Р Е Ш Е Н И Е
№412 гр. Стара Загора 24.11.2023
год.
Старозагорският административен съд, в открито заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година, шести
състав:
Административен съдия: МИХАИЛ РУСЕВ
при
участието на секретаря Зорница Делчева като разгледа адм. дело №559 по описа за
2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба, подадена от „А. къмпани“АД
против Решение №211/21.08.2023 год. на Директора на ТД на НАП Пловдив,
постановено по жалба срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С230024-022-0053038/01.08.2023
год., издадено от В. Д. - Б. на длъжност
старши публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, с което решение жалбата е
оставена без уважение като неоснователна. В жалбата са изложени съображения, че
наложеният запор е за задължение, което не е установено с влязъл в сила
административен акт. Налице е висящност на спора пред ВАС, за което е
образувано адм. дело №7005/2023 год. Няма твърдения в постановлението за факти,
които бих били индиция, че събирането може да бъде затруднено. Твърди се, че
публичният изпълнител не е извършил дори преценка за наличието на
предпоставките за налагането на поисканата обезпечителна мярка. Счита, че не е
обоснована необходимостта от налагането на обезпечителната мярка, както и че не
са събрани доказателства, които да опровергаят крайния извод за обезпечителна
нужда, т.е. за наличие на риск от невъзможно или значително затруднено събиране
на задълженията. Мотиви в постановлението няма, или изобщо липсват, а мерките
са необосновани. Видно от решение №172/25.05.2023 год. постановено по адм. дело
№865/2022 год. по описа на Административен съд Стара Загора, процесното
публично задължение е отменено, като в ПНОМ също така не са посочени и данни
относно наличието или отсъствие на неплатени публични задължения. Счита също
така, че налагането на обезпечителни мерки без каквито и да е мотиви,
представлява административен произвол. Въз основа на подробно изложените мотиви
в тази насока е направено искане за отмяна на решението и потвърденото с него
постановление за налагане на обезпечителни мерки.
Ответникът по жалбата – Директора на ТД на НАП
Пловдив, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. В
представеното писмено становище и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, твърди че при налагането на обезпечителните мерки са спазени
процесуалните правила, както и че е налице обезпечителна нужда от налагането на
запора. Въз основа на това е направено искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Претендира и разноски по делото.
Въз основа на събраните доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело №*********/2023 год. е
образувано за събирането на дължими от страна на „А. Къмпани“АД публични задължения
– осигурителни вноски за УПФ, ДОО и ЗО по подадени от страна на дружеството
декларации и за мито и ДДС, установени с решение №32419070/02.12.2022 год. на
Директора на ТД Митница Варна, които публични задължения са в общ размер на 36 682.80
лв., включващи главница и лихви. За тези установени публични задължения е
изпратена покана за доброволно изпълнение до дружеството с изх.№С230024-048-0060655/11.05.2023
год. /лист 53 от делото/ С постановление за налагане на обезпечителни мерки №С230024-022-0053038/01.08.2023
год. В. Д. - Б. – старши публичен
изпълнител в ТД н НАП Пловдив е наложила запор върху наличните и постъпващи
суми по банковата сметка на дружеството в „Уникредит Булбанк“АД до размера на
установените публични задължения /лист 56 от делото/. Срещу това постановление
е депозирана жалба от „А. къмпани“АД /лист 15 от делото/ до Директора на ТД на
НАП Пловдив, който със свое решение №211/21.08.2023 год. /лист 8-9/ е оставил
без уважение жалбата и е потвърдил издаденото постановление за налагане на
обезпечителни мерки. Именно това решение е предмет на съдебен контрол.
От горното, се установява по безспорен начин, че
по изпълнително дело в тежест на жалбоподателят са налице установени и
изискуеми публични вземания, които не са платени доброволно. За тези вземания
съществуват изпълнителни основания по смисъла на чл.209, ал.2 от ДОПК, като
същите са подробно посочени като основание и размер.
При така изяснена фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Правният спор по настоящото дело е относно
законосъобразността на Решение №211/21.08.2023 год., с което на основание чл.197,
ал.1 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив е оставил без уважение жалба с вх. №70-00-7968/07.08.2023 год., подадена от „А. къмпани“АД против постановление №С230024-022-0053038/01.08.2023
год. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от В. Д. - Б. на длъжност старши публичен изпълнител. Решение е връчено по електронен път на дружеството на
21.08.2023 год. /лист 16 от делото/, а жалбата е
депозирана на също по електронен път на
28.08.2023 год. /лист 7 от делото/, поради което
съдът намира жалбата срещу Решение №211/21.08.2023 год. на Директорът на ТД на
НАП гр. Пловдив за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, от лице, което има правен интерес от оспорването и като жалбата е
подадена в рамките на преклузивния седемдневен срок по чл.197, ал.2 от ДОПК.
Обжалваното Решение №211/21.08.2023 год. е постановено
от компетентен орган - Директор на ТД на НАП Пловдив. Решението е издадено в
рамките на установения срок в чл.197, ал.1 от ДОПК, в писмена форма, след
обсъждане на наличните в преписката писмени доказателства и оплакванията на
лицето, подало жалбата пред решаващия орган. Обжалваното
по административен ред постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С230024-022-0053038/01.08.2023
год. също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната
териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, определена съгласно чл.8, ал.1, т.1
от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл.167, ал.1 от ДОПК. Същото е издадено
и в предвидената в чл.196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1
задължителни реквизити.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Безспорно е че по
отношения на жалбоподателят са установени публични задължения в големи размери,
като това обстоятелство се установява от приложените писмени доказателства по
делото. Що се отнася до дължимите вноски за УПФ, ДОО и ЗО, то за установяването
и дължимостта им не е необходимо издаването на нарочен административен акт, тъй
като същите се определят на база подадените данъчни декларация от данъчно
задълженото лице, в случая „А. къмпани“АД.
Основният спорен момент е
дали установените с решението на директора на ТД Митница Варна публични
задължения са изискуеми или не, както и дали е необходимо преди налагането на
постановлението за обезпечителни мерки, публичните задължения да бъдат
установени в с влязъл в сила административен акт.
Отговор на този въпрос е
дал законодателят в разпоредбата на чл.209, ал.2, т.4 от ДОПК, в която
разпоредбата са посочени изпълнителните основания за предприемане на
принудителното събиране на публичните задължения. В посочената норма, като
изпълнително основание е посочено решение, издадено от митническите органи,
независимо дали е обжалвано. В конкретния случай не е спорно между страните, че
е налице такова решение на директора на ТД Митница Варна, чиято законосъобразност
е предмет на съдебен контрол. Ето защо, наличието на митнически задължения се
установява със съответното решение, като не е необходимо същото да я влязло в
законна сила. Следва да се има в предвид и факта, че се касае за обезпечителни
мерки, чиято основна цел е предварителното обезпечаване на събирането на
публичните задължения. С налагането на запора върху паричните средства, се
блокира възможността за тяхното разпореждане от титуляра на сметката.
С оглед на размера на
дължимите публични задължения и размера до който е наложен запора, е очевидно,
че при налагането на обезпечителните мерки е спазен принципа на съразмерност,
тъй като със запорираните средства се гарантира събирането в пълен размер на установените
публичните задължения.
Оплакванията за липса на
мотиви, както и за извършването на преценка дали би се затруднило или не
събирането на публичните задължения са неоснователни. Разпоредбата на чл.196,
ал.1 от ДОПК, определя задължителните реквизити на постановлението за
налагането на обезпечителни мерки, като сред тях липсват посочването на мотиви.
В конкретния случай е видно, че за дължимите публични задължения, дружеството е
получило покана за доброволно изпълнение, но не ги е платило, което е наложило
и издаването на постановлението.
По делото е направено
искане от страна на страните за присъждане на направените по делото разноски. С оглед
неоснователността на оспорването, в полза на ответника, представляван от
юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00
лв., съгласно приложения по делото списък на разноските, определени в
съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. Размера на разноските е
определен с оглед на фактическата и правна сложност на делото и осъщественото
процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл.197, ал.4 от ДОПК, съдът:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А. къмпани“АД,
представляно от СВ. Д. А. против Решение №211/21.08.2023 год. на Директора на
ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх.№С230024-022-0053038/01.08.2023 год. на В. Д. - Б. – старши
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, като неоснователна.
ОСЪЖДА „А. къмпани“АД, ЕИК *********,
представлявано от СВ. Д. А. и със
седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, ул.“Братя Жекови“№105,
ет.2, ап.2 да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр.
София, бул.„Княз Дондуков“№52 сумата от 100.00 /сто/ лева, разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: