Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 2353/17.12.2019г. Година
2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На девети декември Година две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 4961 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0819-003777/04.07.2019г. на Началник Група,С-р ПП към ОДМВР - Варна , с което на Г.И.Д. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лева на осн. чл. 638 ал.3 от КЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на санкционираното лице срещу НП , издадено от Началник Група,С-р ПП към ОДМВР - Варна, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА.
В жалбата си въззивникът сочи на допуснати нарушения на разпоредбите на ЗАНН и декларативно оспорва приетата от АНО фактическа обстановка. Сочи, че АНО при определяне размера на наказанието не бил взел предвид отразените от въззивника устно обстоятелства в нарушение разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Счита че нарушението не е описано ясно. Сочи че при определяне размера на наказанието е нарушен чл.27 ал.2 от ЗАНН.Моли съда да отмени НП.
В с. з. въззивникът не се явява и не се представлява.
Представител на органа, издал НП не се явява и не е изразил становище по основателността на жалбата.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 23.05.2019г., около 14:00 часа въззивникът Д. управлявал лек автомобил „Опел“ с рег.№ В4252НА, собственост на „Голдън Трежърс“ЕООД, в гр. Варна, по бул.Съборни в посока бул.Владислав.
По същото време екип на с-р ПП в състав свид.Г. и Х. контролирали движението по булеварда с оглед извършващи се пътни ремонти.
същите забелязали че въззивникът като ги видял се опитал рязко да завие по ул.Р.Димитриев, но автомобилът му изгаснал и се образувало задръстване. Свид.Г. и Х. му помогнали да премести автомобила и му поискали за проверка документите на автомобила и шофьора.
При проверката на документите на въззивника полицейските служители установили, че превозното средство се управлява от въззивника без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО”.
За констатираното управление на превозното средство без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО” бил съставен акт за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.638 ал.3 от КЗ.
В графата за възражения въззивникът вписал, че няма такива.
Впоследствие също не били депозирани възражения.
На 04.07.2019 г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от съдържанието на което изцяло е била възприета установената от полицейските служители фактическа обстановка. Извършеното от въззивника било квалифицирано като нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ и било наложено административно наказание глоба на осн. чл.638 ал.3 от КЗ.
Гореизложената фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на св. Н., справка за нарушител; АУАН, заповед, и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на материалния закон, като деянието правилно е било квалифицирано.
В обстоятелствената част на НП са описани всички признаци на състава на нарушението, което не затруднява правото на защита на обвиненото лице. В същото се съдържа както описание на нарушението, дата и място на извършване, обстоятелства на извършване, така и доказателства, които го потвърждават. Посочени са всички елементи от състава на нарушението, като обвинението е точно и ясно формулирано и позволява организирането на адекватна защита. Въз основа на описанието на нарушението правилно е изведена неговата правна квалификация и правилно е бил определен съответния санкционен текст от КЗ. Предвид на факта, че наказанието е с императивно определен размер, същия не е бил прецизиран от наказващия орган, а правилно е бил посочен като такъв от 400 лева.
Що се отнася до възраженията, наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид следното:
В жалбата си въззивникът сочи на допуснати нарушения на разпоредбите на ЗАНН и декларативно оспорва приетата от АНО фактическа обстановка.
Съдът намира възражението за неоснователно като приетата от АНО фактология се доказва по безспорен начин от събраните гласни и писмени доказателства, а в подкрепа на тезата си въззивникът не придставя никакви доказателства.
Въззивникът сочи, че АНО при определяне размера на наказанието не бил взел предвид отразените от въззивника устно обстоятелства в нарушение разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
По това възражение следва да се отбележи на първо място, че ЗАНН не познава «устни възражения» като форма за изразяване на несъгласие с факти от обвинението.
На въззивника е била дадена възможност да впише възражения в съдържанието на АУАН, както и в срок да представи допълнително писмени такива. Видно е, че същият не е вписала такива и не е подал допълнителни възражения в тридневния срок.
Предвид на факта, че наказващият орган се е произнесъл при неоспорена фактическа обстановка, въз основа на категорични доказателства, каквито са АУАН, в чието съдържание изрично има вписване на липсата на възражения на въззивника, при липсата на постъпили допълнително възражения и възприятията на полицейските служители – актосъставител и свидетел по акта, съдът намери, че не е възникнало задължение за допълнително разследване по смисъла на чл.52 ал.4 от закона.
В жалбата си въззивникът сочи на допуснати нарушения на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че нарушението не е описано ясно.
Съдът намирае възражението за неоснователно като както е описано и по горе и в АУАН и НП са описани всички признаци на състава на нарушението, което не затруднява правото на защита на обвиненото лице и не е необходимо тяхното преповтаряне
Сочи че при определяне размера на наказанието е нарушен чл.27 ал.2 от ЗАНН.съдът не споделя и това възражение предвид на факта, че наказанието е с императивно определен размер, същия не е бил прецизиран от наказващия орган, а правилно е бил посочен като такъв от 400 лева.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: