Р Е
Ш Е Н
И Е
№
.................../…………………….. ,гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІІ състав, в
открито съдебно заседание на петнадесети ноември 2022 година, в състав:
Председател: Веселина
Чолакова
при секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа
докладваното от административния съдия административно дело № 1415 по описа за
2022 година на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона
за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.
Образувано е по жалба на
Общински съвет гр. Варна, чрез адв. Д.С. срещу Решение № 272/18.05.2022 г. на
Комисията за защита от дискриминация, което се оспорва с доводи за материална
незаконосъобразност и необоснованост. Счита, че не е установен фактическия
състав на дискриминация и неправилно с оспорения акт е установено
дискриминационно отношение по признак „лично
положение“ по отношение на живущите с настоящ адрес ***, с оглед действието на
Наредба за организацията на движението на територията на Община Варна в частта по т. ІV т. 2 и т. 4. След анализ на
Закон за гражданската регистрация/ЗГР/, Закон за българските лични
документи/ЗБЛД/ и Конституцията на Република България, е направен извод, че
лицето избира местоживеенето си, законът му е предоставил право на избор по
отношение на неговата адресна регистрация. Излага съображения, че правото на
избор на адрес е лично субективно право на гражданите. Сочи, че в рамките на
оперативната самостоятелност на общинския съвет е да въведе условия и за
лицата, ползващи право на локално платено паркиране в обособените за това зони.
Навежда доводи, че такива съображения са били изложени в доклада и мотивите към
приетата Наредба. Допълва, че вносителят на проекта на Наредба за организацията
на движението на територията на Община Варна, в мотивите си е посочил, че в
централната част на града съществуват ограничен брой гаражи за извънулично
паркиране, ограничен брой общински и частни паркинги, което води до високо
търсене на паркоместа за паркиране във всички централни зони на града. Позовава
се на чл. 99, ал. 1 от ЗДвП, като твърди, че кмета на общината има правомощия
по управлението на общинската собственост във връзка със спирането, паркирането
и престоя на пътните превозни средства на територията на общината, като тези
негови правомощия са уредени в процесната Наредба на Общински съвет Варна. Моли
оспореното решение да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител
на Общински съвет Варна. Претендира се присъждане на съдебни разноски в полза
на оспорващата страна в размер на 510 /петстотин и десет/.
Ответникът по жалбата – Комисия за защита от дискриминация, се
представлява от регионален представител К. с юридическа правоспособност, който
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. В пледоарията си
по съществото на спора изразява становище, че процесното решение е издадено при
правилно приложение на закона. Моли съда да постанови решение в този смисъл.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
Заинтересованата страна – З.С.Н., чрез адв. Т., оспорва жалбата като
неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на съдебни
разноски, съгласно представен списък в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
Заинтересованата страна – Община Варна, не се явява и не се
представлява. Не изразява становище по спора.
Административен съд – Варна, след като обсъди доводите на страните
и след преценка на събраните по делото
писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.08.2020 г. З.С.Н. сезира Комисия за защита от дискриминация за
извършено дискриминационно поведение от страна на Община Варна по повод извършен
отказ на 10.07.2020 г. в Център за административно обслужване гр. Варна за
прием на документи за ползване на Синя зона за паркиране на лично МПС и отказ
от 21.07.2020 г. от ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, с изложени оплаквания за по-неблагоприятно
третиране по признак „лично положение“, доколкото й е отказано да заплати
годишен абонамент за ползване на „синя зона“, въведена на улицата, на която живее
и има адресна регистрация за този адрес. В жалбата е посочено, че работи на
безсрочен трудов договор в гр. Варна и притежава жилищен имот на територията на
Подзона 7 от Синя зона Варна. Посочила е, че има адресна регистрация по настоящ
адрес към същото жилище. Постоянният й адрес в личната й карта е в гр. София,
където пребивава в извънработно време. Счита, че решението на Общински
съвет-Варна, с което се уреждат правилата за ползването на тази зона за
дискриминиращо, тъй като предпоставя неравностойното й третиране, относно
възможността да я ползва срещу абонамент, спрямо останалите лица живущи в тази
зона, само поради обстоятелството, че постоянното й местожителство не е на този
адрес.
С разпореждане № 1200/12.08.2020 г./л.10 от адм. преписка/ на
Председателя на КЗД по посочената жалба е образувана преписка № 481/2020 г. по
описа на КЗД, разпределена на Трети специализиран постоянен заседателен състав,
който е определил членовете на състава. По предложение на съдията-докладчик по
преписка № 481/2020 г. – Н. А., с Разпореждане № 1435/23.09.2020 г./л.15 от
адм. преписка/ на Председателя на КЗД, е определен подпомагащ експерт за
извършване на необходимите действия, свързани с проучването по преписката.
На основание чл. 56, ал. 1 от ЗЗДискр, във
връзка с провеждане на процедура по проучване, докладчикът е изискал писмени
становища и доказателства от страните. В определения срок становище/л.32-66 от
адм. преписка/ е постъпило от Председателя на Общински съвет Варна. С
Разпореждане №411/29.03.2021 г./л.76 от адм. преписка/ и Разпореждане
№974/05.08.2021 г./л.82 от адм. преписка/ на Председателя на КЗД е определен
подпомагащ експерт за извършване на необходимите действия, свързани с проучване
по преписката.
На основание
чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр е изготвен доклад-заключение/л.83-88 от адм. преписка/
от докладчика до председателя на състава. В
съответствие с чл. 60, ал. 2 от ЗЗДискр на страните в производството са изпратени уведомления
за призоваване за насрочено открито заседание по преписката /л.89-93 от адм.
преписка/. В уведомленията са посочени дата, час и място на провеждане на
открито заседание по производството; правата във връзка с призоваването и
представляването им пред КЗД; данни за приключване на проучването и възможност
за запознаване със събраните по преписката материали, възможността да посочат и
ангажират нови доказателства, да изложат всички искания и възражения /.
Със Заповед №12-11-185/21.01.2022 г./л. 101 от адм. преписка/ на
Председателя на КЗД е заменен член на Трети заседателен състав в заседанието на
24.01.2022 г. от 13.30 ч. Открито заседание е проведено на 24.01.2022 г., като
е било отложено за 31.03.2022 г. по молба на жалбоподателката Н.. На основание
чл.60, ал.2 от ЗЗДискр на страните в производството са изпратени уведомления за
призоваване/л.105-109 от адм. преписка/ за насроченото второ заседание. Със
Заповед №12-11-800/28.03.2022 г./л.113 от адм. преписка/ на Председателя на КЗД
е заменен докладчика на Трети заседателен състав в заседанието на 31.03.2022 г.
На заседанието проведено на 31.03.2022 г. съставът на КЗД е приел и приобщил
към преписката доклада-заключение, ведно с всички събрани до изготвянето му
доказателства. Страните са били редовно уведомени, като същите не са се явили и
не са били представлявани. Преценил е, че преписката е изяснена от фактическа
страна и съставът на КЗД е преустановил събирането на доказателства и е обявил
разглеждането на преписката по същество.
С Решение № 272/18.05.2022 г. на КЗД, Трети специализиран постоянен
заседателен състав е приел, че въведените с разпоредбата на чл.32, Раздел
ІV.2.4. от Наредба за организация на движението на територията на Община Варна
ограничения, не намират опора в Закона за защита от дискриминация, тъй като
липсва един от елементите – законна, легитимна цел. Предвид липсата на първата
от всички кумулативни изискуеми предпоставки за оправдаване на пряката
дискриминация, то не е необходимо да бъдат изследвани останалите предпоставки
за пропорционалност, съгласуваност и систематичност.
Посочено е, че разпоредбата на чл.32, ал.1 и ал.2 – ІV.2.4. Режим на
локално паркиране на МПС на живущите в зоните за платено почасово паркиране от
Наредбата, създава предпоставки за непряка дискриминация, основана на
местожителство, доколкото местожителството като трайна установена връзка на
едно лице е част от личното му положение. В мотивите на решението е посочено,
че от нормативното определение за постоянен адрес чл. 93, ал. 1 от Закон за
гражданската регистрация/ЗГР/ не става ясно защо именно изискването за
постоянен адрес като критерий е избран за получаване на привилегирована
възможност за ползване на въведения режим на локално платено паркиране. Предвид
това, че с разпоредбите на чл. 93 и чл. 94 от ЗГР е допустимо лицето да
притежава само един настоящ и един постоянен адрес, както и възможността двата
да съвпадат, предвид, че настоящият удостоверява живеене в територията на
синята зона, а постоянният според новата ал. 6 на чл. 93 от ЗГР служи за
упражняване или ползване на права или услуги, то единствено и само при
съвпадение на двата адреса е налице законосъобразно основание за предоставяне
на права, непредставляващи привилегии и неравностойно отношение към гражданите
на Община Варна, а отговарящи на обективната необходимост на лицата, до които
са адресирани тези възможности.
Специализираният заседателен
състав се е позовал на практиката на Европейския съд по правата на човека,
според която дискриминация е налице, когато лица в аналогично положение се
третират по различен начин, без това да има обективно и разумно оправдание. Изложил
е мотиви, че въведеното ограничение представлява нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗЗД, поради което възможността лицето да паркира автомобила си пред дома си е
предоставяне на услуга, като съгласно цитираната разпоредба не се допуска
предоставянето на такива, но при по-ниско качество и при по-неблагоприятни
условия на лица – носители на защитен от закона признак, включително
местоживеене, като част от личното положение на човек.
По изложените съображения съставът на КЗД е установил, че чл. 32 ал. 1
и ал. 2 от Наредбата, създават
предпоставки за по-неблагоприятно третиране по защитения, съгласно чл. 4
ал. 1 от ЗЗДискр признак „лично положение“ по отношение на живущите с настоящ
адрес ***, различен от постоянния. С оглед свободата на движение и в изпълнение
на разпоредбата на чл.76 ал. 1 т. 1 от ЗЗДискр, с решението е дадено задължително
предписание на ответната страна - Общински съвет-Варна, да извърши промяна на Наредбата в тази част,
като предвиди възможност не само лица с постоянен, но и такива с настоящ адрес,
да се възползват от правото да заплащат годишен абонамент за ползване на „Синя
зона“.
По делото са приложени и приети като доказателства материалите,
съдържащи се в образуваната в КЗД преписка № 481/2020 г.
Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка
за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът
намира следното от правна страна:
Относно допустимостта на жалбата:
За постановяване на Решение № 272/18.05.2022 г. оспорващият Общински
съвет Варна е уведомен с писмо изх. № 16-15-446/19.05.2022 година. Същото е
получено от адресата на 23.05.2022 г. видно от приложеното на л. 132 от
преписката известие за доставяне. Жалбата срещу Решение № 272/18.05.2022 г. е
депозирана в деловодството на ответника на 14.06.2022 г., но видно от
пощенското клеймо/л.10/ същата е била изпратена на 06.06.2022 г. Следователно, оспорването е извършено в срока
по чл. 149, ал.1 от АПК от лице, което разполага с правен интерес от
оспорването. С жалбата е сезиран териториално и материално компетентен съд. От
изложеното следва извод, че жалбата е процесуално допустима и следва да се
разгледа от съда по същество.
По основателността на жалбата:
Решение № 272/18.05.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация по
преписка № 481/2020 г. е постановено от компетентен орган по см. на чл. 47 от ЗЗДискр., в предвидената от закона писмена форма и
съдържа формално изброяване на всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 65 и чл. 66 от ЗЗДискр.
Производството пред КЗД е проведено при спазване на общите процесуални
изисквания, както и на особените такива по чл. 50 и сл. от ЗЗДискр – образувано е по жалба на засегнатите лица
(чл. 50, т. 1 от ЗЗДиср.). Спазена е разпоредбата на чл. 54 от ЗЗДискр., съгласно която след образуването на
производство председателят на комисията разпределя преписката на състав, който
определя между членовете си докладчик. Докладчикът е започнал процедура по
проучване, съгласно изискването на чл. 55 от ЗЗДискр, в която е събрал писмени доказателства,
необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата. При
осъществяване на своите правомощия комисията е съблюдавала задълженията си по чл. 56 от ЗЗДискр, като е събрала ангажираните по делото
доказателства. Докладчикът е изготвил заключение, като е представил преписката
на председателя на състава, който е насрочил заседание. Страните в
производството са редовно уведомени за заседанието на комисията. Заседанието е
било открито, съобразно изискването на чл. 61 от ЗЗДискр, като след изясняване на фактите,
председателят на състава е обявил преписката за решаване. Процесното решение № 272/18.05.2022
г. на КЗД е взето единодушно. Видно от проведеното проучване, органът е положил
усилия за изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на
формулирането в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на
доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация. В
решението са изложени съображенията, обосноваващи крайния постановен правен
резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е преценила събраните по преписката
доказателства и е обсъдила обясненията и възраженията на страните. Предвид
това, съдът намира, че КЗД е изпълнила регламентираната процедура, като е
осигурила в пълна степен правото на защита на страните.
При издаването на решението не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Спазени са специалните правила,
регламентирани в ЗЗДискр - Раздел I „Производство пред Комисията за защита от
дискриминация“ от Глава четвърта „Производство за защита от дискриминация“.
По отношение на съответствието на решението с материалния закон, съдът
приема следното:
В разпоредбата на чл. 99 от ЗДвП е посочено, че в населените места
собственикът или администрацията, управляваща пътя може да определи райони,
пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в
определени часове на денонощието. Местата за паркиране се обозначават с пътни
знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за
паркиране. Общинският съвет определя цената за паркиране на местата, както и
условията и реда за плащането. С Решение № 1078-5 по Протокол № 26 от
заседание, проведено на 31.01.2018 г. е приета Наредба за организация на
движението на територията на Община Варна. Титулярят на правото на собственост
е упражнил правото си да управлява/определи райони и пътища за зони за платено
и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. В случая не е уредено
в нормативен акт изискване, което да създава условие за
осигуряване право на паркиране, поради което същото не може да бъде защитавано
като обект на дискриминация.
С разпоредбата на чл. 32, Раздел IV.2.4. „Режим на локално платено
паркиране на ППС на живущите в зоните за почасово платено паркиране“ от Наредба
за организация на движението на територията на Община Варна е регламентирано,
че на улици, булеварди и площади - общинска собственост, с въведен режим на
почасово платено паркиране, кметът на Община Варна със заповед въвежда режим на
локално платено паркиране на ППС, чийто ползватели са от домакинството (по
смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ДОПК) на собственици или наематели на обособени
жилищни имоти, попадащи в зоните за почасово платено паркиране, и са с
постоянен адрес, идентичен с адреса на жилищния имот. Посочено е, че правото се
предоставя на физически лица, които управляват ППС по силата на право на
собственост, или на правно основание, различно от правото на собственост, и са
с постоянен адрес, идентичен с адреса на обособения жилищен имот, който
използват за жилищни нужди. Лицата
имат право да паркират ППС в границите на конкретна подзона, от зоните за
почасово платено паркиране, в която попада адресът на обособения жилищен имот.
Границите на конкретните подзони за локално платено паркиране са определени в
Приложение № 3.
С административната преписка е представено Удостоверение/л.80/ от
27.08.2014 г. за настоящ адрес на З.С.Н.. Установява се от същото, че лицето
има настоящ адрес ***. Неправилно специализираният заседателен състав в
оспореното решение е приел, че местожителството като трайно установена връзка
на едно лице е част от личното му положение. Понятието „дискриминация“ е
дефинирано в международните конвенции като различие, изключение, ограничение
или предпочитане по признак на раса, цвят на кожата, пол, език, религия,
политически или други убеждения, национален или социален произход, икономическо
положение или рождение, което има за цел или резултат да наруши равенството в
третирането. Като в определението на понятието не е включен като защитен признак
„местоживеене“. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗГР гласи, че постоянен адрес
е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра
на населението. Разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗГР гласи, че настоящ адрес е
адресът, на който лицето живее. Разпоредбата на чл. 99 от ЗГР сочи, че всяко
лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Разпоредбата
на чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България гласи, че всеки има
право свободно да избира своето местожителство. От текста на цитираните
разпоредби може да се направи обоснован извод, че именно лицето прави своя
избор къде да регистрира постоянен или настоящ адрес! Съответно желае да се
ползва от правата по чл. 32 от Наредба за организация на движението на
територията на Община Варна.
Съгласно §1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр „неблагоприятно третиране“ е всеки
акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране
на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да
поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено
неблагоприятно положение в сравнение с други лица. За разлика от други защитени
признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр – пол, раса, увреждане, възраст, семейно
положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак „лично
положение“ няма еднозначно, изначално прието и обективно съдържание.
Доколкото съгласно чл. 93 ал. 3 от ЗГР и чл. 94 ал. 2 от ЗГР всяко лице може да има само един постоянен адрес и един настоящ адрес,
то нормата на чл. 93 ал. 6 от ЗГР относно ползването на правата и услугите по постоянен адрес и
съобразената с нея норма на чл. 32 от Наредбата за локално платено паркиране, обусловено от
постоянния адрес на съответния заявител, не водят до
по-неблагоприятно третиране по смисъла на чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискр. на лица, които имат постоянен адрес в едно
населено място спрямо лица с постоянен адрес в друго населено място. Видно от
разпоредбата на чл. 95 от ЗГР, постоянният адрес
подлежи на промяна само въз основа на заявление, а според чл. 96 от ЗГР настоящият адрес се
променя чрез подаване на адресна карта. Т.е. постоянният и настоящият адрес сами по себе си не са постоянна,
същностна характеристика на личността, поради което разликите между двата адреса сами по себе си не могат да обусловят защитимост по признак „лично положение“ по смисъла на ЗЗДискр. Това налага за всеки случай установяване и доказване на значим,
обективен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който
отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за дискриминация. В
този смисъл, постоянният и настоящ адрес не могат да бъдат значим, иманентно
присъщ на лицето белег, сравним по значение с останалите защитени признаци,
които обективно характеризират една личност като такава, за да се приеме, че
изпълват съдържанието на защитения признак „лично положение“.
Разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от ЗЗД определя като
дискриминация и отказа от предоставяне на стоки или услуги, както и
предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при
по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1. В случая регистрацията
на Н. с настоящ адрес ***, с което обосновава защитения признак „лично
положение“ и поради което според нея не й е предоставена услугата – прием на
документи за ползване на Синя зона за паркиране на личното й МПС, не може да се
включи в обхвата на защитения признак „лично положение“. Това не е конкретен
белег на личността й, който да е присъщ само на нея и който да я отличава от
останалите субекти и именно поради наличието на който се е стигнало до
неравното й третиране.
В случая не е налице непряка дискриминация. Дори и по твърдения на Н. мерките
по реда на чл. 32 от Наредбата да изглеждат привидно дискриминационни,
нямат дискриминационно действие, първо защото лицето може да се ползва от
правото да заплаща годишен абонамент за ползване на „синя зона“, където е
регистрирано по постоянен адрес. Второ, защото въпрос на желание на лицето е
къде ще избере да регистрира постоянния си адрес, съответно да се ползва от
правата по чл.32 от Наредбата.
По отношение на претендираните разноски съдът прецени следното:
По делото е осъществено процесуално представителство на жалбоподателя от
адв. С.. Представено е доказателство за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв., вписано в Договор за правна защита и съдействие от
16.09.2022 г. /л.36 от делото/. На
основание чл.143,ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
разноски в размер на 500 лв.
Заинтересованата страна З.С.Н., чрез адв. Т. претендира присъждане на
разноски, но предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК,
такива не следва да й се присъждат.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 272/18.05.2022 г. на
Комисията за защита от дискриминация на РБ, ІІІ-ти специализиран постоянен
състав, с което: 1.Е установено, че Наредбата за организацията на
движението на територията на Община Варна, в частта ІV.2.4 „Режим на локално
платено паркиране на ППС на живущите в зоните за почасово платено паркиране“ –
чл.32 ал.1 и ал.2, създава предпоставки за по-неблагоприятно третиране по
защитения, съгласно чл.4 ал.1 от ЗЗДискр признак „лично положение“ по отношение
на живущите с настоящ адрес ***, различен от постоянния адрес; и 2.Общински
съвет Варна е задължен да извърши промяна на Наредбата в тази част, като
предвиди възможност не само лица с постоянен, но и такива с настоящ адрес, да
се възползват от правото да заплащат годишен абонамент за ползване на „Синя
зона“ с цел преустановяване на дискриминационна практика.
ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация гр.
София да заплати на Общински съвет Варна сумата от 500 /петстотин / лева,
представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: