Определение по дело №571/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 и 7 от НПК.

Образувано е по частна жалба на Х. К. В. – пострадал по ДП 844/2011 г. по описа на 02 РУП гр. Б., срещу Определение № 524/19.01.2012 г. по ч.н.д. № 117/2012 г. по описа на РС – Б., с което е потвърдено Постановление на Р. П. – Б., издадено на 06.01.2012 г., с което е прекратено наказателното производство по горепосоченото досъдебно производство. В жалбата се твърди, че атакуваното определение на първостепенния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изтъква се, че съдът е формирал своите изводи в противоречие със събраните по делото доказателства, поради което се настоява за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на процесуално-следствените действия.

Окръжен съд – Б., след като обсъди изложените в частната жалба съображения и взе предвид събраните в хода на разследването доказателства, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 243, ал. 6 от НПК от легитимирано лице, имащо качеството на пострадал, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С Постановление от 06.01.2012 г. Р. П. – Б. е прекратила ДП 844/2011 г. по описа на 02 РУП гр. Б. срещу Г. Н. Т. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 пр. 1 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 93, т. 1, б.”а” НК.

В обстоятелствената част на постановлението е прието за установено от фактическа страна, че на 07.09.2010 г. около 11.00 часа обвиняемият д-р Г. Н. Т. като главен инспектор „ДВСК” при РВМС – Б., заедно с колежката му д-р Цв. Дж, отишли на проверка в обект за търговия на дребно – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Б., ул.”В” № 3, собственост на ”К”. При извършване на проверката присъствал и свидетелят Х. К. В. – баща на св. К В. За констатираните нарушения, проверяващите решили да съставят констативен протокол, на което свидетелят Х. В. реагирал със заплахи, че ще подаде жалба срещу тях, ще ги уволни и ликвидира. Заради агресивното му поведение двамата служители на РВМС – гр. Б. решили да си тръгнат. Излизайки навън, първа била свидетелката д-р Д, а след нея вървял и обвиняемият д-р Т.. На стълбите пред търговския обект свидетелят В. ударил обвиняемия в лицето. Двамата паднали на земята. В. хванал Т. за шията. В един момент обвиняемият се отскубнал и влязъл в близкото помещение, за да се измие, като от носа му течала кръв. Докато обвиняемият се миел, В. му нанесъл още удари и двамата отново паднали на земята. Обвиняемият опитвал да се отбранява ръкомахайки. В своите правни изводи прокурорът е посочил, че не е доказан умисълът на обвиняемият Т. да причини телесна повреда на свидетеля В., тъй като първият е действал при неизбежна отбрана – за да защити себе си от непосредствено противоправно нападение. Поради това е налице хипотезата на чл. 12, ал. 1 НК и деянието, за което е привлечен в качеството на обвиняем се явява несъставомерно.

Постановлението на районната П. е било обжалвано от пострадалия и с атакуваното пред настоящата инстанция определение РС – Б. го е потвърдил, изцяло споделяйки фактическите и правни изводи на държавното обвинение.

Настоящата въззивна инстанция счита, че първоинстанционният съден акт следва да бъде потвърден по следните съображения:

Правилни и законосъобразни са изводите на Районната П. и на РС – Б., че деянието, за което д-р Г. Т. е привлечен в качеството на обвиняем, не съдържа признаците на престъпния състав по чл. 131, ал. 1, т. 2 пр. 1 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 93, т. 1, б.”а” НК. Въззивният съд намира, че несъставомерността на инкриминираното деяние не е обусловена от липсата на обществена опасност като един от признаците на престъплението, тъй като същото било извършено при условията на неизбежна отбрана по чл. 12, ал. 1 НК. След анализ на събрания по делото доказателствен материал настоящата инстанция счита, че не се доказа изпълнителното деяние на причиняване телесни повреди на пострадалия Х. В.. Последният твърди, че обвиняемият му е нанесъл удар в лявата част на главата с юмрук, като после продължил да го удря по главата отляво и отдясно. Впоследствие когато двамата се преместили в залата, ударите спрямо него продължили. Свидетелката К В била възприела първоначалния удар от страна на д-р Т. в лицето на баща й. После видяла как в съседното помещение обвиняемият нанасял удари по главата с юмруци върху В., който бил целият в кръв. Същият ден пострадалият е освидетелстван и обективно са установени следните травматични увреждания – кръвонасядане на палеца на дясната ръка и дясното коляно, охлузвания на долната устна и лявото коляно. Липсва съответствие между описаните от горните двамата свидетели удари като интензитет и място на нанасяне върху тялото на пострадалия и обективно установените върху същия травми, за които се цели да се докаже, че са в пряка последица от нанесен побой. Ето защо настоящата инстанция не дава вяра на показанията на св. К и Х. В. От събраните по делото доказателства се установява, че първоначалният удар е бил нанесен именно от страна на пострадалия, който продължил да удря и да души обвиняемия докато двамата са били на земята. В тази насока са показанията на свидетелката Д и обясненията на обвиняемия Т., които са напълно безпротиворечиви и последователни. Описаната от тях фактическа обстановка обяснява и обективно установените охлузвания и кръвонасядания по тялото на В.. Травмите по двете му колена, палеца на дясната ръка и устна са били получени именно при падането на двамата на земята, където между тях е станало борене, в което В. продължил да нанася удари и да души Т.. От доказателствения анализ не може да бъде направен какъвто и да било извод, че обвиняемият Т. е извършил действия, с които да са причинени телесни увреждания на пострадалия В., поради което инкриминираното деяние е несъставомерно поради липса на деяние.

Поради гореизложените съображения, които макар по същество да се различават от тези на първостепенния съд, обжалваното определение на РС – Б. следва да бъде потвърдено, тъй като деянието не е извършено и на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК наказателното производство по ДП 844/2011 г. по описа на 02 РУП гр. Б. е законосъобразно прекратено.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, Окръжен съд – Б.

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 524/19.01.2012 г. по ч.н.д. № 117/2012 г. по описа на РС – Б..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: