се твърдението, че ответникът дължи на ищеца неустойки за прекратяване на договори за услуги в претендирания размер. Отделно от това клаузата, с която била уговорена неустойка била неравноправна и на това основание нищожна на основание чл. 146 ал. 1 и ал. 2 ЗЗП вр. чл. 143 т. 5 , т. 9 и т. 14 от ЗЗП вр. чл. 3 пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създавала значителна неравнопоставеност между страните по договора. Оспорва истинността на представените от ищеца договори за мобилни услуги и договори за лизинг, както и на останалите представени от ищеца документи, за които се твърди, че носят подпис на товетника и прави искане ищецът да бъде залъжен да представи оригиналите на договорите за мобилни услуги, договорите за лизинг, както и на доказателствата, за които се твърди, че са подписани от ответника. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен. В съдебно заседание особения представител на ответника – адв. М.К. от ВТАК поддържа подадения отговор, с изключение на оспорването на истинността на представени от ищеца документи, което не се поддържа в съдебно заседание. В хода на устните състезания процесуалният му представител взема становище да бъде отхвърлен иска, като неоснователен и недоказан. Представя писмена защита, в която излага подробно съображения за неоснователност на иска. Позовава се, че ищецът от една страна твърди, че претендира неустойка за прекратяване на договора, а от друга страна твърди, че договора не бил прекратен.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по
делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.дело № 1053/2019г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото
производство – „Т.Б.“ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за дължими суми по издадени фактури. Въз основа на същото е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 599/26.11.2019г. в
полза на ищеца за сумата 1344,52 лева
– главница. Присъдена била и законната лихва върху
главницата, считано от 22.11.2019г., до окончателното изплащане на задължението,
както и разноски в размер на 386,89 лева,
от които 26,89 лева – ДТ и 360,00 лева – адвокатско възнаграждение. Посочено е
в заповедта, че вземането произтича от неизпълнение задължения за заплащане на
цената на получени услуги, лизингови вноски и неустойки поради предсрочно
прекратяване на договори по вина на потребителя по изброени фактури. Заповедта
за изпълнение е връчена при условията по чл. 47 ал. 5 от ГПК. Заповедният
съд, с разпореждане от 13.02.2020г. е указал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си, в едномесечен срок. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил
настоящия положителен установителен иск вземането по издадената заповед за изпълнение.
Видно от приложения по делото договор за мобилни услуги от
13.02.2016 г. същият е сключен между „Т.Б.” ЕАД/ и ответника за предоставяне на
мобилни телефонни услуги за мобилен
номер ********, при стандартен месечен
абонамент 49,99 лева на месец, при дата на издаване на фактура – на 18-ти всеки
месец, за срок до 13.02.2018 г. . В
договора е посочено, че в случай на прекратяването му през първоначалния срок
за която и да е СИМ карта, по вина или
инициатива на потребителя, същият дължи неустойка в размер на сумата от стандартните
за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта до
края на този срок. Уговорено е, че след
изтичане на първоначалния срок договора се превръща в безсрочен при стандарните
условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време .
Като приложение към договора е ценова листа за абонаментните планове за частни
лица от 13.02.2016г.. С допълнително споразумение към договор за мобилни
фиксирани услуги, с мобилен номер ********
от 02.04.2016 г. между страните по делото, постигнали съгласие на
потребителя да бъде предоставено устройство
Samsung Galaxy J5 Black,
като срокът за предоставяне от оператора
на потребителя на услугите, от горния
мобилен номер се продължава до 02.04.2018г..
На същата дата – 02.04.2016г. бил
сключен приложения договор за лизинг между страните по делото, с предмет задължението на лизингодателя – ищецът при
условията на договора и Общите условия, неразделна част от него да предостави
на лизингополучателя – ответникът за временно и възмездно ползване устройство
марка Samsung Galaxy J5
Black, а лизингополучателят се
задължава да заплати обща лизингова цена в размер на 336,77 лева с включен 20 %
ДДС. Договорът за лизинг е със срок от
23 месеца. В чл. 3 ал. 1 от договора, ответникът се задължил да заплати цената
по чл. 1, както следва: първоначална лизингова вноска в размер на 72,50 лева с
ДДС, платима към датата на сключване на договора и 23 броя месечни лизингови
вноски, всяка в размер на 11,49 лева с включен ДДС. В ал. 2 на чл. 3 от договора постигнали
съгласие, че месечните лизингови вноски се фактурират от дружеството и заплащат
от ответника съгласно сроковете, условията и начина на плащане на задълженията
на ответника в качеството му на абонат на мобилни услуги съгласно договор за
предоставяне на такива услуги и ОУ на Т.Б. ЕАД. Лизингополучателят – ответникът
се съгласил в чл. 5 от договора да заплаща месечните лизингови вноски по
описания погасителен план в договора. Било уговорено, че неразделна част от
този договор е запис на заповед на стойност 100 % от цената по чл. 1 с начислен
ДДС минус първоначалната лизингова вноска, посочена в чл. 3 ал. 1 от договора,
че е платена – запис на заповед на стойност 94,07 лева. Записът на заповед,
издаден от ответника за сумата 264,27лева, предявена за плащане от ищеца на
ответника на 2.04.2016г. е приложен по делото.
Приложени по делото са и Общи условия на Т.Б. ЕАД във връзка с
предоставянето на устройства от лизингодателя на лизингополучателите при
условията на договор за лизинг, които ОУ страните по договора за лизинг се
съгласили, че са неразделна част от договора.
В чл. 12 ал. 2 от ОУ е регламентирано, че месечните вноски и другите
дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключени от лизингополучателя,
както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори
плащания. Приложена по делото е и ценова листа за абонаментни планове за частни
лица от 02.04.2016г. и декларация – съгласие от ответника с ОУ на Т.Б. ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на фиксирани телефонни услуги.
Видно от приложения по делото договор за мобилни услуги от
16.01.2017 г. същият е сключен между „Т.Б.” ЕАД/ и ответника за предоставяне на
мобилни телефонни услуги за мобилен
номер ********, при стандартен месечен
абонамент 29,99 лева на месец, при дата на издаване на фактура – на 25-ти всеки
месец, за срок до 16.01.2019 г. . В
договора е посочено, че в случай на прекратяването му през първоначалния срок
за която и да е СИМ карта, по вина или
инициатива на потребителя, същият дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта до края на този срок.
Уговорено е, че след изтичане на първоначалния срок договора се превръща
в безсрочен при стандарните условия на избрания абонаментен план и може да бъде
прекратен по всяко време . Като приложение към договора е ценова листа за
абонаментните планове за частни лица от 16.01.2017г..
На същата дата – 16.01.2017г. бил
сключен приложения договор за лизинг между страните по делото, с предмет задължението на лизингодателя – ищецът при
условията на договора и Общите условия, неразделна част от него да предостави
на лизингополучателя – ответникът за временно и възмездно ползване устройство
марка Samsung Galaxy J5
Dual Black, а лизингополучателят
се задължава да заплати обща лизингова цена в размер на 390,77 лева с включен
20 % ДДС. Договорът за лизинг е със срок
от 23 месеца. В чл. 3 ал. 1 от договора, ответникът се задължил да заплати
цената по чл. 1, както следва: първоначална лизингова вноска в размер на 0 лева
с ДДС, платима към датата на сключване на договора и 23 броя месечни лизингови
вноски, всяка в размер на 16,99 лева с включен ДДС. В ал. 2 на чл. 3 от договора постигнали
съгласие, че месечните лизингови вноски се фактурират от дружеството и заплащат
от ответника съгласно сроковете, условията и начина на плащане на задълженията
на ответника в качеството му на абонат на мобилни услуги съгласно договор за
предоставяне на такива услуги и ОУ на Т.Б. ЕАД. Лизингополучателят – ответникът
се съгласил в чл. 5 от договора да заплаща месечните лизингови вноски по
описания погасителен план в договора. Било уговорено, че неразделна част от
този договор е запис на заповед на стойност 100 % от цената по чл. 1 с начислен
ДДС минус първоначалната лизингова вноска, посочена в чл. 3 ал. 1 от договора.
Записът на заповед, издаден от ответника за сумата 390,77лева, предявена за
плащане от ищеца на ответника на 16.01.2017г. е приложен по делото. Приложена по делото е и ценова листа за
абонаментни планове за частни лица от 02.04.2016г. и декларация – съгласие от
ответника от 16.01.2017г.. за съгласие с ОУ на Т.Б. ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на фиксирани телефонни услуги.
Съгласно приложения по делото договор за мобилни услуги от
14.07.2017 г. същият е сключен между „Т.Б.” ЕАД/ и ответника за предоставяне на
мобилни телефонни услуги за мобилен
номер ********, при стандартен месечен
абонамент 14,99 лева на месец, при дата на издаване на фактура – на 18-ти всеки
месец, за срок до 14.07.2019 г. . В
договора е посочено, че в случай на прекратяването му през първоначалния срок
за която и да е СИМ карта, по вина или
инициатива на потребителя, същият дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта до края на този срок. Като
приложение към договора е ценова листа за абонаментните планове за частни лица
от 14.07.2017г..
На същата дата – 14.07.2017г. бил
сключен приложения договор за лизинг между страните по делото, с предмет задължението на лизингодателя – ищецът при
условията на договора и Общите условия, неразделна част от него да предостави
на лизингополучателя – ответникът за временно и възмездно ползване устройство
марка Samsung Galaxy А5 2017 Black, а лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова цена в
размер на 795,57 лева с включен 20 %
ДДС. Договорът за лизинг е със срок от
23 месеца. В чл. 3 ал. 1 от договора, ответникът се задължил да заплати цената
по чл. 1, както следва: първоначална лизингова вноска в размер на 0 лева с ДДС,
платима към датата на сключване на договора и 23 броя месечни лизингови вноски,
всяка в размер на 34,59 лева с включен ДДС.
В ал. 2 на чл. 3 от договора постигнали съгласие, че месечните лизингови
вноски се фактурират от дружеството и заплащат от ответника съгласно сроковете,
условията и начина на плащане на задълженията на ответника в качеството му на
абонат на мобилни услуги съгласно договор за предоставяне на такива услуги и ОУ
на Т.Б. ЕАД. Лизингополучателят – ответникът се съгласил в чл. 5 от договора да
заплаща месечните лизингови вноски по описания погасителен план в договора.
Било уговорено, че неразделна част от този договор е запис на заповед на
стойност 100 % от цената по чл. 1 с начислен ДДС минус първоначалната лизингова
вноска, посочена в чл. 3 ал. 1 от договора. Записът на заповед, издаден от
ответника за сумата 795,57лева, предявена за плащане от ищеца на ответника на
14.07.2017г. е приложен по делото.
Приложена по делото е и ценова листа за абонаментни планове за частни
лица от 14.07.2017г. и декларация – съгласие от ответника от 14.07.2017г.. за
съгласие с ОУ на Т.Б. ЕАД за взаимоотношения с потребителите на фиксирани
телефонни услуги.
Представена е издадена от ищеца фактура №
********** от 18.01.2018г. за отчетен период 18.12.2017г. до 17.01.2018г. и начислена
сума за плащане 71,37 лева с ДДС. Описано е, че сумата представлява месечни и
еднократни такси /абонаменти, лизингови вноски/
– 56,07 лева, вноска за лизинг 34,59 лева, задължения от предходен
период 91,15 лева, внесени плащания /991,15 лева/. Срокът за плащане на задължението по отчетния
период, посочен във фактурата е 02.02.2018г. . Приложена е и справка общо потребление за
мобилен/фиксиран номер.
Приложена по делото е издадена от ищеца фактура № ********** от 25.01.2018г. за отчетен период 25.12.2017 – 24.01.2018г. , и справка общо потребление към нея , по която е начислена сума, съответно 26,23 лева месечна абонаментна такса , разговори, съобщения 12,49 лева, лизингова вноска 16,99 лева, плати с Теленор 21,99 лева, задължения от предходен период, и баланс от предходен период /-0,01 лева/, като обща стойност на фактурата е 73,43 лева , срок за плащане 09.02.2018г.. .
Видно от представената от ищеца фактура № ********** от 18.02.2018г. за отчетен период 18.01.2018 – 17.02.2018г. , и справка общо потребление към нея , е начислена сума, съответно 56,07 лева месечна абонаментна такса , лизингова вноска 34,59 лева, задължения от предходен период, и баланс от предходен период – 71,37 лева, като обща стойност на фактурата е 172,74 лева , срок за плащане 05.03.2018г.. .
Съгласно представената от ищеца фактура № ********** от 25.02.2018г. за отчетен период 25.01.2018 – 24.02.2018г. , и справка общо потребление към нея , е начислена сума, съответно 24,99 лева месечна абонаментна такса , лизингова вноска 16,99 лева, Плати с Теленор – 27,95 лева, задължения от предходен период, и баланс от предходен период – 73,43 лева, като обща стойност на фактурата е 136,36 лева , срок за плащане 12.03.2018г.. .
Приложена по делото е издадена от ищеца фактура № ********** от 18.03.2018г. за отчетен период 18.02.2018 – 17.03.2018г. , и справка общо потребление към нея , по която е начислена сума, съответно 54,57 лева месечна абонаментна такса , лизингова вноска 34,59 лева, задължения от предходен период и баланс от предходен период 172,74 лева, като обща стойност на фактурата е 272,31 лева , срок за плащане 02.04.2018г.. .
От издадена от ищеца фактура № ********** от 25.03.2018г. за отчетен период 25.02.2018 – 24.03.2018г. , и справка общо потребление към нея , се установи, че е начислена сума, съответно 24,99 лева месечна абонаментна такса , лизингова вноска 16,99 лева, задължения от предходен период и баланс от предходен период 136,36 лева, като обща стойност на фактурата е 171,34 лева , срок за плащане 09.04.2018г.. .
От издадена от ищеца фактура № ********** от 18.04.2018г. за отчетен период 18.03.2018 – 17.04.2018г. , и справка общо потребление към нея , се установи, че е начислена сума, съответно /-13,55 лева /месечна абонаментна такса , лизингова вноска 34,59 лева, задължения от предходен период и баланс от предходен период 272,31 лева, като обща стойност на фактурата е 290,14 лева , срок за плащане 03.05.2018г.. .
Според издадена от ищеца фактура № ********** от 25.04.2018г. за отчетен период 25.03.2018 – 24.04.2018г. , и справка общо потребление към нея , е начислена сума, съответно /-12,09 лева /месечна абонаментна такса , лизингова вноска 16,99 лева, задължения от предходен период и баланс от предходен период 171,34 лева, като обща стойност на фактурата е 179,63 лева , срок за плащане 10.05.2018г.. .
Според издадена от ищеца фактура № ********** от 18.05.2018г. за отчетен период 18.04.2018 – 17.05.2018г. , е начислена сума, съответно неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги – 74,02 лева, вноска за лизинг – 484,26 лева, задължения от предходен период и баланс от предходен период . 290,14 лева, като обща стойност на фактурата е 848,42 лева , срок за плащане 02.06.2018г.. . Във фактура № ********** от 25.05.2018г.. за отчетен период 25.04.2018г. – 24.05.2018 г. са начислени неустойки предсрочно прекратяване на договир за услуги – 180,55 лева, вноска за лизинг . 135,92 лева, задължения от предходен период и балан от предходен период 179,63 лева, като общата сотйност на фактурата е 496,10 лева, със срок за плащане . 09.06.2018г..
Приложена по делото е справка за издадените от Т.Б. ЕАД фактури за ползваните телефонни услуги и съответните плащания за периода 01.12.2016г.. до 09.03.2021г., в която фигурират издадените фактури със съответната сума по тях, датата на плащане, извършени плащания и салдо, като крайното салдо към 09.03.2021г. е 1344,52 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Установи се, че заповедното производство е било образувано по заявление на ищеца, подадено на 22.11.2019г. срещу ответника за сумата 1344,52 лева –-главница. Присъдена била и законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 386,89лева. Посочено е в заповедта, че вземането произтича от неизпълнение задължения за заплащане на цената на получени услуги, лизингови вноски и неустойки поради предсрочно прекратяване на договори по вина на потребителя по изброени фактури. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск за вземането по издадената заповед за изпълнение.
Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното предоставяне на ответника. От представените договори за мобилни услуги, допълнително споразумение, се установява възникналото облигационно правоотношение между страните. Съдът приема, че представените от ищеца фактури, макар и едностранно съставени от него и неподписани от ответника за получател, включително и представената справка от ищеца за задълженията на ответника, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени. Ответникът не е представил доказателства за заплащането на исковата претенция от 263,45 лева за незаплатени ползвани от него мобилни услуги, поради което съдът приема за установено съществуването на вземането на ищеца в този размер. С оглед на това съдът счита иска по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за основателен и доказан и следва да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 263,45 лева главница – незаплатени ползвани мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 13.02.2016г. за периода 18.12.2017г. до 17.04.2018г., по договор за мобилни услуги от 16.01.2017г. за периода 25.12.2017г. до 24.04.2018г. и по Договор за мобилни услуги от 14.07.2017г.. за периода 18.12.2017г.. до 17.04.2018г.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 22.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
Предмет на исковата претенция е и установяване на вземане суми за дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 16.01.2017 г., с който на ответника е предоставено ползването на движима вещ- мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Dual Black, с обща лизингова цена в размер на 197,57 лева с включен 20 % ДДС, със срок от 23 месеца.Лизинговата цена е посочена в чл. 1 от договора за лизинг, а броя на вноските и размера е определен в погасителния план в чл. 5 от договора. Не се спори по делото, че вещта е предоставена за ползване на ответника, както и че същата е предоставена в годно за употреба състояние. Ответникът не е възразявал по дължимостта на тази сума, като няма данни договорът да е бил развален, нито пък вещта да е била върната на лизингодателя. Според чл. 12 ал. 1 ОУ към договора за лизинг, в случай на неизпълнение на задължение за плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателя има право в съответствие с разпоредбите на договора, да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, а според ал. 2. месечнит вноски стават предсрочно изискуми в случай на прекратяване на договора , както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно договора плащания Ответникът не доказа, не само, да е върнал веща, поради което съдът приема, че е останал държател на същата, без да я плати, а и не доказа че е заплащал месечните вноски за лизинга на устройството, което е в негова тежест. Именно поради неизпълнение на задълженията му по договора за лизиг, на основание чл. 12 ал. 2 от ОУ към договора за лизинг, месечните вноски за изплащане на устройството са станали предсрочно изискумеи и се дължат в претендирания размер, още повече, че договорът от 16.01.2017г. е със срок от 23 месеца и е изтекъл. Предмет на исковата претенция е и установяване на вземане суми за дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 14.07.2017 г., с който на ответника е предоставено ползването на движима вещ- мобилно устройство Samsung Galaxy А5 2017 Black, а лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова цена в размер на 795,57 лева с включен 20 % ДДС, със срок от 23 месеца.Лизинговата цена е посочена в чл. 1 от договора за лизинг, а броя на вноските и размера е определен в погасителния план в чл. 5 от договора. Не се спори по делото, че вещта е предоставена за ползване на ответника, както и че същата е предоставена в годно за употреба състояние. Ответникът не е възразявал по дължимостта на тази сума, като няма данни договорът да е бил развален, нито пък вещта да е била върната на лизингодателя. Според чл. 12 ал. 1 ОУ към договора за лизинг, в случай на неизпълнение на задължение за плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателя има право в съответствие с разпоредбите на договора, да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, а според ал. 2. месечнит вноски стават предсрочно изискуми в случай на прекратяване на договора , както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно договора плащания Ответникът не доказа да е върнал веща, поради което съдът приема, че е останал държател на същата, без да я плати, а и не доказа че е заплащал месечните вноски за лизинга на устройството, което е в негова тежест. Именно поради неизпълнение на задълженията му по договора за лизиг, на основание чл. 12 ал. 2 от ОУ към договора за лизинг, месечните вноски за изплащане на устройството са станали предсрочно изискумеи и се дължат в претендирания размер, включително и поради това, че договорът от 14.07.2017г. е със срок от 23 месеца и е изтекъл. Ето защо искът в тази част е основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 826,50 лева – лизингови вноски за мобилно устройство по договор за лизинг от 16.01.2017г. и по договор за лизинг от 14.07.2017г..
По отношение претенцията за
установяване вземане за неустойка:
Установи се от сключените с ответника договори
за мобилни услуги, че в случай на
прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ
карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на Потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.”.
Ищцовата страна не
ангажира никакви доказателства по делото относно това, изявлението на ищеца за прекратяване на
договора да е достигнало до ответника, поради което съдът приема, че не е
осъществена цитираната хипотеза от сключения
с ответника договор за мобилни услуги , поради което искът за установяване везмане за
неустойка в претендирания размер се явява неоснователен. Това е така, защото не се установи
основанието, обусловило възникването на претендираната неустойка като
обезщетение за неизпълнението
Въпреки извода за недължимост на претендираната неустойка поради липса на доказателства за прекратяване на процесните договори между страните, съдът намира за необходимо да отбележи, че счита клаузите, с които е уговорена неустойката за неравноправни, а оттам и за нищожни на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. Предвид това, че съдът следи служебно за нищожност на договора поради наличието на неравноправни клаузи, намира, че процесната уговорка за заплащане на неустойка следва да бъде квалифицирана именно като такава на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. В случая абонатът безспорно притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза” в договор, сключен с потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза като неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието ѝ; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност – честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност. В настоящия случай процесните договори са сключени при предварително определени условия от едната страна по правоотношението – доставчикът на мобилни услуги. Видно е, че представените договори за мобилни услуги са бланкови, поради което не са били предмет на предварително договаряне между страните, респективно ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, като не се установява клаузата за неустойка да е била индивидуално договорена, а и липсват такива твърдения и ангажирани доказателства от ищеца. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В случая с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор, се налага изводът, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка. Поради това съдът намира, че уговорката за дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на потребителя обуславя необосновано висока неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора. Тя излиза извън допустимите законови рамки, защото кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. Предвид нищожността на посочената клауза, то в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбите на чл. 146, ал. 1, вр. ал. 5 ЗЗП, и в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер. Неоснователно е позоваването на ищеца на сключената спогодба между КЗП и „Т.Б.“ по гр.дело 15539/2014г. и гр.дело 16476/2014г. на СГС, тъй като след сключването й, липсва сключено допълнително споразумение между страните по делото, според което да е уговорена дължимост на неустойка при прекратяване на договорите по вина на потребителя, в размер на 3 стандартни месични абонаментни такси по договорите. Ето защо, съдат намира, че искът за установяване вземане за неустойка в размер на 254,57 лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 314,00 лева, съобразно размера на уважения иск. Ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за ДТ, внесено възнаграждения за особения представител и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, а именно сумата 627,54 лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Д.В. с ЕГН ********** *** , че дължи на "Т.Б." ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление *** , *****, чрез пълномощника адв. З.Ц. сумата 263,45 лева /двеста шестдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/ главница – незаплатени ползвани мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 13.02.2016г. за периода 18.12.2017г. до 17.04.2018г., по договор за мобилни услуги от 16.01.2017г. за периода 25.12.2017г. до 24.04.2018г. и по Договор за мобилни услуги от 14.07.2017г.. за периода 18.12.2017г.. до 17.04.2018г.., сумата 826,50 лева /осемстотин двадесет и шест лева и петдесет стотинки/ - лизингови вноски за мобилно устройство по договор за лизинг от 16.01.2017г. и по договор за лизинг от 14.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 22.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 599 от 26.11.2019 г. по ч.гр.дело № 1053/2019 г. по описа на Районен съд Свищов.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения установителен иск от "Т.Б." ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление *** , *****, чрез пълномощника адв. З.Ц. против А.Д.В. с ЕГН ********** *** в частта над уважения размер от 1089,95 лева до пълния предявен размер от 1344,52 лева или за сумата 254,57 лева /двеста петдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, както и установителния иск за законна лихва в частта относно законната лихва върху горницата на главницата над уважения размер от датата на подаване на заявлението – 22.11.2019г. до окончателното изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА А.Д.В. с ЕГН ********** *** да заплати на "Т.Б." ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление *** , *****, сумата 627,54 лева /шестстотин двадесет и седем лева и петдесет и четири стотинки/ направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.Д.В. с ЕГН ********** *** да заплати на "Т.Б." ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление *** , *****, направените в заповедното производство разноски в размер на 314,00 лева /триста и четиринадесет лева/, съобразно размера на уважения установителния иск .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението след влизането
му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 1053/2019г. по описа на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: