РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Кубрат, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Д.
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20243320100392 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производство по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
(Закон за отговорността на държавата и общините за вреди).
Ищецът М. К. Д., ЕГН ********** с адрес в *** твърди, че
постановление от 08.05.2020 г. срещу него е било образувано ДП № 2903М-
163/2020 г. по описа на РУ – Кубрат за това, че в периода 01.01.2020 г. до
30.04.2020 г. в *** е произвеждал и държал с цел разпространение алкохол, без
надлежно разрешително в немаловажен случай – престъпление по чл. 234, ал.
2 от НК.
Посочва, че в хода на образуваното досъдебно производство, на
30.09.2020 г. показно, при засилено полицейско присъствие в гр.Кубрат е било
извършено претърсване в лек автомобил – „Хонда Джаз“; „Нисан Навара“;
„Рено Трафик“ и в недвижими имоти в *** и недвижим имот извън регулация
с идентификатор 40422.613.15, в *** и в стопанисван от него обект
регистриран като пункт за изваряване на ракия, находящ се в с.Савин. С
постановление от 29.04.2021 г. бил привлечен като обвиняем за извършени
престъпления по чл. 234, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 234, ал. 2,
1
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Със заключително постановление от 07.09.2021 г. преписката по
образуваното досъдебно производство е била изпратена на РП – Разград, ТО –
Кубрат с мнение за предаване на съд.
С внесен обвинителен акт е било образувано НОХД № 208/2021 г. по
описа на PC – Кубрат, по което е била постановена присъда № 21/21.12.2021 г.,
с която е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му две
обвинения за извършени престъпления по чл. 234, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК и по чл. 234, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
По повод подаден протест срещу постановената присъда било
образувано ВНОХД № 22/2022 г. пред Окръжен съд – Разград, по което с
Решение № 35/26.05.2022 г. е била потвърдена първоинстанционната присъда.
Същото е влязло в сила на 26.05.2022 г.
Твърди, че от момента на образуване на досъдебното производство –
08.05.2020 г. и последващото му привличане като обвиняем до влизане в сила
на постановената оправдателна присъда – 26.05.2022 г. е бил подложен на
силен стрес, напрежение, срам и унижение от несправедливо повдигнатите му
две обвинения. С предприетите действия бил злепоставен сред населението не
само в гр. Кубрат, но и в с. Каменово, където били претърсени всичките му
имоти в присъствието на поемни лица от селото, като част от тях бил вкл.
кмета на с. Каменово. Голяма част от познатите му се дистанцирали, като
усещал тяхното пренебрежение. Целият шум около него го принудил да се
изолира и да се затвори в себе си, като спрял да общува и да контактува с
хора, близки и познати. В резултат на преживения силен стрес, напрежение,
нервно съС.ие, безсъние и емоционален срив в периода на водения срещу него
процес намалил рязко телесното си тегло и отключил автоимунно заболяване,
което предизвикало необратими поражения върху здравословното му съС.ие,
предвид нелечението на болестта Витилиго, с която бил диагностициран по-
късно.
Заявява, че животът му и този на семейството се променил изцяло след
повдигнатите две обвинения и воден наказателен процес, като причинил
редица неудобства на най-близките членове на семейството, за което се
чувствал виновен. Съпругата му, която е адвокат и двете им дъщери, които са
били отлични ученици с постигнати успехи в различни извънкласни
2
състезания, също били злепоставени и подложени на обсъждане/коментиране
от техни близки приятели, връстници, от родителите им, с което водения
наказателен процес засегнал и тяхната репутация, а също така им причинил и
социален дискомфорт. Като личност, която инвестирала твърде много в
образованието на децата си, незаконно повдигнатите обвинения го
злепоставили и уронили родителския му авторитет пред тях.
Като твърди, че в резултат на образуваното срещу него наказателно
производство е претъпял вреди, моли съда да постанови решение, с което да
осъди Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за
причинени имуществени вреди в общ размер 2 400.00 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение по ДП №2903М-163/2020 г. по описа на
РУ-МВР-Кубрат в размер на 1200.00 лв. и по ВНОХД № 22/2022 г ОС-Разград
в размер на 1200.00 лв. и обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 25 000.00 лева от поддържани срещу него незаконни обвинения, по
които е бил оправдан с Присъда №21/21.12.2021 г. постановена по НОХД №
208/2021 г. по описа на PC – Кубрат, потвърдена с Решение № 35/26.05.2022 г.
постановено по ВНОХД № 22/2022 г. по описа на ОС–Разград, влязла в
законна сила на 26.05.2022 г., ведно със законната лихва върху присъдените
суми, считано от датата на влизане в сила на присъдата до окончателното
плащане. Моли да осъди Прокуратурата на Република България да заплати, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение на адв. М.
Д. във връзка с предоставената му по делото безплатна адвокатска помощ.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощника си поддържа
исковата молба, както и заявените претенции за неимуществени и
имуществени вреди.
Ответникът Прокуратурата на Република България чрез РП – Разград
заявяват становище, че предявените искове са допустими, тъй като е налице
влязла в сила оправдателна присъда по отношение на ищеца. По същество
оспорват като недоказана по основание и размер исковата претенция за
обезщетение на причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на
водения срещу ищеца наказателен процес. Посочва се, че не са ангажирани
никакви доказателства за претърпените морални вреди, пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение.
Твърди се, че цялото наказателно производство срещу ищеца е
3
продължило изключително кратко време –1 година и 27 дни (от 29.04.2021 г.
до 26.05.2022 г.). В тази връзка прави възражение срещу твърденията на
ищеца, че влошаването на здравословното му състояние е пряк резултат от
предявените му обвинения, тъй като приложените медицински документи за
влошеното му здравословно състояние (амбулаторни листи) са от 06.06.2022 г.,
03.10.2022 г., 16.02.2023 г., 30.01.2024 г. и 12.06.2024 г., т. е. след 26.05.2022 г.,
когато е приключило наказателното производство и не са налице
доказателства здравословните проблеми да имат каквато и да е връзка с
наказателното производство. Посочва, че не е доказана и причинната връзка
между влошените семейни отношения и производството. Оспорват иска за
обезщетяване на неимуществени вреди и по размер, като изключително
завишен и несъответстващ на принципа на справедливост визиран в чл. 52 от
ЗЗД.
Излагат съображения, че наказателното производство – и в досъдебната,
и в съдебната фаза е продължило в разумен срок. По отношение на ищеца не е
била взета мярка за неотклонение, която по някакъв начин би ограничила
правата му, не са му налагани мерки за процесуална принуда и в
действителност спрямо него не е била упражнена интензивна наказателна
репресия.
По отношение на исковата претенция за имуществени вреди,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, оспорват същата по
размер. Завяват, че са представени два договора и заплатен адвокатски
хонорар, но липсват доказателства за реално осъществена адвокатска защита и
нейният размер.
В открито съдебно заседание за ответната страна се явява прокурор в
РП – Разград, който поддържа отговора на исковата молба и излага
допълнителни съображения.
Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и на доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
С постановление от 08.05.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура
– Разград, ТО – Кубрат е било образувано ДП № 290ЗМ-163/2020 г. по описа
на РУ – Кубрат, по преписка с вх. № 1199/2020 г. по описа на Районна
прокуратура – Разград за това, че в периода 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г. в с.
4
Савин, гр. Кубрат и с. Каменово, обл. Разград се произвежда и държи с цел
разпространение алкохол, без надлежно разрешително, в немаловажен случай
– престъпление по чл. 234, ал. 2 от НК.
С разрешение на съдия от РС – Кубрат на 30.09.2020 г. са били
извършени претърсвания и изземвания на автомобили и имоти, собственост
на ищеца, а именно: лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № ***, лек автомобил
„Нисан Навара“ с рег. № ***, лек автомобил „Рено Трафик“ с рег. № ***, имот
в ***, имоти, находящи се в ***, както и на имот в землището на гр. Кубрат,
извън регулация – бивш свинарник с идентификатор 40422.613.15.
С протокол за претърсване и изземване с последващо одобрение е било
извършено претърсване и в имот в ***.
На 21.10.2020 г. е бил извършен оглед на веществени доказателства на
установена от всички имоти течност с мирис на алкохол.
С постановление от 29.04.2021 г. ищецът бил привлечен като обвиняeм
за осъществени престъпления по чл. 234, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по
чл. 234, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като не му е била взета мярка за
неотклонение. На същата дата бил разпитан в качеството на обвиняем.
На 02.07.2021 г., с постановление от 30.06.2021 г., ищецът бил
привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл. 234, ал. 1 във вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 234, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като отново
не му е била взета мярка за неотклонение. На същата дата също е разпитан в
качеството на обвиняем.
С постановление от 03.09.2021 г. разследването му било предявено.
Досъдебното производство е внесено в съда с обвинителен акт срещу
ищеца, по който е образувано НОХД № 208/2021 г. по описа на РС – Кубрат.
По делото е проведено едно съдебно заседание на 21.12.2021 г. С Присъда №
21 от 21.12.2021 г. ищецът бил признат за невиновен в това да е извършил
вменените му престъпления и оправдан.
Прокурорът е подал протест срещу присъдата, като било образувано
ВНОХД № 22/2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград. С неподлежащо на
обжалване Решение № 35 от 26.05.2022 г. по ВНОХД № 22/2022 г. въззивният
съд е потвърдил първоинстанционната присъда.
От приложените по делото удостоверения и договори за наем се
5
установява, че ищецът развива бизнес като отдава под наем стаи за гости,
търговски обекти под наем на мобилни оператори и други лица, притежава и
питейно заведение, находящо се в центъра на гр. Кубрат.
От представените служебни бележки и грамоти се установява, че
дъщерите на ищеца са възпитанички на *** с отлични образователни
постижения. По-голямата дъщеря на ищеца след като е завършила средното си
образование, е продължила да учи по специалността „право“ в ***.
От представена служебна бележка л.62 от делото се установява, че Д.
считано от 2005 г. е правоспособен ловец и член на СЛРД „Сокол“ гр. Кубрат.
Същият има издадено разрешение да съхранява, носи и употребява четири
броя оръжия видно от справка на служба „КОС“ – л. 233, том 2 от ДП.
Приложени са амбулаторни листове относно извършени в периода
06.06.2022 г. – 02.06.2024 г. медицински прегледи от д-р С. Ж. по повод поява
през месец октомври 2020 г. на бели петна по пръстите на дясната ръка, които
през месец март 2021 г. увеличили броя и размерите си. Поставена е диагноза
Витилиго и отпочнато лечение.
От заключението на изготвената по делото от д-р М. М. СМЕ (л.91-л.94)
се установява, че витилигото като заболяване представлява придобито
нарушение на пигментацията, което се проявява под формата на отграничени
диспигментирани макули, както и участъци, асоциирани с левкотрихия.
Обичайно то е прогресивно в развитието си, като се характеризира със
селективна загуба на меланоцити. Според експерта не е възможно изявата на
заболяването да е резултат единствено на предизвикан психоемоционален
стрес у ищеца, тъй като то възниква при комбинация от поне няколко фактора
с водещо значение на генетичните и автоимунни механизми. Независимо от
това стресът има съществена роля за протичането и еволюцията на
заболяването, като може да ускори появатана нови плаки и да повлияе на
тяхното разпространение, т. е. да влоши контролът на заболяването. Според д-
р М. въпреки, че съществуват множество терапевтични подходи и
медикаменти за лечение на витилиго, всички те постигат незадоволителни
резултати, които се ограничават до овладяване на прогресията на
заболяването, но не е възможно възстановяване на поразените вече пигментни
клетки.
Според експерта д-р Н. стресът има опредЕ. роля при възникването на
6
витилигото, поради невровегетативната дистония, която предизвиква. Но дали
са се наслоили други провокиращи фактори за възникването му никой не
може да твърди със сигурност.
Съгласно депозираното заключение от д-р П. и д-р В.
причината/причините за заболяването витилиго все още не са изяснени.
Стресът (психоемоционалният стрес) е разглеждан в комплекс от други
рискови фактори като предразполагащ за развитието на автоимунни
заболявания. Ако терминът „дисфункция на нервната система“ се
интерпретира като нарушено взаимодействие на клетъчно ниво между
медиаторите на нервната система и меланоцините, то има такава хипотеза, че
може да повлияе негативно на синтезата на меланин. Анализът на
материалите по делото и експертното изследване не установява данни за
настъпила Остра стресова реакция, включително и след привличането на
ищеца като обвиняем
Според експертите психоемоционалния стрес може да се определи като
състояние на безпокойство или психическо напрежение, предизвикано от
негативни фактори и събития или отрицателно физическо или емоционално
въздействие. Прекомерният стрес се смята за възможен отключващ фактор за
редица психични заболявания. Може да се допусне, че при ищеца се е развила
реакция на разстройство в адаптацията в резултат от стресогенното житейско
събитие. Към момента на провеждане на изследването Д. е психично здрав.
Заключенията на изготвените съдебномедицински експертизи като
компетентно извършени и обосновани се кредитират изцяло от съда.
За установяване на вида, характера, естеството и продължителността,
както и интензитета на търпяните от ищеца М. К. Д. неимуществени вреди от
незаконно повдигнато му обвинение са разпитани трима свидетели, които са
очевидци на цялостното поведение на ищеца и неговото здравословно и
психоемоционално съС.ие по време на висящността на образуваното срещу
него наказателно производство, а именно П. А., Г. Г. и В. Б..
В показанията си св. А. сочи, че познава Д. и семейството му повече от
20 години, защото е роден и израснал в Кубрат и с оглед обществената
активност и бизнеса, който има, според свидетеля едва ли има много хора в
общината, които да не го познават. Посочва, че познава Д. като честен и
работлив човек, който е постигнал това което има в живота си с труд и с
7
лишения и поради тази причина е уважаван член на обществото и хората
изпитват към него доверие и респект. През годините е изградил добро име
както лично за себе си, така и за семейството си. Съпругата му е адвокат, имат
две деца, едното от които е навършило пълнолетие. Голямата му дъщеря е
била отличен ученик в ***, а понастоящем – отличен студент по право в
Германия. Малката му дъщеря също е отличен ученик в ***. Свидетелят го
познава като занимаващ се с частен бизнес, има питейно заведение в центъра
на гр. Кубрат, което е изградил в годините с любов и много труд, едно най-
посещаваните и добри питейни заведения в града. Клиенти на това заведение
са едни от най-уважаваните жители на града – държавни и общински
служители, бивши и настоящи учители, полицаи и други. Много се учудил,
когато срещу ищеца е било образувано наказателно производство свързано с
държане и разпространение на акцизни стоки без бандерол. През този период
общувал с ищеца и е възприел, че той е бил изключително разтревожен и
огорчен от това, което му се вменява, тъй като това обвинение го
дискредитирало и накърнявало доброто му име в обществото, а според
свидетеля бизнесът на Д. до известна степен зависи от доверието и доброто му
име. Свидетелят сочи, че ищеца е бил разтревожен както за себе си, така и за
оцеляването на бизнеса си. През този период Д. му се оплакал, че клиентелата
му е намаляла, тъй като част от неговите клиенти, които са служители на
полицията и охранителните органи са престанали да посещават заведението.
Познавал го като изключително комуникативен, социално ангажиран, но след
случилото се той се затворил в себе си, престанал да комуникира с голяма част
от хората, с които ежедневно общувал, станал изключително изнервен,
тревожен и недоверчив; бил потиснат, унил и тревожен за собствената съдба,
така и тази на бизнеса си. Част от обвиненията предвиждали и конфискация на
негово имущество и глоба в голям размер, което за него означавало край на
бизнеса, който той е градил с години и невъзможност да издържа двете си
деца. Няколко месеца по-късно свидетелят забелязал, че по пръстите на ръцете
му избили тъмни и светли петна, а впоследствие разбрал, че ищецът страда от
т.нар. болест витилиго. Свидетелят заявява, че Д. е запален ловец, основен
инициатор за изграждане на ловния дом в с. Каменово, поради това се ползва
с добро имче и сред местната общност на ловците. След като спрямо него
били предприети действия по разследвате той дотолкова се обезсърчил и
травмирал, че спрял да посещава сбирките на ловната си дружина, спрял да
8
излиза на ловни излети и се наложило да продаде оръжието; бил огорчен и
обиден от това, че някои от неговите колеги откровено злословят по негов
адрес. През този период се влошило и здравословното състояние на неговата
майка, която също изключително тежко приела това, което става и скоро след
това получила инфаркт. Влошил и отношенията с родителите на жена му,
като и понастоящем отношенията между семейството на Д. и това на
родителите на съпругата му не са се подобрили.
В показанията си свидетелят Г. заявява, че след обвинението Д. не се
чувствал добре, бил смазан, пречупен, оплаквал се от безсъние, впоследствие
се разболял от болест, при коятосе появили петна по ръцете му, отслабнал,
според свидетеля през цялото време Д. бил сринат.
От показанията на св. Б. се установява, че М. е човек, който се ползва с
много добро име в града. Заведението му се посещавало от директори бивши,
някои други началници на полицията като М., С. О. ходел също със сина си,
клиентелата му била добра. След като бил обвинен започнали да го отбягват
някои от приятелите, други се правили, че не го познават. Всичко това му се
отразило много негативно. В неговото поведение настъпила промяна.
Очевидец бил на влошеното здравословно съС.ие на майка му, която
получила инфаркт, тъй като се травмирала от акцията на полицията в дома й.
Впоследствие М. прехвърлил оръжието си на свидетеля, за да не бъде отнето.
Възприел, че ищецът се притеснявал за здравословното си съС.ие, защото
видял, че по ръцете му излезли бели петна. Той видимо отслабнал, състарил
се, косата му побеляла тогава, даже взела да олесява. След приключване на
наказателния процес му върнал оръжието, защото било негово. Този период Д.
го изживял много тежко, затворил се в себе си, не излизал на лов. Ловния дом
по негово желание бил направен с лични средства, и то два пъти го бил
направил, защото имало и пожар. Сочи, че ищеца се изпокарал с тъста и
тъщата, защото във връзка с повдигнатото обвинение полицаите са
претърсвали и имот на родителите на съпругата му. Повече от три години тъст
му не е идвал в заведението.
Горната фактическа обстановка е безспорно установена от приобщеното
наказателно производство и събраните в хода на делото писмени и гласни
доказателства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
9
следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди, причинени
на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда в посочените в
закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена
отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, за
което лицето е оправдано – какъвто е настоящият случай. Съгласно чл. 4 от
ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно
ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния
орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна претенция,
независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от
ЗОДОВ. Предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата,
визирани в този текст са повдигане и поддържане на обвинение на лице за
извършване на престъпление, наказателното производство да е приключило,
като лицето е оправдано по повдигнатото му обвинение, и от тези незаконни
действия са последвали вреди.
В конкретния случай е налице точно такава хипотеза, запълваща
фактическия състав на цитираната норма на ЗОДОВ. Безспорно е установено
наказателно преследване срещу ищеца, образувано на 08.05.2020 г., като на
30.09.2020 г. са били извършени процесуално-следствени действия по
претърсване на негови МПС и имоти, както и на имот на майка му и на
родителите на съпругата му, продължило с повдигане на обвинение за
извършени престъпления по чл. 234, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл.
234, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като на 26.05.2022 г. е влязло в сила
оправдателното решение по това обвинение. В този случай е налице
основание за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца вреди –
негативни субективни преживявания от наличие на обвинение, поддържано
пред съда, и до приключване на наказателното преследване спрямо Д. с
оправдаването му. От предприемането на действия по претърсване и
изземване – на 30.09.2020 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на
26.05.2022 г. са изминали 1 година и 8 месеца, като по време на
10
производството не е била вземана мярка за неотклонение.
По претенцията за неимуществени вреди
Вредите в случая на незаконно обвинение се изразяват в преживените
негативни емоции и страдания по повод обвинение за Д.ие, спрямо което не
може да бъде търпяна наказателна санкция, емоционални терзания на
личността, накърнена чест и достойнство, както и добро име в обществото.
Вредите на общо основание и съобразно принципа, приложим при ангажиране
на деликтната отговорност, трябва да са реално настъпили, а не да са
предполагаеми, хипотетични негативни изживявания.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди се установяват от
показанията на разпитаните свидетели – А., Г. и Б., които заявяват, че
привличането на Д. като обвиняем се отразило негативно върху неговото
емоционално и психическо състояние. Същият се затворил в себе си, спрял да
контактува с приятели и колеги, бил е притеснен и тревожен, влошил
отношенията с роднините си. Както посочва и св. А. град Кубрат е малко
населено място, затова почти няма лице, което да не познава ищеца като
обществено активна личност. Поради това засегнато е било доброто име, с
което се ползва Д. като бизнесмен с активна предприемаческа дейност –
собственик на питейно заведение, предоставяне на стаи за гости, контрагент
по договори с мобилни оператори. Засегнати са били и семейната му чест и
достойнство, още повече, че съпругата му е адвокат и незаконното обвинение
се е отразило и на нейната работа. Ищецът като родител се е чувствал
дискомфортно пред децата си, които постигат отлични образователни
резултати, а незаконното му обвинение станало повод да злословят по техен
адрес. Чувствал се е притеснен как това наказателно преследване ще
рефлектира на бизнеса му и дали ще успее да покрива кредитите и да издържа
децата си. Преустановил е да упражнява хобито си на ловец, като бил
изключително деен в ловната дружина, като вложил собствени средства за
изграждане на ловен дом, който да се ползва от всички ловци. Въпреки това
много от тях – и приятели, и ловци, и клиенти, са променили отношението си
към него, което неминуемо е довело до депресивни съС.ия у ищеца.
Изживеният стрес, в съчетание с други фактори, е допринесъл да се развие и
ускори заболяването витилиго.
Показанията на свидетелите са логични, последователни, вътрешно
11
непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което се кредитират от съда
досежно претърпените от ищеца неблагоприятни психически и емоционални
преживявания. Същите обаче не надхвърлят обичайните нравствени,
емоционални и психически терзания на личността, накърнената чест,
достойнство, добро име в обществото, като резултат от незаконно
повдигнатото обвинение (решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г.
на ВКС, ІV ГО).
Тези негативни изживявания са пряка и непосредствена последица от
образуваното срещу него наказателно производство – чл. 4 от ЗОДОВ.
Принципът на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
за предоставяне на ефективно средство за защита (чл. 13, съгласно който
всеки, чиито права и свободи са нарушени, трябва да разполага с ефикасни
вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална
институция, дори нарушението да се извършено от лица, действащи в
качеството си на представители на официалните власти), е доразвит и в
Конституцията (чл. 7) и в специалния закон – ЗОДОВ. Елементите от
фактическия състав на деликта в конкретния случай, ангажиращ пораждането
на отговорността на държавата, са установени и доказани, което обуславя
основателността на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди.
При така очертаните конкретно настъпили вреди, гражданския съд
следва да определи обезщетяването им (доколкото изобщо субективните
изживявания подлежат на парично остойностяване), съобразявайки се с
всички установени факти по делото и съобразно чл. 52 от ЗЗД. При
определянето на размера на обезщетението принципно се изследват и
обсъждат редица обстоятелства, като например тежестта на повдигнатото
обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на мярката за неотклонение, отражението на
наказателното преследване върху психическото и физическо здраве на лицето,
наличието на други наказателни преследвания спрямо него, личността на
ищеца, с оглед степента на засягане на душевния му комфорт в следствие на
обвинението. Освен тези фактори, следва да се отчетат още като база за
определяне на справедливото парично обезщетяване и стандарта на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности
в страната към датата на увреждането, тъй като размерът на обезщетението не
12
може да бъде източник на обогатяване на пострадалия. От значение е и
създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.
Предвид конкретните данни по делото, настоящият съдебен състав при
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди взе
предвид следните конкретни обстоятелства, както следва:
-Тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение – тежко
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, доколкото санкционната част на
наказателно-правната норма, обективирана в разпоредбата чл. 234, ал. 1 във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от една до
шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на
разпространяваните стоки, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от
НК, а по чл. 234, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК – лишаване от свобода от
една до шест години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева, както и
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
-Продължителността на наказателното преследване – около 1 година и 8
месеца, начиная не от първото работно обвинение, а от предприетите действия
по претърсване и изземване на 30.09.2020 г. до влизане в законна сила на
решението на въззивния съд на 26.05.2022 г.;
-Интензитетът на наказателното производство – във фазата на
досъдебното производство след привличане на ищеца в качеството му на
обвиняем по повдигнатото му обвинение са осъществени
няколко процесуално – следствени действия с негово участие, а
именно разпити като обвиняем на на 29.04.2021 г. и на 02.07.2021 г. Не му е
налагана мярка за неотклонение, при което не са ограничени
конституционните права и свободи на ищеца. Същевременно обаче, като
законова последица от привличането на ищеца като обвиняем е извършена
полицейска регистрация на същия по чл. 68 от ЗМВР, която е пряка и
непосредствена последица от акта за привличане на лицето като обвиняем;
-Данните за личността на ищеца, с оглед преценката за интензитета на
негативното отражение на повдигнатото му обвинение върху неговото
физическо и психично здраве, контактите, професията, социалния живот и
положението му в обществото. По несъмнен начин от свидетелските
показания се установява, че повдигнатото на лицето обвинение е
предизвикало негативни емоционални преживявания, като същият се
13
откъснал от обичайната си социална, работна и семейна среда. Влошили са се
и личните му контакти с приятели и роднини, включително с родителите на
съпругата му. Негативно се е отразило на бизнеса му – намалели клиентите в
заведението и на стаите за гости. Това провокирало безпокойството му и
притеснението как ще издържа децата си, едното от които учи в Германия.
Изживения стрес е допринесъл да се развие по-бързо заболяването витилиго.
Влошило се е и здравословното състояние на майка му, за която полагал
грижи.
При съобразяване с посочените критерии, от една страна, и от друга –
със съществуващите обществено-икономически условия в страната, съдът
намира, че пълният размер на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди е 15 000.00 лева, като искът до този размер е основателен. За горницата
над 15 000.00 лева до 25 000.00 лева следва да се отхвърли като
неоснователен. По-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди
не следва да се присъжда, тъй като периода на досъдебната и съдебната фаза е
в рамките на разумния срок.
Доказани са в тяхната кумулативност елементите от фактическия състав
на обективната деликтна отговорност на Държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, като липсват данни дължимата сума по обезщетението, предмет на
иска, да е заплатена изцяло на пострадалото лице.
Основателността на главния иск, обуславя дължимостта на акцесорното
вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
датата на влизане на решението на въззивния съд в сила, съобразно
задължителните указания дадени в т. 4 от ТР № 4/2004 г. на ОСГК на ВКС, а
именно от 26.05.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.
По претенцията за имуществени вреди
Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на
основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, са имуществена вреда за
лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има
право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство.
Видно от Договор за правна защита и съдействие № 001856/03.10.2020 г.
сключен между ищеца и адвокат О. Б. от АК – Русе по ДП № 290ЗМ-163/2020
г. по описа на РУ – Кубрат, че е било договорено адвокатско възнаграждение в
14
размер на 1 200 лв. (л. 14 от том 1 на ДП). Същото е платено по банков път на
адвоката, видно от приложеното на л. 105 от делото извлечение от сметка.
Видно от Договор за правна защита и съдействие серия № 006663 от
07.03.2020 г. сключен между ищеца и адвокат О. Б. от АК – Русе по ВНОХД №
22/2022 г. по описа на ОС – Разград, че е било договорено и платено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. (л. 65 от ВНОХД № 22/2022
г.).
Така по делото са събрани доказателства, че в хода на наказателното
производство ищецът е заплатил на защитника си адвокатско възнаграждение
в размер на общо 2 400 лева.
Ответникът не възразява, че изплатеното в наказателното производство
адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на наказателното дело, съгласно Тълкувателно решение
№ 1/2017 от 11.12.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Поради гореизложеното, следва да се присъди сумата от 2 400 лева , за която
има и доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение. Както и
сумата за обезщетение за неимуществени вреди, така и сумата за обезщетение
за имуществени вреди, също следва да се присъди ведно със законната лихва
считано от 26.05.2022 г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
По разноските
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. първо от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът дължи на ищеца, претендираните и направени от него разноски за
заплащане на държавна такса – в размер на сумата 10 лв. и за съдебно-
медицински експертизи в размер на 3185.69 лева, или общо сумата 3195.69
лева.
По претендираното от пълномощника на ищеца възнаграждението по
чл. 38 ЗА.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако
е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. Посочената разпоредба е
15
приложима и в хипотеза на частично уважаване на иск по чл. 2 ЗОДОВ,
предявен срещу Прокуратура на РБългария, когато ищецът е представляван от
адвокат при условията на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. В тази
хипотеза адвокатското възнаграждение на оказалия на ищеца безплатна
правна помощ адвокат, което следва да се заплати от Прокуратура на
РБългария се определя съразмерно с уважената част на иска. Съдът е длъжен
да определи дължимото според цената на иска минимално адвокатско
възнаграждение съгласно разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, съответно да установи съотношението
между уважената част на иска и цената на предявения иск и да редуцира в
същото съотношение минималното адвокатско възнаграждение. Така и
Определение № 412 от 29.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2815/2020 г., IV г. о.,
ГК.
Цената на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
неимуществени вреди е 25 000 лв. Съразмерно с уважената част от иска –
15000 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. дължимото
адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца е в размер на 1750 лв.
Цената на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за имуществени вреди
е 2 400 лв. Съразмерно с уважената част от иска – 2 400 лв., съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. дължимото адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ищеца е в размер на 540 лв.
Ето защо, възнаграждението на пълномощника на ищеца за двата иска е
в общ размер на 2290 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ЕИК по БУЛСТАТ
*********, адрес ***, представлявана от Главния прокурор да заплати на М.
К. Д., ЕГН ********** с адрес в ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
сумата 15 000.00 лева (петнадесет хиляди лева, нула ст.) – обезщетение за
претърпени немуществени вреди причинени в резултат на неоснователно
повдигнато обвинение в извършване на престъпления по чл. 234, ал. 1 във вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 234, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК по ДП №
290ЗМ-163/2020 г. по описа на РУ – Кубрат, пр. пр. № 1199/2020 г. по описа
16
на РП – Разград, за което е оправдан с влязло в законна сила Решение №
35/26.05.2022 г. по ВНОХД № 22/2022 г. по описа на ОС – Разград, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата 2 400.00 лева (две хиляди и
четиристотин лева, нула ст.) – обезщетение за причинени имуществени вреди
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди над уважения размер до
пълния претендиран такъв от 25 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес
*** да заплати на М. К. Д., ЕГН ********** с адрес в *** сумата 3 195.69
лева (три хиляди сто деветдесет и пет лева, шестдесет и девет ст.) – разноски
по делото.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес
*** да заплати на адв. М. Д. от АК – Разград сумата 2 290.00 лева (две хиляди
двеста и деветдесет лева, нула ст.) – представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищеца, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ОС – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
17