Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4510
гр. Пловдив, 25.11.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Десислава Кръстева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 948 по описа за 2019 година на ПРС, ІІ –
ри граждански състав, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск с правна
квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с чл.
415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 535 от ТЗ предявен от „ЛАЙТ КРЕДИТ“
ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.
„Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от *** Ж. Д. И. чрез пълномощника му - ***
П. П. против К.Г.К. с ЕГН:**********, с адрес *** за признаване за установено
спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 2384,20 лева, представляваща
неизплатен остатък по запис на заповед от 01.09.2014г., ведно със законната
лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане и осъждане на ответната страна да заплати направените в
заповедното и в настоящото производство разноски, за която сума е издадена
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 16544/2017г. по
описа на Пловдивския районен съд, 13.ти гр. състав.
В исковата
молба се твърди, че ответната страна К. К. издала в полза на ищеца, като
поемател ценна книга – запис на заповед от 01.09.2014г., като се задължила
безусловно и неотменимо да изплати сумата от 3260,56 лева без протест и
претенции за разноски на падежа – 01.01.2015г., като задължението било платимо
в офиса на дружеството – ищец, на адрес в гр. П., ул.“П.“ № *.
Твърди се, че
на датата на падежа лицето не се явило за плащане. Извършено било единствено
частично плащане на сумата от 876,36 лева.
Поради това
ищецът подал заявление по чл. 417 от ГПК,въз основа на което било образувано
ч.гр.д. № 16544/2017г. по описа на ПРС, 13-ти състав, като съдът издал заповед
за незабавно изпълнение срещу длъжника за сумата от 2384,20 лева и изпълнителен
лист. Въз основа на същия било образувано изп. дело № ***** при *****, с рег. №
***.
Ответната
страна възразила срещу заповедта за изпълнение, поради което и в изпълнение
указанията на заповедния съд, в едномесечния срок от получаване на съобщението
ищецът образувал настоящото производство за установяване на вземането си,
предмет на заповедта за незабавно изпълнение.
Претендира и
присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК от ответната страна К.Г.К. е постъпил писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск и моли
за отхвърлянето му.
Ответната
страна не оспорва факта, че е издала в полза на ищеца запис на заповед на
01.09.2014г., но твърди, че е изплатила изцяло сумата на поемателя. Твърди също
така, че на 01.01.2018г. вземането на ищеца се е погасило по давност, като
въвежда правопогасяващо възражение.
Въз основа на
гореизложените твърдения моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира и
присъждане на направените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че ответната страна К.К. издала в полза на
ищеца, като поемател ценна книга – запис на заповед от 01.09.2014г., като се
задължила безусловно и неотменимо да изплати сумата от 3260,56 лева без протест
и претенции за разноски на падежа – 01.01.2015г. Ответната страна твърди, че
изцяло е изплатила задължението, но не ангажира доказателства за това.
Доколкото ищецът също признава, че е налице частично плащане в размер на 876,36
лева, то безспорно е между страните, че тази сума е погасена чрез плащане. Така
основният спорен между страните въпрос се концентрира относно това дължим ли е
остатъка от 2384,20 лева и погасена ли е вземането по давност.
За част от
сумата по ценната книга, в размер на търсената от ищеца главница –2384,20 лева,
същият е подал на 17.10.2017г. заявление по реда на чл. 417 от ГПК , въз основа
на което е образувано ч.гр.д. № 16544/2017г. по описа на Пловдивския районен
съд, 13.ти гр. състав. Искането е уважено, като съдът е издал Заповед № 9963/18.10.2017г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с
която е разпоредил длъжникът К.Г.К. с ЕГН:**********, с адрес *** да заплати на
ищеца сумата от 2384,20 лева, представляваща неизплатен остатък по запис на
заповед от 01.09.2014г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и направените
в заповедното производство разноски в размер на общо 347,68 лева, от които –
заплатена ДТ в размер на 47,68 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева.
В срока по чл. 414 от ГПК от
ответника К.К. е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение,
което обуславя и правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск за
установяване на вземането си спрямо него.
Като писмени доказателства по
делото са приети още запис на заповед, пълномощно и копие на изп. дело № ***** по
описа на ******.
Въз основа на така събраните по делото
доказателства, съдът формира
следните фактически и правни изводи:
От събраните в хода на настоящото производство писмени доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност се установява, че ответникът е издател
на напълно редовен от външна страна Запис на заповед, издаден на 01.09.2014г. в
гр. П., с падеж на 01.01.2015г.
Не се установиха възраженията на
процесуалния представител на ответника, че сумата по ценната книга е изцяло
изплатена, като не бяха ангажирани каквито и да е доказателства в тази връзка.
Не се споделят от съда и възраженията на ответната страна, че на
01.01.2018г. вземането на ищеца се погасило по давност, а изпълнителното
производство е образувано след това, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. По силата на чл. 116, б. „б“ от ЗЗД
давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, а ако същите не
бъдат уважени, тя не се смята прекъсната.
В процесния случай вземането е станало изискуемо на падежа – 01.01.2015г. и
при липса на основания за спиране или прекъсване на давностния срок вземането
би се погасило на 01.01.2018г. Преди изтичане на този срок обаче, на 17.10.2017г. ищецът е подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК, с което действие е
прекъснал давността. Изпълнителния лист е издаден на 19.10.2017г., поради което
и към датата на образуване на изпълнителното производство – 09.05.2018г.
правото на принудително изпълнение не е погасено.
Доколкото в случая процесния Запис на заповед съдържа всички изискуеми
реквизити, предвидени в ТЗ, то са налице и основания за ангажиране
отговорността на издателя, който не ангажира доказателства да е заплатил изцяло
сумата, дължима по силата на ценната книга. При тези данни предявеният
установителен иск следва изцяло да се уважи.
Предвид изхода
на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по
делото разноски, доколкото искът е уважен изцяло. В тях се включва единствено внесената държавна такса в размер на 47,68
лева /липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение/, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на общо 347,68 лева –
заплатена ДТ в размер на 47,68 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, по отношение на които
следва да се произнесе исковия съд, съобразно ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС на
Р. България.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответника К.Г.К.
с ЕГН:**********, с адрес *** дължи на ищеца „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1,
ет. 2, представлявано от *** Ж. Д. И. чрез пълномощника му- *** П. П. сумата от
2384,20 лева /две хиляди триста
осемдесет и четири лева и двадесет стотинки/, представляваща неизплатен остатък
по запис на заповед от 01.09.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане, за която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК по ч.гр.д.
№ 16544/2017г. по описа на Пловдивския районен съд, 13-ти гр. състав.
ОСЪЖДА К.Г.К. с ЕГН:**********, с адрес ***
да заплати на ищеца „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1,
ет. 2, представлявано от *** Ж. Д. И. чрез пълномощника му- *** П. П. сумата от
47,68 лева /четиридесет и седем лева
и шестдесети осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски –
заплатена ДТ, както и направените в заповедното производство разноски в размер
на общо 347,68 лева /триста четиридесет и седем лева и шестдесет
и осем стотинки/, от които – заплатена ДТ в размер на 47,68 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.