О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 389 22.05.2019 г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, II състав
На двадесет и втори май 2019 година
в закрито заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар Пенка Василева
като разгледа докладваното
от съдията- докладчик Златев
частно гражданско дело № 1132 по описа за 2019 г.,
взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.121 във вр. с чл.118, ал.1 и 2 от ГПК и във вр. с чл.127, ал.2
от СК.
Първоначално по спора между страните
е било образувано гр.д.№ 793/2018г. по описа на РС- гр.Чирпан, обл.Старозагорска
с предмет иск по чл.127, ал.2 от СК за определяне местоживеенето на малолетното
й дете К.И.З.на 2 г., за упражняването на родителските права върху него от нея
и за осъждане на бащата да му заплаща месечна издръжка. Първоинстанцонния съд е
приел, че не е местно компетентен съгласно действащите международно- правни
актове да се произнася по исковите претенции, с които е бил сезиран, и е
прекратил изцяло пред себе си производството по делото.
В подадената в законния 1-
седмичен срок по чл.275, ал.1 от ГПК ч.жалба вх.№ 714/22.02.2019г. ищцата- майката
С.Д.А. *** прави оплаквания, че атакуваното от нея първоинстанционно
Определение било необосновано, незаконосъобразно и неправилно, тъй като обичайното местоживеене на малолетното й дете било в Република
България, където то имало постоянен и настоящ адрес, които не били променяни, а
не в Г., и че детето й било насила задържано/отвлечено/ там от баща му И.Т.З./с
който тя няма сключен граждански брак/. Излага подробни
фактически и правни аргументи в своя защита, като цитира и относима съдебна
практика по аналогични случаи. Поради което моли настоящия въззивен съд да отмени това Определение РС- Чирпан и да върне
делото за продължаване на съдопроизводствените действия и за постановяване на решение по съществото на спора.
В законния 1- седмичен срок по чл.276,
ал.1 от ГПК въззиваемият- ответникът/баща/ И.Т.З. ***, понастоящем пребиваващ
във *** не е подал писмен Отговор на ч.жалба, макар че е бил изрично предупреден
за последици от това.
Въззивният Старозагорски Окръжен съд в настоящия си състав намира, че видно от материалите по първоначално образуваното гр.д.№ 793/2018г. по описа на РС- гр.Чирпан, обл.Старозагорска и по настоящото ч.гр.д.№ 1132/2019г. по описа на ОС- Ст.Загора, и най- вече съгласно представените 2 бр. официални писмени Удостоверения изх.№ 166/18.12.2018г. и изх.№ 172/20.12.2018г./л.43 и л.44 от делото на РС/ Кметството в ***, малолетното дете К.И.З.- ЕГН ********* на 2 г. има постоянен и настоящ адрес по ЗГР единствено и само на територията на Република България в ***/където живее постоянно и майка й/, което представлява нейното обичайно местопребиваване. Съгласно Регламент ЕО № 2201/2018г. при неоснователно задържане на дете в чужда държава/какъвто е предмета на съдебното производство пред германския семеен съд в ***по местоживеенето на бащата на малолетното дете, макар че то има постоянен и настоящ адрес на територията на Р.България, поради което компетентен следва да е българският съд, който да се произнесе по въпросите за родителските права и издръжката на детето. Съгласно разпоредбите на чл.17 и на чл.10 от Регламента, в случай на неправомерно отвеждане или задържане на дете, съдилищата на държавата-членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане/българските съдилища/, запазват своята компетентност, докато детето придобие обичайно пребиваване в друга държава-членка/евентуално в бъдеще в Г./. Въз основа на това РС няма правното основание да прекрати пред себе си производството по първоинстанционното дело, поради което прекратяването и не произнасянето с решение по поставеният за решаване казус не е в интерес на малолетното дете, което по насилствен начин е задържано от баща си в Г.. В случая понятието „обичайно местопребиваване" по силата на горепосочения регламент и съгласно разпоредбата на чл.48, ал.7 от КМЧП представляват личните и професионални връзки на лицето с територията на тази държава, съобразяване на всички фактически обстоятелства, които могат да обосноват трайни връзки на лицето с държавата или намерението му да установи такива. Видно от събраните от РС гласни доказателства/свидетелски показания/ е било установено по несъмнен и безспорен начин пред РС, че майката не е имала намерение да се установява трайно с детето си в Г., престоят й там е бил за срок само около 3 месеца, което не е направило обичайното местопребиваване на малолетнотото й дете на възраст 2 г. да е вече в Г.. Това се потвърждава и от факта, че непосредствено след като се е върнала обратно в България, майката е подала до МП- София официална Молба по чл.15 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и е направила официално искане за връщане на отвлеченото според нея малолетно дете в Г. обратно в Р.България. А в Г. е образувано и висящо дело за отвличане от бащата и връщане на малолетното дете Катрин обратно в Р.България по Хагската конвенция, тъй като то по смисъла на закона и Регламент ЕО № 2201/2018г. няма обичайно местопребиваване на територията на ***, а е имало такова при майка си в България/***/.
Предвид гореизложеното настоящия
въззивен ОС- Ст.Загора счита, че атакуваното изцяло прекратително
първоинстанционно Определение се явява неоснователно и недоказано, и следва да
бъде отменено, като делото се върне обратно на РС- Чирпан по обичайното
местожителство на малолетното дете, за продължаване на съдопроизводствените
действия и произнасяне по същество на исковите претенции, с които е бил сезиран
с Исковата молба на майката- ищца.
Ето защо поради гореизложените
мотиви и на осн. чл.121 във вр. с чл.118, ал.1 и 2 от ГПК и във вр. с чл.127,
ал.2 от СК, въззивният ОС- гр.Ст.Загора
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ изцяло прекратителното
протоколно Определение от о.с.з. на 11.02.2019г. по гр.д.№ 793/2018г. по описа
на РС- гр.Чирпан, обл.Старозагорска.
ВРЪЩА гр.д.№ 793/2018г. по описа на РС-
гр.Чирпан, обл.Старозагорска, обратно на този първоначален съд за продължаване
на съдопроизводствените действия по спора, с който е бил сезиран.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :