РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. Пловдив , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20215300501448 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от ИВ. Н. Г., с ЕГН **********, с настоящ
адрес област Пловдив, община Марица, с. ***, ул. „***, чрез адв. Т.Д., със съдебен
адрес гр. София, ул. *** сграда ***, против Решение № 260691/ 05.03.2021 г.,
постановено по гр.д. № 4858/ 2020 г. по описа на ПРС, XIХ гр. с., с което е отхвърлен
искът на жалбоподателя за признаване за установено, че не дължи на „ЧЕЗ
Разпределение България” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София. бул. „****, представлявано от Т. П. и П. Х., сумата от 1 493,29 лв.
задължение за отчетен период 18.12.2019 г. - 18.03.2020 г., за което е издадена фактура
№ **********/ 24.03.2020 г. С атакуваното решение жалбоподателят е осъден да
заплати и сторените от ответника разноски в размер на 300 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост
на първоинстанционното решение и допуснати от районния съд нарушения на
процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят счита, че ответното дружество не
разполага с възможността да извършва едностранна корекция на сметките на
потребителите на електрическа енергия и да начислява в тяхна тежест задължения след
извършеното преизчисляване на количествата електрическа енергия. Изразява се
несъгласие с изводите на съда за доказване на извършена манипулация на средството
за търговско измерване, както и че ответното дружество било спазило законовите
изисквания за извършване корекция на сметка, доколкото липсвал в общите условия на
дружеството ред за уведомяване на клиентите. В тази насока излага съображения и
сочи съдебна практика. Аргументира се още, че отговорността на потребителя, при
хипотезите предвиждащи извършване на корекция на сметка, е виновна, противно на
1
приетото от районния съд. Съдържат се и оплаквания, че първостепенния съд не бил
обсъдил и всички наведени от ищеца възражения. В открито съдебно заседание се
поддържа жалбата и се доразвиват доводите в същата, като се твърди, че липсва
нормативна възможност за разпределително дружество да извършва едностранна
корекция на сметка в своя полза. Въз основа на изложеното в жалбата се иска отмяна
на атакуваното решение изцяло и уважаване на исковата претенция. Претендират са
разноски и за двете инстанции.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЧЕЗ Разпределение
България” АД, чрез юрк. А.Ф., с който се оспорва жалбата и се излагат подробни
съображение за оборване твърденията и аргументите на жалбоподателя, както и такива
в подкрепа на атакуваното решение. Цитира се и съдебна практика. Моли се жалбата да
се остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Окръжен съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена против обжалваем съдебен
акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от
обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в
рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК вр. чл. 269 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания,
настоящата съдебна инстанция намира следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с отрицателен установителен иск от ИВ. Н.
Г. срещу „ЧЕЗ Разпределение България” АД за признаване за установено, че ищеца не
дължи на ответника сума по фактура № ********** от 24.03.2020 г. в размер на 1
493,29 лв., представляваща стойността за допълнително начислена електрическа
енергия за периода 18.12.2019 г. - 18.03.2020 г. За да отхвърли искът, съдът е приел, че
в полза на разпределителното дружество е възникнало правото да претендира
процесната сума след извършване на едностранна корекция на сметката на
жалбоподателя за минал период. Прието е, че по силата на новоприетите ПИКЕЕ от
2019 г. е предвидена възможност за електроразпределителното дружество, при
определени хипотези, да извършва едностранна корекция на сметките на
потребителите на електрическа енергия и да издава фактури в своя полза за
начислените в резултат на корекцията суми. Доколкото били спазени разпоредбите на
новите ПИКЕЕ, то вземането по процесната фактура било надлежно възникнало, а
отрицателния установителен иск – неоснователен.
Тези изводи на районния съд не се споделя от настоящата въззивна инстанция,
предвид следните съображения.
В принципен план задължението за потребителя – битов/краен клиент по
смисъла на § 1, т. 2а, респ. т. 27г от ДР на ЗЕ, за заплащане на консумираната от него
ел. енергия възниква с оглед доставката на елекроенергия от доставчика – краен
снабдител. По изключение клиентът може да се снабдява с ел. енергия и от доставчик
от последна инстанция. Това се извежда от уредбата на сделките с електрическа
енергия в ЗЕ и в частност чл. 92-96 и чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Съгласно § 1, т. 28а, б. „а“ от
2
ДР на ЗЕ „краен снабдител“ е енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа
енергия обекти на битови клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа
на ниво ниско напрежение. В случая ответното дружество, настояща въззиваема
страна, „ЧЕЗ Разпределение България” АД няма качеството на краен снабдител. То се
явява електроразпределително дружество – оператор на електропреносната, респ.
електроразпределителна мрежа по смисъла на чл. 92, ал. 1, т. 5 и 6 ЗЕ и § 34а, б. „а“ и §
34б, б. „б“ от ДР на ЗЕ.
С оглед на горното следва да се посочи, че законодателят е предвидил именно в
полза на крайния снабдител да се извършва корекция на сметката на клиента съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /ПИКЕЕ/ за потребена електрическа енергия в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване. Аргумент за това
са изричните текстове на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ и на чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а“ ЗЕ, от
където се извежда възможността за корекция на сметка за минал период единствено в
полза на крайния снабдител или на клиента. Това е проявление на правилото на чл. 183
ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване /в сходен
смисъл Решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., ГК /.
Закона за енергетиката, не предвижда в полза на други субекти или страни по сделки с
електрическа енергия да се извършва корекция на сметка на потребител за минал
период. Ответното дружество обаче претендира процесното вземане въз основа на
уредената в новите ПИКЕЕ / обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./ възможност да се
коригира сметка на крайния клиент в интерес именно на електроразпределителното
дружество. По силата на законовата делегация в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и с оглед
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗНА, не може изначално в ПИКЕЕ да се определя кому
принадлежи правото едностранно да коригира сметките на битовите клиенти и в чия
полза се извършва корекцията, а само реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. В тази насока въззивният съд намира, че е
налице противоречие между подзаконовия нормативен акт – чл. 56, ал. 1 и ал. 2
ПИКЕЕ, с акт от по-висша степен – Закона за енергетиката, касателно това кои субекти
в системата на енергетиката имат право да извършват корекция в сметката на
потребителя на електроенергия в случаите на неизмерена или неправилно измерена
електрическа енергия. На основание чл. 15, ал. 3 ЗНА при противоречие между
правилник и нормативен акт от по-висока степен правораздавателния орган прилага
нормативния акт от по-висока степен. В случая това е Законът за енергетиката, който
не предвижда възможност за електроразпределителното дружество да коригира
едностранно и в своя полза сметката за консумирана електрическа енергия на крайните
клиенти. Следователно вземането на „ЧЕЗ Разпределение България” АД по процесната
фактура № ********** от 24.03.2020 г. се намира за недоказано по основание.
Доколкото разпоредбите на ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./, въз основа
на които се претендира вземането по посочената фактура, се намират за неприложими
в случая, то безпредметно се явява обсъждането на направените с въззивната жалба
възражения от фактическа и правна страна касателно неспазване на корекционна
процедура, както и относно наличието на хипотеза на безвиновна отговорност на
клиента.
С оглед на горното жалбата се явява основателна, поради което атакуваното
решение ще се отмени, а предявения отрицателен установителен иск ще се уважи.
Предвид изхода на спора, като законна последица от неговата отмяна,
3
решението на районния съд ще се ревизира и в частта му за разноските. В полза на
жалбоподателя ще се присъдят сторените от него разноски, съобразно представените
доказателства за това и списък по чл. 80 ГПК, както следва: за първа инстанция 59,73
лв. ДТ и 434 лв. адв. възнаграждение; а за въззивното дело – 30 лв. ДТ и 434 лв. адв.
възнаграждение. В полза на „ЧЕЗ Разпределение България” АД няма да се присъждат
разноски.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото въззивно решение е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260691/ 05.03.2021 г., постановено по гр.д. №
4858/ 2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XIХ гр. с., КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ИВ. Н. Г., с
ЕГН **********, с настоящ адрес област Пловдив, община Марица, с. ***, НЕ
ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София. бул. „***, представлявано от Т. П. и П. Х., сумата от 1
493,29 лева, начислена по едностранна корекция на сметка за отчетен период
18.12.2019 г. - 18.03.2020 г., за която е издадена фактура № **********/ 24.03.2020 г.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България” АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София. бул. „***, представлявано от Т. П. и П. Х., да
заплати на ИВ. Н. Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес област Пловдив, община
Марица, с. Г***, ул. „****, сторените от него разноски, както следва: за първа
инстанция – 59,73 лева за държавна такса и 434 лева за адвокатско възнаграждение; а
за въззивното дело – 30 лева за държавна такса и 434 лева за адвокатско
възнаграждение.
Въззивното решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4