Р
Е Ш Е Н И Е 450
гр.
Пазарджик, 07.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен
съд, гражданска колегия,
в открито
заседание на
трети декември……….….……………………………
през две
хиляди и осемнадесета година......................... в състав:
Председател:
АЛБЕНА ПАЛОВА
Членове:
ВЕНЦИСЛАВ МАРАТИЛОВ
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при секретаря
К. Кентова............…......…… .и в присъствието на
прокурор……….…................……. като разгледа
докладваното от
окръжен съдия Албена Палова.…..….. в. гр. дело № 733 по описа
за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и
сл. във връзка с чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 127/20.09.2018 г.,
постановено по гр.д. № 389/2018 г. Панагюрският районен съд признал уволнението на П.Т.Г., ЕГН **********, адрес: ***, за незаконосъобразно и отменил заповед № 2/28.02.2018 г., издадена от „Е.“ АД – П., с
която на основание чл. 328,
ал.1, т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение на П.Т.Г. с търговско дружество „Е.“ АД ЕИК: ********* и
седалище и адрес на управление: гр. П., индустриален парк „ОптикоелЕ.“.
Възстановил е на основание П.Т.Г. на
заеманата до уволнението длъжност
„Ръководител, отдел
„Технически контрол на качеството“ с място на работа ПН „Монтаж“ гр. П., при Е.“ АД.
Осъдил е „Е.“ АД да заплати на П.Т.Г. сумата от
550 лв. – представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.
Осъдил е „Е.“ АД да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - П. сумата от 495,08
лева, представляваща разноски и
държавна такса по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
Против така постановето решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от „Е.“АД с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че промяната на изискванията за заемане на съответна длъжност в търговското дружество е право на всеки работодател и то не подлежи на съдебен контрол. Законът не ограничавал работодателя да прави промени в тези изисквания в хода на трудовото правоотношение, но всяка промяна трябва да се свежда до знанието на работника или служителя. В конкретния случай ищецът бил подписал промяната на длъжностната характеристика на 23.02.2018 г. и по този начин изразил съгласие с промените. Промяната била наложени от завишените изисквания за длъжността „Ръководител отдел „Технически контрол на качеството“ заради повишените пазарни изисквания за качество. Жалбоподателят твърди, че никога не е заявявал, че е сертифициран по ISO 9001:2015 и AQAP 2010, фактът, че била променена само длъжностната характеристика на ищеца не означавало, че е налице злоупотреба с право, тъй като било напълно нормално да бъдат завишени изискваният за ръководителя на отдела.
Искането е решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. В съдебно заседание се претендират и разноски.
В законния срок е постъпил писмен отговор от П.Т.Г. чрез неговия процесуален пълномощник с искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излагат се подробни съображения в защита на изразеното становище.
Районният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против „Е.“ АД ищецът Г. е твърдял, че ищецът бил в трудови правоотношение с ответното дружество тридесет години и два месеца. С допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение № 47 от 15.11.2017 г. ищецът бил преназначен на длъжност “Ръководител отдел „Технически контрол на качеството“. На 23.02.2018 г. на Г. било връчено уведомление, с което е информиран за променени изисквания за заемната от него длъжност, извършени от управителния орган на дружеството, в следствие на което на 28.02.2018 г. при отказ му е връчена заповед № 2 от 28.02.2018 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 01.03.2018 г. Твърдял е, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, а не посочената в заповедта норма на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. На следващо място е твърдял, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 8 КТ, доколкото извършената промяна в длъжността характеристика на заеманата от ищеца длъжност е преднамерена и цели прекратяване на съществуващото трудово правоотношение, поради което представлява злоупотреба с правото по см. на чл. 8 КТ. На последно място е поддържал, че заповедта е немотивирана, тъй като не било посочено в какво се изразява липсата на образование или квалификация. Предвид изложеното моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника, в който са изложени съображения за неоснователност на предявения иск. Твърдял е, че в конкретния случай намира приложение разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, в каквато насока била и съдебната практика, а промяната на изискванията за заемане на длъжност била право на всеки работодател с оглед преценка на конкретните нужди за осъществяване на дейността, която промяна следвало да се довежда до знанието на работника. Ищецът бил запознат с причините за уволнението му, поради което не можело да се приеме, че уволнението е незаконосъобразно поради непосочване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.
Не е спорно между страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено с процесната заповед, считано от 01.03.2018 г.
От представено и прието по делото трудово досие на ищеца Г. се установява, че същият има завършено средно специално образование и квалификация среден техник.
С допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение № 47 от 15.11.2017 г. ищецът е преназначен от заемната преди това длъжност „контрольор, качество“ на длъжност „Ръководител на отдел „технически контрол на качеството“, за което му е връчена длъжностна характеристика, получена на 15.11.2017 г. и съгласно която, поставените изисквания към заемащите длъжността са образование – висше (техническо) или средно-специално (техническо), както и професионален опит – най-малко 5 години работа в монтажното производство.
Като доказателство по делото е приложено писмо от „ОптикоелЕ. груп“ АД до ответника „Е.“ АД, от което е видно, че третото неучастващо по спора лице - „ОптикоелЕ. груп“ АД –контрагент на ответника, е отправило изявление, че с оглед необходимостта от внедряване на ISO 9001:2015 и AQAP 2110 D е налице необходимост за повишаване квалификацията на служителите в отдел „Технически контрол на качеството“, а също и заемащия длъжност – Ръководител отдел „технически контрол на качеството“. По делото е приложен и сертификат ISO 9001:2008 г. и AQAP 2110 на „ОптикоелЕ. груп“ АД.
С протокол от 25.01.2018 г. за проведено събрание на съвета на директорите на ответното дружество е приета промяна на изискванията за заемане на длъжността Ръководител отдел „Технически контрол на качеството“. Новите изисквания към лицата, заемащи тази длъжност, са да имат висше образование с технически или физически профил и трудов стаж в сферата на измерване и контрол – 3 години.
Във връзка с така приетите от съвета на директорите нови изисквания за заемащите длъжност Ръководител отдел „Технически контрол на качеството“, на 23.02.2018 г. на ищеца Г. е връчена нова длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност, в която е отразено изискването за висше (техническо) образование, без обаче да е отразено изискването, прието от съвета на директорите - трудов стаж в сферата на измерване и контрол – 3 години.
С уведомление изх. № 61 от 23.02.2018 г. на ищеца е предоставена възможност в 3-дневен срок да представи необходимите документи, удостоверяващи завършено образование във връзка с измененията за заемане на длъжността.
В указания срок ищецът е представил диплома за завършено средно-специално образование, в резултат на което трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 2 от 28.02.2018 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, считано от 01.03.2018 г. В мотивите на заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява, тъй като работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Заповедта е връчена на ищеца Г. на 28.02.2018 г. при отказ.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е допусната и изслушана инженерно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че ISO 9001 регламентира принципи за управление от ръководството на всяка организация. Този стандарт не може да налага изисквания, които са свързани с квалификации за длъжности, персонал, оборудване и други ресурси. Системата за управление на качеството и системата за качествено управления са аналогични понятия, които показват как ръководството на дадена организация управлява своите дейности и процеси.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
На първо място неправилно е
становището на районния съд, че е безспорно в съдебната практика, че хипотезата
на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ се явява частна
хипотеза на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. По този въпрос има образувано
Тълкувателно дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, по което все още няма
произнасяне, поради което следва да се приеме, че по този въпрос няма
еднозначно тълкуване. Тъй като обаче съществуването на висящо тълкувателно дело
пред ВКС не е основание за спиране на образуваните междувременно производства
по граждански дела пред първоинстанционните или въззивните инстанции, а към
настоящия момент преобладаващата съдебна практика е в изложения от районния съд
смисъл, следва да се приеме, че не е налице твърденият в исковата молба порок.
Безспорно е също така, че промяната в длъжностната характеристика е утвърдена по надлежен ред и е сведена до знанието на ищеца. Установи се обаче от заключението на приетата от първоинстанционния съд експертиза, че с ISO 9001:2015 /БДС ISO 9001:2015/, в сила от м. септември 2015 г. не се налагат изисквания, свързани с квалификации за длъжности, персонал, оборудване и други ресурси. Вещото лице заявява, че всяка организация сама решава и определя своя политика, цели и съобразно визията на висшето ръководство за развитие на бизнеса декларира изисквания, които при наличие на сертифицинара СУК е длъжна да спазва, за да продължава действието на издаден сертификат. Тук е мястото да се отбележи, че работодателят на ищеца – „Е.“АД – не е сертифициран по БДС ISO 9001:2015, а третото лице – негов контрагент е заявил намерение да се сертифицира. Това означава, че промяната в изискванията на длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност, касаеща образованието, не е наложена от наличието на сертификат на работодателя по ISO 9001:2015, който дори и да беше наличен, не можеше сам по себе си да обоснове необходимост от такава промяна. Такава промяна не може да бъде налагана на работодателя и от трети за трудовото правоотношение лица, каквото се явява дружеството „ОптикоелЕ. груп“ АД, защото тя е суверенно право на работодателя. Всяка такава промяна обаче трябва да бъде добре обоснована, но подобна обосновка в настоящия случай липсва. Смущаващ е и фактът, че се променя само изискването за образователна степен и то само на ръководителя на отдел „Технически контрол на качеството“, но не и за останалите работещи в отдела, като на същия е даден 3-дневен срок да представи доказателства за завършена по-висока образователна степен /висше образование/. Очевиден е стремежът Г. да бъде поставен в невъзможност да изпълни изискването за по-високо образование, което сочи на тенденциозност при промяна на длъжностната характеристика с цел трудовото правоотношение с ищеца да бъде прекратено.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. На основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение и се присъединява към тях.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по въззивната жалба следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 450 лв.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 127/20.09.2018 г., постановено по гр.д. № 389/2018 г. по описа на Панагюрския районен съд.
ОСЪЖДА „Е.“ АД ЕИК:
********* и седалище и адрес на управление: гр. П., индустриален парк „ОптикоелЕ.“да
заплати на П.Т.Г., ЕГН **********, адрес: *** направени пред настоящата
инстанция разноски в размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
17.12.2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: