Р
Е Ш Е Н И Е
№
33
гр.Ботевград, 27.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, трети съдебен
състав,в публичното заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.Г.
при
секретаря И.Т.,като разгледа докладваното от
съдия Г. АНД
№318 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е
по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Г.А.Н.,с ЕГН **********,*** чрез
пълномощника си адвокат М.О.Н. от ВТАК е обжалвал в
законния срок наказателно постановление
№***г., издадено от И.П.Г. на длъжност Началник група към ОДМВР – София ,
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – София, упълномощена със заповед №***г. на министъра на МВР,с което за
допуснато виновно нарушение на чл.58,т.1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба„ в размер на 20.00 /двадесет/лева, на
основание чл.183,ал.2,т.1 от ЗДвП, за допуснато виновно нарушение на чл.59,ал.1 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание „глоба„ в размер на 150.00 /сто и петдесет/лева, на основание чл.179,ал.1,т.1,пр.1
от ЗДвП и за допуснато виновно нарушение
на чл.157,ал.6
от ЗДвП,
му е наложено административно наказание „глоба„ в размер на 20.00
/двадесет/лева на основание чл.185 от ЗДвП,
като излага съображения за незаконосъобразност на същото и моли да бъде
отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателя Г.А.Н., редовно
призован,
не се явява и не се представлява,но в писменно становище чрез пълномощника си
адвокат М.О.Н. от ВТАК поддържа жалбата си и моли да бъде уважена съобразно
доводите изложени в същата.
Въззивната организация – ОДМВР – София,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура,редовно
призована,не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства,прие за установено следното от фактическа и правна страна :
Съдът приема,че от приложените по делото
писменни доказателства – АУАН бл.№***г.; картон на НП №***г.; заповед № ***г. на министъра на МВР; справка за нарушител/водач Г.А.Н.
/заверени ксерокопия/ и събраните гласни доказателства – показанията на
свидетелите К.В.Я. – актосъставител,на длъжност
„мл.автокотрольор” при СПП при ОДМВР – София и Д.Г.Д. – полицейски
служител при ОДМВР – София, се установява следната фактическа обстановка, а
именно : на 26.01.2017г. свидетелите К.В.Я.,на длъжност
„мл.автокотрольор” при СПП при ОДМВР – София и Д.Г.Д. – полицейски
служител при ОДМВР – София били
автопатрул на АМ „Хемус” и
изпълнявали задълженията си по контрол на движението по пътищата и около 03:50 часа в Община Ботевград,на път автомагистрала №А-2 забелязали спрял за
престой товарен автомобил /влекач/ “Рено Магнум” с peг. № ***, държава България
и прикачено към него полуремарке с рег.№*** на 44 км.,в посока гр.София, в
най-дясна активна лента,като превозното средство не било обозначено с включени
аварийни светлини или светлоотразителен триъгълник през нощта.За допуснатите
нарушения на водача на товарния автомобил Г.А.Н. е съставен АУАН бл.№***. от
св. К.В.Я.,на
длъжност „мл.автокотрольор” при СПП при ОДМВР – София в присъствието на св. Д.Г.Д., който му бил предявен за запознаване със съдържанието и за подпис
и същият го подписал без възражение.
Съдът счита,че жалбата е допустима,тъй като
е депозирана в срока по чл.59,ал.2 вр.
ал.1 от ЗАНН и в предвид наложените административни наказания две „глоби” в
размер от по 20.00 лева и “глоба” в размер на 150.00 лева,наказателното
постановление подлежи на съдебен контрол с оглед неговата законосъобразност.
Съдът приема,че разгледана по същество,жалбата е основателна и следва да бъде
уважена по следните съображения :
Съдът намира,че
не се установява от обективна и субективна страна съставомерността на деянията
по чл.58,т.1 от ЗДвП
, по чл.59,ал. 1
от ЗДвП
и по чл.157,ал.6 от ЗДвП, при което не следва да се
ангажира административно-наказателната отговорност на визираното за нарушител в АУАН и наказателното постановление лице Г.А.Н.. Както в АУАН,така и в
наказателното постановление фактическите обстоятелства относно нарушенията на чл.58,т.1
от ЗДвП
, на чл.59,ал. 1
от ЗДвП
и на чл.157, ал.
6 от ЗДвП са описани непълно и неточно,като не е изяснена причината,която е
наложила спирането на процесния товарен автомобил и дали това е станало поради
независещи от водача обстоятелства-техническа неизправност на пътното превозно
средство или поради възникнал здравословен проблем на водача; не е посочено
конкретното място на спиране на товарния автомобил /влекач/ “Рено Магнум” с peг. № ***, държава България и прикаченото към
него полуремарке с рег.№*** като отразяването,че това е станало на 44 км.,
посока гр.София, в най-дясна активна лента не визира точното място на спиране
на пътното превозно средство; с оглед изискването на чл.59,ал.1 от ЗДвП водачът
на пътното превозно средство,принуден да спре поради независещи от него
обстоятелства,следва да направи това върху лентата за принудително спиране
извън платното за движение,като през нощта и при намалена видимост сигнализира
спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник
или включен авариен сигнал,в наказателното постановление не се прави
разграничение на двете хипотези,които налагат задължението за обезопасяване на
спрялото пътно превозно средство – през нощта и при намалена видимост и в
предвид на отразяването,че “не сигнализира ППС при принудително спиране при
намалена видимост на автомагистрала” не става ясно визираното нарушение
допуснато от Г.Н. – дали се касае за липса на сигнализация на спрялия товарен
автомобил през нощта или липса на сигнализация при намалена видимост обусловена
от метеорологичните условия; в АУАН и наказателното постановление не е отразено
и дали неозначеното по установения начин принудително спрялото на платното за
движение пътно превозно средство е създало
непосредствена опасност за движението и в какво се изразява същата.Изложените
фактически обстоятелства не се установяват еднозначно и от разпитаните
свидетели.В показанията си св.К.В.Я.,в качеството си
на актосъставител
установява,че през месец януари на 44 км. на АМ „Хемус“ е съставен акта за необозначено ППС, спряло в лявото пътно
платно и заявява,че няма конкретен
спомен за ситуацията
,а св.Д.Г.Д. твърди,че това, което си спомня е, че става
въпрос за през нощта около 04:00 часа и
камиона бил спрян в дясна активна лента на АМ“Хемус“, срещу бензиностанция
„Ивони“ на 44 км. в посока София и заявява,че там няма лента за принудително
спиране и са три активни ленти, като освен, че бил спрял, водача на камиона спял.Св.Д.
заявява,че водача не бил пуснал никакви светлини и не бил обозначил камиона по
никакъв начин, което създавало опасност за останалите участници в движението
през нощта, зимата. Показанията на свидетелите са неточни,нееднозначни,без
логическа последователност и откъслечни,като св.Я. заявява,че не си спомня конкретния
случай,при което съдът не ги възприема и
счита,че не установяват и не доказват по несъмнен начин изложената фактическа
обстановка в АУАН и наказателното постановление.От показанията и на двамата
свидетели не се установява и нарушение на чл.157,ал.6 от ЗДвП,а именно,че водача е управлявал с изтекъл
срок на АУАН №***.
Така допуснатите нарушения на
чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН при издаване на обжалваното наказателно
постановление водят до нарушаване правото на защита на Г.А.Н.,който с
оглед неизяснените и противоречиви фактически обстоятелства и неправилно
налагане на санкцията,не би могъл да разбере какви нарушения са му вменени и да
организира ефективно защитата си.
При тези обстоятелства наказателното
постановление се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено изцяло.
. По
изложените съображения и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН Ботевградски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№***г., издадено от И.П.Г. на длъжност Началник група към ОДМВР – София, сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР – София упълномощена със
заповед №***г. на министъра на МВР против
Г.А.Н.,с ЕГН **********,***, с което за
допуснато виновно нарушение на чл.58,т.1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба„ в размер на 20.00 /двадесет/лева, на
основание чл.183,ал.2,т.1 от ЗДвП, за допуснато виновно нарушение на чл.59,ал.1 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание „глоба„ в размер на 150.00 /сто и петдесет/лева, на основание чл.179,ал.1,т.1,пр.1
от ЗДвП и за допуснато виновно нарушение
на чл.157,ал.6
от ЗДвП,
му е наложено административно наказание „глоба„ в размер на 20.00
/двадесет/лева на основание чл.185 от ЗДвП,като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :