РЕШЕНИЕ 

 

№                                 30.04.2019 г.                Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О      Н  А           Н  А  Р  О  Д  А

 

 

   РАЙОНЕН СЪД – Пазарджик , граждански състав

   На  двадесет и девети март, две хиляди и  деветнадесета  година

   В   публично  заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова     

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №2484  по описа за   2018  година.

 

 

           Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

Подадена е искова молба от „Вива Прима” ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр.София, бул.“България“№81,вх.В,ет.8, срещу Л.А.И., ЕГН-********** ***.

В подадената искова молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Л.А.И. е било образувано ч.гр.д. № 425/2018 г. по описа на PC Пазарджик, III с-в. В рамките на предвидения от законодателя 14 /четиринадесет/ дневен срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК се предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество предявява исковата си претенция въз основа на Договор за цесия от дата 20.02.2017г. с прехвърлител на вземанията "С.Г.Груп" ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 29.05.2015г. с прехвърлител на вземания „Българска Телекомуникационна Компания" ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и начислени неустойки по него.

Твърди се в исковата молба, че „Вива Прима" ЕООД, ЕИК - ********* е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Доколкото установителният иск е естественото продължение на заповедното производство, то обстоятелствената част на исковата молба е съобразена с обстоятелствата, посочени в заявлението.

Твърди се в исковата молба, че в т.9, б. „в" във връзка с т. 12 от заявлението по чл. 410 ГПК, кредиторът-ищец е описал, че длъжникът му дължи сума, представляваща неплатена потребена далекосъобщителна, въз основа на което неизпълнение се претендира и обезщетение за неизпълнение, която е придобил по силата на договорите за цесия.

Сочи се, че въз основа на сключен договор за далекосъобщителни услуги от дата 03.09.2014 г., с индивидуален клиентски номер на договора 15553761001 между ответника Л.А.И. и „Българска Телекомуникационна Компания" ЕАД, е издадена фактура №**********/15.02.2015 г., за отчетен период от 15.01.2015 г. до 14.02.2015 г., с краен срок за плащане на 05.03.2015 г., с обща сума за плащане в размер на 100.22 лв. (Сто и лв. и 22 ст.) лева. На основание чл. 86 във вр. с чл. 79 от ЗЗД, върху главницата по представените фактури е начислена мораторна лихва за забава в размер на 29.23 лв. (двадесет и девет лв. и 23 ст.) за период от 06.03.2015 г. до 18.01.2018 г.

Твърди се в исковата молба, че цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й/иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410 ГПК/.

Поради неизпълнение на задълженията на потребителя по договора и общите условия към него, на основание чл. 81.2 във вр. с чл. 81 във вр. с чл. 74.2. б. „в" от ОУ договорът между ответника и „БТК" ЕАД е прекратен едностранно от доставчика, като на Л.А.И. е начислено обезщетение за претърпени вреди от страна на мобилния оператор, изразяващи се в пропуснати ползи. Неизпълнението на потребителя да заплаща дължимите суми по фактура в 18 дневен срок от издаването й е предпоставила прекратяването на договора, респ. неполучаването на дължими суми по абонаментни месечни планове от страна на мобилния оператор. Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът - ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ. същият е в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника е обусловило правото на „БТК" АД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от договорите.

Твърди се в исковата молба, че в конкретния случай, длъжникът - ответник Л.А.И. не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415, във връзка с чл. 422 от ГПК.

 

Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Л.А.И., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца "Вива Прима" ЕООД в размер на 100.22 лв. (Сто и лв. и 22 ст.) лева - главница, представляваща потребена и неплатена далекосъобщителна услуга и обезщетение за неизпълнение по договорите, по договор, сключен между Л.А.И. и „Българска Телекомуникационна компания" ЕАД, ведно със законната лихва за забава, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

Претендират се разноски по заповедното и исково производство.Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника и не са ангажирани доказателства. Първото по делото заседание е проведено на 29.03.2019 год., като редовно призованият ответник не се е явил, не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.  Ищцовото дружество е направило искане за постановяване на неприсъствено решение.     

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 във вр. с чл.238,ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо  ответника И.. Последният не е представил в срок отговор  на исковата молба, не се е явил  в първото по делото съдебно заседание и не е поискал разглеждането на делото да стане в негово отсъствие. С определението си по чл.131 от ГПК, съдът е указал на ответника последиците от неявяването в съдебно заседание и възможността срещу него да бъде постановено неприсъствено решение. Представените по делото писмени доказателства са достатъчни да обосноват извод за вероятна неоснователност на предявения иск. Предвид гореизложеното, искът следва да бъде уважен, като в полза на ищеца  следва да се присъдят направените разноски.

             При този изход на делото, на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени  сторените разноски: 25.00 лв.  държавна такса по ч. гр.дело №425/2018г. по описа на РС-Пазарджик; 25.00 лв.  държавна такса по  гр.дело №2484/2018г. по описа на РС-Пазарджик, както и  180.00 адвокатско възнаграждение по заповедното производство, и 300.00 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр.дело №2484/2018г. по описа на РС-Пазарджик.

 

Водим от горното и съобразно чл.239 ГПК, съдът

 

 

Р    Е   Ш    И:

 

По иска на „Вива Прима” ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр.София, бул.“България“№81,вх.В,ет.8, ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника Л.А.И.,ЕГН-********** ***, че дължи на ищеца следните суми: в размер на 20.30лв. /двадесет лева и тридесет стотинки/ - главница, представляваща потребени, но  незаплатени мобилни услуги, дължими по договор за далекосъобщителни услуги с номер 15553761001 от дата 03.09.2014 г. , както и 79.92 /седемдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ лв. - начислена неустойка по договора, за които суми е била издадена Заповед №224 от 01.02.2018г.  за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.дело №425/2018г.  по описа на РС-Пазарджик

ОСЪЖДА Л.А.И.,ЕГН-********** *** ЗАПЛАТИ  на „Вива Прима” ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр.София, бул.“България“№81,вх.В,ет.8, сумата от 530.00 лева /петстотин и тридесет лева /, представляваща сторените съдебно -деловодни разноски по ч. гр.дело №425/2018г. по описа на РС-Пазарджик и по гр.дело №2484/2018г. по описа на РС-Пазарджик.

          Решението не подлежи на обжалване

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: