№ 17062
гр. София, 12.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110161176 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Б. срещу „Р. и А. М. А..
Съдът констатира, че предявеният иск е допустим, поради което делото следва да
бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
На основание чл.140, ал. 1 ГПК съдът съставя следния проект за доклад по делото:
Ищецът „Б. е предявил срещу „Р. и А. М. А. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за
заплащане при условията на солидарност на сумата от 9400 лева, представляваща неустойка
по чл. 14 от Договор от 07.03.2018г. за временно ползване на движими вещи, сключен
между „Б. и „Р. /ползвател/ и А. М. А. /солидарен длъжник на ползвателя/, дължима в 7-
дневен срок от прекратяване на договора, поради неизпълнение на задължението за реклама,
ведно със законната лихва, считано от 11.11.2022г. до окончателното изплащане на
главницата.
Ищецът твърди, че на 07.03.2018г., между ищцовото дружество, „Р., ЕИК *********
като ползвател и А. М. А. като солидарен длъжник на ползвателя, е сключен договор, по
силата на който "Б. предоставило на ползвателя за временно ползване движими вещи, за
което бил подписан предавателно - приемателен протокол.
Срокът на договора бил две години. В случай, че до изтичането му, ползвателят не е
изкупил минималното количество стоки по чл. 4, т. 9, определено за целия срок на договора,
договорът продължавал действието си до изкупуването му - чл. 3 от договора.
Съгласно чл. 4, т. 9 от договора, “Р. било длъжно за целия срок на договора да закупува
ежемесечно еднократно или на части, следните минимални количества: кафе „Spetema
Proffesional Grand Esspresso“ - 600 кг общо за целия срок на договора, но не по-малко от 25
кг месечно.
Съгласно чл. 8, т. 3 от договора, било предвидено прекратяването му прекратяването
му едностранно и без предизвестие от страна на „Б., в случай, че ползвателят не изпълнява
или е изпаднал в забава с повече от 7 календарни дни след уговорения падеж на кое да е от
задълженията си по настоящия договор и/или нарушава условията, при които са му
1
предоставени вещите по чл. 1.
В същия договор страните уговорили, че „Б. възлага срещу еднократно парично
възнаграждение на ползвателя, а последният се задължава за целия срок на договора да
рекламира стоки от ценовата листа по приложение № 1. Това възнаграждение било 9400 лв.,
която сума ищецът заплатил на ответника на 22.03.2018г.
В чл. 14 от договора било уговорено, че при предсрочно прекратяване на договора по
причина, за което отговаря ползвателят, последният дължи връщане на полученото
възнаграждение като неустойка за неизпълнение на задължението за реклама. Неустойката
била дължима в 7-дневен срок от прекратяване на договора.
Съгласно чл. 15 от договора, страните се съгласили, че с подписване на договора, А. М.
А. встъпва като солидарен длъжник на ползвателя за всички, поети от последния
задължения към „Б., включително за заплащане на дължимите неустойки и обезщетения, ако
има такива.
Тъй като ползвателят “Р. не изпълнявал основното си задължение - да закупува
минималното договорено количество кафе, изпаднал в забава, продължаваща повече от 7
дни, поради което ищецът прекратил едностранно договора и поканил ответниците да
заплатят дължимата неустойка, но такова плащане на последвало.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците „Р. и А. М. А. депозират отговори на исковата
молба, в която оспорват изцяло предявения иск. Доводите и възраженията на двамата
ответници са аналогични.
Оспорват да са налице предпоставките на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и на чл. 8 от самия договор
за едностранното му прекратяване от страна на ищеца. Навеждат доводи за нищожност на
клаузата на договора, в която е предвидено поемане на задължение от страна на ползвателя
за закупуване на определено количество стока поради противоречие на добрите нрави.
Липсата на условия за едностранно прекратяване на договора ответниците мотивират и с
клаузата на чл. 4, т. 9, вр. чл. 3 от договора, в които е предвидена и възможност за
еднократно изкупуване на договореното количество кафе и продължаване на срока на
договора до изкупуване на цялото количество стока. Оспорват развалянето на договора да се
дължи поради вина на ползвателя, поради което и считат, че не дължат плащане на
неустойка. Допълнително се позовават и на непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ,
визирайки извънредното положение в страната, обявено поради Ковид епидемията. Правят
възражение за нищожност на клаузата за неустойка, предвидена в чл. 14 от договора поради
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка се позовават на
факта, че при прекратяване на договора възложителят ще получи имуществена облага в
размер на стойността на насрещната престация, дължима като възнаграждение за
рекламиране на стоката от страна на ответника. По този начин предвидената неустойка на
практика излизала извън присъдите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Претендират недействителност на целия договор. Правят и възражение за изтекла давност.
2
Молят искът да бъде отхвърлен изцяло.
Претендират разноски.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на
страните, че носят следната доказателствена тежест:
По предявения иск с правно основание чл.92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти и обстоятелства:
валиден договор между страните; неизпълнение на същия от ответника по причина, за която
отговаря той и вид на неизпълнението; изначално уговорен размер на обезщетението
/неустойката/ за неизпълнение на договора от страна на ответника; предсрочно прекратяване
на договора от страна на ищеца поради причина, за която отговаря ответникът.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяване на дълга.
Във връзка с възражението за давност, направено от ответника, в тежест на ищеца
е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на
срока, с който законът свързва погасяване на вземането, са били налице основания за
спиране или прекъсване течението на давността.
Във връзка с възражението за нищожност, направено от ответника в негова
тежест е да докаже твърдяните пороци на клаузите от процесния договор.
Във връзка с възражението за наличие на обстоятелствата по чл. 306 ТЗ в тежест
на ответника е да докаже твърдяните от него обстоятелства, обуславящи непреодолима
сила, на която се позовава.
На осн.чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения.
Съдът приема, че ангажираните от ищеца с исковата молба документи се явяват
относими към установяване на обстоятелства, включени в предмета на доказване по
предявените искове, поради което следва да бъде допуснато събирането им.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.06.2023г.от
14.45ч., за която дата и час да се призоват страните.
На ищеца да се връчат преписи от отговорите на исковата молба, депозирани от
двамата ответници.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Приканва страните към постигане на спогодба. В тази връзка има указва, че могат да
3
ползват медиация чрез СРС за уреждане на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4