Номер 52129.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 26.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20203100502423 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:05 часа се явиха:
Въззивникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ , редовно
призовани, не се представляват.
Въззиваемата страна П. С. Д. , редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. С. Т., редовно преупълномощен от адв. С. Т. и приет от съда от днес.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична
полиция“ при Министерство на вътрешните работи срещу решение № 2328 от 15.06.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 16375 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, девети състав, с
което е осъден въззивника да заплати на П. С. Д. сумата от 1 999,41 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден /нощен/ труд от 244 часа за
периода от 12.10.2016 г. до 30.06.2019 г., получен след преизчисляване на общо положения
труд с коефициент 1,143 по правилата на член 9, алинея 2 от НСОРЗ, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска /11.10.2019 г./ до окончателното
изплащане на сумата, на основание член 178, алинея 1, точка 3 във връзка с член 187, алинея
5, точка 2 и алинея 6 от ЗМВР; сумата от 235,52 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода 01.11.2016 г. – 30.09.2019 г., на основание член 86 от ЗЗД; 274,09
1
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени от ищеца в
първоинстанционното производство, на основание член 78, алинея 1 от ГПК; както и да
заплати по сметка на Районен съд - Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в
размер на 309,97 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за
вещо лице, на основание член 78, алинея 6 от ГПК и член 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова
продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители,
какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би
бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е
така в конкретния случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на
държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на
работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина
обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР.
Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че
в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден,
защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва и се
излага, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че практиката на
съдилищата при идентични случаи е константна и тя приема, че е налице празнота в
нормативен акт, която следва да бъде запълнена по реда на член 46, алинея 2 от ЗНА, като
се приложи субсидиарно член 9, алинея 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време
отработените през нощта часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Моли за
потвърждаване на решението.
2
АДВ. Т.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам депозирания отговор. Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззиваемата страна списък на разноски, придружен с доказателства за извършени такива.
Предвид липсата на доказателствени искания СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т.: Моля да постановите решение, с което да потвърдите изцяло
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Подробности съм
изложил в приложения писмен отговор. Моля за решение в тази насока. Моля да ни
присъдите сторените разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:06 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3