МОТИВИ към присъда № 89 от 10.05.2019 г. по НОХД № 1539/2019 г., БРС, НО, XX-ти състав

            ***ка районна прокуратура (БРП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство  № 647/2018г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – ***, пор. № 2024/2018 г. по описа на РП - ***, срещу Р.И.М., ЕГН ********** за престъпление по чл. 195, ал. l, т. 3, вр. 194, ал. 1 от НК, а именно за това че на 15.07.2018 година в гр. ***, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на стъклото на прозореца на дясната врата на товарен автомобил марка „***" с peг. № *, отнел чужди движими вещи: 1 брой мъжки портфейл от изкуствена кожа на стойност 6,00 (шест) лева, сума от 700,00 (седемстотин) лева и 100 евро, равняващи се на сумата от 195,58 (сто деветдесет и пет лева и 0,58 ст.) лева, всичко на обща стойност 901,58 (деветстотин и един лева и 0,58 ст.) лева от владението на Щ.А.Г., ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК- подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

По делото е приет за съвместено разглеждане граждански иск против подсъдимия в размер на 800 лева, представляващи обезщетение на причинените от престъплението имуществени вреди, предявен от пострадалият Щ.А.Г., който пък е конституиран като граждански ищец. Г. не е направил искане за конституирането му като частен обвинител

 

 

 

 

В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимия. Намира фактическата обстановка за изцяло изяснена. Сочи, в пледоарията си, че изложеното от фактическа страна се установява от направеното самопризнание и по безспорен начин се подкрепя от събраните доказателства. Моли съда да признае подсъдимия Р.М. за виновен по повдигнатото обвинение и да му наложи наказание по реда на глава 27 от НПК. При индивидуализация на наказанието, предлага съда да вземе предвид наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, а именно - младата му възраст, чисто съдебно минало, оказано съдействие в хода на досъдебното производство, социалното положение на подсъдимия, както и неголямата стойност на вредите. С оглед на това да се наложи на М. наказание при условията на чл.58, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК в размер на 6/шест/ месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 /три години/. Прокурорът също така моли съда да уважи предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск, но не в пълния му предявен размер, а до сумата в размер на 795,58 лв.

Защитникът на подсъдимия моли при определяне на наказанието да се вземат предвид многобройните смекчаващи обстоятелства, които представителят на БРП е изброил, като на подсъдимия се определи  наказание при условията на чл.58, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК в размер на 6/шест/ месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 /три години/. Адв.Б. също така моли съда да уважи предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск, но не в пълния му предявен размер, а до сумата в размер на 795,58 лв.

Гражданският ищец Г. е редовно призован за съдебно заседание на посочения от него адрес, но освен депозираната от него молба за имуществените му претенции спрямо подсъдимия, не се явява лично в съдебно заседание.

 

 

 

 

 

В хода на съдебните прения подсъдимият признава вината си и изразява съжаление за стореното, като в дадената му последна дума отново изразява съжаление за стореното и моли за минимално наказание.

  

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Р.И.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, безработен и е с ЕГН **********.

Свидетелите Щ.Г. и Р.Г. работили като шофьори в „***1“ ЕООД. Първият управлявал товарен автомобил марка „***” с per. № *, а вторият - товарен автомобил марка „***” с per. № ***. На 15.07.2018 г. двамата свидетели паркирали посочените автомобил в гр. ***, база на ***, след което ги заключили и отишли до плажната ивица, която се намирала на около 50м. - 100м. от автомобилите. Св. Щ.Г. бил оставил в ниша до скоростния лост в автомобила - 1 брой мъжки портфейл от изкуствена кожа, с намиращи се в него: сумата от 700,00 (седемстотин) лева; сумата от 100 евро; лични документи: лична карта, СУМПС и к. т.; удостоверение за психическа годност, карта за квалификация на водач на МПС; сл. бележка за проведен инструктаж;  3 бр. банкови карти. Около един час, след като се настанили на плажа, при Г. дошъл подсъдимият Р.  М.. Последният първо поискал цигара от двамата братя, след което започнал да ги разпитва. Започнал да задава въпроси, като например откъде са, имало ли работа по техния край и т. н. След това подсъдимият тръгнал, като се насочил към мястото, където били паркирани горепосочените товарни автомобили. Тогава М. решил да извърши кражба на вещи, които се намирали в товарния автомобил марка „***” с per. № *. За целта  М. първо се покатерил на степенката на автомобила и погледнал в кабината му. Видял, че вътре до скоростния лост бил портфейла на пострадалия, в който се намирали горепосочените вещи. След това слязъл от степенката, взел камък и с него счупил стъклото на дясната врата на товарния автомобил марка „***” с per. № *. Отново се качил на степенката на товарния автомобил, пресегнал през получилия се отвор на прозореца и взел 1 брой мъжки портфейл от изкуствена кожа, в който се намирали следните вещи: сумата от 700,00 (седемстотин) лева; сумата от 100 евро; лични документи: лична карта, СУМПС и к. т.; удостоверение за психическа годност, карта за квалификация на водач на МПС; сл. бележка за проведен инструктаж; 3 бр. банкови карти. Всички посочени вещи били собственост на пострадалия Щ.Г.. Също така обвиняемият взел и камъка, с който счупил стъклото. С откраднатите вещи М. побягнал и се скрил в близките храсти, където проверил какво имало в портфейла, видял само сумата от 600,00лв. и 100 евро, които взел, а портфейла с останалите вещи изхвърлил в храстите. В това време свидетелите Г. чули тъп удар, който идвал от мястото, където били паркирали, погледнали към камионите си и видели, че М. се отдалечавал от тях, бягайки. Двамата свидетели отишли при автомобилите си и св. Щ.Г. установил, че от неговия камион била извършена кражба на посочените по-горе вещи, като било счупено стъклото на предна дясна врата на автомобила. Веднага пострадалият сигнализирал органите на МВР, като на място била изпратена ДОГ от 01 РУМВР ***, която извършила оглед на местопроизшествието.

След проведените оперативно – издирвателни мероприятия било установено, че извършител на престъплението е подсъдимият М.. На същия било снето сведение от св. Д.С.- служител на 01 РУМВР ***, в което той си признал за извършената кражба и посочил механизма на извършването й. Също така отишъл до мястото, където изхвърлил портфейла с личните документи и банковите карти на св. Щ.Г., взел го и ги предал доброволно: 1 брой мъжки портфейл от изкуствена кожа, в който се намирали следните вещи: сумата от 100,00 (сто) лева; лични документи: лична карта, СУМПС и контролен талон; удостоверение за психическа годност, карта за квалификация на водач на МПС; служебна бележка за проведен инструктаж; 3 бр. банкови карти. За предаването бил съставен протокол. На предадените вещи бил извършен оглед на веществени доказателства, при който същите били подробно описани и фотографирани. Впоследствие вещите били върнати срещу разписка на пострадалия, включително сумата от 100 лева.

В хода на разследването било извършено разпознаване, при което св. Щ.Г. и св. Р.Г. разпознали М. като лицето, което първо ги заговорило, а след това се отдалечило от камиона на първия.

Видно от заключението на назначената и изготвена по делото съдебно- оценителна експертиза: 1 брой мъжки портфейл от изкуствена кожа е на стойност 6,00 (шест) лева, а съгласно приложената справка за валутните курсове към инкриминираната дата 100 евро се равняват на сумата от 195,58 (сто деветдесет и пет лева и 0,58 ст.) лева. Всички отнети вещи са на обща стойност 901,58 (деветстотин и един лева и 0,58 ст.).

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: показанията на свидетелите Щ.А.Г., Р.А.Г., Д.Т.С., обясненията на подсъдимия Р.  И.М., дадени в хода на досъдебното производство, както и от писмените доказателства и доказателствени средства – два броя протоколи за разпознаване на лица по фотоснимка /л.20-23 и л.25-28 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложения към него фотоалбум /л.29-л.33 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с приложения към него фотоалбум /л.34-37 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л.48 от ДП/, приемо-предавателен протокол /л.49 от ДП/, разписка за върнати веществени доказателства /л.50 от ДП/, справка за валутните курсове към процесната дата /л.51 от ДП/, заключението на извършената съдебно-оценителна експертизи, както и от другите писмени доказателства събрани по същото досъдебното производство, в това число и актуална справка за съдимост, събрана в хода на съдебното производство по делото.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 от НПК.

 От страна на съда не бяха констатирани противоречия, несъответствия и непоследователност в събрания по делото годен доказателствен материал, цитиран по-горе, събран по съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата  

 При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

  Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява, че подсъдимият Р.И.М., ЕГН **********, е осъществил състава на престъпление  по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. 194, ал. 1 от НК.

   От обективна страна на 15.07.2018 година в гр. ***, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на стъклото на прозореца на дясната врата на товарен автомобил марка „***“ с peг. № *, Р.И.М., ЕГН **********отнел чужди движими вещи: 1 брой мъжки портфейл от изкуствена кожа на стойност 6,00 (шест) лева, сума от 700,00 (седемстотин) лева и 100 евро, равняващи се на сумата от 195,58 (сто деветдесет и пет лева и 0,58 ст) лева, всичко на обща стойност 901,58 (деветстотин и един лева и 0,58 ст.) лева от владението на Щ.А.Г., ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. 

От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимият е участвал, както в първата фаза на изпълнителното деяние – прекъснал е владението на предишния собственик върху процесните вещи, така и във втората фаза - трайното установяване на свое владение върху тях, като ги е сложил на място, за което знае само той, а дори с част от инкриминираната сума се е разпоредил в своя полза, поР.което престъплението е довършено.

Подсъдимият Р.И.М., ЕГН **********, е осъществил състава на престъпление  по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. 194, ал. 1 от НК, като освен, че е осъществил изпълнителното деяние отнемане в двете му части -той е прекратил фактическата власт на владелеца пострадал по делото и е установил своя фактическа власт върху вещите, като впоследствие се е и разпоредил част от вещите по гореописания начин, с което е настъпил визирания в закона общественоопасен резултат.

Според съдебния състав доказан е и квалифициращият от обективна страна деянието признак по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, а именно - за да отнеме част от инкриминираните вещи и да установи фактическа власт върху тях, подсъдимият е разрушил преграда, здраво направена за защита на имот, счупвайки стъклото на прозореца на дясната врата на товарен автомобил марка „***“ с peг. № *.

 От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици, като е желаел тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че инкриминираните движими вещи са чужди, съзнавал е, че прекъсва фактическата власт на досегашния владелец, че за да стори това разрушава преграда здраво направена за защита на имот – в случая стъкло на прозорец на МПС, че установява своя фактическа власт върху вещите, като е целял това и е имал намерение противозаконно да присвои вещите.

           

 

 

 

 

 

 

По вида и размера на наказанието:

  В случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, т.2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2 от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. С  оглед степента на обществена опасност на деяние и дееца, съдът намира, че за целите на чл. 36 НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК. Предвид това, че за престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до десет години, то следва да намери приложение алинея първа на чл.55 от НК и по- конкретно точка първа  и да се определи наказание под най-ниския предел, предвиден в закона и по-конкретно ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. При определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, а именно – относително младата възраст на подсъдимия, същият е неосъждан, изразените от него съжаление и разкаяние за стореното и оказаното от него пълно съдействие в хода на разследването извън признаване на фактите, имащо значение за разглеждане на делото по реда на глава  XVІІ,  относително невисоката обща стойност на отнетите вещи, обстоятелството, че част от тях са възстановени от него доброволно, както и че същият има две малолетни деца, за които следва да полага грижи. С оглед на всичко това и най-лекото, предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко. Предвид така определеното и наложено наказание настоящият състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и подсъдимият ще се поправи и превъзпита.

По гражданския иск:

Съдът се произнесе и по предявения граждански иск, като осъди подсъдимия М. да заплати на гражданския ищец Щ.А.Г., ЕГН: ********** сумата от 795,58 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на извършеното престъпление,  като за горницата до пълния предявен размер от 800 лв. отхвърли иска поР.недоказаността му, водеща до неговата неоснователност. Съдът намира за установено, че общата стойност на инкриминираните вещи е била 901,58 лв., от които сумата от 100 евро, равняваща се на 195,58 лв., сумата от 700 лв., както и стойността на откраднатия портфейл, а именно -  6 лв. От тези вещи подсъдимият М. е възстановил 100 лв., както и е върнал портфейла по досъдебното производство, като впоследствие същият е върнат на правоимащото лице. Ето защо невъзстановена е останала само сумата от 795,58 лв.

В хода на проведеното съдебното следствие по несъмнен начин се доказа, че събитието, от което произтичат имуществените вреди, действително е настъпило и има характер на престъпление по смисъла на чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 от НК, че е извършено виновно от подсъдимия М., срещу когото е насочен гражданският иск и настъпилите вреди се намират в пряка и непосредствена връзка с извършеното от него престъпление. Предвид това, че основание на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението /т.1 ППВС № 9/1961 г., изм. с ППВС № 7/1987 г., Сб., стр.404/, съдът прие, че са налице всички елементи за уважаването му в горепосочените размери.

      По разноските: 

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Р.И.М., ЕГН **********, със снета по делото самоличност, на основание  чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените по делото разноски на досъдебното производство, в размер на 23,46 (двадесет и три лева и четиридесет и шест ст.) лева,  в полза на бюджета на ОД на МВР гр. *** по сметка на ОД на МВР гр. ***, както и 5,00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-град ***.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                              

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ст. Иванова

 

Вярно с оригинала: М.Р.