Решение по дело №42849/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4605
Дата: 10 декември 2021 г. (в сила от 10 декември 2021 г.)
Съдия: Темислав Малинов Димитров
Дело: 20211110142849
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4605
гр. С, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110142849 по
описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 2348,05 лв., представляваща
стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. за имот,
намиращ се в гр. С, ж.к. „Л“, бл. Х, аб. № 432540, ведно със законната лихва, считано
от 06.04.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; 310,70 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09.2018 г. до 30.03.2021 г.; 0,06 лв., представляваща лихва
за забавено изпълнение на задължението за заплащане на цена за дялово разпределение
за периода от 05.03.2020 г. до 13.07.2020 г.
Ищецът – „Т С” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответника, по
силата на което му предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. С, ж.к. „Л“,
бл. Х, аб. № 432540. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите
условия срок стойността на доставената му топлинна услуга за периода от м.05.2017 г.
до м.04.2020 г., възлизаща на сумата в размер на 2348,05 лв. Ето защо, ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за
сумите, както следва: 2348,05 лв., представляваща стойността на топлинни услуги за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. С, ж.к. „Л“, бл. Х, аб.
№ 432540, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2021 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 310,70 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
1
30.03.2021 г.; 0,06 лв., представляваща лихва за забавено изпълнение на задължението
за заплащане на цена за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 13.07.2020
г. Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в
срок, поради което ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на
издадената заповед за изпълнение. Признава обстоятелството, че в хода на процеса
ответникът е погасил претендираните суми, включително и разноските за държавна
такса и юрисконсултскто възнаграждение в заповедното производство, поради което
претендира единствено разноски за юрисконсултко възнаграждение в исковото
производство.
Ответникът – АН. Т. Т., не оспорва исковете по основание и размер, но твърди,
че в хода на процеса е погасил всички задължения, предмет на настоящото
производство.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 19197 по описа на Софийски районен съд за 2021 г. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 23025049 от 06.04.2021 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.04.2021
г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което с разпореждане от 22.06.2021 г. съдът е дал указания на
заявителя да предяви искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК
„Т С” ЕАД е предявило искове по чл. 422 ГПК.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделените всички обстоятелства, включени във фактическия състав на
предявеното от ищеца право, включително и че ответникът е погасил претендираните
суми, а именно: че в периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. между страните е било
налице облигационно отношение по договор за предоставяне на топлинна енергия, че
за посочения период ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2348,05 лв. за
доставена топлинна енергия, сумата в размер на 310,75 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2018 г. до 30.03.2021 г. върху главницата за топлинна
енергия, както и сумата в размер на 0,06 лв., представляваща лихва за забавено
изпълнение на задължението за заплащане на цена за дялово разпределение за периода
от 05.03.2020 г. до 13.07.2020 г., като чрез плащане, извършено от ответника в хода на
процеса, са погасени посочените суми.
Ето защо, исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло,
поради погасяване на задължението на ответника чрез плащане, извършено в хода на
2
процеса.
По разноските:
Ищецът признава факта, че ответникът е погасило чрез плащане разноските,
направени от ищеца за държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено,
че АН. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. Х, дължи на „Т С” ЕАД,
ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, ул. „Я“ № Х, сумите, както следва: 2348,05 лв.,
представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020
г. за имот, намиращ се в гр. С, ж.к. „Л“, бл. Х, аб. № 432540, ведно със законната лихва,
считано от 06.04.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; 310,70 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09.2018 г. до 30.03.2021 г.; 0,06 лв., представляваща лихва
за забавено изпълнение на задължението за заплащане на цена за дялово разпределение
за периода от 05.03.2020 г. до 13.07.2020 г.
ОСЪЖДА АН. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. Х, да заплати
на „Т С” ЕАД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, ул. „Я“ № Х, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3