Р
Е Ш Е Н И Е
№
615 / 31.3.2020г.
гр. П., 31.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на пети март, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01465 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е за делба, във фазата по нейното допускане.
Предявен
е иск по чл. 341 ГПК вр. чл. 34 ЗС от Ц.С.Ц.,
с ЕГН ********** и с адрес: ***, А.Г.Ц.,
с ЕГН: ********** и с адрес: ***, чрез пълномощника им адв. Н.Х. – САК, Р.М.Е., с ЕГН: ********** и с адрес: ***-А
и С.М.Е., с ЕГН: ********** и с
адрес: ***-А срещу Р.С.Г., с ЕГН: ********** и с адрес: ***
и С.Г.Ц., с ЕГН: ********** и с
адрес: ***, с който се иска извършване на делба на следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
55871.511.200 по КККР на град П., община П., област П., одобрени със Заповед №
РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със Заповед: Няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления
имот: град, квартал „“, ул.““ № 1-1 А, с площ от 781 (седемстотин осемдесет и
един) кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване ниско застрояване (до 10 м.). стар идентификатор няма, номер по
предходен план: квартал 108, парцел 1—10200. съседи: 55871.511.1192,
55871.511.215,55871.511.216,55871.1180, заедно с построените в описания имот:
СГРАДА с идентификатор 5587,511.200.1 по КККР на
град П., община П. област П., одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед: Няма издадена
заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: град, квартал „“, ул.““
№ 1 разположена в поземлен имот с идентификатор 55871.511.200, със застроена площ от 146 кв.м., брой
етажи - 2, с предназначение Жилищна сграда, многофамилна, стар идентификатор -
няма; номер по предходен план - няма:
СГРАДА с идентификатор 55871.511.200,2 по КККР на
град П., община П., област П., одобрени със Заповед № РД-18-91 /13.10.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед: Няма
издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: град П.,
квартал „“, ул.““ № 1 разположена в поземлен имот с идентификатор
55871.511.200, със застроена площ от 21 кв.м., брой
етажи 1, с предназначение Хангар, депо, гараж стар идентификатор - няма; номер
по предходен план - няма;
СГРАДА с идентификатор 55871.511.200.3 по КККР на
град П., община П., област П., одобрени със Заповед № РД-18-91/13,10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед: Няма издадена
заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: град П., квартал „“,
ул.““ № I разположена в поземлен имот с идентификатор
55871.511.200, със застроена площ от 20 кв.м., брой
етажи: 1, с предназначение Друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор -
няма; номер по предходен план - няма;
СГРАДА с идентификатор 55871.511.200.4
по КККР на град П., община П., област П., одобрени със Заповед №
РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със Заповед: Няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления
имот: град П., квартал „“, ул.““ № 1 разположена в поземлен имот с
идентификатор 55871.511.200,със застроена площ от 27 кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение ,: Хангар, депо, гараж, стар идентификатор - няма; номер по
предходен план - няма;
СГРАДА с идентификатор 55871.511.200.5
по КККР на град П., община П., област П., одобрени със Заповед №
РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със Заповед: Няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления
имот: град П., квартал „, ул.‘" ” № 1 разположена в поземлен имот с
идентификатор 55871.51 ] .200, със застроена площ от 10 кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение : Хангар, депо, гараж, стар идентификатор — няма; номер по
предходен план - няма.
Предявен
е и иск (уточнен в съдебна зала) с правно основание чл. 29 вр. чл. 27 ЗЗД от Ц.С.Ц., с ЕГН ********** и с адрес: ***, с
който се иска да бъде прогласена унищожаемостта на договор за продажба, обективиран
в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено вещно право
на ползване № 144, том. I, рег. № 2986, дело № 110 от 20.03.2018г.
на нотариус Р. М., с район на действие Районен съд – П., с рег. № 141 в
регистъра на нотариалната камара, който акт е вписан с вх. рег. № 1108,
дв.вх.рег. 1083, акт № 18, т.4, дело 499/18, партида 61308-61310 в Службата по
вписванията, поради измама – въвеждането й заблуждение.
В
исковата молба се сочи, че страните са съсобственици на процесните недвижими
имоти, като съсобствеността им е възникнала на собствено основание и в резултат
на наследствено правоприемство. Сочи се, че съпругът на ищцата Ц.С.Ц. Г.Ц.Ц. е
придобил по време на брака им, сключен на 05.11.1957г., в съсобственост в равни
квоти с М. Е. Г. (А.) празно урегулирано място от 786 кв. м., образуващо парцел
Х-4131 от квартал 38 по плана на село, Д, при граници: от две страни – улици и
от две страни – читалище „Просвета”. Покупката е оформена с Нотариален акт №
52, том 1, дело № 158 от 14.02.1959г. на И. О. – Д. народен съдия. Соче се, че
въз основа на Строително разрешение № 182 от 26.06.1959г. и одобрен
архитектурен проект, купувачите построяват масивна двужетажна сграда с кубатура
890 куб. м.
Сочи
се, че на 18.12.1967г. Г.Ц.Ц. – съпруг на Ц.Ц. и баща на ищцата А.Г.Ц. и на
ответника ответника С.Г.Ц., е починал, при което е оставил за наследници
съпругата си Ц.Ц., сина си С.Ц. и дъщеря си А.Ц..
В
исковата молба се сочи още, че съсобственикът М. Е. Г. (А.) и съпругата му М. В.
Е. също са починали – първият на 18.02.2010г., а втората на 23.08.2008г., като
са оставили наследници синовете си С.М.Е. и В. М.Е. и дъщеря им Р.М.Е.. На
02.02.2012г. е починал В. М.Е., като неженен и без деца, е оставил за
наследници Р.М.Е. и С.М.Е..
Твърди
се, че на 20.03.2018г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот със
запазено вещно право на ползване № 113, том. 1, рег. № 2985, дело № 109 от
20.03.2018г. на Р. М. – нотариус с район на действие Районен съд – П., № 141 в
регистъра на нотариалната камара, който акт е вписан с вх. Рег. № 1104, дв. Вх.
Рег. № 1082, акт № 14, т. 4,дело № 499/18г., партида 61308-61309 в Службата по
вписванията, С.Г.Ц. дарява на сина си Р.С.Г. 1/12 ид. част от процесния
поземлен имот, ведно с по 1/6 ид. част от посочените по-горе сгради, находящи
се в имота, като запазва правото да ползва дарените имоти за себе си и за
съпругата си Л. Б. Ц. пожизнено.
В
исковата молба се твърди, че същия ден, ищцата Ц.С.Ц. е заведена от сина й С.Г.Ц.
и внука й Р.С.Г. при нотариус Р. М., като й е обяснено, че е необходимо нейното
съгласие за узаконяване на лятната кухня. Твърди се, че синът й и внукът й я
карат да подпише документи, които нито те, нито нотариусът й дават да прочете.
Твърди се, че поради напредналата възраст на ищцата Ц.Ц. и влошеното й
здравословно състояние, същата не разбира, че е подписала нотариален акт за продажба
на части от процесните имоти. Сочи се, че през 2011г. ищцата е претърпяла
мозъчен инфаркт, има загуба на 94 % от слуха, не е протезирана, има и редица
други съпътстващи заболявания, които й пречат да разбира свойството и
значението на извършваното. Твърди се, че ответниците С.Ц. и Р.Г. са запознати
със заболяването на слуховия й нерв, поради което същата почти не чува. Посочва
се, че няколко месеца след изповядване на сделката, внука й Р.Г. е уведомил
ищцата Ц.Ц., че тя няма никакъв имот и я гони от дома й. Тогава, ищцата
разбира, че е подведена от най-близките си хора – сина й и внука й. От справка,
извършена от ищцата А.Г.Ц. в Агенция по вписванията, Ц.Ц. разбира, че е
подписала Нотариален акт за покупко-продажба на процесните имоти със запазено вещно право на
ползване, съгласно който е „продала” на внука си 4/12 ид. части от процесния поземлен имот и по 4/6 ид. ч. от
построените в него сгради. Ищцата Ц.С.Ц. твърди, че не е получавала посочената
в нотариалния акт сума от 9 800.00 лева, която, освен това, е и три пъти
по-ниска от данъчната оценка на имота и многократно по-ниска от пазарната му
стойност. Твърди се, че същата никога не е искала да продава имота си, тъй като
й е известно, че при получаване на някакви приходи от продажба на имущество ще
загуби правата си като инвалид с 94 % ВСУ, от които не би се лишила, тъй като
няма да може да разчита на социална помощ при нужда, предвид влошените й от
години отношения с ответниците. Сочи се още, че в момента ищцата е ощетена и от
обстоятелството, че освен, че е загубила правото си на социална помощ, тя
реално и не разполага с посочените в нотариалния акт 9 800.00 лева. Обръща
внимание и на това, че при атакуваната сделка, ищцата Ц.Ц. е прехвърлила обем
от права, с които не разполага, тъй като не е собственик на 4/12 от земята и
4/6 от сградата, а на 2/12, съответно 2/6 от тях.
В
исковата молба се сочи още, че през годините, наследниците на Г. Ц. обитават
западния близнак на двужетажната масивна жилищна сграда и ползват стопански
сгради 2 и 3 – гараж и лятна кухня, а наследниците на М. Е. (А.) – източния
близнак и помощни постройки 4 и 5, като по този начин са и декларирани имотите
от ищците в Данъчна служба и се плащат дължимите задължения за всеки от тези
обекти. Уточнява се, че без да е извършена реална делба, в КККР на град П.,
одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
жилищата в западния и източния близнак в сграда 1 са означени, както следва:
първото (ползвано от Ц.Ц., А.Ц. и ответниците) като сабостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55871.511.200.1.1, находящ се в сграда 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор55871.511.200, с адрес: гр. П., кв. „”, ул. „” № 1
и с предназначение: жилище, апартамент, с брой нива на обекта:2, с площи 74.06
и 74.06 кв. м., при съседни самостоятелни обекти на ниво едно в сградата:: на
същия етаж:55871.511.200.1.2., под обекта – няма, над обекта – няма, на ниво
две: на същия етаж:55871.511.200.1.3., под обекта – няма, над обекта – няма, а
второто (ползвано от ищците Р. и С. Е.) – като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55871.511.200.1.2., находящ се в сграда 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 55871.511.200, с адрес: гр. П., кв. „”, ул. „” № 1-А, с
предназначение: Жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 2, с площи 62 кв. м.
и 62 кв. м., при съседни самостоятелни обекти на едно ниво в сградата: на същия
етаж:55871.511.200.1.1., под обекта – няма, над обекта – 55871.511.200.1.1.,
под обекта – няма, над обекта – 55871.511.200.1.3, на ниво две: на същия етаж:
55871.511.200.1., под обекта – 55871.511.200.1.2., над обекта няма, стар
идентификатор няма.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответниците Р.С.Г.
и С.Г.Ц., чрез пълномощника им адв. Г. Б. – ПАК, са депозирали писмен отговор
на исковата молба, в която оспорват предявените искови претенции. Твърдят, че
посоченото в исковата молба, досежно сделката, при която ищцата Ц.Ц. е продала
своите идеални части на ответника Р.Г., не отговаря на истината, като твърдят,
че последната е била запозната със съдържанието на съставения нотариален акт,
запозната е била със сделката и напълно съзнателно е подписала нотариалния акт.
Не се оспорва обстоятелството, че ищцата Ц.Ц. е придобила процесния поземлен
имот в съсобственост със съпруга й Г.Ц.Ц., като се сочи, че с оглед
обстоятелството, че последния е придобил имота по време на брака им, който е
прекратен със смъртта му през 1967г., то недвижимият имот е принадлежал общо на
двамата съпрузи, независимо, че е придобит само от единия. Поради това,
имотите, придобити от Г. Ц. по време на брака му с Ц.Ц., независимо, че бракът
им е прекратен преди да влезе в сила СК от 1968г., въвеждащ СИО, към момента на
придобиването им са имали статут на съпружеска имуществена общност, т.е. е бил
общ. С тези съображение ответниците намират, че към момента на атакуваната от
ищцата Ц.Ц. сделка – 20.03.2018г., същата е притежавала 4/12 идеални части от
земята и 4/6 идеални части от западния близнак на двужетажната масивна жилищна
сграда и стопански сгради 2 и 3 – гараж и лятна кухня, които е продала на своя
внук. Относно ответника С.Г.Ц. се сочи, че същият е притежавал 1/12 идеални
части от земята и 1/6 от западния близнак на двуетажната жилищна сграда и стопански
сгради 2 и 3 , които на 20.03.2018г. е дарил на сина си Р.Г..
Твърди
се, че по този начин, собственици на процесните имоти от страна на Г.Ц. са
останали Р.С.Г. с 5/12 ид. части от земята и 5/6 ид. ч. от западния близнак на
двуетажната сграда, А.Г.Ц. – с 1/12 ид. ч. от земята и 1/6 ид.ч. от западния
близнак на двуетажната сграда и стопански сгради 2 и 3. Съсобственици от страна
на М. Е. Г. са Р.М.Е. с 3/12 ид. ч. от земята и 3/6 ид. ч. от източния близнак
на двуетажната сграда и помощни постройки 4 и 5 и С.М.Е. с 3/12 ид. ч. от
земята и 3/6 ид. ч. от източния близнак на двуетажната сграда и помощни
постройки 5 и 6. С тези съображения намират, че делба следва да се допусне
между Р.С.Г., А.Г.Ц., Р.М.Е. и С.М.Е., при съответните им идеални части.
В
съдебно заседание ищците, чрез пълномощниците си, пледират за решение, с което
да бъде уважен иска по чл. 26 вр. Чл. 27 от ЗЗД и бъде допусната делба, в квоти
между страните – по 1/3 ид. части.
Пълномощника
на ответниците, в съдебно заседание и в представени в срок писмени бележки,
пледира за решение, с което предявения по чл. 27 ЗЗД иск бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Намира, че в хода на съдебното производство не е
доказано по категоричен начин, че по отношение на ищцата Ц.Ц. е осъществен
фактическия състав на чл. 30 ал. 1 ЗЗД, което да обоснове основателност на предявения
иск. Пледира за решение, с което, след като отхвърли иска по чл. 27 ЗЗД, съдът
да допусне съдебна делба на процесния имот между съсобствениците Р.С.Г., А.Г.Ц.,
Р.М.Е. и С.М.Е., съобразно притежаваните от тях идеални части, изрично посочени
в писмените бележки.
И
двете страни претендират разноски.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Не
се спори по делото, а и се установява от приетите писмени доказателства, че
общия на ищците Ц.С.Ц., А.Г.Ц. и С.Г.Ц. наследодател Г. Ц.Ц., е придобил в
съсобственост в равни квоти с М. Е. Г. (А.) празно урегулирано място от 786 кв.
м., образуващо парцел Х-4131 от квартал 38 по плана на село, Димитровградско,
при граници: от две страни – улици и от две страни – читалище „Просвета”.
Покупката е оформена с Нотариален акт № 52, том 1, дело № 158 от 14.02.1959г.
на И.О.– Димитровградски народен съдия.
От
приетото и приложено по делото удостоверение за граждански брак № 739 от
05.11.1957г. се установява, че към момента на закупуване на посочения по-горе
недвижим имот, Г.Ц.Ц. се е намирал в граждански брак с ищцата Ц.С.Ц..
Установява
се, че въз основа на Строително разрешение № 182 от 26.06.1959г. и одобрен
архитектурен проект, купувачите Г.Ц. и М.Г.са построили масивна двужетажна
сграда с кубатура 890 куб. м.
От
приетото и приложено по делото заверено копие на Удостоверение за наследници №
333 от 12.11.2018г. се установява, че Г.Ц.Ц. е починал на 18.12.1967г.,
оставяйки за свои наследници съпругата си Ц.С.Ц., дъщеря си А.Г.Ц. и сина си С.Г.Ц..
От
приетото по делото Удостоверение за наследници № 02 от 04.04.2011г. (прието в
заверено копие) се установява, че М.Е.А.(Г., видно от удостоверение за идентичност на имена изх.
№ 19/ГРС-8431 от 18.12.2019г. ) е починал на 17.02.2010г., оставяйки за
наследници синовете си С.М.Е., В.М.Е. и дъщеря си Р.М.Е..
По
делото е прието заверено копие на Удостоверение № 59/02.09.2008г., от което се
установява, че съпругата на М.Е.А.– М.В.А., е починала на 23.08.2008г., т.е.
преди съпруга си М.А..
От приетото Удостоверение за
наследници № 10/10.01.2019г. се установява, че В.М.Е. е починал на
02.02.2012г., оставяйки за наследници брат си С.М.Е. и сестра си Р.М.Е..
От
приетия в заверено копие и неоспорен от страните Нотариален акт за дарение на недвижим
имот, със запазено вещно право на ползване № 113, том. I,
рег. № 2985, дело № 109 от 2018г. на нотариус Р. М., с район на действие
Районен съд – гр. П., се установява, че на 20.03.2018г. ответникът С.Г.Ц. е
дарил на сина си Р.С.Г. 1/12 идеална част от Поземлен имот с идентификатор
55871.511.200 (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно, едно,точка, две,
нула, нула) по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., община П., област П.,
одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008г., съгласно скица на поземлен имот №
15-571443 от 15.11.2017г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – град П.,
с площ на имота 781 (седемстотин осемдесет и един) квадратни метра, с адрес и
находящ се в землището на град П., община П., квартал „Църква”, улица „Волга” №
1-1А, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10 м.)., при граници /съседи/: поземлен имот с
идентификатор 55871.511.1192 (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно,
едно, точка, едно, едно, девет, две), поземлен имот с идентификатор №
55871.511.215 (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно, едно, точка, две,
едно, пет), поземлен имот с идентификатор № 55871.511.216 (пет, пет, осем,
седем, едно, точка, пет, едно, едно, точка, две, едно, шест) и поземлен имот с
идентификатор № 55871.511.1180 (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно,
едно, точка, едно, едно, осем, нула), с номер по предходен план квартал 108
(сто и осми), парцел I-11200 (първи за имот
планоснимачен номер десет хиляди и двеста), заедно с 1/6 (една шеста) идеална
част от Двуетажна масивна жилищна сграда /западен близнак/ със застроена площ
от 74.06 (седемдесет и четири цяло и шест стотни) квадратни метра, заемаща
западната половина на построената в имота – Сграда с идентификатор №
55871.511.200.1 (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно, едно, точка,
две, нула, нула, точка, едно) със застроена площ от 146 (сто четиридесет и шест)
квадратни метра, брой етажи 2 (два), предназначение: Жилищна сграда –
многофамилна и със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, 1/6 (една шеста) идеална част от Сграда с идентификатор №
55871.511.200.2 (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно, едно, точка,
две, нула, нула, точка, две) със застроена площ от 21 (двадесет и един)
квадратни метра, брой етажи 1 (един), предназначение: Хангар, депо, гараж и 1/6
(една шеста) идеална част от Лятна кухня – Сграда с идентификатор №
55871.551.200.3 (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, пет, едно, точка,
две, нула, нула, точка, три) със застроена площ от 20 (двадесет) квадратни
метра, брой етажи 1 (един), предназначение: Селскостопанска сграда, като С.Г.Ц.
е запазил за себе си и съпругата си Л. Б. Ц. вещното право на ползване върху
недвижимия имот, предмет на дарението, докато са живи.
От
представения и приет по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот, със запазено вещно право на ползване № 114, том I, рег. № 2986, дело № 110,
от 2018г. на нотариус Р. М., с район на действие Районен съд – гр. П., се
установява, че на 20.03.2018г. ищцата е продала на ответника Р.С.Г.
притежаваните от нея 4/12 (четири
дванадесети) ид. части от Поземлен имот с идентификатор 55871.511.200 (пет,
пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно, едно,точка, две, нула, нула) по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на град П., община П., област П., одобрени със Заповед №
РД-18-91/13.10.2008г., съгласно скица на поземлен имот № 15-571443 от
15.11.2017г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – град П., с площ на
имота 781 (седемстотин осемдесет и един) квадратни метра, с адрес и находящ се
в землището на град П., община П., квартал „”, улица „” № 1-1А, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско
застрояване (до 10 м.)., при граници /съседи/: поземлен имот с идентификатор
55871.511.1192 (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно, едно, точка,
едно, едно, девет, две), поземлен имот с идентификатор № 55871.511.215 (пет,
пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно, едно, точка, две, едно, пет),
поземлен имот с идентификатор № 55871.511.216 (пет, пет, осем, седем, едно,
точка, пет, едно, едно, точка, две, едно, шест) и поземлен имот с идентификатор
№ 55871.511.1180 (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно, едно, точка,
едно, едно, осем, нула), с номер по предходен план квартал 108 (сто и осми),
парцел I-11200
(първи за имот планоснимачен номер десет хиляди и двеста), заедно с 4/6 (четири
шести) идеални части от Двуетажна масивна жилищна сграда /западен близнак/ със
застроена площ от 74.06 (седемдесет и четири цяло и шест стотни) квадратни
метра, заемаща западната половина на построената в имота – Сграда с
идентификатор № 55871.511.200.1 (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно,
едно, точка, две, нула, нула, точка, едно) със застроена площ от 146 (сто
четиридесет и шест) квадратни метра, брой етажи 2 (два), предназначение:
Жилищна сграда – многофамилна и със съответните идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж, 4/6 (четири шести) идеални части от Сграда
с идентификатор № 55871.511.200.2 (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет,
едно, едно, точка, две, нула, нула, точка, две) със застроена площ от 21
(двадесет и един) квадратни метра, брой етажи 1 (един), предназначение: Хангар,
депо, гараж и 4/6 (четири шести) идеални части от Лятна кухня – Сграда с
идентификатор № 55871.551.200.3 (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, пет,
едно, точка, две, нула, нула, точка, три) със застроена площ от 20 (двадесет)
квадратни метра, брой етажи 1 (един), предназначение: Селскостопанска сграда,
за сумата от 9 800.00 (девет хиляди и осемстотин) лева.
По делото са представени заверени
копия на Схема № 15-40602-21.01.2019г., Схема № 15-406028-21.01.2019г. и Схема
№ 15-851879-16.11.2018г., индивидуализиращи отделните обекти в процесната
двуетажна масивна жилищна сграда (близнак).
По
делото от страна на ищцата Ц.Ц. е представена медицинска документация –
Експертно решение № 1195 от 29.07.2011г. на Университетска болница – МБАЛ „Св.
Иван Рилски” ЕАД на ТЕЛК Общи и професионални болести, от които се установява,
че ищцата е с 94 % ВСУ без чужда помощ, с водеща диагноза: болести на слуховия
нерв. Видно е и, че срока на определения процент на определената степен на
увреждане е пожизнен.
От
приложеното в заверено копие Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство на Районна прокуратура – гр. П., постановено по преписка рег. №
2103/2018г. по описа на прокуратурата, се установява, че по повод депозирана от
ищцата Ц.Ц. жалба в Районна прокуратура – гр. П., е била извършена проверка по
реда на ЗСВ, завършила с отказ да се образува досъдебно производство. С отказ
от образуване на досъдебно производство е приключила и преписка рег. №
1878/2019г. по описа на Районна прокуратура – гр. П., образувана по повод
депозирана от ищцата Ц.Ц. жалба, сочеща за физически и психически тормоз върху
нея от страна на роднини. Последното се установява от приетото по делото
заверено копие на Постановление за отказ за образуване на досъдебно
производство от 14.10.2019г.
По
делото са представени и заверени копия на съдебномедицински удостоверения,
сочещи за наличие на различни травми у ищцата Ц.Ц. от 2008г. и 2014г., както и заверено копие на
Решение № 546/20.07.2007г. по гр. д. № 1503/2007г. по описа на ПРС, с което по
отношение на ищцата Ц.Ц. са наложени мерки за защита по реда на ЗЗДН спрямо
съпругата на ответника С.Ц. – Людмила Боянова Ц..
От
приложената Епикриза, издадена от Клиника по неврохирургия при Военномедицинска
академия – МБАЛ София, ответникът С.Г.Ц. е постъпил на лечение в отделението на
25.04.2019г., а е изписан на 13.05.2019г. с диагноза: десностранна
интраформинална дискова херния на ниво Л4-Л5, като е изписан с подобрения и
самостоятелна походка.
От разпитите на свидетелите В.С.А.и Д.Г.Я., се
установява, че отношенията между ищцата Ц.Ц. и ответниците С.Г.Ц. и Р.С.Г. са
влошени от години, като помежду им често възниквали скандали. Свидетелката А.заявява,
че след прехвърляне собствеността на къщата от страна на ищцата Ц.Ц.,
последната й е споделила, че никога не е искала да продава къщата, а е отишла
при нотариуса, тъй като сина й й е казал, че ще прехвърлят лятната кухня.
Впоследствие, след като ищцата разбрала, че е прехвърлена собствеността й,
свидетелката, придружена от ищцата, отишли при нотариуса, но последния се
затворил в тоалетната и не се показал. Свидетелката заявява, че почти винаги е
заедно с ищцата, но последната никога не е заявявала, че има желание да продаде
имота си, като казвала, че всичко да остане така, докато си замине, а след това
двамата да се делят. Свидетелката свидетелства за случай от миналата година,
преди Великден, при който, прибирайки се и минавайки покрай къщата на ищцата,
забелязала, че от вратата излизал сина й
С., носейки кухненски нож със синя дръжка, а ищцата вървяла след него и ревяла.
Свидетелката заявява, че двамата отишли към колата на ответника, но тя си
продължила по пътя и не знае какво се е случило после. Свидетелката посочва, че
не й е известно ответника С.Ц. да е бил болен или да е бил в болница. Уточнява,
че ищцата се явява в съдебно заседание на една седмица след операция.
Свидетелката заявява, че два дена след случилото се с ножа, попитала ищцата
какво е станало, при което ищцата й споделила, че С.Ц. е влязъл и я е заплашил
с нож да отиде да подпише, че внукът й Ради и е платил парите за къщата.
По
делото е разпитана и свидетелката Д.Г.Я.
– съседка на ищцата Ц.Ц.. Същата е заявила, че един ден, докато е била при
ищцата, в дома на последната дошъл синът й С.Ц. и викайки казал на ищцата
„ставай, да идеш да кажеш, че съм ти дал пари за къщата” и, че ако не отиде, ще
е мъртва. Ищцата отвърнала „чакай, чакай да се облека”, но ответникът отвърнал
„айде, айде, нема кога”. В този момент взел нож и казал на ищцата „сега ще ти
отиде живота”, след което двамата излезли. Свидетелката била силно уплашена,
поради което се затворила в една от стаите и останала там, докато ищцата не се
върнала. Свидетелката допълва, че ищцата Ц.Ц. никога не е изразявала желание да
продава имота си.
Разпитана,
свидетелката Гергана С. Попова – сестра на ответника Р.Г., допусната до разпит
по искане на ответната страна, заявява, че лично пред нея ищцата Ц.Ц. е
заявявала, че желае да прехвърли дела си от процесния имот на ответника Р.Г.,
тъй като не искала да продаде частта от имота на племенника й. Свидетелката
заявява, че ищцата лично е събрала необходимите за продажбата документи.
Досежно самата сделка, свидетелката заявява, че е присъствала на същата, тъй
като се намирала при нотариуса по повод друга нейна сделка за прехвърляне на
имот. Свидетелката заявява, че помощник
–нотариуса – една жена, излязла и прочела силно и четливо нотариалните актове –
този по нейната сделка и този, по сделката на ищцата, на всички, след което
нотариалните актове били раздадени на нея, на брат й и на ищцата, да се
прочетат лично. В помещението, в което им били изчетени нотариалните актове,
освен свидетелката се намирали още майка й и баща й – С. и Л., брат й Р. и
неговата приятелка Г. и още една жена. Свидетелката заявява, че баба й си
сложила очила и внимателно прочела целия нотариален акт. След това, нотариус Р.
М. излязъл и попитал дали всичко е наред и дали всичко е разбрано, при което
всички казали „да”. След това ответникът Р.Г. извадил от якето си сумата от
9 800.00 лева и ги дал на ищцата. Последната ги взела и прибрала.
Свидетелката допълва, че след това били извикани вътре в стаята, в която стои
нотариуса, за да положат подписите си в съответните нотариални актове.
Свидетелката допълва, че след сделката баба й била много щастлива и казала
„Ради, сега трябва да почерпиш”. Допълва още, че баба й пише често жалби до
институциите и че е доста манипулативен човек и се възползва от това, че е
възрастна жена и винаги иска да извлече полза от това. Свидетелката заявява, че
не й е известно баща й (С.Ц.) да е заплашвал с нож баба й. Посочва, че миналата
година, през м. Април – около двадесет и някой април, е бил болен, а след това
хоспитализиран и на 1-2 май - опериран от дискова херния. Състоянието му преди
операцията било тежко - един месец се придвижвал с патерици, бил неподвижен, не
можел да спи, не можел да седи, не можел да лежи. Свидетелката е категорична,
че е присъствала при подписване на нотариалния акт от страна на ищцата и
последната е била много щастлива.
Разпитаната
в качеството на свидетел, Ж.М.Ж.е посочила, че когато се е осъществявала
сделката, случайно се е движела по ул. „Търговска” и се обадила по телефона на
свидетелката Г.М.Н.– приятелка на Р.Г.. Последната я уведомила, че се намира в
кантората на нотариус Р. М., при което свидетелката също отишла там. Вътре,
освен приятелката й Г., се намирали майката и сестрата на ответника Р.Г. и
някаква възрастна жена. Свидетелката заявява, че едно момиче е излязло от
залата, където се осъществява сделката и прочела на висок глас нотариалния акт.
Ответникът Р.Г. извадил някакви банкноти и ги дал на възрастната жена.
Последната казала „Браво, Ради, да почерпиш”. Свидетелката уточнява, че докато
се е чел нотариалния акт от страна на служителката в кантората, тя си е говорила
със свидетелката Г. Н. След изчитането на нотариалния акт, свидетелката твърди,
че е излязла навън, заедно с приятелката си Г.а, а останалите останали за малко
вътре. Свидетелката посочва, че това се е случило около края на м. Март, около
обяд или преди обяд.
Разпитана,
свидетелката Г.М.Н.е заявила, че в деня, в който трябвало да се проведе
сделката, с приятеля й Р.Г. трябвало да ходят да си купи части за автомобила.
Уговорката им била, първо да минат през нотариуса, а след това да закупят
авточастите. Тъй като било студено, свидетелката влязла в кантората на нотариус
Р.М. заедно с приятеля си Р.. Там се намирали майката, сестрата и бабата на
приятеля й Р, както и негова позната, с която свидетелката се запознала в
кантората. Свидетелката посочва, че помощничка на нотариуса е изчела на глас
нотариалния акт, след което е дала нотариалния акт на останалите, сами да си го
прочетат. Попитала дали всичко е точно, при което те казали „да”. Според
показанията на свидетелката, точно преди да влязат при нотариуса, ответника Р.Г.
е извадил две пачки с банкноти по 50.00 лева и ги е дал на ищцата Ц.Ц..
Последната ги взела, след което, заедно с Р.Г., влезли при нотариуса. След
известно време, Ц.Ц. и Р.Г. излезли от при нотариуса във фоайето и Ц.Ц. казала
„Честито, Р., трябва да почерпиш”. Свидетелката е категорична, че Ц.Ц. е
изслушала внимателно четенето на нотариалния акт от служителката във фоайето на
нотариалната кантора, след което и сама го е изчела. Посочва и, че във фоайето на кантората са
били само тя, Р., майка му, баба му, сестра му и неговата позната Ж.. За
последната уточнява, че не е имала уговорка да се вижда с нея, тъй като до
момента не я е познавала. С нея се запознала в деня на сделката, в кантората на
нотариуса. Отрича да се е чувала с нея по телефона по-рано същия ден, като
отново пояснява, че се е запознала със Ж. вътре при нотариуса.
Изслушана
по реда на чл. 176 ГПК, ищцата Ц.Ц. е заявила, че ползва слухов апарат от много
години. При сделката присъствали сина й С.Ц., внукът й Р.Г., внучката й Г.и
снаха й Людмила. Ищцата твърди, че след като е подписала нотариалния акт,
нотариуса казал нещо, което тя не чула, тъй като „мърморел”. Секретарката на
нотариуса й дала да чете нещо, но тъй като е без очила, не могла да го прочете.
Ищцата заявява, че не е искала да продава имота си, както и не е искала да ходи
при адвоката на ответниците, но е била заплашена от сина си с нож, за да отиде
и да подпише намиращата се по делото молба, че е получила парите по сделката.
Ищцата посочва, че до кантората на нотариуса е отишла с автомобила на сина й и
снаха й, след което с тях си е и тръгнала. Ищцата твърди, че не е ходила да
събира документи за сделката, а нотариалния акт за имота е дала на сина си, тъй
като искали да узаконят лятната къща. Последната била незаконна и искали да й я
бутнат, а и пречела на прозореца на дъщеря й на техния етаж. Ищцата дала на
сина си разрешителното за строеж и документ, че няма друг брак, но не е искала
да дарява имота на внука си.
При така установената фактическа
обстановка, Районен съд – П. формира следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 27 ЗЗД:
Предявен
е иск за обявяване на недействителност на договор за продажба, обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, със запазено вещно право на ползване № 114,
том I,
рег. № 2986, дело № 110, от 2018г. на нотариус Р. М., с район на действие Районен
съд – гр. П., поради
измама - въвеждане в заблуждение на продавача по договора – Ц.С.Ц..
За това какво представлява измамата, ВКС
се е произнесъл в няколко решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В Решение № 368/3.04.2013г.,
по гр.д. № 243/2012 г., ВКС-III ГО е посочено, че измамата представлява умишлено
въвеждане в заблуждение на едно лице с цел да бъде то мотивирано към сключване
на определена сделка. Умишленото заблуждаване се предприема, за да се
предизвикат или засилят мотивационните процеси, които са причина за
осъществяване на опороченото волеизявление. Вследствие на това погрешната
представа не се отнася единствено до съдържанието на сделката, а до чисто
субективни подбуди за извършването й. Фактическият състав на измамата по чл.29
ал.1 ЗЗД изисква:
1/ да е сключена сделка /ако
страната е била въведена в заблуждение, но това не е довело до сключване на
сделка, то измама по см.на чл.29 ЗЗД няма/,
2/ едната страна по сделката
да е била в заблуждение както относно характера на сделката така и /или/
относно последиците от нея,
3/ заблуждението да е
предизвикано умишлено от другата страна и
4/ сделката да е сключена
поради заблуждението.
Ясно разграничение между
двата института – този на измама и на грешката е дадено в Решение № 396/28.10.2011г., по гр.д.№ 472/2010г.,
ВКС, IV ГО, според което: „Волята на страната е опорочена винаги,
когато при сключването на договора тя е имала погрешна представа за
съдържанието на насрещните престации /предмета на договора/, което е основание за неговото
унищожаване. Волята бива опорочена по различен начин и с различни правни
последици в зависимост от това кой е предизвикал невярната представа и кой е
знаел за съществуването й.
Волята е опорочена от измама, когато
невярната представа е предизвикана умишлено от насрещната страна или
от трето лице, но насрещната страна е знаела
или не е могла да не знае за съществуването й /възползвала се е/. Във всички останали случаи е налице
грешка.
Грешка е налице, когато насрещната страна или трето лице е предизвикало
невярната представа без умисъл, при непредпазливост или дори неволно, както и
когато страната сама е изпаднала в заблуждение, преценявайки погрешно фактите и
обстоятелствата.
Затова последиците от унищожението поради измама и
грешка са различни – при измамата насрещната страна дължи обезщетение за
вреди на страната, която иска унищожението, а при грешката обезщетение за
вреди се дължи от страната, която иска унищожението.
Обезщетение при унищожение поради грешка не се дължи,
когато страната няма вина за изпадането си в грешка или макар да има вина за
това, насрещната страна е знаела за съществуването на невярната представа и се
е възползвала от това.
Увреденото здраве на страната няма самостоятелно
правно значение, но ограничената възможност да се преценяват фактите /без да се е стигнало до ограничена
вменяемост или невменяемост/, податливостта на внушение и други подобни душевни
състояния може да улеснят възникването на невярна представа. Волята обаче е
опорочена от съществуването на невярната представа, а не от обстоятелствата,
които са я породили или улеснили.
В допълнение може да се
посочат две решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК относно
естеството на грешката: Решение №
169/4.06.2012 г. на ВКС по гр.д. №
950/2011 г., І ГО, в което е посочено, че тя представлява несъзнавано несъответствие между
представата на сключващото договора лице с обстоятелствата, които имат значение
при формиране на волята му за сключване на договора досежно неговия
предмет или лицето, с което същата е сключена.
В Решение № 299/20.04.2010 г., по гр.д. № 2900/2008г. на
ВКС, III ГО е посочено, че тя
/грешката/ е свързана
с фактическите обстоятелства, предмет на договора, а не при грешка в
съображенията, мотивирали страните да я сключат. Когато поради грешни съображения
страните не постигнат искания резултат, тази грешка не се отразява на
действителността на сделката.
В случай, настоящия съдебен
състав приема, че е налице измама, поради и което предявения иск с правно
основание чл. 27 алт. 3 вр. чл. чл. 29 ЗЗД следва да бъде уважен.
В хода на производството
безспорно бе установено, а и не се оспорва от страните, че на 30.03.20108г. ищцата
и ответника Р.Г. са се намирали в кантората на нотариус Р.М., находяща се на
ул. „Търговска” в гр. П..
Основният спорен въпрос е,
дали ищцата е съзнавала и желала да продаде своите идеални части от процесния
недвижим имот или не.
По делото са разпитани
свидетели, обособени условно в две групи: едната – на страната на ответника – Ж. Ж., Г.П. и Г.
Н., и друга – на страната на ищцата – Д.Г.Я. и
В. А.
Първата група свидетели е
посочила в показанията си, че на въпросната дата са се намирали по една или
друга причина в кантората на нотариус Р.М., като са станали свидетели на това,
че на ищцата й е бил прочетен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот, с който ищцата е продала на внука си Р.Г. собствената си къща.
Свидетелите посочват, че ищцата е получила сумата от 9 800.00 лева,
представляваща уговорената продажна цена на имота. Свидетелите посочват дори,
че ищцата е била щастлива от изповяданата сделка и дори се е пошегувала с
ответника Р. Грогоров, че трябва да почерпи.
Съдът, обаче, не дава вяра
на показанията на условно оформената първа група свидетели, поради
противоречия, които нямам как да не останат незабелязани и няма как да не
внесат съмнение в достоверността на техните показания. Няма как да не прави
впечатление и почти пълната им идентичност, досежно част от съдържанието им,
което също сочи на липса на спонтанност и преразказ на субективни възприятия. И
трите разпитани свидетели дават почти еднакви показания, досежно част от спорните
по делото факти – досежно обстоятелството, че ищцата Ц.Ц. е взела от ответника Р.Г.
сумата от 9 800.00 лева, че е била много щастлива от изповядване на
сделката, както и че е казала „Браво, Р., трябва да почерпиш”. Досежно
останалите обстоятелства, обаче, за които са дали отговор в резултат на
зададени от страните или съда въпроси, същите дават противоречащи, нелогични и
некореспондиращи се показания. Така, например, в разпита на свидетелката Ж. Ж.,
последната е заявила, че са в приятелски отношения със свидетелката Г.Н.като
дори имали уговорка да се чуят във въпросния ден. В изпълнение на тази
уговорка, свидетелката се обадила на приятелката си по телефона, при което
последната я уведомила, че се намира в кантората на нотариус Р.М.. Свидетелката
Ж.отишла там, при което установила, че във фоайето на кантората се намират майката
на Р.Г., сестра му, св. Г. Н. и възрастна жена. Същевременно, разпитаната в
качеството на свидетел, св. Г.Н.е заявила, че до този ден не е познавала
свидетелката Ж.Ж., не е имала уговорка с нея за същия ден и не са се чували по
телефона. Напротив – твърди, че се е запознала с нея в кантората на нотариуса и
то, след пристигането й в кантората, тъй като св. Ж.вече се намирала там.
Познанството или приятелството между две човешки същества е нещо, което дава
отражение в психиката на всеки човек и няма как да бъде забравено или ментално
неотчетено, поради което съдът намира, че това противоречие е нещо твърде
съществено и показателно, досежно достоверността на показанията на двете
свидетелки.
Показанията на тази група
свидетели си противоречат помежду си и относно обстоятелствата кои лица са се
намирали във фоайето на нотариуса (предвид факта, че всички се познават, т. е.
разпознаването, съответно запомнянето става спонтанно), в каква поредност са
били там, както и досежно обстоятелствата, свързани със изчитането и
подписването на процесния нотариален акт. Свидетелката Г. П. посочва, че са
били изчетени два нотариални акта, докато свидетелите Г.Н.и Ж. Ж.твърдят, че е
бил един. Част от свидетелите посочват,
че ищцата е казала на ответника Р.Г., че трябва да почерпи веднага след
изчитането на нотариалния акт, а според други – св. Г.Н., след като е излязла
от кантората на нотариуса, т. е. след подписването на самия договор.
Показанията на свидетелите не дават яснота досежно това, дали при изчитането на
нотариалния акт ищцата е имала възможност да чуе и разбере съдържанието му,
предвид многото хора, които са се намирали във фоайето, предвид изчитането на
няколко акта, както и предвид обстоятелството, че част от хората вътре, са си
говорили помежду си (свидетелките Ж. Ж.и Г. Н). Показанията на разпитаната
група свидетели не е категорична и досежно това колко хора са влезли при
нотариуса, за да подпишат нотариалните сделки за договорите си, предвид това,
че свидетелката Г.П.
е посочила, че тя също е влязла заедно с
ищцата и ответника, за да подпише договора за нейната си сделка. Т. е. според
нейните показания при нотариуса са влезли поне четирима човека – по двама за
всяка сделка.
Обстоятелството, че не са
ангажирани доказателства, които да сочат, че
процедурата при изповядване на сделка от страна на нотариуса е спазена
(предвид показанията за „публично” изчитане на нотариалния акт във фоайето на
кантората, пред множество хора, както и изчитане на няколко (поне два)
нотариални акта последователно), в синхрон с установеното здравословно
състояние на ищцата (94% глухота) също създава у настоящия съдебен състав
впечатлението, че ищцата е била лишена от възможността да се запознае със
съдържанието на подписания от нея договор, респ. че си е мислела, че подписва
документи, с които да узакони лятната си къща. Аргумент в тази насока е и обстоятелството,
че ищцата е прехвърлила по-голям обем от права от притежаваните от нея такива.
Същевременно, поведението на
ищцата Ц.Ц., е в синхрон с твърденията й, че е била заблудена от близките си.
Същата е търсила защита от органите на МВР и прокуратурата (за което
свидетелстват приетите писмени доказателство), посещенията й при нотариуса,
продиктувани от желанието да разбере в какво именно се е изразявало посещението
й при него (останало без отговор от страна на нотариуса), а сега и търсената от съда защита, в синхрон с
последващите действия на ответника С.Ц. (опитите му да накара майка си да
подписва допълнително документи, относно сделката), както и поведението на ищцата Ц.Ц. (в хода на
производството да депозира множество допълнителни молби и становище, с
противоречиво съдържание), също е в подкрепа на твърденията на ищцата, че е
била измамена, а впоследствие заплашвана и принуждавана да подписва документи,
с които да „легализира” изповяданата сделка.
Аргумент в подкрепа твърденията
на ищцата са и самите взаимоотношения между нея и двамата ответници, за които
свидетелстват разпитаните свидетели. Всички те са посочили, че
взаимоотношенията между страните са силно влошени, което е в нелогично
противоречие с показанията на свидетелките Попова, Ж.и Николова, които са
заявили, че ищцата е била много щастлива и дори се е шегувала с ответника Р.Г.,
че трябва да почерпи.
Същевременно, показанията на
разпитаните от страна на ищцата свидетели, са логични, непротиворечащи, както
сами по себе си, така и помежду им, а и спрямо останалите писмени
доказателства.
Последващите действия на
ответниците – събарянето на „бараката”, също е аргумент, в полза на ищцата,
доколкото същата твърди, че именно заради желанието им да я съборят, се е съгласила да отиде при
нотариуса и да подпише документи за узаконяването й.
С оглед горните
обстоятелства, съдът намира, че предявения от ищцата иск с правно основание чл.
27 вр. чл. 29 ЗЗД се явява доказан, респ. следва да бъде уважен като основателен.
По иска с правна квалификация чл. 34 ал. 1 ЗС:
Съдебната делба е способ за прекратяване
съществуването на една имуществена общност, при която всеки един от
съсобствениците получава собственост върху реална част от общата дотогава вещ
или отделни права на собственост върху
всяка от отделните вещи в състава на досегашната собственост върху множество
обекти.
В
производството по допускане на делба следва да се установи, че съделителите са
съсобственици на делбения имот, както и да се установят делбените им части.
В настоящия
случай, от съществено значение е въпросът, дали сградата с идентификатор
5587.511.200.1 представлява единен самостоятелен обект на правото на
собственост или в нея се съдържат два самостоятелни обекта, поучили
идентификатори по смисъла на ЗКИР – „източен близнак” и „западен близнак”. Съдът
намира за правилна втората алтернатива. Този извод се налага с оглед
твърденията на страните, изложени в исковата молба и писмения отговор (сочещи
за реално разделение и ползване на сградата), липсата на спор, досежно това
обстоятелство, наличието на отделни идентификатори за всеки един отделен обект (отделно
жилище), както и предвид събраните писмени и гласни доказателства.
С оглед
ангажираните от страните доказателства, а именно: Нотариален акт №
52, том 1, дело № 158 от 14.02.1959г. на И.О.– Димитровградски народен съдия,
че на 14.02.2959г. наследодателите на ищците – Г.Ц.Ц. и М. Е. Г. (А.) са
придобили в съсобственост при равни квоти празно урегулирано място от 786 кв.
м., образуващо парцел Х-4131 от квартал 38 по плана на село, Димитровградско,
при граници: от две страни – улици и от две страни – читалище „Просвета”. Въз
основа на Строително разрешение № 182 от 26.06.1959г. и одобрен архитектурен
проект, купувачите Г.Ц. и М.Г.са построили масивна двужетажна сграда с кубатура
890 куб. м., представляваща къща „Близнак”.
Г.Ц.Ц. е починал на 18.12.1967г., при
което собствеността на Ц., вследствие наследствено правоприемство, е преминала
на Ц.Ц., С.Ц. и А.Ц.. Предвид обстоятелството, че наследството на Г.Ц. е
открито преди влизането в сила на Семейния кодекс през 1968г. (т.е. правилата
за СИО не са релевантни в случая, тъй като бракът между ищцата и Г.Ц. е бил
прекратен преди влизането в сила на Семейния кодекс от 1968г.), то тримата
наследници са наследили по 2/6 от наследството на наследодателя си. Т. е.
същите са придобили по 2/6 идеални части от правото на собственост върху двуетажна
масивна жилищна сграда - западния близнак (с оглед твърденията на страните,
липсата на спор досежно това обстоятелство и наличието на придобивната
давност) и по 2/12 идеални части от дворното
място и второстепенните сгради (предвид липсата на ангажирани от страните
докзаателства, досежно същите).
На 20.03.2018г., видно от Нотариален акт
за дарение на недвижим имот, със запазено вещно право на ползване № 113, том. I, рег. № 2985, дело № 109 от 2018г. на нотариус Р.М.,
с район на действие Районен съд – гр. П., ответникът С.Ц. е дарил на сина си Р.Г. 1/12
ид. част. от дворното място и по 1/6 от двужетажната жилищна сграда (западен
близнак) и второстепенните сгради.
Съдът намира, че след горното разпореждане
с част от правото си на собственост върху недвижимите имоти, предмет на
настоящото дело, обема от права на ответникът С.Г. досежно двуетажната масивна
жилищна сграда – западен близнак е ½ идеална част и по 1/12 идеални
части от дворното място и построените в него второстепенни сгради. Същия обем
от права притежава и ответникът Р.Г..
В
мотивите си по-горе, съдът е приел, че сключения на 20.03.2018г. договор между
ответника Р.Г. и ищцата Ц.Ц. е унищожаем, поради и което е определил
съответните идеални части, вземайки предвид това обстоятелство.
От
ангажираните по делото доказателства – в това число Удостоверение за наследници № 02 от
04.04.2011г., Удостоверение №
59/02.09.2008г. и Удостоверение за наследници № 10/10.01.2019г. се установява,
че ищците С.М.Е. и Р.М.Е., са придобили вследствие на наследствено
правоприемство (от наследодателите им Митко Е. Г. и В.М.Е.) по ½ идеална
част от двужетажната мисивна жилищна сграда (източен близнак) и по 3/12 идеални
части от дворното място и второстепенните постройки.
С оглед анализа на ангажираните от
страните доказателства, съдът намира, че страните са съсобственици на
процесните имоти, като съсобствеността им е възникнала по силата на
наследствено правоприемство (за ищците Ц.Ц., А.Ц., С.Е. и Р.Е. и ответника С.Ц.)
и по силата на възмездна сделка (досежно ответника Р.Г.). С оглед това
обстоятелство и предвид установения им обем от права, съдът намира, че
предявения иск с правно основание чл. 34 ЗС се явява основателен в частта, в
която се иска делба на двуетажната масивна жилищна сграда, състояща се от два
самостоятелни обекта – източен и западен близнак, както и досежно построените в
имота второстепенни сгради.
По отношение допустимостта на делбата на дворното място, съдът приема
следното:
Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗС, при сгради
в режим на етажна собственост, общи на всички собственици са дворът, както и
основите, външните стени между отделните части, вътрешните разделителни стени
между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите и
др., които по естеството си или по предназначение служат за общо ползване, а
съгласно чл. 38 ал. 3 ЗС, общите части не могат да се делят. Т.е. в настоящия
случай, дворното място, по отношение на което се иска да бъде допусната делба,
се явява обща част на собствениците с оглед на предназначението си, а именно:
да обслужва едновременно двете жилища, разположени съответно в западната и в
източната част на сградата – близнак. В случая няма спор досежно
обстоятелството, че двете самостоятелни жилища се намират в режим, съответстващ
на етажната собственост, доколкото същите ползват обща разделителна стена и общ
покрив. Ето защо, предявеният иск за делба е неоснователен и дворното място
следва да бъде изключено от делбената маса.
По
отговорността за разноски:
В настоящия етап от производството,
съдът дължи произнасяне единствено досежно претендираните от ищцата Ц.С.Ц.
разноски, направени във връзка с предявения иск с правно основание чл. 27 ЗЗД.
Предвид ангажираните в тази насока доказателства и с оглед уважаване на
предявения иск, съдът намира, че следва да присъди такива в полза на ищцата в
размер на 361.05 лева, представляващи размера на внесената държавна такса,
досежно предявения иск. По делото не са ангажирани доказателства, които да
сочат, че са направени разноски и за адвокатско възнаграждение, поради и които
такива не се присъждат.
Мотивиран от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
УНИЩОЖАВА като сключен при измама Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, със запазено вещно право на ползване № 114, том I, рег.
№ 2986, дело № 110, от 2018г. на нотариус Р.М., с район на действие Районен съд
– гр. П., съгласно който Ц.С.Ц. е продала на Р.С.Г. притежаваните от нея
4/12 (четири дванадесети) ид. части от Поземлен имот с
идентификатор 55871.511.200 (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно,
едно,точка, две, нула, нула) по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на град П., община П., област П., одобрени със Заповед №
РД-18-91/13.10.2008г., съгласно скица на поземлен имот № 15-571443 от
15.11.2017г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – град П., с площ на
имота 781 (седемстотин осемдесет и един) квадратни метра, с адрес и находящ се
в землището на град П., община П., квартал „Църква”, улица „Волга” № 1-1А, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10 м.)., при граници /съседи/: поземлен имот с
идентификатор 55871.511.1192 (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно,
едно, точка, едно, едно, девет, две), поземлен имот с идентификатор №
55871.511.215 (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно, едно, точка, две,
едно, пет), поземлен имот с идентификатор № 55871.511.216 (пет, пет, осем,
седем, едно, точка, пет, едно, едно, точка, две, едно, шест) и поземлен имот с
идентификатор № 55871.511.1180 (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно,
едно, точка, едно, едно, осем, нула), с номер по предходен план квартал 108
(сто и осми), парцел I-11200 (първи за имот
планоснимачен номер десет хиляди и двеста), заедно с 4/6 (четири шести) идеални
части от Двуетажна масивна жилищна сграда /западен близнак/ със застроена площ
от 74.06 (седемдесет и четири цяло и шест стотни) квадратни метра, заемаща
западната половина на построената в имота – Сграда с идентификатор №
55871.511.200.1 (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно, едно, точка,
две, нула, нула, точка, едно) със застроена площ от 146 (сто четиридесет и
шест) квадратни метра, брой етажи 2 (два), предназначение: Жилищна сграда –
многофамилна и със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, 4/6 (четири шести) идеални части от Сграда с идентификатор №
55871.511.200.2 (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно, едно, точка,
две, нула, нула, точка, две) със застроена площ от 21 (двадесет и един)
квадратни метра, брой етажи 1 (един), предназначение: Хангар, депо, гараж и 4/6
(четири шести) идеални части от Лятна кухня – Сграда с идентификатор №
55871.551.200.3 (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, пет, едно, точка,
две, нула, нула, точка, три) със застроена площ от 20 (двадесет) квадратни
метра, брой етажи 1 (един), предназначение: Селскостопанска сграда.
ДОПУСКА до съдебна
делба между Ц.С.Ц., с ЕГН ********** и с адрес: ***, А.Г.Ц., с ЕГН: ********** и с адрес: ***,
Р.С.Г., с ЕГН: ********** и с адрес:
*** и С.Г.Ц., с ЕГН: ********** и с
адрес: *** Двуетажна
масивна жилищна сграда /западен близнак/ със застроена площ от 74.06
(седемдесет и четири цяло и шест стотни) квадратни метра, заемаща западната
половина от сграда с идентификатор № 55871.511.200.1 (пет, пет, осем, седем,
едно, точка, пет, едно, едно, точка, две, нула, нула, точка, едно) със
застроена площ от 146 (сто четиридесет и шест) квадратни метра, брой етажи 2
(два), предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, с адрес на поземления
имот: град П., квартал „Църква“, ул.“Волга“ № 1, със съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж, при следните квоти:
-
2/6
ид. част за Ц.С.Ц.;
-
2/6
ид. част за А.Г.Ц.;
-
1/6
ид. част за Р.С.Г.;
-
1/6
ид. част за С.Г.Ц..
ДОПУСКА до съдебна
делба между Р.М.Е., с ЕГН: ********** и с адрес: ***-А и С.М.Е., с ЕГН: ********** и с адрес: ***-А Двуетажна масивна жилищна
сграда /източен близнак/ със застроена площ от 62.00 (шестдесет и два)
квадратни метра, заемаща източната половина от сграда с идентификатор №
55871.511.200.1 (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно, едно, точка,
две, нула, нула, точка, едно) със застроена площ от 146 (сто четиридесет и
шест) квадратни метра, брой етажи 2 (два), предназначение: Жилищна сграда –
многофамилна, с адрес на поземления имот: град П., квартал „Църква“, ул.“Волга“
№ 1, със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, при следните квоти:
- 1/2 ид. част за Р.М.Е.;
-
1/2 ид. част за С.М.Е..
ДОПУСКА до съдебна
делба между Ц.С.Ц., с ЕГН ********** и с адрес: ***, А.Г.Ц., с ЕГН: ********** и с адрес: ***,
Р.М.Е., с ЕГН: ********** и с адрес:
***-А, С.М.Е., с ЕГН: ********** и с
адрес: ***-А, Р.С.Г., с ЕГН: **********
и с адрес: *** и С.Г.Ц., с ЕГН: **********
и с адрес: ***, следните недвижими имоти:
СГРАДА с идентификатор 55871.511.200,2
по КККР на град П., община П., област П., одобрени със Заповед № РД-18-91
/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
Заповед: Няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот:
град П., квартал „“, ул.““ № 1 разположена в поземлен имот с идентификатор
55871.511.200, със застроена площ от 21 кв.м., брой етажи 1, с предназначение
Хангар, депо, гараж стар идентификатор - няма; номер по предходен план - няма;
СГРАДА с идентификатор 55871.511.200.3 по КККР на
град П., община П., област П., одобрени със Заповед № РД-18-91/13,10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед: Няма издадена
заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: град П., квартал
„Църква“, ул.“Волга“ № I разположена в поземлен имот с идентификатор
55871.511.200, със застроена площ от 20 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение
Друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор - няма; номер по предходен
план - няма;
СГРАДА с идентификатор 55871.511.200.4
по КККР на град П., община П., област П., одобрени със Заповед №
РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със Заповед: Няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления
имот: град П., квартал „“, ул.““ № 1 разположена в поземлен имот с
идентификатор 55871.511.200,със застроена площ от 27 кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение ,: Хангар, депо, гараж, стар идентификатор - няма; номер по
предходен план - няма;
СГРАДА с идентификатор 55871.511.200.5
по КККР на град П., община П., област П., одобрени със Заповед №
РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със Заповед: Няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления
имот: град П., квартал „, ул.‘" ” № 1 разположена в поземлен имот с
идентификатор 55871.51 ] .200, със застроена площ от 10 кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение : Хангар, депо, гараж, стар идентификатор — няма; номер по
предходен план – няма, при следните
квоти:
-
2/12
ид. части за Ц.С.Ц.;
-
2/12
ид. части за А.Г.Ц.;
-
1/12
ид. части за С.Г.Ц.;
-
1/12
ид. части за Р.С.Г.;
-
3/12
ид. части за Р.М.Е.;
-
3/12
ид. части за С.М.Е..
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Ц.С.Ц., с ЕГН ********** и с адрес: ***, А.Г.Ц., с ЕГН: ********** и с адрес: ***,
чрез пълномощника им адв. Н.Х. – САК, Р.М.Е.,
с ЕГН: ********** и с адрес: ***-А и С.М.Е.,
с ЕГН: ********** и с адрес: ***-А против Р.С.Г., с ЕГН: ********** и с адрес: *** и С.Г.Ц., с ЕГН: ********** и с адрес: ***
иск за
делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
55871.511.200 по КККР на град П., община П., област П., одобрени със Заповед №
РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със Заповед: Няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления
имот: град П., квартал „“, ул.““ № 1-1 А, с площ от 781 (седемстотин осемдесет
и един) кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване ниско застрояване (до 10 м.). стар идентификатор няма, номер по
предходен план: квартал 108, парцел 1—10200. съседи: 55871.511.1192,
55871.511.215,55871.511.216,55871.1180, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.С.Г., с ЕГН: ********** и с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.С.Ц., с ЕГН **********
и с адрес: *** сумата от 361,05
лева, представляващи направени по делото разноски за държавна такса, досежно
предявения иск по чл. 27 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: