РЕШЕНИЕ
№ 4114
гр. Пловдив, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Мартина Ат. Мишева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20225330103407 по описа за 2022 година
Предмет на производството са предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД против С. З. А. искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл.
240, вр. с чл. 79 ЗЗД и във вр. с чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. дело № 18420 по описа за 2021 г. на ПРС.
В исковата молба се сочи, че между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е подписан договор за
стоков кредит от ****** г., като същият е съобразен със ЗПК. С подписване на договора,
ответникът в качеството на кредитополучател е заявил, че му е предоставена своевременно
преддоговорна информация, както и че е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните.
Посочва се, че стоковият кредит е бил в размер на 1587,43 лв. за закупуване на стоки,
продавани в „Технополис България“ ЕАД. Сумата е усвоена еднократно, като кредитът е
следвало да бъде върнат на 24 месечни вноски, 23 от които в размер на 88,37 лв., а остатъкът
в размер на 66 лв. се дължи с последната вноска. Посочва се, че съгласно договора за
кредит, годишният лихвен процент е 29,52 % като договорната лихва за периода от
13.09.2019 г. до 14.07.2020 г. е 376,43 лв.
Ищецът посочва, че съгласно чл. 12 от Общите условия и чл. 86 от ЗЗД се дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Ищецът се позовава на чл. 16 от Общите условия, съгласно който кредиторът има право да
1
прехвърли на трето лице правата си по договор за кредит, като сочи, че с Договор за
покупко-продажба на вземания от ******* г. и подписано допълнително споразумение от
********г., вземанията по процесния договор са му прехвърлени в „Банка ДСК“ ЕАД.
Посочва се, че „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощила ищеца, в качеството си на цесионер, да
уведоми длъжниците за извършената цесия.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника, с
който се оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорва се заплащането на
застрахователната премия в полза на застрахователя, като се сочи, че за превеждането на
тази сума не са представени доказателства. Оспорва се размерът на претендираното
обезщетение за забава, като се сочи, че същото е в размер по-голям от законната лихва.
Правят се възражения за нищожност на клаузата за забава на основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2
ЗПК. Твърди се и противоречие с добрите нрави. Моли се предявените искове да се
отхвърлят. Особеният представител моли да бъде издаден разходен касов ордер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
На ******* г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и С. А., като кредитополучател, е
сключен Договор за стоков кредит № *******, по силата на който кредиторът се е задължил
да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1587,43 лв. за закупуването на
компютър ******* на цена 1399 лв., както и за сключване чрез „Банка ДСК“ ЕАД на
застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по пакет
„Стандарт +“ за лица от 18 до 64 – с еднократна застрахователна премия в размер на 188,43
лв. Уговорен е срок за издължаване на кредита 24 месеца, считано от неговото усвояване.
В т. 3 от Договора кредитополучателят се е съгласил предоставеният му от страна на
кредитора кредит да бъде усвоен еднократно чрез превод на сумата по банковата сметка на
търговеца, а сумата на кредита, предоставена за финансиране на застраховка по т. 1 се
усвоява еднократно, безкасово по сметка, посочена от застрахователите. Уговорена е
падежна дата за издължаване на месечните вноски – 13 – то число на месеца. Посочена е
сметката, по която следва да се погасява задължението по договора за кредит. В т. 6 от
договора за кредит е предвидено, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент в
размер на 29,52 % годишно или 0,082 % на ден. Уговорен е годишен процент на разходите
по кредита 33,79 %. В т. 11 е предвидено, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК прилага при извършвани
услуги на клиенти. Кредитополучателят е заявил, че е запознат с Тарифата, действаща към
деня на сключване на договора. Кредитополучателят е заявил, че е получил и приема с
подписване на договора и Общите условия, неразделна част от него. Към договора е
приложен подписан от страните по него погасителен план, в който са посочени падежи,
размер на вноските – лихва и главница, както и остатък от главницата след погасяване на
съответната вноска. Посочен е размер на кредита – 1587,43 лв. и размер на лихвата – 511,08
лв. Договорът, погасителният план и общите условия са подписани от двете страни по него.
2
Съгласно раздел 6, чл. 12 от Общите условия към Договора при забава в плащането на
месечна погасителна вноска от деня следващ падежната дата, определена в погасителния
план, частта от вноската представляваща главница се олихвявала с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка в размер на 10 процентни пункта. Съгласно чл. 16 от общите
условия кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.
От приетия като писмено доказателство погасителен план се установява, че крайната
падежна дата е ************ г., от което следва, че към датата на депозиране на заявление
от 23.11.2021 г. крайният падеж е настъпил.
За установяване на заплащането на стойността на стоката, предмет на договора за стоков
кредит е приета като доказателство фискален бон за заплащане на сумата от 1399 лв. за
закупуване на компютър с клиент С. А..
На ******** г. между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на цедент и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД в качеството на цесионер е сключен Договор за покупко –
продажба на вземания, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземания по
договори за стокови кредити, включващи всички дължими на цедента – продавач суми по
предоставените от него стокови кредити на физически лица, със забава между 180 и 210 дни,
които са просрочени и не се погасяват надлежно, ведно с привилегиите, обезпеченията и
другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, посочени в Приемо –
предавателния протокол по чл. 1.6 от договора.
На ******* г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД е подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от ******* г., по силата на което вземането на „Банка
ДСК“ ЕАД, произтичащо от Договор за стоков кредит ****** със С. А. е прехвърлено в
собственост на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения, като същото е отразено в Приемо – предавателен протокол към
споразумението.
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е упълномощена от „Банка ДСК“
ЕАД да уведоми от името на банката всички длъжници по вземания по кредити, които
банката е цедирала с Допълнително споразумение от ******* г., като пълномощникът има
право да подпише писмените съобщения по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на банката до
длъжниците по прехвърлените вземания. Уговорено е право на преупълномощаване на
служители на пълномощника.
Към исковата молба е приложено уведомление на Банка ДСК ЕАД по чл. 99, ал. 3 ЗЗД чрез
ищцовото дружество за извършеното прехвърляне на вземания по Договор за стоков
кредит от ****** г. до С. А..
Прието е като писмено доказателство и извлечение от банкова сметка, от което е видно, че
на ******** г. Банка ДСК ЕАД е превела на Групама застраховане по стокови кредити
сумата от 188,43 лв.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
3
на ответника е отпуснат кредит в общ размер от 1587,43 лв. по Договор за стоков кредит от
******* г., който представлява сбор от следните компоненти – чиста стойност на кредита
1399 лв. и 188,43 лв.- еднократна застрахователна премия, финансирана с кредита по
сключена застраховка. Чистата стойност на кредита 1399 лв. е предоставена на ответника в
пълен размер на датата на сключване на договора, преведена е по сметка на търговеца
„Технополис България“ ЕАД на ******* г. На същата дата сумата от 188,43 лв. за
еднократна застрахователна премия е преведена по сметка на застраховател ЗК Групама
Животозастраховане– стокови кредити. Вещото лице е установило, че ответникът
извършила плащане към Банка ДСК ЕАД за погасяване на задължения по процесния
договор за стоков кредит, като на ******* г. е платила сумата от 88,37 лв., с която сума са
погасени главница в размер на 62,34 лв. и лихва в размер на 26,03 лв. Размерът на
остатъчното задължение по процесния договор към датата на входиране на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение, съгласно клаузите на договора е в размер на 1525,09 лв.-
главница за периода от 13.09.2019 г. до 14.07.2020 г . и сумата от 376, 43 лв.- договорна
лихва за периода от 13.09.2019 г. до 14.07.2020 г. и сумата от 244,28 лв. – обезщетение за
забава за периода от 01.10.2019 г. до 22.10.2021 г.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на
претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и
че ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже изправността на
цедента –наличието на сключен договор за кредит в съответствие с императивните
законови разпоредби, в това число валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита с лихва, настъпване на предпоставките за изискуемост на
претендираните обезщетение за забава и такси, като установи вземанията си и по размер.
Ищецът следва да докаже, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за кредит,
в това число че е предоставил сумата по кредита. Ответникът следва да докаже всички
факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания.
Не се оспорва и доколкото към исковата молба е приложено уведомление за извършената
цесия, то съдът счита, че е налице валидно уведомяване на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3
ЗЗД. С исковата молба е връчено уведомителното писмо за извършената цесия, което
изхожда от цедента, действащ чрез пълномощник цесионера, и същото е достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради което съставлява надлежно
съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за
длъжника,представляван от особен представител, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото/в този
смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК Решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т.
о./.Вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия, поради
4
което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск.
Съдът следи служебно и за наличието на основания за недействителност на договора за
заем, а именно: противоречие със закона.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, като размерът на шрифта не се установява да е по - малък от 12. Липсват
нарушения на формата съгласно специалния закон – ЗПК, като при това положение съдът
приема, че договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между страните, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити,
сред които – общият размер на кредита и условията на усвояването му (т.7); лихвен процент
по кредита и условията на прилагането му (т.9); годишен процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит (т.10); условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл. погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски (т.11).
В настоящия случай всички тези изисквания са спазени, като съдът счита, че не се
установява нарушение на законовите разпоредби, касаещи действителността на договора.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
предоставената в заем сума е усвоена съответно чрез заплащане на получената от ответника
стока – компютър и заплащане на застрахователна премия по сметка на застрахователя.
Следва да се разгледат възраженията на особения представител за недействителност на
клаузата за обезщетение за забава. Съгласно раздел 6, чл. 12,ал.1 от Общите условия към
Договора при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня следващ падежната
дата, определена в погасителния план, частта от вноската представляваща главница се
олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка в размер на 10 процентни
пункта. Не се установява по делото да е налице незаконосъобразно и в разрез със закона
едностранно повишаване на лихвите по договора, без да има основание за това, като не се
установява въобще уговорената възнаградителна лихва от 10 % годишно да е променяна,
нито по реда на чл. 4, ал. 3 от договора, нито по реда на чл. 6, ал. 2 от договора. Клаузата на
чл. 12, ал. 1 от общите условия, приложими към договора относно вида и размера на
дължимата лихва при забава на плащане на главницата е в пряко противоречие със закрилна
норма на 33 ЗПК, тъй като предвижда, че просрочените суми се олихвяват с договорения
лихвен процент, увеличен с наказателната надбавка от 10 пункта. Законът обаче изрично
ограничава отговорността на потребителя за забава да размера на законната лихва.
Договорената наказателна лихва има неустоечен мораторен характер като обезщетение за
забава, поради което и валидността и следва да се отрече на осн.чл. 26 ал.1 пр. 1 от ЗЗД, без
порокът да се отразява върху останалата част то договора ( чл. 26 ал.4 от ЗЗД).
Регламентираната с подзаконови нормативни актове законна лихва върху просрочени
парични задължения по смисъла на чл. 86 ЗЗД възлиза на 10 пункта над основния лихвен
5
процент. Предвид изложеното, надбавка от 10% над договорната лихва за редовно ползване
в срок или общ размер на т.нар. наказателна неустойка в размер от 39,52 % противоречи на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, което обуславя нейната недействителност.
Начинът на формиране на обезщетението за забава, като сбор от надбавка и дължима
договорна лихва не променя неговия характер и не го изключва от приложното поле на 33
ЗПК, нито използването на термина „надбавка за забава“, а не „обезщетение за забава“.
Освен това определената надбавка от 10 пункта над договорената възнаградителна лихва е
необосновано висока, поради което клаузата на чл. 7 от договора е нищожна и съгласно чл.
146, ал.1 ЗЗП. Съгласно практиката на СЕС неравноправната договорна клауза, като
нищожно няма задължителна сила за потребителя – ответник по делото, поради и което
същата не следва да се прилага в отношенията между страните, нито да се прилага
диспозитивната разпоредба на чл. 86 ЗЗД, уреждаща размера на лихвата за забава. В този
смисъл е и съдебната практика.В Решение № 76 от 22.07.2022 г. по т.д. № 1011 по описа за
2019 г. на ВКС е прието, че нищожна клауза, уреждаща наказателна лихва не може да се
замести от повелителните правила на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Неравноправната договорна клауза е
нищожна т.е. няма задължителна сила за кредитополучателя, имащ качеството на
потребител, поради което същата не следва да се прилага в отношенията между страните.
Предвид изложеното и доколкото се претендира обезщетение за забава по чл. 12, ал.1 от
Общите условия от датата на първата забавена вноска, а не такова по чл. 12, ал. 2 от
Общите условия, дължимо от датата на изискуемостта на целия кредит, то с оглед
недействителност на разпоредбата на чл.12, ал. 1 от общите условия, неоснователна се явява
и претенцията за установяване на дължимостта на сумата от 244,28 лв. Следва да се
отхвърли искът за установяване на дължимостта на сумата от 244,28 лв.- мораторна лихва за
периода от датата на първата забавена вноска – 01.10.2019 г. до 22.10.2019 г.
По отношение на претендираните суми за главница и възнаградителна лихва, то тяхната
дължимост съдът счита, че се установи от събраните по делото писмени доказателства и
изслушаното и прието заключение. При разпределената доказателства се установява, че е
налице валидно сключен договор за заем, като към датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, ответникът дължи сумите, както следва: сумата от
1525,09 лв.- главница и сумата от 376,43 лв.- възнаградителна лихва за периода от
13.09.2019 г. до 14.07.2020 г. Съдът счита за основателно и искането за присъждане на
законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски за заповедното и настоящото
исково производство съразмерно на уважената част от исковите претенции. В заповедното
производство са направени разноски за заплатена държавна такса -49,92 лв. и е присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. с оглед на изричното искане в тази
насока. От общият размер на разноските, съразмерно на уважената част от исковите
претенции следва да се присъди сумата от 88,54 лв. В исковото производство ищецът
претендира съдебно – деловодни разноски, като е представил доказателства за направени
6
такива, изразяващи се в заплатена държавна такса от 42,92 лв., депозит за особен
представител в размер на 381 лв. и депозит за вещо лице в размер на 150 лв. и сумата от 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. От
общият размер на направените съдебно – деловодни разноски в полза на ищцовото
дружество следва да се присъди сумата от 599,20 лв.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. З. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
****************, чрез особен представител – адв. М. Х. дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД (предходна прана форма ООД), с ново ЕИК: *********, гр.
София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 сумата от 1525,09 лв.- главница, дължима по
договор за стоков кредит № ****** с „Банка ДСК“ ЕАД от ***** г., вземанията по който са
прехвърлени на ***** г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с
приложение № 1.1. към Договор за покупко- продажба на вземания /цесия/ от ****** г. на
Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК – 23.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 376,43
лв. – договорна лихва за периода от 13.09.2019 г. до 14.07.2020 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18420 по описа
за 2021 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” АД (предходна прана форма ООД), с ново ЕИК: *********, гр. София, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ет. 3 против С. З. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
**************** иск за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 244,28 лв. – мораторна лихва за периода
от 01.10.2019 г. до 22.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18420 по описа за 2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА С. З. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ************* ДА ЗАПЛАТИ НА
„Агенция за контрол на просрочени задължения” АД (предходна прана форма ООД), с ново
ЕИК: *********, гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 сумата от 88,54 лв.- разноски
по съразмерност по ч.гр.д. № 184250 по описа за 2021 г. на ПРС и сумата от 599,20 лв.-
разноски по съразмерност по гр.д. № 3407/2022 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
7