Решение по дело №1607/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 370
Дата: 11 април 2022 г.
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20214520201607
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. Русе, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520201607 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Сибел ХГ“ ЕООД против Наказателно
постановление № 38-0000497/08.03.2021 г., издадено от директора на РД
„Автомобилна администрация“-Русе, с което на дружеството-жалбоподател на
основание чл. 93г, ал. 2, предл. второ от ЗАвПр е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 10, § 5, б.
„а“, (i) от Регламент № 561/06.
В жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност на постановлението,
тъй като същото е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон. В
тази насока се моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като вместо него се явява адв.
А.Б., в качеството му на упълномощен защитник, който поддържа изложеното в
жалбата и в хода на пледоарията си го доразвива.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по въпроса.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
1
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност и касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление. Що се отнася до въпроса дали същата е
подадена в законоустановения срок, съдът приема, че същата е в срок, доколкото от
заключението по изготвената почеркова експертиза се установи, че положеният подпис
в графата получил не е положен от жалбоподателя. По делото липсват доказателства,
от които да се установи конкретната дата, на която жалбоподателят е узнал за
процесното наказателно постановление. Съобразявайки изложеното, съдът приема, че
жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 19.01.2021 г., около 16:00 часа, в гр. Русе, ул. „Котовск“ 1 свидетелят К.Ц.
извършил комплексна проверка на транспортното предприятие „Сибел ХГ“ ЕООД,
притежаващо лиценз на Общността 19347 за международен превоз на товари, издаден
на МТИТС.
В хода на проверка свидетелят Ц. констатирал, че „Сибел ХГ“ ЕООД не е
осигурил записването на всички данни от дигиталния тахограф с инд. номер 1391359, с
който е оборудвано МПС с рег. номер СС3180АР и от картата на водача Х. М. М. за
периода от 01.2020 г. до 01.2021 г., като видно от CMR от 04.01.2021 г. е извършвана
транспортна дейност.
Описаните обстоятелства били квалифицирани от свидетеля Ц. като нарушение
на чл. 10, § 5, б. „а“, т. (i), от Регламент 561/2006, като в тази връзка на дружеството-
жалбоподател бил съставен АУАН Серия А-2012 № 285656/19.01.2021 г. Актът бил
предявен на жалбоподателя, който го подписал без да сочи възражения. В срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН дружеството-жалбоподател депозирало писмени възражения.
От изготвената съдебно-почеркова експертиза, назначена в хода на съдебното
следствие, се установява, че подписът в ред подпис на разписка към Наказателно
постановление № 38-0000497/08.03.2021 г. не е положен/изпълнен от Х. М. М..
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – съставен АУАН Серия А-2012 № 285656/19.01.2021 г., НП № 38-
0000497/08.03.2021 г., CMR № *********, възражение, заключение по изготвена
2
съдебно-почеркова експертиза и събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля К.Ц. – актосъставител, които съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и намиращи потвърждение в останалата доказателствена съвкупност.
С оглед на така изложеното съдът счита, че е безпредметно да бъдат подробно
анализирани с оглед на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 305, ал. 3, изр.
второ от НПК. Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат
излагат подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно
разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК.
От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се
установяват както авторството на деянието, така и механизма на осъществяването му.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител по смисъла на чл. 92, ал. 1
от ЗАвПр – служител на РД „АА“, а НП е издаден компетентен АНО – упълномощен
със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., издадена на основание чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
Съдът не споделя наведените в жалбата възражения касателно посочените в
АУАН-а и НП място и време на осъществяване на нарушението. Съдебният състав
счита, че АНО правилно е определил мястото на нарушението, доколкото същото е
било установено при извършена комплексна проверка по документи в сградата на РД
„Автомобилна администрация“-Русе. На следващо място съдът счита, че не е налице
неяснота по отношение на посочения период, през който е било осъществено
нарушение, доколкото е посочено, че също е било осъществено от месец януари 2020 г.
до месец януари 2021 г. Тоест същото е обхващало времето от началото на месец
януари 2020 г. до края на месец януари 2021. Що се касае до констатираното от вещото
лице по изготвената съдебно-почеркова експертиза, а именно, че положеният подпис в
графа за получил наказателното постановление не е положен от представител на
дружеството-жалбоподател, съдът счита, че това не е обстоятелство, обосноваващо
отмяната на наказателното постановление, доколкото не е довело до ограничаване на
правото на нарушителя да разбере в какво е обвинен и да реализира правото си на
3
защита.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
На следващо място съдът приема, че „Сибел ХГ“ ЕООД е осъществило състава
на нарушението на разпоредбата на чл. 10, § 5, б. „а“, (i) от Регламент № 561/06 на
Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на Регламенти (ЕИО) 3821/85 и (ЕО) 2135/98 на Съвета и за отмяна на
Регламент (ЕИО) 3820/85 на Съвета.
Съгласно разпоредба на чл. 10, § 5, б. „а“, (i) от Регламент № 561/06 транспортно
предприятие, което използва превозни средства, които са снабдени със записващо
оборудване, отговарящо на изискванията на приложение IБ към Регламент (ЕИО)
3821/85 и което попада в обхвата на настоящия Регламент, следва да осигурява
записването на всички данни от оборудването на превозното средство и от картата на
водача на предвидените от държавата-членка интервали и по-честото записване на
съответните данни, с цел осигуряване на записването на всички данни относно
дейностите, извършени от или за това предприятие.
Терминът „записване“ следва да се тълкува съгласно приложение IБ, глава I,
буква т от Регламент (ЕИО) 3821/85, според който „изтегляне на данни“ означава
копиране, заедно с електронния подпис, на част или на целия набор от файлове с
данни, съхранение в паметта за данни на превозното средство или в паметта на
тахографската карта, като тези данни са необходими за установяване на съответствие с
разпоредбите на Регламент № 561/06.
Така от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява по
категоричен начин, че „Сибел ХГ“ ЕООД е транспортно предприятие по смисъла на
Регламент № 561/06, доколкото притежава лиценз на Общността за международен
превоз на товари, че МПС с рег. номер СС3180АР е оборудвано с дигитален тахограф
и че с последното е извършвана транспортната дейност за периода от 01.2020 г. до
01.2021 г. Същевременно от доказателствата по делото се установи и че за посочения
период „Сибел ХГ“ ЕООД не е осигурило записване на всички данни от дигиталния
4
тахограф и от картата на водача Х.М.. Предвид изложеното съдът счита, че
дружеството-жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на нарушение,
във връзка с което е ангажирана административно-наказателната му отговорност, а
именно на чл. 10, § 5, б. „а“, (i) от Регламент № 561/06.
Доколкото деянието е осъществено от юридичско лице, то въпросът за вината не
следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на
юридическите лица е безвиновна и обективна.
Правилно е издирена и приложена санкционната разпоредба на чл. 93г, ал. 2, пр.
2 от ЗАвПр предвиждаща административно наказание „Глоба“ размер от 3000 лева.
Съдът намира, че размерът на санкцията е индивидуализиран правилно, доколкото
същата е определена в абсолютен размер.
Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11
от ЗАНН. Не се установиха многобройни или едно, но изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, което да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че жалбата следва да се остави без
уважение, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора следва да се остави без уважение искането на
въззивника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000497/08.03.2021 г.,
издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“-Русе, с което на „Сибел
ХГ“ ЕООД на основание чл. 93г, ал. 2, предл. второ от ЗАвПр е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение
на чл. 10, § 5, б. „а“, (i) от Регламент № 561/06, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
ПРАВИЛНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

5
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6