РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и петнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря
З.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 199/2014 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 143 и сл. от ГПК.
1.
Предявени са
кумулативно обективно и субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС от ищецът Я.Н.С.,
упълномощила съгласно представено към исковата молба Пълномощно към Договор за
правна защита и съдействие от 01.11.2013 г., бл. № 52211/01.11.2013 г адв. Н.Д.
от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л.
9), за установяването на правото й на собственост върху: Имот
№ 000237 по плана на землището на с. Ц. С., общ. Тутракан, в
резултат на осъществено давностно
владение по чл. 79 от ЗС в периода 1959 г. – 2014 г., до размера от 4/6
ид. ч. (след окончателните уточнения, направени с Искова молба вх. №
4774/29.09.2014 г. – л. 38)
1.1. Твърди се, преди десетилетия дядото на ищцата бил закупил дворно място с площ от шест декара в регулацията на селото. През годините държавата им била „взела” част от мястото за улица. Ищцата твърди, че дядо й имал договор за покупко - продажба, но с годините го изгубили. Преди реституцията на земята не им се налагало да представят документ за собственост.
1.2. Имотът бил деклариран и ищцата била плащала данъци, защото
бил в регулацията на селото. През 1994 г. се била снабдила с документ за
собственост.
1.3. Имотът не е бил предмет на разпоредителни сделки, не бил
внасян в ТКЗС, не е бил отчуждаван. През целия период от закупуване на имота до
днес имотът бил владян от фамилията на ищцата, като владението им не било
обезпокоявано от никого и по никакъв повод.
1.4. Ищецът признава, че за имотът бил съставен нотариален акт (НА),
удостоверяващ осъщественото от ищеца владение, въз основа на представени Обяснителна
бележка от 03.05.1994 г. от изд. от ЕТ
„ПСМ – И.М.” (л. 3); Удостоверение с
№ У-585/01.06.1994 г., изд. от Общ. Тутракан (л. 4); Скица № 2 от 03.05.1994 г, изд. от ЕТ „ПСМ – И.М.”(л. 7)
2.
Ответникът ОБЩИНА ТУТРАКАН, представлявана от Кмета Д.
С. е подала писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва
основателността на иска. Като проц. представител на ответника в последствие е
упълномощена юрисконсулт Ц. Г. (л. 59).
2.1.
Направено
е правоизключващо възражение, че имотът бил придобит от ответника на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ.
По
допустимостта
3. Съставянето на акт за общинска собственост
само по себе си представлява оспорване на собствеността на ищеца върху имота,
във връзка с което за него съществува правен интерес от оспорването по исков
ред на констатацията на акта, ползващи се
с оборима доказателствена сила (В този смисъл постановеното по реда на
чл. 290 от ГПК Решение № 41 от 11.02.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1401/2009 г., II г. о.).
4. Интересът на ищецът се основава на твърдението му, че притежава правото на собственост, което е възникнало на посоченото в исковата молба основание и отричането на това право от ответната община. Редът за възстановяване на собствеността върху земеделски земи няма отношение към правния интерес от предявения установителен иск. (В този смисъл Решение № 851 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1423/2008 г., IV г. о.).
5.
Нещо повече, доколкото ищецът изрично твърди, че
собствеността върху имота не е била отнемана и по делото не са приведени
доказателства в тази насока, непровеждането на административна процедура по
възстановяване на собственическите права върху имота не се явява необходима
предпоставка, обуславяща активната процесуална легитимация. Въпросът за
реалното отнемане е развит по – долу, във връзка с упражняването на
правомощията на общината по чл. 19 от ЗСПЗЗ
От
фактическа страна
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
6. От Удостоверение изх. № УТ-87/26.102011 г., изд. от Общ. Тутракан (л. 8), се установява, че имот № 237 е заснет по при изработването на кадастралният плана на с. Ц. С., действал 1936 г. – 1990 г. За този имот са били отредени парцели IV-237, V-237, VIII-237 и парцел IX-237, в кв. 126 по регулационният план на селото.
7. На 21.09.1958 г. ищецът С. е сключила граждански брак със С. Д. С., видно от Акт за женитба № ********** г., изд. в гр. Тутракан (л. 31).
8. На 04.04.1962 г. със Заповед № 1153/04.04.1962 г. на ОНС – Силистра било утвърдени изключване от регулация на част от кв. 126, в която попада и имот с пл. № 237 съгласно горепосоченото удостоверение (вж. т. 6).
9. На 15.06.1994 г. е съставен Нотариален акт № ***, т. **, д. № *** г. на ТРС (л. 5), с който ищецът С. е призната за собственик по давностно владение и наследство на имот пл. № 237 по плана на с. Ц. С.. За издаването му с оглед признанията на ищецът съдът приема, че са представени Обяснителна бележка от 03.05.1994 г. от изд. от ЕТ „ПСМ –И. М.” (л. 3); Удостоверение с № У-585/01.06.1994 г., изд. от Общ. Тутракан (л. 4); Скица № 2 от 03.05.1994 г, изд. от ЕТ „ПСМ –И. М.”(л. 7).
10. На 23.04.2013 г. от Община Тутракан е
съставен Акт № 1490/23.04.2013 г. за частна общинска собственост (АЧОС), удостоверяващ придобиването от страна на
общината на собствеността върху процесния имот № 000237 по картата на землището
на с. Ц. С., на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ и
Протоколно решение № 2/01.12.2008 г. (л. 43
- 54).
11. По делото
е изслушана съдебно – техническа експертиза (СТЕ) (л.
66, 67), което е установило, че
11.1. част от имот с пл. № 237 от стария
кадастрален план на с. Ц. С. е идентична с имот № 000237 по плана на землището
на селото, която част е с площ 5,347 дка.;
12. По делото са разпитани свидетелите М. С. Т., К. Ф. А. (л. 60).
13. Според свид. Т.в имотът е владян в границите,
предвидени за имот № 000237 по плана на землището, като наблюденията на
свидетеля могат да бъдат ценени едва след 1995 г., когато се е установил трайно
в селото.
14. Свид. А. сочи, че владението на ищецът С. и
съпругът й е установено през 1960 г.: „…от
60-та г. насам си е техен имота.”
От
правна страна
От така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I. Придобиване на имота от ищеца
15. Съдът, кредитирайки показанията на свид. А. и разглеждайки ги в контекста на съставения НА № 213/15.06.1994 г., намира, че действително ищецът Я.С. и съпругът й С. С. през 1960 г. са установили фактическата власт върху имот в с. Ц. С., чиито граници обаче не съвпадат с процесния имот № 000237 по плана на землището, а със заснетият от ЕТ „ПСМ –И. М.” имот № 701. Съображенията за това са следните:
15.1. Както вече бе посочено по горе, самият ищец признава, че за съставяне на нотариалният акт, удостоверяващ правото му на собственост, са представени документи, приложени от ищеца с исковата молба.
15.2. В Обяснителна бележка от 03.05.1994 г., изд. от ЕТ „ПСМ –И. М.” (л. 3) е отразено, че се изготвя скица на имот № 701 (вероятно скицата на л. 7) с площ 3,079 дка, който се владее от ищеца и е частично идентичен с имот с пл. № 237. Съгласно Удостоверение № У-585/01.06.1994 г., изд. от Общ. Тутракан (л. 4) базисната цена на имота е 67 738 лв.
15.3. НА № 213/15.06.1994 г. е съставен за имот с пл. № 237 по отмененият през 1990 г. кадастрален план на селото. Като площ на имота в НА е посочена 3,079 дка., а като базисна цена – 67 738 лв.
15.4. Базирайки се на площта на имота, базисната му цена и признанията на ищеца, че НА е издаден именно въз основа на документите, отнасящи се до новозаснетия имот, съдът приема, че давностното владение е осъществено именно по отношение на имот с пл. № 701, с площ 3,079, който към този момент няма данни да е нанесен в официален картографски документ и съвпада частично с имот с пл. № 237, с площ 5,665 дка. Последното налага извода, че в при издаването на НА е допусната неточност, изразяваща се в индивидуализацията на имота по отменения план вместо съгласно изготвената от ЕТ „ПСМ –И. М.” скица.
15.5. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свид. Тодоров в частта, касаеща границите на имота, тъй като тези показания се разминават с признанията на ищеца и констатациите в охранителното производство по издаване на НА.
16. Поради тази причина съдът приема, че с изтичането на предвидения в чл. 79, ал. 1 от ЗС срок ищецът Я.С. и съпругът й С. С. през 1970 г. в режим на съпружеска имуществена общност на осн. чл. 13, ал. 1 СК (отм., обн. ДВ, бр. 23 от 1968 г.) са придобили собствеността върху имота в границите на ненанесеният имот № 701, заснети през 1994 г. от ЕТ „ПСМ –И. М.”.
17. С. С. е починал на 08.05.1997 г., видно от Удостоверение за наследници изх. № 4-4373/08.08.2014 г., изд. от Община Русе (л. 31). След смъртта му на осн. чл. 27, във вр. с чл. 44, т. 1 и чл. 28 от СК ищеца С. е придобила 1/2 ид. ч. от собствеността върху имота. От удостоверение за наследници се установява, че С. С. е имал две деца (Н. С. и Д. Х.), поради което ищеца С. е наследила на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН още 1/6 ид. ч. от собствеността.
18. Последното налага извода, че към настоящия момент ищецът С. притежава общо 1/2 + 1/6 = 4/6 (2/3) ид. ч. от правото на собственост.
II. Придобиване на имота по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ
19. “В приложното поле на чл. 19
ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този
смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т. е. земеделски
земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях
земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10
ЗСПЗЗ. […] Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината
не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ.”[1]
20. „Възстановяването на
собствеността се извършва по отношение на посочените в чл. 10 ЗСПЗЗ имоти, като
всички хипотези касаят случаи, в които или собствеността е била отнета (както е
при одържавяването), или без да бъде отнета не е упражнявана в реални граници
(както е при включването на имотите в ТКЗС или други селскостопански
организации, без значение дали реално са били обработвани от тях или не).”2 Могат да бъдат посочени редица хипотези, при
които собственическите права върху земеделски земи не са били отнети и
съответно не подлежат на възстановяване, например:
20.1. „ЗТПС
(отм.) - чл. 12, ал. 1 - регламентира възможност за реално запазване правото на
собственост върху определен размер земеделска земя. Ако собственикът на такава
земя не е бил член кооператор и е владял земята си в реални граници до момента
на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по отношение на този имот не се прилага
реституционното производство, предвидено в този закон”[2].
20.2. „Има случаи, при които части от едно
населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани
като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от
него по силата на ПМС № 216/61 г. Въпреки това те могат да запазят селищния си
характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към
държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от
лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на
ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в
размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС. Ако не
са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са
запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ ...”[3].
21. В
този смисъл отнемането на собствеността не може да се презюмира само въз основа
на факта, че имотът е земеделска земя, или че се намира извън регулационните
граници на населеното място, а подлежи на доказване във всеки един отделен
случай.
22. „При
предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху
недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице,
позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на
пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по
правилата на чл. 127 ГПК (отм.), респ. чл. 154 ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г.,
тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е
придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване
придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже правоизключващите или
правопогасяващите си възражения. […]Ищецът не носи доказателствената тежест да
установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска
собственост…”
23. В този смисъл са и постановените по реда на
чл. 290 от ГПК Решение № 21 от 4.02.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1327/2009 г., II г. о.; Решение № 427 от 21.07.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 3255/2008 г., II г. о.; Решение
№ 798 от 16.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3303/2008 г., I г. о.; Решение № 202
от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1193/2010 г., II
г. о.; Решение № 930 от 25.10.10 г. на ВКС по гр. д. № 430/10 г. на I г. о.;
Решение № 883/14.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1432/09 г. на I г. о.; Решение №
100 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3426/08 г. на IV г. о.
24. Ищецът с твърдението си, че имотът не е бил
отнеман, е оспорил предпоставката за издаването на АЧОС, а именно
обстоятелството, че правата върху процесния имот подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ. Независимо, че АОС има оборима доказателствена сила относно
принадлежността на правото на собственост, съдът не е обвързан от правните
изводи на съставящият акта орган и може
да формира други такива въз основа на събрания по делото доказателствен
материал (В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 249 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 621/2010 г., I г. о.).
25. По делото не са налице данни за отнемането на
собствеността върху имота.
26. След
като собствеността върху имота не е била отнета, общината не може да придобие
собствеността върху него по силата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В тази връзка се
налага извода, че не са били налице предпоставките за съставянето на акта за
общинска собственост и доказателствената му сила следва да се счита оборена,
като се вземе предвид и факта, че към момента на съставянето имотът е бил
собственост на ищеца.
27. Както
вече бе отбелязано по горе (вж. т. 16 ), ищецът С. е придобила
собствеността върху заснетият от ЕТ „ПСМ – И.М.” имот № 701,
който не е нанесен нито в кадастралният план на селото, нито в плана на
землището му.
28. Искът
е предявен за установяването на собствеността върху имот № 000237 по плана на
землището, който е само частично идентичен с имот № 701, като съвпадащата част
е с площ 2,455 дка (вж. т. 11.2).
29. Доколкото установяването на правото на
собственост върху реални части от имоти е допустимо, независимо дали на същите
е отреден отделен идентификатор по действаща карта или план, искът следва да
бъде уважен в рамките на заявеният петитум, но само за частта от имот № 000237
(чиито граници са нанесени с червен цвят в изготвената по делото комбинирана
скица – л. 67), съвпадаща с имот №
701 (чиито граници са нанесени с черен пунктир в същата скица).
30. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника ОБЩИНА ТУТРАКАН, че ищецът Я.Н.С., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, притежава 2/3 (две трети) ид. ч. правото на собственост върху част от нива, трета категория, съставляваща имот № 000237 (двеста тридесет и седем) по плана на землището на с. Ц. С., общ. Тутракан, в местността „До селото”, при съседи имот № 050030 – жил. територия, имот № 000256 - нива, имот № 000236 - нива, имот № 050030 – жил. територия, имот № 000238 – нива, имот № 000239 – нива, имот № 000240 – нива, имот № 052015 - полски път, съгласно Скица № К04417/09.06.2014 г., изг. от ОСЗ – гр. Тутракан (неразделна част от решението); която част е идентична с част от имот с пл. № 701 (седемстотин и едно) съгласно Скица № 2/03.05.1994 г., изг. от ЕТ „ПСМ –И. М.” (неразделна част от решението); като частта, в която двата имота са идентични, е с площ от 2,455 дка и е отразена в комбинирана скица (неразделна част от решението) към приетата по делото съдебно – техническа експертиза.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът за установяването на собствеността върху останалата част от имот № 000237 по плана на землището на с. Ц. С..
ОПРЕДЕЛЯ
на страните шестмесечен срок за
отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на
основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен
съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде
изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият
срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: