РЕШЕНИЕ
№ 2617
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20215330117674 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.
1 и т. 2 от Кодекса на труда.
Ищцата Е. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., чрез пълномощника си *** С.Л.
Б. от АК - П., със съдебен адрес: гр. П. е предявила срещу „Фреш маркет 97” ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Акад. Петър Динеков” №
11, ет. 2, ап. 4, представлявано от *** С.С.Г. обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ да бъде признато за незаконно уволнението на
ищеца, извършено със Заповед № ***г. на *** на ответното дружество, с която трудовото й
правоотношение е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ и да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност „***“.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, които да бъдат
присъдени на *** Б. по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на
длъжност „***”, като ТПО било възникнало на 28.05.2018г. първоначално със срок на
изпитване, след изтичане на който договорът бил такъв за неопределено време. Съгл.
трудовия си договор ищцата работела на 8-часов работен ден с последно основно месечно
възнаграждение 650 лева. На 01.10.2021г. подала молба за ползване на платен отпуск,
същият бил разрешен и ищцата заминала за Г., където получила обаждане от колежка, която
я информирала, ч е трудовият й договор е прекратен. Ищцата се върнала от отпуск, като на
1
27.10.2021г. й била връчена Заповед № *** на *** на ответното дружество, с която
трудовото й правоотношение било прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно
съгласие. Ищцата твърди, че нито е отправяла, нито е получавала предложение от
работодателя си за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, нито е
давала такова съгласие, поради което уволнението й на горното основание е
незаконосъобразно. Ето защо моли същото на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да бъде отменено,
както и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „***“.
Моли се да бъде осъден ответника да заплати на *** Б. възнаграждение по реда на
чл. 38 от Закона за адвокатурата.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез *** С.Г.
С отговора се признава наличието на ТПО между страните, като се твърди, че
докато е била в Г. по време на отпуск, ищцата се свързала чрез вайбър с друг *** на
дружеството и споделила, че смята трайно да се установи в Г. и желае да й се прекрати ТПО.
Ето защо работодателят подготвил такава заповед и й я връчил при връщането й в Б., като
ищцата не възразила при получаването й. Признава се обаче, че не е имало входирана
писмена молба от ищцата, нито друго писмено изявление от нейна страна за прекратяване на
ТПО по взаимно съгласие, поради което се признава иска и се изразява готовност за
незабавното възстановяване на ищцата на работа.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско
възнаграждение и се моли същото да се намали до предвидения в Наредба № 1 за
минималните размери на адв. възнаграждения минимум.
С писмена молба в съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си поддържа
исковете и моли да се уважат, претендира разноски. Прави искане за постановяване на
решение съобразно извършеното признание и претендира разноски по реда на чл. 38 от ЗА.
С писмена молба в съдебно заседание ответникът, чрез *** си признава исковете
и моли да се уважат, прави искане за постановяване на решение съобразно извършеното от
него признание. По отношение на разноските на ищеца, моли да не се присъждат такива, тъй
като съгл. договора за правна помощ на ищеца адв. възнаграждение не е заплатено, а
евентуално, при условия, че се представят доказателства за платено такова поддържа
възражението си за прекомерност на същите и моли да се редуцират до предвидения в
Наредба № 1 за минималните размери на адв. възнаграждения минимум.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за
незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил
по трудово правоотношение с ответното дружество и че същото е прекратено на посоченото
основание, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на
уволнението – че заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е издадена от
компетентен орган, че са налице изискуемите от закона реквизити на същите, че е било
2
налице посоченото в тях основание за уволнение и че същото е извършване при спазване
законоустановената процедура за това, в случая – че е постигнато взаимно съгласие на
страните, изразено писмено, за прекратяване на трудовото правоотношение.
В настоящия случай между страните не се спори, и от събраните по делото
писмени доказателства – трудов договор от 28.05.2018г., заверено копие от тр. книжка на
ищеца и заповед за прекр. на ТПО се установява, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „***” при ответника, с ОМВ 650 лева,
като ТПО е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, без да е изписано с думи
основанието за прекратяване на ТПО. Цитираната разпоредба визира прекратяване на
трудово правоотношение по взаимно съгласие на страните. В случая не се твърди от
страните и не се доказва от ответника ищцата да е изразила писмено съгласието си ТПО да й
бъде прекратено, като със заповедта е разпоредено същата да се сведе до знанието й, но
липсва каквото и да било изявление от работничката, че е съгласна ТПО да й бъде
прекратено. Това обстоятелство е признато и от ответника, който е признал изцяло иска за
признаване за незаконно на уволнението и неговата отмяна.
Предвид горното съдът намира, че са налице предпоставките в частта относно
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се постанови решение съобразно направеното признание.
Валидно е направено признание на иска, от законния представител на работодателя – ***т,
като не се касае за иск, по който признанието не може да бъде валидно направено. Ето защо
същото следва да се зачете, като се уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, и се признае за
незаконно уволнението, и като такова да се отмени.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ съдът намира следното: За да се уважи този
иск е необходимо да бъде уважен искът по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ за признаване
уволнението за незаконно и неговата отмяна. В случая не е налице пречка за възстановяване
ищеца на работа, тъй като същият е работил по безсрочно трудово правоотношение, а не по
срочно такова, срокът на който да е изтекъл. Без значение е дали към момента тази длъжност
съществува при ответника или не. Ето защо искът следва да бъде уважен. Същият се
признава от ответника, който изявява готовност незабавно да възстанови ищеца на работа.
По претенцията за разноски на ищеца съдът намира следното:
Ищецът претендира разноски, каквито обаче ответникът моли да не се присъждат,
тъй като не се доказва да са направени, евентуално прави възражение за прекомерност.
В конкретния случай ищецът не доказва да е направил разноски, но претендира
разноски за адв. възнаграждение, които да бъдат присъдени на пълномощника му по реда на
чл. 38 от Закона за адвокатурата. По делото са представени пълномощно и договор за правна
защита и съдействие, видно от които ищецът е представляван от *** С.Л. Б. от АК – П., със
служебен адрес: гр. П., като е посочено, че довереникът оказва безплатна правна помощ на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за Адвокатурата – на материално затруднено лице. Ето защо
на осн. чл. 2, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери
на адвокатските възнаграждения, тъй като се касае за дело за отмяна на уволнение и
3
възстановяване на работа, възнаграждението е не по-малко от размера на минималната
месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна
помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2., а именно
сумата от 650 лева (шестстотин и петдесет лева), като това е минимумът, под който съдът не
може да определи хонорара. С оглед признанието на исковете същият ще се определи
именно в този размер, но не подлежи на допълнително намаляване. Тази сума ответникът
следва да бъде осъден да заплати не на ищеца, а на адвоката, осигурил процесуално
представителство, съгл. чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за адвокатурата – *** С.Л. Б. от
АК – П., със служебен адрес: гр. П., ***.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна
такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 3, вр. с чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на сумата от 60 лева
(шестдесет лева), от която 30 лева ДТ за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и 30 лева – ДТ по
иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Същата се определя в минимален размер с оглед
признанието на исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на Е. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., чрез
пълномощника си *** С.Л. Б. от АК - П., със съдебен адрес: гр. П., извършено със Заповед
№ ***г. на *** на „Фреш маркет 97” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Акад. Петър Динеков” № 11, ет. 2, ап. 4 С.С.Г., с която
трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от
01.10.2021г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., чрез пълномощника
си *** С.Л. Б. от АК - П., със съдебен адрес: гр. П. на заеманата преди уволнението
длъжност „***” във „Фреш маркет 97” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Акад. Петър Динеков” № 11, ет. 2, ап. 4, представлявано от
*** С.С.Г..
ОСЪЖДА „Фреш маркет 97” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Акад. Петър Динеков” № 11, ет. 2, ап. 4, представлявано от
*** С.С.Г. да заплати на *** С.Л. Б. от АК – П., със служебен адрес: гр. П. сумата от 650
лева (шестстотин и петдесет лева) - възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за определяне на
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство на
ищеца по делото.
ОСЪЖДА „Фреш маркет 97” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Акад. Петър Динеков” № 11, ет. 2, ап. 4, представлявано от
4
*** С.С.Г. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПРС сумата от 60 лева (шестдесет лева) - държавна такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен
срок от датата, на която е постановено, че ще бъде обявено – 31.12.2021г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5