Решение по дело №1269/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10683
Дата: 21 юни 2023 г.
Съдия: Зорница Иванова Тодорова
Дело: 20231110101269
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 10683
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110101269 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано” № 5, срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „Московска“
33, представлявана от Йорданка Асенова Фандъкова- кмет, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на
сумата 657,10 лв., представляваща престирано на застраховано лице застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ за вредите, причинени на
лек автомобил „****, рег. № **** от настъпило на 24.05.2022 г. в гр. София, **** ПТП
поради попадането му в несигнализирана и необезопасена шахта с пропаднал капак на
общински път, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба –09.01.2022 г. до окончателното й погасяване.
Ищецът „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД твърди, че при настъпило на
24.05.2022 г. в гр. София, кв. „Орландовци“ при движение по ****, пътно транспортно
произшествие бил увреден лек автомобил „Мерцедес S 420”, рег. № ****, по
отношение на който била сключена имуществена застраховка „Каско Стандарт”, по
силата на която застрахователят-ищец заплатил разходите за отстраняване на щетите
на увредения лек автомобил, в размер на 657,10 лв. Твърди се, че вина за настъпилото
ПТП има ответникът Столична община в качеството му на стопанин на пътя, поради
неизпълнение на задължение за поддръжка и пътя и наличието на необозначената и
необезопасена шахта с пропаднал капак на пътното платното, през която водачът на
лек автомобил „Мерцедес S 420”, рег. № **** е преминал, вследствие на което на
1
лекия автомобил са нанесени материални щети. Твърди, че със заплащането на
застрахователното обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на застрахованото
лице срещу виновното лице и след изпращането на регресна покана до ответника
последният не е заплатил изплатената от ищеца застрахователно обезщетение, поради
което я претендира.
Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА е депозирал в срока по чл.131 ГПК отговор
на исковата молба, с който оспорва иска при възражения, че искът е недопустим, тъй
като не е надлежен ответник, а искът следва да бъде насочен спрямо „Софийска вода“
АД, което отговаря за експлоатацията и поддържането на водопреносната мрежа, част
от която са отводнителните шахти. Оспорва наличието на застрахователно
правоотношение, доколкото не е представена подписана застрахователна полица.
Оспорва се механизмът на твърдяното ПТП, наличието на шахта на пътното платно от
конкретен вид и размери, както и характерът е размера на вредите. Твърди, че не е
възложител на работа на смисъла на чл. 49 ЗЗД, както и, че не е собственик на
процесната шахта.
Конституираното трето лице – помагач „Софийска вода” АД е изразило
становище за неоснователност на предявения иск с твърдения за недоказаност на
настъпилото ПТП и причинените вреди. Твърди, че на процесния пътен участък
липсват съоръжения, които да са негова собственост или да ги стопанисва, а
отговорността за поддържането на пътя, част от който са и шахтите, е на ответника.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и представените по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
По делото е представена застрахователна полица № 4704210510003530 от
08.12.2021 г., от която се установява, че на същата дата ищецът и „Уникредит лизинг“
ЕАД са сключили договор за имуществена застраховка „Каско ” за лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „S 420“, с рег. № ****, с период на покритие на
застраховката от 00:00 часа на 09.12.2021 г. до 23:59 часа на 08.12.2022 г., с покрити
рискове – „Пълно каско“, „Помощ на пътя“ и „Официален сервиз“.
Представени са и общи условия за автомобилна застраховка „Каско Стандарт“
на ищеца.
Застрахованото лице е подало към ищеца уведомление за настъпили щети по
отношение на процесния лек автомобил от ПТП, реализирано на 24.05.2022 г. в гр.
София, кв. „Орландовци“ в началото на ул. „Овчарска“, поради пропаднала шахта на
пътното платно.
Според приложените опис на претенция № 50-01600-7959/22/27.05.2022 г., опис-
заключение по претенция № 50-01600-7959/22/27.05.2022 г. и доклад по щета №
470421222227972, съставени от ищеца щетите на застрахованото МПС се изразяват в
спукани предна дясна гума и балон на задна дясна гума, които подлежат на подмяна.
2
Подменените гуми са на стойност 990 лв., видно от приложената фактура №
**********/25.05.2022 г., издадена от „Стервел“ ЕООД, въз основа на която ищецът е
определил и заплатил на застрахованото лице обезщетение в размер на 657,10 лв.,
видно от приложените доклад по щета и платежно нареждане от 06.06.2022 г.
По делото е представена регресна покана, получена от ответника на 15.11.2022
г. за заплащане на платеното от ищеца застрахователно обезщетение.
По делото е представено възлагателно писмо от ответника до трето неучастващо
по делото лице от дата 05.07.2021 г. за извършване на ремонтни дейности на пътни
настилки в зона ІV, сред които и ул. „Овчарска“ № 2, по отношение на която е
възложено подмяна на рамка и капак на ревизионна шахта и ремонт на пътна настилка.
Представени са и двустранна сметка за изплащане на СМР, фактура №
**********/13.10.2021 г., Протокол № 120/13.10.2021 г. за установяване завършването
и заплащането на натурални видове СМР, Акт относно фактическо приключване на
СМР без дата и количествена сметка за ремонт на шахта на ул. „Овчарска“ № 2 без
дата.
В хода на делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ц. И.
В. – участник в процесното ПТП. В своя разпит свидетелят В. посочва, че миналата
година управлявал лек автомобил „Мерцедес S класа“, завивал от ул. „Мара Бунева“
към ул. „Овчарска“, където на 50 м от кръстовището имало пропаднала шахта, на която
обръчът е с метален и режещ ръб. При преминаване през шахтата се спукала предната
гума, на задната се образувал балон. Улицата била еднопосочна, от едната страна
имало паркирани автомобили, а шахтата се явявала от дясната страна на автомобила.
Шахтата не е била обезопасена, нито сигнализирана. Свидетелят посочва, че всеки ден
минава по тази улица по 5 пъти и знае за шахтата, но не може непрекъснато да мисли
за нея.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебна автотехническа
експертиза, вещото лице по което е установило механизма на настъпване на
процесното ПТП въз основа на представените от ищеца документи, а именно: на
24.05.2022 г. в гр. София, водачът на МПС „Мерцедес S400D“, рег. № ****, се движил
по ул. „Мара Бунева“ към ул. „Овчарска“ и с маневра на ляв завой навлиза по ул.
„Овчарска“, където при опит за заобикаляне на паркиран в дясната част на платното
автомобил, в района на № 1, по време на движение преминава през необезопасен и
незакрепен капак на шахта, находящ се на пътното платно, който при разместването си
става причина за увреждането на автомобила. и в района на бул. „Овча купел“ по време
на движение преминава през необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на
пътното платно, което става причина за увреждане на предна лява гума. Вещото лице е
заключило, че описаните щети по автомобила е възможно да са настъпили вследствие
на посочения механизъм. Вещото лице е определило и пазарната стойност на щетите
3
по лек автомобил МПС „Мерцедес S400D“, рег. № **** към датата на настъпване на
ПТП-то по средни пазарни цени, а именно 658,92 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 410 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1) наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения автомобил; 2) заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца –
застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3)
увреждането да е настъпило вследствие на виновно и противоправно поведение на
ответника, който не е изпълнил задължението си за поддържане на пътя като негов
стопанин.
Не е спорно между страните, а и доколкото се касае за улица в пределите на гр.
София, въпросният пътен участник е собственост на Столична община съгласно § 7,
ал. 1, т. 4 ЗМСМА вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОбС
следва да я управлява с грижата на добър стопанин, като е налице обективна
възможност за обезопасяване на улицата. Така и в чл.31 ЗП ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществяват от общините, а чл. 167 ал. 1 ЗДвП вменява
задължение за поддръжка на пътя в изправно състояние, съответно да се сигнализират
незабавно препятствията по него. Съдът не споделя възражението на ответника, че не
носи отговорност като стопанин на пътя да поддържа шахтите, разположени на
пътното платно. Според чл. 5, ал. 1 от ЗП пътищата (пътната инфраструктура)
включват следните основни елементи: обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни
принадлежности, следователно пътните съоръжения представляват част от пътя. В т.3
на §1 от ДП на ЗП е дадена легална дефиниция на пътните съоръжения, като
законодателят е изброил различни елементи, като: водостоците; мостовете; виадуктите;
естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и декоративните стени;
укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения. Така
дадената дефиниция на пътните съоръжения дава основание да се направи несъмнен
извод, че шахтите, които по предназначението си представляват водоотвеждащи
устройства, представляват пътни съоръжение и са част от пътя. Утаителната шахта,
разположена в обхвата на пътя, в която чрез пътните окопи постъпват повърхностните
води от платно съгласно § 1 от ДР на ППЗП е пречиствателно съоръжение.
Следователно отводнителната шахта на пътно платно е част от пътя, а не от
канализационна система. В подкрепа на извода на съда е и разпоредбата на чл. 25, ал.
3, изр. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условия и ред на присъединяване на
потребители и за ползване на ВиК системи (Наредба № 4/2004г.) съгласно която
лицата, които отговарят за чистотата на уличната мрежа, поддържат и почистват
4
дъждоприемните шахти, а операторите на водоснабдителните и канализационните
системи поддържат и почистват връзката между дъждоприемната шахта и уличната
канализация. Следователно собственикът на пътя, който отговаря за поддържането и
ремонта му, отговоря и за поддържането и ремонта на пътните съоръжения, в това
число отводнителни шахти, разположени на пътя. Освен това съдът изхождайки от
регламентацията на чл. 19, ал. 1 от Закона за водите, според който публична общинска
собственост са водоснабдителни системи или части от тях, освен тези, които са
включени в имущество на търговски дружества, различни от ВиК оператори с
държавно или общинско участие в капитала или на сдружения за напояване и които се
изграждат със средства и кредити на търговски дружества или на сдружения за
напояване, включително мрежи и съоръжения за отнемане, пречистване,
обеззаразяване, съхраняване и транспортиране на водите, чрез които се доставя вода за
потребителите на територията на общината, освен тези които за потребители на
територия на повече от една община, както и тези до измервателни уреди в имотите на
потребителите; улични канализационни мрежи и дъждоприемни шахти в урбанизирани
територии отвеждащи канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и
пречиствателни станции, обслужващи потребители на територия на една община,
намира че по делото не е установено отводнителната шахта да е включена в
имуществото на „Софийска вода"АД, поради което отговорността на последното не е
установено, че може да се ангажира по начин, освобождаващ ответника от отговорност
за обезщетяване на процесните вреди. В случая претенцията за вреди е за поведение
представляващо неподдържане в изправно и безопасно състояние на отводнителна
шахта на пътно платно, а не такова за връзка между шахта и канализация, поради което
и съдът приема, че ответникът носи отговорност за обезщетяване на вредите,
настъпили в резултат на неподдържане на пътя и съображенията му .
По делото беше доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увредения лек автомобил - договор за
имуществено застраховане „Каско ”, в изпълнение на задълженията си по който
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в претендирания размер на
застрахованото лице. Макар застрахователната полица да не е подписана, при
установени подадено уведомление за щета, образуване на щета, приемане на искането
за основателно, плащане на обезщетение и приемане на това плащане, по делото
следва да се обоснове извод по аргумент от чл. 293 от ТЗ, че договор за застраховка с
реквизити по представената полица е сключен. В мотивите към т. 2а на Тълкувателно
решение № 1/07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, е посочено, че
липсата на съгласие, по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД, като основание за
нищожност на застрахователния договор "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, не може да се изведе еднозначно в хипотезата на неположен подпис
на някоя от страните, поради което и правните последици на този вид
5
недействителност няма да настъпят. Формалното отсъствие на подпис в
застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на
застрахователния договор, установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и
липсата на съгласие за неговото сключване, но характерът на този договор - абсолютна
търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ, препращащи към разпоредбите на
ТЗ и ЗЗД, за неуредените в кодекса случаи, дават основание да се приеме, че в сочената
хипотеза ще е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ. С оглед тези разяснения
приложими и в настоящия случай и предвид изразеното становище в постановеното
Решение № 50090 ОТ 26.09.2022 г. по т.д. № 1157/2021 Г., І ТО на ВКС по реда на чл.
290 ГПК, което съдът възприема изцяло, намира че в случая е приложимо общото
правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ. В производството е доказано наличие на валиден
застрахователен договор по застраховка „Каско“, сключен между застрахователя ищец
и застраховащия – собственик на увредения автомобил. Както е посочено и в
цитираното решение и преди постановяване на соченото ТР еднозначно се приема, че
прието от застрахователя плащане на застрахователна премия, изпратени от същия
данни към Информационния център на Гаранционен фонд, съгласно чл. 294, ал. 1 КЗ
(отм.), съответно чл. 573, т. 1 КЗ нов, както и действия по образуване на щета, на
основание застрахователни договори, неносещи подпис на застраховащ, съставляват
действия по неоспорване на сключването им, съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ (така решения
по т. д. № 3135/15 г. на ІІ т. о., т. д. № 95/2011 г. на ІІ т. о., т. д. № 348/2012 г. на І т. о.
на ВКС и др.). Поведението на всяка от страните по застрахователния договор,
изразяващи се в отправяне на застрахователна претенция и заплащане на обезщетение
въз основа на това недвусмислено демонстрира съгласие, необективирано в писмена
форма, поради което се касае именно за хипотезата на чл. 293, ал. 3 ТЗ.
По делото беше доказан и твърдения от ищеца механизъм на настъпване на
процесното ПТП, както от представените по делото писмени доказателства, така и от
показанията на разпитания свидетел, участвал в процесното ПТП. Така с показанията
на свидетеля бе доказано по безспорен начин, че на процесното място е имало
пропаднала шахта, металният капак на която е стърчал. От показанията на свидетеля
беше установено също така, че от едната страна има паркирали автомобили, поради
което може да се обоснове извод, че водачът не е могъл да избегне преминаването през
шахтата чрез нейното заобикаляне. Пак с показанията на разпитания свидетел беше
доказано, че в резултат на преминаването на автомобила през процесната шахта, на
последния са нанесени материални щети – спукана предна дясна гума и образуване на
балон на задна дясна гума.
Причинната връзка между механизма, възприет от съда въз основа на събраните
писмени доказателства, възпроизведен и от свидетеля и щетите се потвърждава от
експертното заключение. Ето защо е налице пълно припокриване на фактите,
установени от писмените доказателства и от събраните гласни доказателствени
6
средства.
Представените от ответника писмени доказателства за възлагане и извършване
на ремонт на процесната шахта не биха могли да освободят същия от отговорност,
доколкото същите касаят извършен ремонт през лятото на 2021 г., а процесното ПТП е
реализирано през м. май 2022 г., т.е. почти година по-късно.
Според вещото лице средната пазарна стойност на причинените имуществени
вреди, в резултат на настъпилото ПТП възлизат на 658,92 лв. Обезщетението обхваща
средствата, необходими за възстановяване на вредите, а тези средства съответстват на
средните пазарни цени на вложените нови части, материали и труд за ремонт на
автомобила. Поради факта, че според заключението на вещото лице размерът на
щетите се равнява на сума, която надвишава сумата, претендирана от ищцовото
дружество, искът се явява основателен за пълния размер.

По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът, който е
направил своевременно искане в тази насока, съобразно представения списък по чл. 80
ГПК, както следва: 50,00 лева – държавна такса, 400 лева – депозит за експертиза и 480
лв. реално заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил
своевременно възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно, доколкото същото е в рамките на минималния
размер с ДДС, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение. Следователно ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 930 лв. – разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ 33,
представлявана от Йорданка Асенова Фандъкова- кмет да заплати на „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Позитано” № 5, на основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата от
657,10 лв., представляваща престирано на застраховано лице застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ за вредите, причинени на
лек автомобил „****, рег. № **** от настъпило на 24.05.2022 г. в гр. София, **** ПТП
поради попадането му в несигнализирана и необезопасена шахта с пропаднал капак на
общински път, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба –09.01.2022 г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ 33,
7
представлявана от Йорданка Асенова Фандъкова- кмет да заплати на „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Позитано” № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 930 лева
разноски по делото
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника Столична Община – „Софийска вода“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8