Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 07.10.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав,
в публично заседание на четвърти октомври, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
мл.с.
ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при участието на секретар К. Лозева
, като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гражданско дело
№ 9338 по описа за 2020г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
С Решение № 159466/24.07.2020г. по
гр.д. № 12015 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 157-ми състав е
признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит, чл. 79,
ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, че Ж.В.Д., ЕГН
********** с постоянен адрес: *** дължи н.
„А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:***, офис-сграда „*******заплащане на сумата от 500лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -31.01.2018г.., до
изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски
кредит от 08.11.2016г.; сумата от 48,34лв., представляващи договорна възнаградителна
лихва за периода от 23.11.2016г. до 10.05.2017г.; сумата от 46,12лв., представляващи обезщетение за
забава за периода от 24.11.2016г. до 30.01.2018г., вземания за което са
прехвърлени н.А.з.с.н.в.”ЕАД с рамков договор за цесия по Приложение № 1 от 01.06.2017г.
към него от за които е издадена заповед
за изпълнение по заповедно дело № 6858/2018г. по описа на СРС, като Ж.В.Д., ЕГН ********** е осъден да
заплати н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК *******съдебни
разноски от 532,36лв. по исковото
дело и 51,52лв. по заповедно дело, като неоснователни са отхвърлени исковете за
сумата от 225,94лв. представляващи неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, както и сумата от 45лв., представляваща неустойка за предсрочна изискуемост,.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5108522/06.08.2020г.
по регистъра на СРС от ответника по
исковете - Ж.В.Д., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК особен представител в частта, в която исковете са уважени. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила , на материалния закон, необосновано. Посочил е, че договорът
за цесия не отговаря на изискванията на закона, защото няма предмет. За да се
сключел договор за цесия следвало да има вземане, произтичащо от друго правно
основание, не можело да се цедира бъдещо вземане. Приложение № 1 било към нищожен договор и не
легитимирало ищеца като носител на вземанията.
Неправилно било прието от районният съд, че шрифт на договора е
достатъчно ясен и с големина , позволяваща прочитането му без затруднение.
Разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПотрКр. Изисквал шрифт да е не по-малък от
„12“, какъвто не бил случая и затова договора за кредит бил нищожен.
Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ищец
А.з.с.н.в.”ЕАД,
ЕИК *******е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че решението в обжалваната
част е правилно. С договора за цесия било постигнато съглашение да се
прехвърлят вземанията , конкретните вземания били посочени в Приложение № 1.
Рамковият договор за цесия сочел режим
на бъдещи конкретни договори, които са еднотипни. Пред СРС бил представен оригинал на договора
за кредит , правилна била преценката на съда, че шрифта позволява възприемането
му без затруднения. Претендирало е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 2005370/27.02.2019г.,
изпратена по пощата на 26.02.2019г. н. „А.з.с.н.в.”ЕАД,
ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда „*******срещу Ж.В.Д., ЕГН ********** с постоянен
адрес: *** , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит вр. с чл.
92 и чл. 99 от ЗЗД, да признае за установено, че Ж.В.Д., ЕГН ********** дължи н.А.з.с.н.в.”ЕАД,
ЕИК *******заплащане на сумата от 500лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението -31.01.2018г.., до изплащането й, представляваща
неплатена главница по договор за потребителски кредит от 08.11.2016г.; сумата
от 48,34лв., представляващи договорна възнаградителна
лихва за периода от 23.11.2016г. до 10.05.2017г.; сумата от 46,12лв., представляващи обезщетение за
забава за периода от 24.11.2016г. до 30.01.2018г., сумата от 225,94лв.
представляващи неустойка ; сумата от
45лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, които
са прехвърлени н.А.з.с.н.в.”ЕАД с рамков договор за цесия от 2010г. по
Приложение № 1 / 01.06.2017г. към него , за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 6858/2018г. по описа на СРС, като му бъдат
присъдени разноски. Навело е твърдения, че „И.А.М.”АД
сключило с ответника договор за потребителски кредит за 500лв. , предоставена му
била сумата, уговорени били
възнаградителни лихви от 48,34лв., както и лихви за забава,
такси задълженията следвало да се погасят на
двуседмични вноски от по 42,18лв. до 10.05.2017г.. Съгласно чл. 8 от договора при забава на плащанията се
начислявала законна лихва за забава. С рамков договор за цесия от 16.11.2010г.
и Приложение №1/01.06.2017гг. към него н. „А.з.с.н.в.”ООД правоприемник на
който бил ищецът били прехвърлени процесните вземания, ищецът уведомил
ответника за цесията, за което имал пълномощия от кредитодателя. Уведомяване за
цесията била и исковата молба с приложенията й.
Ответникът Ж.В.Д., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил
исковете. Посочил е, че договорът за
цесия не отговаря на изискванията на закона, защото няма предмет. За да се
сключел договор за цесия следвало да има вземане, произтичащо от друго правно
основание, не можело да се цедира бъдещо вземане. Приложение № 1 било към нищожен договор и не
легитимирало ищеца като носител на вземанията.
Неправилно било прието от районният съд, че шрифт на договора е
достатъчно ясен и с големина , позволяваща прочитането му без затруднение. Разпоредбата
на чл. 10, ал.1 от ЗПотрКр. Изисквал шрифт да е не по-малък от „12“, какъвто не
бил случая и затова договора за кредит бил нищожен. Неравноправна била клаузата
за 35% договорна лихва, защото този размер бил прекомерен, уговореният ГПР от
41,17% само привидно не надхвърлял максималния размер, защото изискванията по
чл. 4, ал.1 от договора били невъзможни. Претендирал е разноски.
По делото е приложено заповедно дело
№ 6858/2018г. по описа на СРС, 157-ми
състав. съгласно което по заявление вх. № 3011151/31.01.2018г. е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено Ж.В.Д.,
ЕГН ********** да заплати н.А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК *******сумата от 500лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -31.01.2018г.., до
изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски
кредит от 08.11.2016г.; сумата от 48,34лв., представляващи договорна възнаградителна
лихва за периода от 23.11.2016г. до 10.05.2017г.; сумата от 46,12лв., представляващи обезщетение за
забава за периода от 24.11.2016г. до 30.01.2018г., сумата от 225,94лв.
представляващи неустойка, както и сумата от
45лв., представляваща такса разходи, вземания за което са прехвърлени н.А.з.с.н.в.”ЕАД
с рамков договор за цесия по Приложение № 1 / 01.06.2017г. към него, както и съдебни разноски от 75лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен със
залепване на уведомление, на 01.02.2019г.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта и такива е представил на 26.02.2019г.
По делото е приет оригинал
на договор № 2677164/08.11.2016г., носещ подпис за страните по него,
съгласно който „И.А.М.”АД се е задължило да предостави и е предоставило на Ж.В.Д.
кредит от 500лв. срещу задължение на
кредитополучателя да върне сумата за срок от
26 седмици, да плати договорна възнаградителна лихва от 35% годишно, която за срока на договора е 48,34лв., платима за същия период, с размер на всяка от двуседмичните
вноски от по 42,18лв. брой на вноски 13 с посочен падеж на всяка от тях,
първата – на 23.11.2016г., последната на 10.05.2017г., годишен процент на разходите от 41,17%.
Съгласно чл. 8 от договора при забава на плащането по вноска се дължи
законна лихва за забава. Съгласно чл. 3 от договора с подписването на договора
заемателят удостоверява, че е получил сумата. Съгласно чл. 10 от договора
заемодателят има право да прехвърли вземанията си по договора на 3-то лице.
Приет
е рамков договор от 16.11.2010г. , носещ подписи на страните по него, съгласно
който „И.А.М.”АД се е съгласило да
прехвърли н. „А.з.с.н.в.”ООД ликвидни и изискуеми вземания по договори за
потребителски кредити, като вземанията ще се индивидуализират с Приложение № 1,
съставено като електронен документ и което има характер на допълнително
споразумение, като дата на прехвърляне е дата на потвърждение за приемане на
Приложение № 1 в електронна система на купувача, като продавачът издава писмено
потвърждение за сключената цесия. Съгласно чл. 4.9. продавачът писмено
уведомява длъжника за цесията.
Прието
е извлечение от Приложение № 1/01.06.2017г. към договора за цесия от 16.11.2010г., сочещо
задължение на ответника по договор от 08.11.2016г. с главница от 500лв., по
който задължения са общо 883,25лв.
Прието
е пълномощно от с което което „И.А.М.”АД е упълномощило „А.з.с.н.в.”АД от
негово име да уведоми длъжниците за прехвърляне на задълженията им по
договорите за кредит сключени с И.А.М.”АД, които са прехвърлени с договора за
цесия от 16.11.2010г.
Прието
е писмо от 07.04.2016г. от И.А.М.”АД чрез „А.з.с.н.в.”АД до ответника, с което
е уведомен за прехвърляне на задълженията му по договор с И.А.М.”АД от 08.11.2016г. съм „А.з.с.н.в.”АД, като е
посочена банкова сметка ***, както и че може да ги плати в „Изи Пей” с посочен
номер на задължението и общ размер на сумата.
Приети
са потвърждения от „И.А.М.“АД, съгласно които вземанията му към длъжника по
договора от 08.11.2016г. са прехвърлени н. „А.з.с.н.в.“ЕАД с договор за цесия
от 16.11.2020г. по Приложение № 1801.06.2017г.
Прието
е известие за доставяне, съгласно което писмо от ищеца до ответника постоянния му адрес, което се е върнало с
отбелязване от 05.07.2017г., че не е потърсено, а на 05.02.2019г. - няма никой
на адреса.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените
искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 9 и сл. от от Закона за потребтелския кредит вр. с чл. 99 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за
потребитеския кредит „договорът за
потребителски кредит” е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за
потребителски кредит са „потребителят” и „кредиторът”, като „потребител” е
всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не
действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а „кредитор” е
всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в
рамките на своята професионална или търговска дейност.
Съдът приема за установено по делото, че на 08.11.2016г. И.А.М.”АД и ответника са сключили писмен договор като И.А.М.”АД се е задължило и е предоставило на ответника
потребителски кредит от 500лв. срещу
задължение на кредитополучателя да върне сумата за срок от 26 седмици на 13 двуседмични вноски от по 42,18лв. с конкретно посочени
падежи, последната на 10.05.2017г., при договорна възнаградителна лихва
от 35% годишно, която за
срока на договора е 48,34лв., годишен процент на разходите от 41,17%, лихва за забава при просрочие в размер на законна лихва за
забава, като заемодателят има право да
прехвърли вземанията си по договора на 3-то лице. Договорът носи подпис на
страните по него, не
нарушава императивните правила на чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от ЗПК, така
уговорените съглашения не противоречат на добрите нрави, клаузите не заобикалят
закона и не са неравноправни. Приетият
по делото договор в оригинал
установява, че шрифта на договора не е
по-малък от „12”, каквото е изискването на чл. 10 от ЗПК, същият установява
получаване на сумата и на екземпляр от договора, за което е положен подпис от
ответника. За установяване на вид формат и размер на шрифт не са нужни
специални знания. При обикновена проверка от външна страна на приетия по делото
договор се установява, че същите съответстват на изискванията на чл. 10 от ЗПК
- четими са лесно, няма ползване на чужд език, препятстващ възприемането на съдържанието
на договора, шрифт не е по-малък от „12“. Договорът сочи ясно брой на вноски и
техния размер, падежите им, това представлява и погасителния план, не е било
необходимо отделно приложение към договора представляващо погасителен план. В
случая лихвата е с фиксиран процент и не е било необходимо да се посочва
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми. Такова изискване съгласно чл. 11,
ал1, т.11 от ЗПК е поставено само при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, какъвто не е случая. С оглед гореизложеното съдът приема че
договора за кредит е валиден, удостоверява валидно възникнало задължение на
ответника към кредитодателя да му заплати процесната главница и възнаградителна
лихва, както и лихва за забава в размер на законната лихва за забава. Уговорената
възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, доколкото е съобразена с
вида на договора за кредит и необезпечеността му, спецификата на дейността на
кредитодателя.
Съдът приема за установено по
делото че кредитодателят е прехвърлил на ищеца процесните вземания с договора
за цесия по Приложение № 1. Договорът за цесия от 2010г. е рамков договор,
сочещ съглашенията на страните по вземанията, които ще се прехвърлят в бъдеще.
Рамковият договор за цесия от 2020г. не прехвърля вземания, които към този
момент не са възникнали. Конкретните вземания, които се прехвърлят са обект на
допълнителни съглашения. Такова е съглашението по приетото по делото Приложение
№ 1/01.06.2017г., с което е прехвърлено процесното вземане. Към сключването на
съглашението по Приложение №1 процесните вземания са съществували, поради което и не е имало пречка, те да се прехвърлят от
кредитодателя на ищеца. С
разпоредбата на чл. 10 от договора за потребителски кредит е постигнато
съглашение за цедиране на вземанията по договора и изискването на чл. 26 от ЗПК
не е нарушено. При така установеното съдът приема, че ищецът е придобил
процесните вземания срещу ответника.
Съдът
приема за установено по делото и че за прехвърлянето на вземането длъжникът
е редовно уведомен по смисъла на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД и така цесията е проявила действието си спрямо ответника. Целта на
задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е
длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни
задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител
на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до
длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, а не съобщението, извършено от
новия кредитор /цесионера/. Няма
пречка , обаче, цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за
извършената цесия. В този случай представителната власт
възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.
36 ЗЗД като обемът
й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл.
39 ЗЗД.
Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД. Това уведомяването
съгласно чл.
99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД от цедента не
може да бъде
заместено от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК. Това е така, защото заповедта за
изпълнение и съобщението са издадени от съда, а не от цедента, съответно от негов пълномощник. Получаването на уведомлението за
цесията в рамките на исковото производство обаче
включително и с връчване
на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изявление на цедента или
неговия пълномощник , с което се съобщава цесията следва
да бъде съобразено от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК - с връчване
на уведомлението на цедента, съответно на негов
пълномощник по чл. 99, ал.3 и ал. 4 в хода на исковото производство, цесията има действие спрямо длъжника. (В този смисъл
Решение № 114/07.09.2016г. по т.д. № 362/2015г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение
№ 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I –во Т.О.; Решение
№ 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, І-во Т.О. ; Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ Т. О. ; решение
№ 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III Г. О.,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК). В конкретния случай от прието по делото
пълномощно се установява, че цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми длъжника за така извършената цесия. С исковата
молба е представено уведомление за извършената цесия, изготвено от пълномощника
на цедента, като същото е адресирано до ответника. Това уведомление е връчено в
хода на исковото производство на ответника, поради което и съдът приема, че за
цесията ответникът е надлежно уведомен.
При
така възприето съдът приема за установено по делото, че за ищеца е възникнало
валидно вземане към ответника за плащане на процесните суми за главница от 500лв. и за възнаградителна лихва от
48,34лв. По делото не е установено погасяване на тези задължения и исковете
за тези суми са основателни.
Съдът
приема, че в забава на плащането на тези суми ответникът е изпаднал на датите
на падежите на вноските. С настъпването на тези падежи ответникът е изпаднал в
забава и дължи лихва за забава в размер на законната лихва. Същата е уговорена
за дължима с чл. 8 от договора за всяка част от вноската - както за главница,
така и за възнаградителна лихва При така установеното и като съобрази, че с
жалбата не са въведени оплаквания срещу извода на СРС за размер на дължима
лихва, при съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК, то иск за сумата от 46,12лв.
съдът приема, че е основателен.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се
постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за възнаграждение за особен
представител от 300лв., разноски за
възнаграждение за юрисконсулт от 100лв..
Въззивникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 25лв., представляваща разноски за държавна такса –
такава не е събрана предварително,
защото той е представляван от особен представител, назначен по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК. Интересът
е един за ищеца-да събере вземанията си, които имат един източник-твърдяното облигационно отношение и приложима е
разпоредбата на чл. 72, ал.1 от ГПК.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 159466/24.07.2020г. по гр.д. № 12015 по описа за 2019г. на Софийски
районен съд, 157-ми състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Ж.В.Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** да
заплати н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:***, офис-сграда „*******на основание на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от
общо 400лв. /четиристотин лева/ представляващи съдебни разноски за
производство пред СГС.
ОСЪЖДА Ж.В.Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал. 1 вр. с чл. 81 от ГПК сумата от 25лв . /двадесет и пет лева/, представляващи държавна такса за
въззивно производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.