Р Е Ш Е Н И E
№
гр. В.09.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, IV -
наказателен състав в публично заседание на 30.04.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА
При
секретаря Ц.Ц.разгледа НАХД №215/2018г. по
описа на ВРС, въз основа на закона и доказателствата:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №18-0967-000125 от
05.02.2018г. на
Началник Група към ОДМР В., сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – В., с което на Н.Т.С. ***, с ЕГН:**********, е наложено
административно наказание
По т.1 - за
извършено нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 200
лева, на основание чл.179
ал.2 пр.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН.
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№18-0967-000125 от 05.02.2018г. на Началник Група към ОДМР В., сектор Пътна
Полиция към ОД на МВР – В., с което на Н.Т.С. ***, с ЕГН:**********, е наложено
административно наказание
По т.2 - за
извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП, - ГЛОБА в размер на 50/ петдесет/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1/един/
месец, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14/четиринадесет/
дневен срок от уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МОТИВИ:
Н.Т.С. ***, с ЕГН:**********, е обжалвала НП №18-0967-000125 от 05.02.2018г. на Началник Група към ОДМР Враца, сектор Пътна
Полиция към ОД на МВР – В., с което са и наложени административни наказания,
както следва:
По т.1 - за
извършено нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 200
лева, на основание чл.179
ал.2 пр.2от ЗДвП;
По т.2 - за
извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП, - ГЛОБА в размер на 50/ петдесет/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1/един/
месец, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален
представител адв.П.С.
ВАК твърди, че не е извършила описаните
нарушения, като иска отмяната на наложените наказания.
Ответникът по делото не ангажира становище.
Производството по делото е по реда на чл.59 -
63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното: На 31.01.2018г. служителите на пътна полиция св.Я. Д.Й., и св.Т.Г.Т. били на работа когато около 18.20 часа получили сигнал от ОДЧ
за настъпило ПТП на бул. ***срещу ***, с
напуснал мястото на ПТП-то водач. При пристигане на указаното място
полицейските служители установили л.а. „Сеат” с рег. № ***, с водач Е.Ц., който бил сам в
автомобила и които им обяснил, че се е
обадил на телефон 112 за осъщественото ПТП, като заявил, че друг автомобил го е
блъснал отзад и си е тръгнал, съобщил и номера на другият автомобил. При
направената служебна справка в базата
данни на КАТ се
установило собственика и съответно водача на др. автомобил, а именно настоящият
жалбоподател С.. Наредили и да се яви на мястото на ПТП-то.След около 10 минути
С. пристигнала, като попитала какъв е случая и за какво става въпрос? На което
полицейските служители обяснили, че са получили
сигнал на тел.112 и я попитали, какво точно се е случило при което
жалбоподателя С. обяснила, че водача пред нея я е изпреварил, след което рязко
е намалил скоростта и внезапно спрял, като тъй като са били близо един до друг
тя го е блъснала леко. При слизане от автомобилите се установило, че двамата
водачи се познават - разговаряли и тя предложила, ако иска другият водач да
попълнят двустранен протокол или да извикат КАТ, или да му плати щетите, но той
отказал, заявявайки, че не иска нищо и че не желае да попълват двустранен
протокол. Тя пак го попитала, за да се разберат, но той казал, че няма проблем
и тя си тръгнала.След това той се е обадил на тел.112 и подал сигнал.
За констатираното от св.Я. Д.Й. и в присъствието на св.Т.Г.Т. и на водача - нарушител бил съставен акт за
административно нарушение бл.№9361684/31.01.2018г., за това че на 31.01.2018г.
около 18:15 часа в гр.В., по ул.Мито Орозов, срещу *** жалбоподателя Н.Т.С.,
в качеството си на водач на МПС - управлявайки
собственият си лек автомобил марка „АУДИ” модел „100” рег. №***, вследствие
неспазване на дистанция реализира ПТП с материални щети, като блъска
намаляващия пред нея скоростта л.а.”СЕАТ”с рег.№ *** собственост на Е.Ц. , след
което напуска мястото на ПТП, без да уведоми и изчака органите на МВР.Жалбоподателя
подписала акта, като посочила, че ще подаде възражение. Въз основа на акта е
издадено НП №18-0967-000125 от 05.02.2018г. на Началник Група към ОДМР В., сектор Пътна
Полиция към ОД на МВР – В., с което на водача – нарушител и настоящ жалбоподател
са наложени административни наказания,
както следва:
По т.1 - за
извършено нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 200
лева, на основание чл.179
ал.2 пр.2 от ЗДвП;
По т.2 - за
извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП, - ГЛОБА в размер на 50
лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1/един/
месец, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП,
Изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя св.Я. Д.Й., и св.Т.Г.Т. и П. П.М. дадени в съдебно заседание, и приобщените към
доказателствения материал по делото писмени
доказателства - НП в оригинал, АУАН, Сведение Възражение, Протокол за ПТП,
ЗАПОВЕД № Iз-8121-746 от 24.06.2015г. на
МВР.
Съдът намира жалбата за подадена в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от , от лице притежаващо
необходимата процесуална легитимация, а разгледана по същество същата е процесуално
допустима, и частично основателна, по
следните съображения:
Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят Н.Т.С. е имала
качеството на водач на МПС и че е на указаната дата и час е управлявала
собственият си лек автомобил марка „АУДИ” модел „100” рег №***, когато движейки
се в гр.В.по бул.
***срещу ***, е прието, че е осъществила съставите на
визираните нарушения.
По
първото
административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл.23, ал.1
от ЗДвП – с наложена ГЛОБА в
размер на 200/двеста/ лева, на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП;
Основното възражение на жалбоподателя е, че в хода на административнонаказателното производство не са изследвани и
не са установени обстоятелства, от значение за преценката дали е извършено
нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно текста на чл.23, ал.1 от ЗДвП „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко.“
От събраните по делото доказателства по категоричен и
несъмнен начин се установи, че въпреки наличните индикации, че водача на
другият автомобил на няколко пъти е увеличавал и намалявал скоростта си на
движение, жалбоподателят С. не е съобразила това при управление на МПС и не се е
движила на такова разстояние от движещото се пред нея друго превозно средство,
че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко,
с което С. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.23, ал.1 ЗДвП. Ето
защо именно поради неспазването на дистанция жалбоподателят е причинила ПТП,
като съдът счита за неоснователно възражението на процесуалният и представител,
че няма осъществено ПТП. Действително
съгласно § 6 - т.30 от ДР на ЗДвП - „Пътнотранспортно произшествие"
е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда
на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.” В случая от събраните
по делото гласни доказателства /показанията на свидетелят – очевидец П. П.М. и на двамата полицейски
служители св.Я. Д.Й., и св.Т.Г.Т./, се установява че щетите по
другият участваш в събитието автомобил, са били минимални, както и че
служителите на С ПП са длъжни когато има сигнал, за ПТП да направят снимки и да
издадат протокол. Видно от снимките приложени по делото и от Протокола за ПТП
приложен по преписката наличната щета по л.а.„Сеат” е отразена, като „охлузване
по задна броня“.
Жалбоподателят С.
като водач на МПС, участващо в движението е била длъжна да съобрази
разстоянието между управлявания от нея автомобил и предно движещия се, тъй като
в разпоредбата на чл.23, ал.1 от законодателят е предвидил дори хипотеза, при която
движещото се отпред превозно средство може рязко да спре, която ситуация
въпреки, че е трудно предвидима, изисква от движещия се отзад водач да спре,
като избегне настъпване на удар.
С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП. Посочената
санкционна разпоредба към момента на деянието предвижда, че: „Който
поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение
по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200
лв., ако деянието не съставлява престъпление“. Въпросната глобата е във
фиксиран размер от 200 лева, при което и настоящата инстанция не разполага с
възможност да я коригира.
По второто
административнонаказателно обвинение, посочено в НП за извършено нарушение на чл.123
ал.1 т.3 от ЗДвП, с наложена ГЛОБА в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП
Свидетелят очевидец св.М., сочи че лицето
сочено за нарушител не е нарушило
задълженията си като участник в движението, а напротив проявила е
самоинициатива и сама е предложила да се състави двустранен протокол или да
извикат КАТ /така както закона предписва/, предложения, които другият водач отказал, тъй като
според него нямало щети и нямал никакви претенции именно тези му твърдения са
били причина жалбоподателката да си тръгне от мястото на ПТП, а не защото е
искала да избяга или да се укрие от правоохранителните органи, както се е
твърдяло от другия водач пред органите на С ПП.
Тези факти се
установят както от показанията на свидетелят очевидец П. П.М., така и от твърденията на двамата полицейски служители.
При това положение и отчитайки събраните в хода на
съдебното производство доказателства, безспорно се установи, че жалбоподателят С. не е нарушила умишлено-
административното си задължение, като участник в ПТП „… да спре, и да изчака
службите за контрол.
От друга страна обаче при служебна проверка на НП и
АУАН съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при издаването им, респективно съставянето им, довели до
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление в частта, касаеща
нарушението по пункт втори, което е абсолютно отменително основание за същото в
коментираната му част. В акта и постановлението фактическите обстоятелства, при
което е осъществено нарушението са описани по следния начин: "напуска мястото на ПТП,
без да уведоми и изчака органите на МВР“, като в акта деянието е квалифицирано по чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДвП, а в постановлението - чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП.
Според разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство, който
е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при него са причинени само
имуществени вреди: има поредица от задължения, визирани в буквите
"а", "б" и "в", а именно:
„а) да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието;
б)ако между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват
службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на
която е настъпило произшествието;
в)ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания.”
Тоест така общо възведено в санкциониращия акт деяние
сочи, че водачът е извършил нарушението във всяка една от посочените в буквите
"а", "б" и "в", отделни хипотези, което от една
страна не кореспондира на квалификацията, дадена в АУАН, а от друга - и на
изложените фактически положения, както в акта, така и в постановлението.
Същевременно в АУАН са изложени фактически обстоятелства, които сочат за
извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3
б.“В“ от ЗДвП, при това положение настоящият съдебен състав намира, че се касае
за допуснати нарушения на императивите на чл.42
т.4 и т.5 от ЗАНН, както и на чл.57
ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН,
изискващи ясно, точно, пълно и коректно излагане на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, неговото описание, както и на нарушените
законови разпоредби, съответно в акта и в постановлението. Коментираните
процесуални нарушения са от категорията на съществените, тъй като пряко засягат
правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен
обем, понеже ограничават възможността му да узнае какво точно нарушение му е
вменено във вина, кои факти и обстоятелства са приети от наказващия орган за
правнозначими и респективно, които следва да опровергава, както и кои са
нарушените правила за поведение. Допуснатите нарушения са неотстраними в
настоящата инстанция, поради контролните функции на същата, поради което и
налагат отмяна на наказателното постановление в частта по пункт втори от НП.
Затова и съдът
ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НП №18-0967-000125 от
05.02.2018г. на
Началник Група към ОДМР В., сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – В., по пункт 1, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО,
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН и
ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ НП №18-0967-000125 от
05.02.2018г. на
Началник Група към ОДМР Враца, сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – В., по пункт 2, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При гореизложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: