МОТИВИ НОХД №35/2019год.-14.06.2019год.
С Обвинителен акт на РП-Берковица
подсъдимия С.Р.В. –роден на *** ***,
българин, български гражданин, не е осъждан, женен, с основно образование,
безработен, ЕГН ************ е обвинен в това ,че на 15.12.2018 година, около 23.00ч., в
гр.Берковица, обл. Монтана на улица „Поручик Загорски” с посока на движение от
улица „Николаевска” към улица „Александровска”, управлявал собственият си лек
автомобил, марка „Опел”, модел „Тигра” с рег. № М 4269 ВА, след употреба на
алкохол и с концентрация на такъв в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно -1,42 на
хиляда, установено по надлежен ред –чрез изследване с техническо средство
„Алкотест Дрегер” 7510 с фабричен номер № ARBB0070, тариран и годен за работа до месец април
2019година - престъпление
по чл.343б, ал. 1 от НК .
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението със същата правна квалификация на деянието. Счита,че от събраните по делото доказателства, обвинението се
доказва по несъмнен начин с оглед и на което
подсъдимия следва да бъде признат за виновен
в извършването на престъплението по чл.343 б ал.1 от НК. По
отношение на индивидуализиране на наказанието представителят на държавното
обвинение предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията
на чл. 55 от НК ,като се определи наказание под законоустановения минимум, а именно
лишаване от свобода за срок от пет месеца,
изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК,а по отношение на предвиденото
наказание глоба,да се наложи такова към минималния размер. Прокурорът пледира на основание чл. 343г
от НК на подсъдимия да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС .
Подсъдимият на досъдебното производство се признава за виновен и дава обяснения. В съдебно заседание не се явява,а се представлява от упълномощен адвокат.На
основание чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК съдебното следствие се проведе при
задочна процедура, без участието на подсъдимия. След като намери, че
отсъствието му няма да попречи за разкриване обективната истина по делото,
съдът проведе задочно производство, с участието на упълномощения защитник –
адвокат А.Х..
Защитникът пледира за определяне
на наказанията към минималния срок.
По
делото са събрани писмени доказателства,разпитани са свидетели .
Съдът ,след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо
единство,както и във връзка с доводите и съображенията на страните,приема за
установено следното:
Подсъдимият
е роден на *** ***. Осъждан
е за престъпление от общ характер с НОХД 121/2014г., в сила от 09.05.2014г.
като му е било наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода, условно с
3-годишен изпитателен срок. Реабилитиран е по право на 09.05.2017 година. Реабилитацията
не е отразена в свидетелството за съдимост.
На 15.12.2018г. дежурен автопатрул от РУ
–Берковица в състав Цветелин Красимиров И. и колегите му Емил Соколов и Бисер
Трайков били на работна смяна като дежурни полицаи. По време на дежурството си
те се намирали на улица „Поручик Загорски” в гр. Берковица. Около 23.00часа
забелязали че по улицата се движи лек автомобил с посока на движение от улица
„Николаевска” към улица „Александровска“. Автомобилът бил марка „Опел”, модел
„Тигра” с рег. № М 4269 ВА. След като подали сигнал „стоп” полицаите спрели
автомобила за проверка. При проверката установили, че автомобила се управлява
от подс. С.Р.В. ***. Той лъхал на алкохол и
затова го изпробвали с техническо средство“Алкотест Дрегер” 7510 с фабр. № ARBB0070, тариран и годен за работа до месец април
2019г. Показателите от уреда били 1,42 промила алкохол в кръвта на обвиняемия. Действията
на същия също били повлияни от алкохола -бавни и неориентирани. На същия бил
издаден талон за медицинско изследване на кръв с № 0019259, което му било
връчено и С. собственоръчно написал, че е съгласен с показателя на Дрегера. Бил
съпроводен до спешния медицински център да даде кръв, но отказал и бил задържан
за 24 часа в Районното управление. За извършеното нарушение на ЗДвП бил
съставен акт № 119607. След това установили, че автомобилът, управляван от
обвиняемия е негова собственост. Била издадена и справка относно предишни
нарушения по ЗДвП./стр. 12 от делото/
Безспорно по делото е ,а не се спори и между
страните ,че на 15.12.2018г. подс.В. е управлявал посоченото в Обвинителния
акт МПС .
Потвърди се фактическата обстановка
,твърдяна в обстоятелствената част на обвинителния акт по един категоричен и
небудещ съмнение начин-а именно,че на процесната дата подс.В. е управлявал МПС
след употреба на алкохол над 1,2%о,а именно 1,42%о -престъпление по
чл.343б,ал.1 от НК.
При постановяване на присъдата съдът съобрази правилното приложение на закона и съобразени ли са изискванията на Наредба №30/2001год. / последно изменение –ДВ бр.23 от
17.03.2006год./, а
оттам извода за съставемореноста на деянието на подс.Найденов по чл.343б ал.1 от НК.
Съдът съблюдавайки разпоредбите на Наредба
№30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства / Наредба №30/01 г.
за РУУЛДУВВМПС/, установи, че употребата на алкохол в кръвта на подс. В. е установена по надлежния ред.
Редът
за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество на
водачите на МПС е регламентиран в Наредба №30 от
27.06.2001год. .Съгласно чл.1, ал.2 от същата наредба ,употребата на алкохол се
установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински или лабораторни
изследвания.Алтернативността ,заложена в Наредбата дава възможност да се
извлече извод за алкохолната концентрация при подсъдимия,единствено на основа
показанията на техническото средство Дрегер или на резултата от лабораторните
изследвания.
Съгласно чл.2,ал.2 от Наредба 30 за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
МПС ,с лабораторно изследване се установява
употребата на алкохол,когато водачът откаже или физическото му състояние не
позволява извършване на проверка с техническо средство.В случая подс.В. е
тестван с техническо средство и впоследствие не е дал кръв за химическа експертиза.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл –
подсъдимият е осъзнавал, че управлява МПС след употреба на алкохол, което е
изключително обществено опасно за самия него и за останалите участници в
движението по пътищата и въпреки това е управлявал л. а.. Като се има предвид горното
съдът намери, че подсъдимият С.В. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК:
Имайки предвид горното съдът призна за ВИНОВЕН
подсъдимия С.Р.В. за
извършеното от него деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК и му наложи съответно
наказание – ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66,
ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
При определяне
вида и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства
от значение за неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл.
55,
ал. 1 ,т.1 НК като прие наличие на изключителни и многобройни
смекчаващи вината обстоятелства,при които и най-лекото определено наказание ще
се окаже несъразмерно тежко – изразеното
съжаление от подс. В. на ДП , ниската степен на обществена
опасност на извършителя и обстоятелството,че същият не е
системен нарушител на ЗДП, като извършеното не се очертава
като тенденция в поведението му през
последните години. Съдът като приложи чл. 55 НК при определяне на наказанието, определи наказанието
лишаване от свобода под установения минимум от една година.
Съдът приложи чл.
66, ал. 1 НК защото са налице условията за това – подс.В. е осъждан/ но са
налице условията за реабилитация на това осъждане / и не на последно място с
оглед данните за личността на подсъдимия, съдът намери, че за постигане целите
на наказанието и най – вече за поправяне на подсъдимия, не е наложително
определеното му наказание да се изтърпява ефективно.
На основание чл.55 ал.3 от НК съдът наложи предвиденото по-леко наказание глоба в
минималния размер от 200лв.
На основание чл.
343г вр. с чл. 343б, ал. 1 вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът ЛИШАВА подсъдимия В. от ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК от ДВАНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА, считано от 15.12.2018 г. - датата от която е
било иззето по административен ред СУМПС от подсъдимия. Съдът определи това
наказание индивидуализирайки го съобразно принципите на Глава Пета НК
съобразявайки изискванията на чл. 49, ал. 2 НК и в контекста на данните по
делото, като взе предвид - количеството алкохол установено при водача – много
над определения минимум 1.2 на хиляда, а именно 1.42 на хиляда, степента на обществена
опасност на извършеното деяние, и съобразявайки съдебната практика на съдебен
окръг Монтана по процесни казуси при определяне размера на това
наказание.
Съдът не наложи
по – голям размер наказание отчитайки личността на подс. В. – без данни за
сериозни провинения отличаващи се с високата степен на обществена опасност.
При определяне вида и
размера на наложените наказания, съдът намира, че са съобразени с целите по чл.
36 НК при отчитане разбира се степента обществена опасност на извършеното
деяние и степента обществена опасност на подсъдимия.
Водим от гореизложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: