Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 25.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Цветелина Банинска, като разгледа гр.д. № 166 по описа на ВрРС за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.149 и сл. ЗЕ, във вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
„Топлофикация-Враца” ЕАД гр. Враца e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу П.Ц.Г.
за следните суми: 331,09 лева, представляваща
стойността на незаплатена доставена топлинна енергия, битово горещо
водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация за периода от
31.01.2016г. до 30.06.2018г., и сумата от 36,25 лева, представляваща размера на
обезщетението от всяко отделно месечно задължение до датата на подаване на
заявлението за периода от 29.02.2016г. до 10.09.2018г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане. По
ч.гр.д. №4387/2018г. на ВрРС е била издадена заповед за изпълнение от
05.10.2018г. за посочените суми. Твърди, че ответника е потребил услуги:
отопление, битово и горещо водоснабдяване и топлоенергия отдадена от сградна
инсталация за жилище на адрес гр. Враца, ******. Въпреки многократно
отправяните покани, ответникът не изпълнил задължението си. Срещу заповедта за
изпълнение е постъпило възражение от длъжника. С оглед указанията на съда е
предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, в който
исковете са оспорени изцяло по основание и размер. Наведени са доводи, че не е
доказано, че ответницата е потребител на топлинна енергия като собственик или
ползвател на процесния имот. Въразява се, че претендираните суми не са
индивидуализирани по основани и размер. Оспорена е представената справка от
ищеца, като едностранен частен документ, който не може да установи посочените в
него обстоятелства. В справката било посочено единствено топлинна енергия, а не
били индивидуализирани по пера, както са посочени в исковата молба: топлинна
енергия, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна
инсталация. Оспорено е, че процесните суми не отговарят на реално потребеното
количество топлинна енергия. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 03.10.2018
г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против ответника за: 331,09 лева, представляваща стойността на
незаплатена доставена топлинна енергия за периода от 31.01.2016г. до
30.06.2018г., и сумата от 36,25 лева, представляваща размера на обезщетението от всяко отделно месечно
задължение до датата на подаване на заявлението за периода от 29.02.2016г. до 10.09.2018г.,
ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 03.10.2018 г. до изплащане на вземането; разноските
по делото – 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Представил е справка за неплатените фактури и дължими лихви и
изравнителни сметки. Исканата заповед е била издадена на 05.10.2018г. Заповедта
е била връчена на ответника по чл.47 ГПК, поради което на заявителя са дадени
указания, че може да предяви иск за установяване съществуването на вземането
му. В предоставения му едномесечн срок ищецът е подал исковата молба, по която
е образувано настоящото производство. Горното се установява от приложеното по
делото ч.гр. дело №4387/ 2018 г. по описа на ВРС.
Представена
е справка за неплатените фактури и дължими лихви от П.Ц.Г. за апартамент,
находящ се в гр. Враца, ******, от която е видно, че в счетоводството на
ищцовото дружество са отразени петнадесет фактури за периода от 31.01.2016г. до
30.06.2018г., които не са издължени от ответника. Посочени са датата на тяхното
издаване, падежът на плащане, както и дължимата сума по тях.
Представени
са три броя изравнителни сметки за топлоенергия по отношение на П.Ц.Г. за адрес
*** за периодите м.04.2017г. – м.04.2018г.; м. 05.2018г. – м. 06.2018г.; м.
05.2018г. – м.06.2018г., издадени от ищцовото дружество по отчет от топлинния
счетоводител. Видно от същите е, че не са налице основания за корекция и няма
суми за връщане по партидата.
По делото са
представени Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация Враца“ ЕАД на потребителите в гр.Враца, одобрени
с решение № ОУ-004/07.01.2008г на ДКЕВР, по отношение на които на съда е
служебно известен факта, че същите са публикувани във в.“24 часа“ в броя му от
25.01.2008 г. и във в.“Шанс“ в броя му от 14.07.2008 г., като са поместени и на
интернет страницата на дружеството.
Представена
е по делото справка за начислени суми за топлинна енергия на Г.Х.Г., издадена
от ищцовото дружество, от която е видно, че има петнадесет записа за задължения
на същата по петнадесет броя фактури, като в справката е посочено и за какво са
начислени сумите – посочен е размер на задължение за отопление по всяка от фактурите.
Представена
е справка от НБД, от която се установява, че ответницата е съпруга на Г.Д.Г.,
ЕГН **********. Представена е справка по лице от Служба по вписванията – Враца
към 03.06.2019г., от която се установява, че Г.Д.Г., ЕГН ********** е придобил
правото на собственост върху имот на адрес гр. Враца, ****** въз основа на
договор за покупко-продажба от 23.06.2004г.
Приложено е
по делото Удостоверение за декларирани данни от 17.06.2019г., издадено от
Община Враца, въз основа на издадено по делото съдебно удостоверение. От същото
се установява, че ответника П.Ц.Г. е декларирала, че е собственик на ½
идеални части от имот на адрес гр. Враца, ******.
По делото е
допуснато и изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, което не е
оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено. В
констативно-съобразителната част на експертизата вещото лице е посочило, че за
процесния недвижим имот в ищцовото дружество е открита и се води партида с аб.№
1498. Вещото лице е констатирало, че отчитането, дяловото разпределение и
начисляването на изразходвата топлинна енергия в абонатната станция е
извършвано в съответствие с изискванията на нормативната уредба, въз основа на
отчети на извършени отчети на мерителните улици от топлинния счетоводител и
извършено разпределение на отчетена топлинна енергия. В имота не е била
отчитана и разпределяна топлинна енергия за БГВ и отопление в имота, а била
разпределяна и начислявана топлинна енергия за сградна инсталация – общи
разходи, на база на отопляемия обем на имота по проект. В имотът е бил
осигурявян достъп на представител на топлинния счетовдител в края на отоплителните
сезони. Вещото лице е изчислило, че за процесния период от 31.01.2016г. до
30.06.2018г. е дължима сумата от 227.28 лева, а лихвата за забава върху нея
е в размер на 17.42 лева. Вещото
лице е приспаднало сумите, за които е
открило данни, че са били заплатени – сумата от 30,88 лева по фактура
**********/31.01.2016г.; 35,26 лева по фактура **********/31.12.2016г.; 29,75
лева по фактура **********/31.07.2017г.; 7,92 лева по фактура
**********/30.09.2017г., общата част от задълженията, която е погасена е в
размер на 103,81 лева. За периода е била изготвена изравнителна сметка, по която
не били открити писмени възражения. Били изготвяни и изпращани до абоната
месечни фактури. Към заключението вещото
лице е приложило и документи, послужили за изготвяне на същото.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск е допустим, същият е предявен в срок от правен субект с
правен интерес. Разгледан по същество,същият е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия през процесния период Закон за
енергетиката продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско
измерване или други контролни приспособления и пр. Съгласно изричната
разпоредба на ал.2 на същия член, Общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. На настоящият съд е служебно известно във връзка с предходно
разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно
горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник - във вестник
„24 часа“, в бр.24 от 25.01.2008 г. и във вестник „Шанс Експрес“ – ежедневник
за Враца и региона, в бр.10 от 16.01.2008 г. Съдът намира за неоснователно
направеното в тази насока възражение от особения представител на ответника,
което е било и несвоевременно. Следователно в нормативната уредба не съществува
задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното
предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като
условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на
топлинна енергия. Такова правооотношение възниква по силата на самия нормативен
акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и
задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и
специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. В случая по делото липсват доводи и доказателства,
че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са
утвърдените ОУ на дружеството.
В настоящия
случай, по делото е безспорно между страните, че на името на ответника П.Ц.Г. е
открита партида по отношение на имот с адрес гр. Враца, ******. Установи се, че
ответника е декларирал, че е собственик на ½ идеални части от процесния
имот, като същата е съпруга на лицето, което го е придобило и същият е станал
съпружеска имуществена общност. Постоянният и настоящият адрес на ответника е
на адреса на процесния имот.
По делото не
се спори и се установява от заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира
горепосоченото жилище е етажна собственост и е топлоснабдена.
В чл.142
ал.2 от ЗЕ е залегнало положението,че топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Съгласно чл.143 ал.3,топлинната енергия по ал.ал.1 и 2, а
именно отдадената от сградната инсталация и за отоплението на общите части, се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти по проект.
При така
установената нормативна уредба към момента на начисляването на сумите, следва
да се приеме, че за ответникът е възникнало задължение по силата на закон да
заплаща на ищеца количества топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
чл.32 от ОУ, одобрени с решение №ОУ-004/ 07.01.2008 г. на ДКЕВР, купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия/прогнозни или
изравнителни/ в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнасят. В
текста е предвидено право на купувачите да предявяват възражения за начислената
сума за топлинна енергия, урежда се и санкцията при неизпълнение на
задълженията за плащане – обезщетение за забава в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането.
При липсата
на доказателства за направени от абоната възражения за начислените от ищеца
суми и същевременно при наличието на такива,които установяват по категоричен
начин, че за имота е отчетена и таксувана топлинна енергия, налага се изводът, че
ответникът дължи начислените суми, ведно с обезщетение за забавено плащане от
падежа на всяко едно периодично задължение с оглед на наличие на установени
срокове за заплащане на консумацията. Заплащането на общите разходи, вкл. на
суми за сградна инсталация, произтича от факта на ползване на имота въз основа
на право на собственост, т.е. дължи се дори да не се ползва топлинна енергия /в
този смисъл е и тълкувателно решение №2/2016 г. от 25.05.2017 г. по
тълкувателно дело №2/2016 г. на ОСГК на ВКС/. Законоустановени са и срокове за
погасяване на задълженията за заплащане на топлинна енергия, покани са
необходими само ако такива не са установени.
С оглед
изложеното, исковете следва да бъдат уважени изцяло.
Съгласно
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада. На ищецът следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 75
лева, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
му заплати направените в настоящото производство разноски. На основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал.1
от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в полза на заявителя в размер на 100,00 лв., държавна такса от 75
лева, 150 лева за депозит за вещо лице, 150 лева депозит за особен
представител, или общо 475 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Ц.Г., с ЕГН **********,***, че дължи на
”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, представлявано от изп. директор Радослав Иванов
Михайлов, сумата
от 331,09 лева /триста
тридесет и един лева/, представляваща стойността на незаплатена доставена топлинна енергия за
периода от 31.01.2016г. до 30.06.2018г., и сумата от 36,25 лева /тридесет и шест лева и 25 ст./,
представляваща размера на обезщетението от всяко отделно месечно задължение до
датата на подаване на заявлението за периода от 29.02.2016г. до 10.09.2018г.,
ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 03.10.2018 г. до изплащане на вземането, за
които е издадена заповед за изпълнение №2747/ 05.10.2018г. по ч.гр.д. №4387 /2018г. на РС - Враца.
ОСЪЖДА П.Ц.Г., с ЕГН **********, да заплати на
”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, представлявано от изп. директор Радослав Иванов
Михайлов, сумата от 75 лева / седемдесет
и пет лева/ деловодни разноски по ч.гр. дело № 4387/ 2018г. на РС- Враца, както и 475 лева /четиристотин седемдесет и пет лева/ деловодни разноски по
настоящето дело.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: