№ 3235
гр. С., 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110210904 по описа за 2023 година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*********“ ЕООД, ЕИК ********, седалище
и адрес гр. С., бул. „*******“ № 52, представлявано от управителя Б. А. А.,
срещу наказателно постановление (НП) № 656310-F669805 от 16.08.2022 г.,
издадено от Т. С. К. – Началник отдел „Оперативни дейности“ – С. в ЦУ на
НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС) на дружеството – жалбоподател е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 700 /седемстотин/ лева за нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.).
В жалбата е отправено искане съдът да отмени НП като
незаконосъобразно. Навеждат се доводи за неспазване на изискванията на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано,
не се представлява.
Въззиваемата страна – Началник отдел „Оперативни дейности“ – С. в
ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Лафазански оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана, като моли за потвърждаване на
атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
1
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 28.07.2022 г. в 15:40 часа свидетелят Р. Х. В., на длъжност „инспектор
по приходите“ в ЦУ на НАП, заедно със свой колега, извършил проверка на
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – домашна кухня,
находящ се в гр. С., бул. „*******“ № 52, стопанисван от „*********“ ЕООД с
ЕИК ********. При извършената проверка било установено, че търговския
обект е оборудван с фискално устройство (ФУ), модел „TREMOL“, с
идентификационен номер (ИН) на ФУ № ZK155197 и ИН на фискална памет
(ФП) № 50199986, с активна функция „служебно въведени“ и „служебно
изведени“.
При преброяване на касовата наличност установили, че сумата е в
размер на 694.00 лева. Дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП,
съгласно ДФО с № 006320/25.06.2020 г. е бил в размер на 501.40 лева.
Разликата от 192.60 лева между фактическата касова наличност и отчетната от
фискалното устройство не била отразена като служебно въведена парична
сума от касата. Инспектиращите съставили протокол за извършената проверка
№ 0126923/28.07.2022 г.
След извършената проверка на търговския обект, стопанисван от
„*********“ ЕООД, св. В. съставил Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) сер. АN № F669805 от 01.08.2022 г. на „*********“ ЕООД
за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., в присъствието
на Б. А. А. с ЕГН **********, в качеството на управител на дружеството –
жалбоподател, както и на един свидетел на установяване на нарушението.
Представляващият дружеството-жалбоподател получил екземпляр от същия
срещу подпис, като вписал, че няма възражения срещу така съставения АУАН.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН сер. АN № F669805 от 01.08.2022 г.
Т. С. К. – Началник отдел „Оперативни дейности“ – С. в ЦУ на НАП издал
обжалваното наказателно постановление № 656310-F669805 от 16.08.2022 г., с
което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС наложил на дружеството –
жалбоподател „имуществена санкция“ в размер на 700 /седемстотин/ лева за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
На 12.07.2023 г. обжалваното НП било надлежно връчено на Б. А. А. с
ЕГН **********, в качеството му на представляващ „*********“ ЕООД. На
27.07.2023 г. била депозирана жалба от санкционираното дружество срещу НП
№ 656310-F669805 от 16.08.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетелите Р. Х. В. (актосъставител) и К. Х. Н., протокол за
извършената проверка№ 0126923/28.07.2022 г., писмено обяснение, опис на
2
наличните пари в касата, ДФО „Х“ № 009528/28.07.2022 г., Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, декларация от лице
работещо на трудов договор, копие на договор за наем.
Съдът възприе показанията на свидетеля Р. Х. В., извършил проверката
на търговския обект, като непротиворечиви, последователни, обективни и
подкрепени и от останалия доказателствен материал. Свидетелят Н.
потвърждава, че при проверката е констатирана положителна разлика между
действителната касова наличност и отчетената такава, въз основа на данните
от отчета на фискалното устройство.
От представената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП се извлича информация за компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган за съставяне на АУАН,
респ. издаване на НП.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да
провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314,
ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Съобразно нормата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за установяване на
административни нарушения се съставят от органите по приходите,
следователно св. В., в качеството на инспектор по приходите е бил
компетентна да състави процесния АУАН сер. АN № F669805 от 01.08.2022 г.
От т. 1.1, б. „г“ на представената по делото заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
на изпълнителния директор на НАП е видно, че последният е делегирал
правомощията си да издава наказателни постановления за нарушения на чл.
185 от ЗДДС и на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
При съставяне на АУАН сер. АN № F669805 от 01.08.2022 г. и издаване
на наказателно постановление № 656310-F669805 от 16.08.2022 г. не са
допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН.
Съдът намира, че нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, като
жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се запознае с акта и да изследва
повдигнатото му административно обвинение.
Административнонаказателната отговорност на дружеството –
3
жалбоподател е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г., която гласи, че извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира
във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че към момента на
проверката в касата на търговския обект е имало 694.00 лева, а отчетената
касова наличност от фискалното устройство е била 501.40 лева. Разликата от
192.60 лева, представляваща промяна на касовата наличност, не е била
регистрирана във фискалното устройство чрез операцията "служебно
въведена" сума, въпреки че същото е разполагало с функцията "служебно
въведени" и "служебно изведени" суми. С оглед изложеното дружеството –
жалбоподател не е изпълнило вмененото му в чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. задължение и е осъществило от обективна страна състава на
нарушението, за което е обвинено.
В случая е без значение дали допуснатото нарушение е по вина на някой
от служителите или не, доколкото горепосочената разпоредба не прави
разлика в тази насока. Следователно е налице нарушение, което безспорно е
установено в хода на проверката, като отговорността на санкционираното
юридическо лице е обективна и безвиновна, поради което не следва да се
обсъжда въпросът за субективната страна на деянието.
На следващо място, настоящият състав не намира основания за
приложение на и квалифициране нарушението като маловажно, предвид
изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС,
доколкото обществените отношения по регулиране на финансово-стопанската
дейност имат за цел недопускане ощетяване на фиска. Нарушението е
формално, като не се изисква настъпването на вредоносен резултат.
Настоящият състав приема, че АНО е посочил правилната санкционна
норма на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, с оглед на фактическата обстановка,
доколкото именно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС регламентира
наказването на лицата, които са допуснали нарушение на нормативен акт по
прилагането на чл. 118 от ЗДДС, какъвто се явява Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. съгласно чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В изречение 2 на чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС е указано, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи,
се налагат санкциите по ал. 1, а именно имуществена санкция – за
юридическите лица и едноличните търговци в размер от 500 до 2000 лева.
При определяне на санкцията за така извършеното нарушение съдът
счита, че същата следва да бъде наложена в минимално предвидения в
разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС размер от 500 лева, тъй като не са събрани
4
отегчаващи отговорността на дружеството-жалбоподател обстоятелства,
които да обуславят определянето й в размер над предвидения минимум.
Следва да се отчете, че неотразената сума във фискалната памет на ЕТАФП не
е голяма, което не обуславя само по себе си завишена степен на обществена
опасност на извършеното нарушение. С оглед на това обжалваното
наказателно постановление следва да се измени, като се намали наложената
на дружеството-жалбоподател имуществена санкция от 700 на 500 лева.
Съдът счита, че в настоящия случай не са налице основания за
приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото самото деяние
(нерегистриране на всяка промяна на касовата наличност във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми) не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
случаи на извършени нарушения от този вид. Процесното административно
нарушение е формално такова, тъй като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни негативни правни последици от
същото, като факта на самото му извършване законодателят свързва с
настъпването на неблагоприятни за регулираните обществени отношения. От
друга страна, нарушената правна норма има за цел осигуряване на възможност
за проследяване на паричния поток в търговския обект чрез създаване на
правила за регистрация и отчетност, а от там – създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното ФУ
суми от продажби и от извършено служебно въвеждане и извеждане на суми
във всеки един момент. С оглед на това, неотразяването на всяко движение на
парични средства във ФУ, води до невъзможност да се установи или най-
малкото затруднява контролните органи при проследяване на паричния поток
в търговския обект, поради което това нарушение може да се квалифицира
като маловажно само в случаите, когато се касае за разминаване в касовата
наличност, което е пренебрежимо малко като стойност, какъвто настоящият
случай не е.
При протекло законосъобразно административнонаказателно
производство, без да са допуснати съществени по своя характер процесуални
нарушения, правилно прилагане на материалния закон, с установено
категорично административно нарушение и неговия автор, но при
несправедливост на наложеното наказание с оглед определянето му в размер
над предвидения в приложената санкционна норма, съдът приема, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, чрез
намаляване размера на наложената имуществена санкция до 500 /петстотин/
лева, и потвърдено в останалата си част като законосъобразно и обосновано.
По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът
намира, че претенцията на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателна, като същото съдът определя в
размер на 80 лева на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Що се отнася до искането на въззивника за присъждане на
5
разноски по делото, същото следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 656310-F669805 от 16.08.2022
г., издадено от Т. С. К. – Началник отдел „Оперативни дейности“ – С. в ЦУ на
НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС на „*********“
ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес гр. С., бул. „*******“ № 52,
представлявано от управителя Б. А. А., е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 700 /седемстотин/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена
санкция на 500 /петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част
като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес гр. С.,
бул. „*******“ № 52, представлявано от управителя Б. А. А., да заплати на
Националната агенция за приходите сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - С. град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6