Р Е Ш Е Н И Е № 260312
№ 260312
гр. Силистра, 19.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр.Силистра, наказателен състав, в открито съдебно заседание на втори септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря М. Д. и прокурора......, като разгледа докладваното от съдията АНД № 211 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Подадена е жалба от „С. м.-д. л. – Р.“ ООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя доц. д-р Р. Д. М., против Наказателно постановление № 19-001126/19.03.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което на ТД - жалбоподател, на основание чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.1, ал.2 вр. чл.62, ал.1 от Кодекса на труда.
В жалбата се застъпва позиция за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради абсолютно нечетлив екземпляр на АУАН, връчен на наказания правен субект, възприето като приравняващ се на липса на акт, липса на индивидуализация на нарушението и непосочване на обстоятелствата, при което се счита, че извършено, неправилно приложение на материалния закон поради установена наличност на сключен между страните договор, недоказаност на административното обвинение и липса на осъществен състав на вмененото нарушение.
Пред съда жалбата се поддържа изцяло чрез представител по пълномощие, изразяващ становище за несъобразяване на въведеното със закон извънредно положение на територията на страната досежно спазване сроковете за възражения и издаване на процесното НП, за неясна дата на нарушението, за неправилна квалификация за простъпка по чл.62, ал.1 КТ предвид наличие на сключен между страните писмен договор, за наличие на облигационна връзка, установено от доказателствата по делото и липса на извършено от страна на наказаното дружество нарушение. Моли за отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че жалбоподателят не е бил лишен от възможността да депозира възражения срещу АУАН, тъй като Законът за извънредното положение не е бил приет към дата на издаването на НП - 19.03.2020г. и не му е било придадено ретроактивно действие, визира, че изрично в гражданския договор е обозначена датата 01.09.2019г. на която е започнало изпълнението на работата и е продължило до момента на проверката до когато и именно нарушението не е било отстранено. Излага доводи за наличие на трудово правоотношение, което е било прикрито чрез гражданския договор и визира, че не са налице предпоставките случаят да се квалифицира като маловажен. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява, не е депозирано становище.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се
явява процесуално допустима.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото,
обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, преценка доводите на страните, въз
основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното:
На 25.02.2020г. св. Т. и св.П. – инспектори при Дирекция
„Инспекция по труда“ – С., посетили намиращата се в гр.С., бул.“М.“ № …,
лаборатория, явяваща се обект на „С. м.-д. л. – Р.“ ООД гр.С., ЕИК …,
представлявано от управителя доц. д-р Р. Д. М., с цел проверка по спазване на
трудовото законодателство. На място установили св.К.С. - лаборант, проверили
трудовите договори на работещите в този обект, видели, че в графика на
лабораторията е отразено и името на д-р Е.С.. За същата бил представен
граждански договор от 28.08.2019г., по силата на който д-р Е.С. следвало да извършва услуги на „СМДЛ – Р.“ ООД в качеството и на лекар, без
договореност за работно място и на работно
време, с посочване началния момент на тази договореност – 01.09.2019г. и
договорено възнаграждение за извършената работа.
При първата дата на процесната проверка св. С. не била в
проверявания обект, което мотивирало св.Т. да отиде отново в лабораторията на
проверяваното дружество на 06.03.2020г. преди обяд, когато доктор С. отново я
нямало. Инсректорите изискали да се срещнат с нея и св.К.С. и се обадила към
13.00 ч. на работното място в Клиничната лаборатория на МБАЛ – С., където св.С.
работи като лекар-ординатор на трудов договор от 2016г. на 7-часов работен ден.
След приключване на работното и време в Клиничната лаборатория в болницата, св.С.
отишла в процесния обект, където изчакала идването на инспекторите отново след
15.00ч. Същите и предоставили да попълни декларация по чл.402, ал.1,т.3 от Кодекса
на труда, с предварително зададени реквизити за трудово правоотношение, като лицето
посочило, че работи по граждански договор в „Р. ООД – С. от месец 09.2019г.,
получило е възнаграждение 1000 лева за месец януари, явява се в лабораторията за
времето от 14.30ч. до 17.30ч. през седмицата, и взема отношение към извършвани биохимични
проби.
От
събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства се изясни,
че св.С. работи по Трудов договор № 44/26.05.2016г.
като лекар в Клинична лаборатория при МБАЛ-С. по седем часа дневно и 35 часа
седмично при сумирано отчитане на работното време, както и по Трудов договор №
60/12.09.2018г. като лекар-ординатор в М. С. о. при МБАЛ-С.
с дневни и нощни 12 часови дежурства, давани по необходимост. Включването и на
три часови дежурства в графиците за дежурства на лекарите – специалисти, наети
към медико-диагностична лаборатория, без оглед на вида на договора, който
съответния специалист има с лечебното заведение, е в изпълнение изискването на
чл.167, ал.1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020г. –
2022г. задължително да се изготвят такива графици, във връзка със сключения
договор с РЗОК, където същите се представят. Нормата на чл.18, ал.7 от същия
НРД урежда, че трудовоправните и приравнените на тях отношения между ИМП и
наетите от тях лица не са предмет на този договор.
На
база само данните от декларацията и графиците на лабораторията за месец
февруари и месец март 2020г., контролните органи направили преценката, че св.
д-р С. предоставя работна сила в обекта на ТД-жалбоподател и е налице трудово
правоотношение, което не е оформено по предвидения в КТ ред. На 10.03.2020г., в
присъствието на упълномощеното да представлява търговеца лице – Н. А., бил
съставен АУАН № 001126/10.03.2020 г.
за извършено от наказаното дружество нарушение на чл.1, ал.2 КТ вр.
чл.62, ал.1 КТ, като бил връчен и екземпляр от съставения същия ден Протокол от
извършената проверка. Информацията, съдържаща се в писмените обяснения на упълномощеното
лице А., че часовете в графика визират времето, през което д-р С. може да бъде
потърсена и е възможно да се отзове при необходимост за преглеждане на резултат
като специалист-консултант, не е била проверена от административонаказващия
орган.
Въз
основа на акта е издадено и процесното НП, възпроизвеждащо дословно
фактическите и правни рамки на административното обвинение с наложено, на
основание чл.414, ал.3 КТ, административно наказание в минималния размер от
1500 лева.
АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове и
от компетентни длъжностни лица. Становището на защитата, че пълната нечетливост
на връчения екземпляр от акта се приравнява на липса на такъв и с това се
нарушава правото на защита на наказания правен субект, не се възприема като
обосновано. Видно от доказателствата по случая, при съставянето на АУАН е
присъствало упълномощено лице, на което е бил връчен и екземпляр от Протокола
за извършената проверка, съдържащ залегналите в административното обвинение
констатации, което е предоставило възможност за навременното запознаване с тях.
Възражението за накърнено право на защита поради препятстване възможността за
депозиране на възражения против акта в тридневния срок след връчването му,
свързано с въведеното извънредно положение от 13 март 2020г., е неоснователно,
тъй като изрично в чл.3, ал.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., е
регламентирано, че за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или
се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за
административните нарушения и наказания. Съгласно § 52 от ПЗР,
Законът е влязъл в сила на 13 март 2020г. и е действал и по време на
издаване на НП на 19.03.2020г.
Проследени откъм
съдържание - и в акта, и в наказателното постановление, са отразени
предвидените от закона задължителни реквизити. Изрично е фиксирано, че
обвинението приема датата 01.09.2019г. за начало на вмененото нарушение, с
твърдение, че същото е продължило до датата на втората проверка - 06.03.2020г.
Спорът по настоящия
случай опира до изясняване естеството на отношенията между св.С. и „СМДЛ – Р.“ ООД – дали същите имат облигационен или
трудов характер. От изяснените по делото факти се констатира едновременната
ангажираност на св.С. като лекар на две работни места и по два трудови договора
с МБАЛ-С., което кореспондира напълно с изясненото от показанията на св.С. и
св.С., че последната е отивала в лабораторията на ТД-жалбоподател само, когато
е имала възможност, като присъствието и не е било предвидено да е всеки ден или
в едни и същи времеви интервали. За изготвените графици, в които е било
отразено време, през което д-р С. е следвало да бъде в проверявания обект, бе
установено, че наличието им и представянето пред съответната РЗОК е били
единствено и само в изпълнение изискването на НЗОК във връзка със сключените ИМП договори, без
да е обвързано с наличие на трудови правоотношения между тези изпълнители и
наеманите специалисти. Съгласно чл.18, ал.1 от НРД за 2020 г. - 2022г., изпълнителите
на медицинска помощ съобразно нуждите и обема на извършваната лечебна дейност
могат да наемат персонал със съответно образование и квалификация, без да е
регламентирано под каква форма да е това наемане.
Безспорно бе изяснено, че отсъствието на св.С. от
процесната лаборатория при първото посещение на проверяващите и второто – преди
обяд, докато не била нарочно повикана, е било обусловено именно поради
договореното с ТД-жалбоподател, че ангажирането и за консултации и необходими
като помощ услуги, не е обвързано с работно време, както и определено място на
работа, видно от договора от 28.08.2019г. В тази насока са и данните от
писмените обяснения на Н. А., които са били оставени без внимание от АНО при
изясняване на правнозначимите моменти. Установено е, че заплащането на св.С. е
било договорено за всяка услуга, но се предоставяла в края на съответния месец
съобразно извършената работа като резултат. Изводите на св.Т. и св.П. за характера
на извършвана от св.С. дейност като основна, понеже е доктор, че по същността
си тази дейност представлявала анализиране на проби, че е имало йерархическа
подчиненост между д-р С. и управителя на дружеството, и че целта не била
заплащане на резултат, а за отработено време, почива изцяло на техни предположения,
видно от показанията им пред съда. Проверка на платежни документи за това какви
по размер суми, кога и на какво основание са били заплащани на св.д-р С. не е
била извършена от контролните органи, чиито констатации са изцяло базирани
единствено и само на посочените в декларацията данни от лицето и процесните
графици, за които се установи, че не фиксират работно време.
По
отношение на самата декларация следва да се отбележи, че реквизитите са
предварително зададени само за трудова дейност, и в настоящия казус лицето е
посочило това, което е било договорено с ТД-жалбоподател, като вписването на
тези данни в съответните места в подготвения образец на посочения документ
могат да се интерпретират в светлината на търсено трудово правоотношение в
каквато насока са и били отразени в акта и в НП. Предвид това и при отчитане
показанията на св.С., съдът дава вяра на показанията на св.С., че е била
затруднена при попълването на декларацията, и което било сторено за много
кратко време – пет минути, както и че и е било указано от двете инспекторки и
да впише като заплата сумата, получена последно за предоставената от нея услуга
за месец януари. Прави впечатление, че процесната декларация не носи имената и
подписите на инспекторите, в чието присъствие е била попълнена, което поставя
под съмнение доколко от страна на последните са спазвани правилата на закона,
както и при какви обстоятелства е била попълнена от лицето.
Съдът намира, че в конкретния случай административното
обвинение за налични отношения между ТД-жалбоподател и д-р С. по предоставяне
на работна сила от страна на последната, което е следвало да бъде оформено с
трудов договор, не е доказано, същото се явява опровергано при съвкупната
преценка на всички събрани в съдебното производство данни, което налага извод
за незаконосъобразно ангажиране административнонаказателната отговорност на „С.
м.-д. л. – Р.“ ООД гр.С..
По горните съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-001126/19.03.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което на „С. м.-д. л. – Р.“ ООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя доц. д-р Р. Д. М., е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.1, ал.2 вр. чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр.С. да заплати на „С. м.-д. л. – Р.“ ООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя доц. д-р Р. Д. М., направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Силистра, по реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: