Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.София, ….12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен състав
в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНДРЕЙ
АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛ
ДЕЧЕВ
ПАВЕЛ ПАНОВ
с
участието на секретаря Б. Гешева и прокурора Б. Балев, след като разгледа докладваното
от съдия ДЕЧЕВ ВАНД № 3887 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 378,
ал.5, вр. чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на обвиняемия С.И.В. срещу
решение от 13.06.2019г.
по нахд № 7693/2019г. по описа на СРС, НО, 99 състав, с което обвиняемият е
признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл. 343в, ал.3 вр. ал.1 от НК, за това че на 05.07.2018 г. около 20:10 часа в
град София, по бул. „Ломско шосе“ с посока на движение от улица „Христо
Силянов” към улица „Хан Кубрат”, управлявал лек автомобил марка „Опел”, модел
„Зафира”, е peг. № ********в срока на изпълнение на принудителна
административна мярка за временно отнемане на Свидетелство за управление на
МПС, наложена със Заповед за прилагане на ПАМ № 17-4332- 001409/21.03.2017 г.,
връчена лично на В. на 18.05.2017 г. и на осн. чл. 78а от НК е освободен от
наказателна отговорност като му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1500 лева.
Във въззивната жалба се поддържа, че
решението е незаконосъобразно и неправилно, при съществени нарушения на
процесуалните правила и при явна несправедливост на наложеното наказание.
Твърди се, че осъдителният акт се основава на предположения, а материалния
закон е нарушен, защото обвиняемият е осъден за несъставомерно деяние. Намира
наказанието за явно несправедливо. Предлага се решението да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено оправдателно решение.
С определение от 28.10.2019г.
постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съд е насрочил делото в открито
съдебно заседание, като е приел, че за правилното изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага събирането на доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд
представителят на Софийска градска прокуратура моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно в съответствие с
материалния и процесуалния закон.
Защитникът на обв. С.В.- адв.Т. редовно
уведомена, не се явява пред въззивната инстанция и не взема становище по
делото.
Обвиняемият С.В. редовно уведомен, не се
явява пред въззивната инстанция и не взема становище по делото.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след
като извърши цялостна служебна проверка на протестирания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
При извършената проверка на
първоинстанционното решение, въззивният съд намира, че същото е постановено при
изяснена фактическа обстановка, която се установява категорично от събраните на
досъдебната и съдебната фаза гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
В изпълнение на възложените му задължения
да извърши собствен обективен, всестранен и пълен анализ на събраните от
първоинстанционния съд допустими и относими доказателства, настоящият съдебен
състав приема за безспорно установени следните фактически положения, точно
изложени от първата инстанция :
Обвиняемият С.И.В. е роден на *** ***.
Живее в гр. София на ул. „****“ № *. Същият е българин, български гражданин,
неженен, със средно образование, собственик на погребална агенция, с ЕГН **********.
Видно от приложената по делото справка
за съдимост обвиняемият С.И.В. е осъждан по НОХД № 3284/1996 г. по описа на
СРС, с присъда влязла в сила на 27.05.1997 г., като му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, чието изтърпяване
е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години
за деяние извършено на 25.11.1992 г.; по НОХД № 3490/1996 г. по описа на СРС, с
присъда влязла в сила на 29.12.1997 г., като му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изтърпяване е било отложено по
реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години за деяние извършено
на 15.08.1996 г. и по НОХД № 4860/1999 г. по описа на СРС, с присъда влязла в
сила на 11.01.2000 г., като му е било наложено наказание глоба в размер на 500
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година за деяние
извършено на 16.03.1999 г. Видно е, че деянията по първите две осъждания са в
условията на реална съвкупност, тъй като са били извършени преди да има влязла
в сила присъда за което и да е от тях, поради което следва да се направи
мислена кумулация и да се приеме, че е налице едно осъждане с налагане на едно
наказание, а именно по-тежкото от двете, което е лишаване от свобода за срок от
3 години, чието изтърпяване е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от пет години. Този изпитателен срок е започнал да тече от
29.12.1997 г. с влизане в сила на присъдата, с която е следвало да бъде
направена кумулацията. Същият се явява изтекъл на 29.12.2002 г., поради което
считано от 30.12.2002 г. обвиняемият се счита за реабилитиран по право за тези
осъждания по реда на чл.86, ал.1, т.1 от НК, тъй като макар деянието по НОХД №
4860/1999 г. по описа на CPC да е било извършено в изпитателния срок на
условното осъждане, то не се е наложило изтърпяване на отложеното наказание.
Относно осъждането по НОХД № 4860/1999 г. по описа на СРС, то глобата е била
заплатена на 09.12.2005 г., а преди този момент е било изтърпяно и наказанието
лишаване от право да управлява МПС, поради което и на основание чл.88а, ал.1,
вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК обвиняемият се е реабилитирал по право и за това
осъждане считано от 10.12.2007 г. Следователно към инкриминираната дата
05.07.2018 г., той е бил реабилитиран по право.
За времето от 19:00 часа на 05.07.2018
г. до 07:00 часа на 06.07.2018 г. свидетелите С.М.и А.Й.- полицейски служители
в ОПП-СДВР, били на смяна и контролирали пътното движение по бул. „Ломско шосе“
в град София. Около 20:10 часа на 05.07.2018 г., срещу бензиностанция „Шел“, те
спрели за проверка лек автомобил марка „Опел”, модел „Зафира”, е peг. № ****,
който се движел в град София по булевард „Ломско шосе“, с посока на движение от
улица „Христо Силянов” към улица „Хан Кубрат”. Водач на автомобила бил
обвиняемият С.И.В., който след като бил спрян от полицейските служители не
представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. При
извършена справка в дежурната част било установено, че свидетелството за
управление на обвиняемия С.И.В. било временно отнето по административен ред (за
не повече от 18 месеца) със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-4332- 001409/21.03.2017г., връчена лично на В. на 18.05.2017 г. Срещу
обвиняемия бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
487400 от 05.07.2018 г.
Така възприетата фактическа обстановка
се установява безпротиворечиво от
събраните по делото доказателства:гласни доказателства- показанията
на свидетелите С.М.и А.Й.; писмени доказателства- АУАН № 487400 от 05.07.2018 г., Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 17-4332-001409/21.03.2017 г.,
справка картон на водача, издадена за обвиняемия С.И.В. и справка за съдимост
на обвиняемия.
Въззивният съд споделя изцяло
фактическите констатации на първата инстанция. За достигне до тези фактически изводи
съдът е направил преценка на доказателствата и доказателствените средства по
делото, като е възприел установените чрез тях факти, относими към предмета на
доказване по делото. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал.3 от НПК, в
мотивите към решението са посочени
установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви
са правните съображения за взетото решение.
Правилно и обосновано е решението на
районния съд да кредитира показанията на
свидетелите С.М.и А.Й.относно времето и мястото на
спиране на автомобила, управляван от обвиняемото лице, тъй като същите са
логични, последователни и се потвърждават напълно от останалия доказателствен
материал, приобщен по делото.
Въззивната инстанция от своя страна също
кредитира като годен източник на доказателствена информация относно
релевантните факти писмените доказателства по делото: АУАН
№ 487400 от 05.07.2018 г., Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 17-4332-001409/21.03.2017 г., както и справка картон на издадена за
обвиняемия С.И.В..
При така установената фактическа
обстановка правилно, обосновано и законосъобразно първостепенният съд е
направил правен извод, че от обективна и субективна страна обв. С.И.В. е осъществил
състав на престъплението по чл. 343в, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Това престъпление е формално, на просто
извършване и за неговата съставомерност не се изисква друг съставомерен
резултат. За престъплението по въведената квалификация е достатъчно от обективна страна деецът да
управлява МПС, след като със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-4332-001409/21.03.2017г. на зам. началник отдел към
СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, издадена на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП притежаваното от него свидетелство за управление на МПС било временно
отнето по административен ред ( за не повече от 18 месеца). Видно от
доказателствата по делото Заповедта била връчена лично на обвиняемия на 18.05.2017г.
В настоящия казус безспорно установено е, че изпълнителното деяние е извършено именно в срока ( деянието е осъществено на
05.07.2017г.), в който е изтърпявал принудителна административна мярка за
временното му отнемане на свидетелство за управление на МПС.
От субективна страна обв. С.В. е
извършил престъпното деяние при форма на вината пряк умисъл. Същият отлично е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици, като същевременно е искал и целял тяхното
настъпване. Обвиняемият отлично е осъзнавал, че след влизане в сила на
заповедта за временно отнемане на свидетелството му за правоуправление, същият
няма повече право да управлява моторни превозни средство, но въпреки това
съвсем съзнателно на инкриминираната
дата е привел в движение лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ****,
с което е осъществил от субективна страна престъпния състав на чл. 343в, ал.3
от НК. С извършеното престъпно деяние по визираното престъпление са накърнени
обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за безопасна
употреба на транспортните средства.
Правилен и законосъобразен се явява
изводът на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за приложението
на чл. 78а, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е неосъждан ( реабилитиран е по
право), не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава XXVIII от НПК. За престъплението, за което
е признат за виновен се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години
и с Глоба от двеста до хиляда лева, като от него няма настъпили имуществени
вреди.
При индивидуализация на наказанието
правилно е преценена обществената опасност на конкретно извършеното деяние,
която не е по-висока от обичайната. Въззивният
съд е напълно солидарен с първата инстанция, че на обвиняемия следва да се
наложи административно наказание глоба малко над минималния размер, а именно
1500 лева, тъй като видно от приложената по делото справка картон на водача,
издадена на обв. С.В., същият многократно е бил наказван по административен ред
за нарушения за правилата за движение по пътищата, които наказания обаче явно
не са изиграли своята възпираща роля. В тази връзка наложеното му
административно наказание е правилно установено и размерът му е достатъчен да
окаже своето превантивно и превъзпитателно въздействие над дееца.
Така, при извършената на основание чл.
314, ал.1 вр. чл. 313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваното решение, въззивната инстанция не
констатира наличието на допуснати нарушения на материалния закон или на
процесуалните правила, които да съставляват основания за неговата отмяна или
изменение, поради което същото следва да бъде потвърдено, а подадената жалба –
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По изложените съображения и на основание
чл. 338 вр. чл.334, т.6 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 13.06.2019г. постановено по нахд № 7693/2019г. по описа на СРС, НО,
99-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.