РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Бургас, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20252000500254 по описа за 2025 година
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
9925/21.05.25г. на БОС от Р. Ш. Ш., ЕГН: **********, от с. М., общ. С., ул.
„К.“ № **, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „К. Б. *“ № *, вх. „*“, ет. *, офис № * -
адв. Г. К., против решение № 297/16.04.2025г. по гр.д.№ 1744/24г. на БОС, с
което е отхвърлен предявеният иск против Х. Х. М., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Б., бул. „Х. Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ****, съдебен адрес: гр. Б., ул.
„В. Л.“ № **, ет. *, офис ***, адвокат Г. С., за заплащане на сума в размер
на 13 145,73 GBP, претендирана като дадена в заем на М., който отказва да я
върне. Оплаква се на първо място, че съдът неправилно преценил събраните
доказателства и достигнал до погрешни крайни изводи относно нейната
дължимост, като се позовал едностранчиво само на ангажираните от
въззиваемата страна доказателства. Обосновава подробно становището си в
тази връзка, а също се позовава и на житейски аргументи за неистинност на
събраните и ангажирани от въззиваемата страна гласни доказателства. Моли
за отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът бъде уважен
така, както е предявен. Няма доказателствани искания. Претендира разноски.
1
Въззиваемият по тази жалба - Х. Х. М. я оспорва, чрез процесуалния си
представител адв. Г.С., в надлежно депозирания отговор. Счита постановеното
решение на Бургаски окръжен съд за правилно и законосъобразно и моли да
бъде потвърдено. Излага подробни аргументи. В проведеното открито
съдебно заседание по делото депозира новосъздадени писмени доказателства.
Също претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК от
легитимирано лице, против валиден акт, подлежащ на въззивен контрол, пред
надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и е
допустима.
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240,
ал. 1 с.з.
Съдът като взе предвид приложените доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е образувано по искова молба от Р. Ш. Ш. против Х. Х.
М. Твърди се, че в началото на м.септември 2021 г. двамата сключили договор
за заем, като в края на същия месец въззивникът предоставил на въззиваемия
сумата от 13 200 британски паунда с уговорката да му бъдат върнати до края
на 2021 г. Поради техническа грешка в извършения трансфер на средства като
получател на сумата е посочена дъщерята на ответника - С. Х. Поддържа, че
оттогава до завеждане на исковата молба, въпреки проведените телефонни
разговори и лични срещи, сумата не е върната. Ето защо с нотариална покана,
връчена лично на ответника на 24.09.2024 г. отново поискал връщане на
сумата, но без резултат. Затова завел иска в защита на правата си. Моли да
бъде уважен, като му бъдат присъдени разноските по делото. Ангажира
доказателства.
Въззиваемата страна оспорва иска. Въвежда правозащитни възражения,
подробно описани в надлежно депозирания в срока и по реда на чл.131 от ГПК
отговор срещу исковата молба. Потвърждава получаването на сумата по
своята банкова сметка, но оспорва основанието, на което е преведена. Твърди,
че не се познавали с ищеца до м.юли 2022 г., когато се запознали по повод
сватбата на дъщеря му със сина на Р.Ш.
Поддържа, че сумата е преведена от сметка на въззивника, но средствата
2
са от сина му, М. Ш., който работи във В. и парите били предназначени за
заплащане на сватбеното тържество на М. Ш. с дъщерята на въззиваемия - С.
Х. Оспорва Р. Ш. да е разполагал с подобна сума, понеже изобщо не бил
работил и нямал доходи. На следващо място заявява, че като
****************, имат свои традиции, според които семейството на
*********** плаща сватбата. На тържеството канели всички - роднини,
близки, приятели и конкретно на тази сватба гостите били около 700 човека и
сумата дори не стигнала. Затова неговото семейство добавило още 15 000 лв.,
като впоследствие дъщеря му превела по сметка на сина на въззивника сумата
от 25 000 лв. Твърди, че пред много хора синът на въззивника многократно
заявявал, че е платил сватбата. Ето защо оспорва изложеното твърдение за
предоставена като заем сума от 13 200 британски паунда, равняващи се на 30
000 лв. и възникнало срещу него вземане в полза на Р.Ш. Също ангажира
доказателства и претендира разноски.
От приложените на стр. 5 - 8 по гр.д.№ 1744/2024 г. на Бургаски окръжен
съд писмени доказателства е видно, че на 27 септември 2021 г. е извършен
превод на сума в размер на 13 200 паунда от сметка на Р.Ш. по сметка на Х.М.
Основание за превода не е посочено, вписано е извършване на трансфер,
„изпратени на С. Х.“, „референция Ш. Р.“.
Като се позовава на Решение № 337 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. №
3621/2023 г., IV г. о., ГК, Апелативен съд – Бургас приема, че всички събрани
доказателства са допустими и следва да бъдат ценени по правилата на ГПК –
чл.178 и сл. от ГПК по отношение на писмените доказателства и чл.170 и сл.
от ГПК по отношение на гласните такива.
От събраните писмени доказателства се установява, че въззивникът е
посетил В., като на 17.12.2020 г. отпътувал със самолет за В. и след 3-дневен
престой там се е върнал в Р. Б. Следващото му пътуване е след извършване на
процесния превод на средства, затова съдът не го обсъжда. Данни за
предходен продължителен престой във В. няма.
Действително, по делото не са ангажирани писмени доказателства за
реализирани от страна на Р.Ш. доходи в чужбина, но това не е основание да се
игнорира факта, че е бил титуляр на открита във В. банкова сметка, по която,
към датата на превода, е била налична исковата сума. Също така съдът
приема, че разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, а също и правната теория, не
3
въвеждат изискване при сключване на договор за заем заетата сума да бъде от
собствени на заемателя средства.
Основният спорен въпрос е основанието за превода и при липса на
писмени доказателства в тази връзка, съдът основава своите изводи на
събраните гласни доказателства. По този повод съдът заключава, че приетото
пред настоящата инстанция на стр.36 „Сведение от М. Р. Ш.“ по преписка №
251000 – 12988/2025 г. на ОД на МВР - гр. Б. и пр.пр. 5593/25г. по описа на
БРП, представлява частен свидетелстващ документ. Съгласно чл. 180 от ГПК:
„Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица“. Видно е, че документът е подписан от М. Ш. и съдържа изявление на
лицето, че той е този, който платил сватбата. Заявил е, че изпращал на С. Х. по
банков път в ******* и в ************* й сметка още преди сватбата суми в
общ размер от 30 000 лв. Отделно бил носил пари в брой при всяко завръщане
в страната. Също заявява, че преди сватбата дал на бащата на С. Х. лични
негови пари, за да дарява гостите на тържеството.
М. Ш. е разпитан и в качеството на свидетел пред първата инстанция и
твърди, че неговите родители се запознали с родителите на С. Х.
приблизително около края на м. юни, 2021 г. Понеже работел по това време в
У., двамата със С. поддържали връзка по Уотсап. При един от разговорите им
участвал и баща й, който помолил за заем в размер на 30 000 лв. Понеже
свидетелят не разполагал с такава сума, провели няколко разговора между
него, С., неговия баща и бащата на С.
Баща му, Р. Ш., приел да даде заем на бащата на С., като се уговорили, че
сумата ще бъде върната след Нова година – т.е. през 2022 г. След това
многократно си искал парите, но въззиваемият не ги връщал.
Св. М.Ш. е потвърдил, че е платил провеждането на сватбата, но самата
организация си я направили двамата със С.
По делото е разпитана и св. С. Х. - бивша съпруга на предходния свидетел
и дъщеря на Х.М. В показанията си твърди, че с майката на М. Ш. се познава
от лятото на 2021 г., но с баща му и сестра му се запознала няколко месеца
преди сватбата, т.е. през пролетта на 2022 г. По това време се запознали двете
семейства и тогава се запознали и бащите им. Твърди, че до този момент
въззивникът не се познавал с въззиваемия. Дори самият М. не се бил чувал с
4
баща й, какво оставало да се чуват техните бащи помежду си.
Според показанията й, св. М. Ш. се запознал с баща й, когато майка й и
баща й я изпратили на летището през октомври - ноември 2021 г. Когато
решили да сключат брак с М., започнали да правят организацията по сватбата.
Според техните обичаи, ***** поемал разходите по тържеството.
Първоначално решили сватбата да се състои в сватбен салон в гр. А. и понеже
баща й работел като куриер и обслужвал района, решили сумата да бъде
преведена на него, за да плаща, още повече, че се познавал със собствениците.
Впоследствие, обаче, решили че салонът е твърде малък за всички гости и
направили сватбата другаде.
Когато се върнал М. от А., двамата ходили до Т. и пазарували отново за
сватбата, като ползвали тези преведени пари. Според нея, между тях никога не
е ставало въпрос тези пари да бъдат връщани, понеже били за сватбата. 25 000
лв. били нужни за наемане на салона и 5 000лв. за оркестър. Затова сумата
била 30 000 лв., които отговаряли на 13 200 паунда.
По делото е разпитан и още един свидетел - Х. М.Х. - съпруг на другата
дъщеря на въззиваемия, т.е. в родствена връзка по сватовство с него. Пред
съда св. Х. е заявил, че от самия М. Ш. знае, че се запознал с бащата на С. Х.
няколко месеца преди сватбата. Преди това не се познавали. От същия
свидетел знаел, че сватбата е платена от М. Ш., защото самият М. доста често
обсъждал тази тема с него и казвал, че е превел парите на С. Свидетелят е
потвърдил, че знае, че М. изпратил пари на въззиваемия за сватбата. Идеята
била, понеже е извън страната, С. Х. да задвижи нещата във връзка със
сватбата.
Според св. Х., ангажирането на сватбения салон в гр. А. към периода на
тържеството струвало 25 000 лв., а музиката с видеозаснемането - 5 000 лв.
информацията му била от негови роднини, които към този момент правили в
същия салон сватба.
При изложеното настоящият състав споделя по реда на чл. 272 от ГПК
извода на първоинстанционния съд за липса на пълно и главно доказване на
твърдението, че процесната сума от 30 000 лв., постъпила по сметка на Х. Х.
М. през платежна система „Wise” е дадена в заем от бащата на М. Ш. на
бащата на С. Х. За да приеме този заключителен извод, настоящият състав
съобрази на първо място, че не се доказа родителите на М. Ш. и С. Х. да са се
5
познавали към датата на превода, за да водят преговори за заем.
Дори и да са се познавали, преводът е бил предназначен за С. Х., видно от
самия приложен документ за плащане и нищо не дава повод да се направи
извод за заемане на сума.
От събраните гласни доказателства - показания на свидетелите,
ангажирани от въззиваемата страна, се установява, че цената на сватбения
салон в гр. А. и видеозаснемането с музиката за сватбата възлизало към онзи
момент на сума, равна на исковата и платена от М. Ш. Освен това, в
приложеното сведение от М. Ш. пред БРП е материализирано негово
изявление за заплащане на сватбата, както потвърдил и пред съда и превод на
суми в общ размер на 30 000 лв. по сметки на С. Х. По отношение на
останалите твърдения на М. Ш., че при завръщането си в Р. Б. носел пари в
брой - съдът изцяло ги кредитира и приема, че това действително е било така.
Липсват доказателства, обаче, в какъв размер са били тези суми и за какво са
били изразходвани, а съдът не може да основе решението си предположения.
При положение, че доказателства за други преводи по банкови сметки на
С. Х. с наредител М. Ш. липсват за периода преди 17.09.2022 г. (датата на
**************), а в същото време се твърди и всички са единодушни, че М.
Ш. платил сватбата, съдът прави заключение, че сумата от 30 000 лв.,
постъпила по сметка на бащата на булката, но изрично предназначена за нея, е
стойността на сватбения салон, музиката и видеозаснемането на тържеството,
платени от ****.
Всички разпитани свидетели са потвърдили, че по традиция,
сватбата******, както станало в настоящия случай, затова не може да се
направи убедено заключение, че претендираната сума е дадена в заем и
подлежи на връщане.
Така се налага заключение за потвърждаване на атакуваното решение и
присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна.
Мотивиран от изложеното, БАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 297/16.04.2025 г. по гр.д. № 1744/24 г. на
БОС.
6
ОСЪЖДА Р. Ш. Ш., ЕГН: **********, от с. М., общ. С., ул. „К.“ № ** да
заплати на Х. Х. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., бул. „Х. Б.“ № **, вх. *,
ет. *, ап. ****** извършените в настоящата инстанция разноски в размер на
3 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7