Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 33
гр. Сливен, 12. 02. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
четвърти февруари, две
хиляди двадесет и
първа година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 369 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 129, ал. 7 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 – 5 и чл. 9б от Закона за местните данъци и
такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба, уточнена с молба
от 19.10.2020 г., подадена от „ЮНИТИ ТРЕЙД“ ЕООД с ЕИК: ………., със седалище и
адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Ж. в.“ № …, пр. от у. В.Я.Б., против Акт
за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 032 от 07.08.2020 г., издаден от гл.
с. в Дирекция „Местни данъци и такси“ /МДТ/ при Община Сливен, в частта, в
която е отказано възстановяване на данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса
битови отпадъци /ТБО/ за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2019 г., в която част е потвърден с Решение № РД-15-2699 от 28.09.2020 г.
на Кмета на Община Сливен.
В жалбата си жалбоподателят твърди,
че за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 67338.702.568 и поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор № 67338.702.570 неправилно са установени значително по-високи
задължения за ДНИ и ТБО, тъй като имотите не попадат в строителните граници на
населеното място по смисъла на § 5, т. 6 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на
Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Счита, че при подаване на
декларациите по чл. 14 от ЗМДТ през 2010 г., инспекторът по приходите е въвел в
системата, че имотите се намират в строителните граници, без да бъде
съгласувано това обстоятелство със съответния специалист в Община Сливен.
Излага съображения, че не се касае за нововъзникнало обстоятелство, при което
следва собственикът да уведоми писмено администрацията, а за неправилно
обработени декларации от инспектора по приходите, тъй като имотите никога не са
попадали в строителните граници. Моли АПВ да бъде отменен в обжалваната част. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде
уважена. В уточняваща молба посочва, че общият размер на недължимо платените
суми за ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2019 г., за които му е отказано възстановяване с оспорения акт, е 1485,53
лева.
Ответникът
по жалбата – Кмета на Община Сливен, редовно призован, се представлява в
съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва
жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, излага съображения в подкрепа
на твърденията си за законосъобразност на обжалвания АПВ и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С писмено становище, входирано в
деловодството на съда на 10.12.2020 г., не оспорва посочената от жалбоподателя
сума 1485,53 лева по размер.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е собственик на следните недвижими
имоти: ПИ с идентификатор № 67338.702.568 по кадастралната карта /КК/ на гр.
Сливен, с площ 4 663 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана
територия, с начин на трайно ползване – за стопански двор, адрес на ПИ: гр.
Сливен, кв. „Р.“; и ПИ с идентификатор № 67338.702.570 по КК на гр. Сливен, с
площ 4 635 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, с
начин на трайно ползване– за стопански двор, адрес на ПИ: гр. Сливен, кв. „Р.“,
ведно с построените в имота: сграда с идентификатор № 67338.702.570.2 със
застроена площ 1 238 кв.м. и начин на трайно ползване – промишлена сграда;
и сграда с идентификатор № 67338.702.570.3 със застроена площ 121 кв.м. и начин
на трайно ползване – промишлена сграда /видно от План за преобразуване – Акт №
117 том I Рег. № 1646 от 26.03.2010 г. по описа на Нотариус с
Рег. № 522 на Нотариалната камара и район на действие – Районен съд Сливен/.
На 19.05.2010 г. жалбоподателят е декларирал
горепосочените имоти с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с ДНИ Вх. №
2793 / 19.05.2010 г. и Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с ДНИ Вх. №
2794 / 19.05.2010 г. – и двете по описа на Дирекция МДТ при Община Сливен.
Имотите са декларирани като находящи се в гр. Сливен, кв. „Р.“. Към
декларациите са приложени План за преобразуване – Акт № 117 том I Рег. № 1646
от 26.03.2010 г. по описа на Нотариус с Рег. № 522 на Нотариалната камара и
район на действие– Районен съд Сливен, и скици на поземлените имоти, издадени
на 08.03.2010 г. от Служба по геодезия, картография и кадастър – Сливен, видно
от които имотите са с адрес: гр. Сливен, квартал „Р.“, трайно предназначение на
територията– урбанизирана, начин на трайно ползване – за стопански двор.
Декларациите са приети и обработени. За имотите са
открити съответно партида № ********* 001 и партида № ********* 002, определени
са ДНИ и ТБО за същите за периода 2011 г. – 2019 г., като не е спорно между
страните, че определените задължения са заплащани в срок.
На 08.01.2020 г. от жалбоподателя са подадени Декларация
по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с ДНИ Вх. № 101 / 08.01.2020 г. и Декларация по
чл. 14 от ЗМДТ за облагане с ДНИ Вх. № 103 / 08.01.2020 г. – и двете по описа
на Дирекция МДТ при Община Сливен, в които е посочено, че гореописаните имоти
се намират извън строителни граници. Към декларациите са приложени
Удостоверение Изх. № 4704-4643/1/ от 06.01.2020 г. и Удостоверение Изх. №
4704-4644/1/ от 06.01.2020 г. – и двете по описа на Дирекция „Устройство на
територията“ при Община Сливен, видно от които ПИ № 67338.702.568 и ПИ №
67338.702.570 се намират в бившия стопански двор, землище на кв. „Р.“ гр.
Сливен, не се намират в урбанизирана територия и не попадат в строителните
граници на населеното място по смисъла на § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ.
На 06.03.2020 г. от жалбоподателя „ЮНИТИ ТРЕЙД“ ЕООД до
Директора на Дирекция МДТ при Община Сливен е подадено искане, озаглавено
жалба, с Вх. № 4704-776 / 06.03.2020 г. по описа на Община Сливен, за
възстановяване на надвнесени от дружеството суми за ДНИ и ТБО за ПИ №
67338.702.568 и ПИ № 67338.702.570, за периода от 2010 г. до 2019 г., с
твърдение, че при подаването на декларациите по чл. 14 от ЗМДТ през 2010 г.
инспекторът по приходите погрешно е въвел в системата, че имотите са в
строителните граници на кв. „Р.“ и по този начин дружеството е заплащало
значително по-високи ДНИ и ТБО за имотите.
Във връзка с подаденото искане, в Писмо Изх. №
4704-776/1/ от 03.04.2020 г. на Заместник Кмета на Община Сливен, е посочено,
че не е налице неточно обработване на подадените от дружеството през 2010 г.
декларации.
Горепосоченото писмо е обжалвано и с Решение № 120 от
03.07.2020 г., постановено по административно дело № 177 / 2020 г. по описа на
Административен съд – Сливен, влязло в сила на 21.07.2020 г., е обявено за
нищожно и преписката е изпратена на звеното по местни приходи в Община Сливен
за произнасяне по искането на „ЮНИТИ ТРЕЙД“ ЕООД, заявено в жалба Вх. №
4704-776 / 06.03.2020 г. по описа на Община Сливен.
С Резолюция № 32 от 27.07.2020 г. на Началник Отдел в
Дирекция МДТ при Община Сливен е определена В. Х. Т. на дл.
гл. с. в Дирекция МДТ да извърши проверка на „ЮНИТИ ТРЕЙД“ ЕООД в срок до
20.08.2020 г. относно установяване на внесени суми за ДНИ и ТБО за периода 2010
– 2019 г.
Възложената проверка е извършена и е издаден АПВ № 032
от 07.08.2020 г. по описа на Дирекция МДТ при Община Сливен, с който е отказано
възстановяване на ДНИ и ТБО за периода 2010 – 2019 г. Актът е издаден от
длъжностното лице, на което е възложена проверката – В. Х. Т. на дл. гл. с. в
Дирекция МДТ при Община Сливен, която със Заповед № РД15-1625 от 23.05.2019 г.
на Кмета на Община Сливен е определена като служител от общинската
администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите по ДОПК при
установяване и събиране на местните данъци и такси. В мотивите на АПВ е посочено,
че подадените за имотите на 19.05.2010 г. данъчни декларации по чл. 14 от ЗМДТ
са приети и обработени, като са начислени и платени ДНИ и ТБО, на основание чл.
11 и чл. 64 от ЗМДТ. Счетено е, че липсва основание за възстановяване на ДНИ и
ТБО, като е извършено позоваване на чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ. Отразено е, че въз
основа на подадените на 08.01.2020 г. коригиращи декларации, към които са
приложени удостоверения, че имотите са извън строителните граници, задълженията
са коригирани от 2020 г. занапред.
АПВ е обжалван от „ЮНИТИ ТРЕЙД“ ЕООД по
административен ред в частта, в която е отказано възстановяване на ДНИ и ТБО за
периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г. С Решение №
РД-15-2699 от 28.09.2020 г., издадено на
основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК от Кмета на Община Сливен, АПВ е потвърден. Решението
е връчено на „ЮНИТИ ТРЕЙД“ ЕООД на 28.09.2020 г. Жалбата срещу АПВ, въз основа
на която е образувано настоящото съдебно производство, е входирана в
деловодството на административния орган на 06.10.2020 г.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок,
предвиден в чл. 156, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 129, ал. 7 от ДОПК, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес и след изчерпване на процедурата
по обжалване на АПВ по административен ред пред Кмета на Община Сливен, упражняващ
правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, съгласно чл. 4, ал. 5
от ЗМДТ във връзка с чл. 129, ал. 7 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният АУЗ е издаден от служител на общинската
администрация, на когото е възложено извършването на проверка, и имащ правата и
задълженията на орган по приходите, определен със заповед на Кмета на Общината,
и следователно е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл.
4, ал. 1 във връзка с ал. 3, изр. 1, предл. 1 и ал. 4
от ЗМДТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо
платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени
от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи
на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от
Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за
погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за
приходите. В чл. 129, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че прихващането или
възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или
по писмено искане на лицето, като искането за прихващане или възстановяване се
разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на
годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване,
освен ако в закон е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК
задължава органа по приходите да издаде АПВ в 30-дневен срок от постъпване на
искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.
АПВ е издаден в писмена форма и има изискуемото от процесуалния
закон съдържание. При издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. АПВ е издаден при спазване на
предвидената в чл. 129 от ДОПК процедура и в срока по чл. 129, ал. 3 от ДОПК, с
оглед проведеното съдебно производство по обжалване на предходно издадения от Заместник
Кмета на Община Сливен акт и датата, на която изпратената от съда
административна преписка е входирана в деловодството на Община Сливен.
АПВ е издаден и в съответствие с материалния закон.
С АПВ в обжалваната част, на жалбоподателя е отказано
възстановяване на ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2015
г. до 31.12.2019 г. за имот с партиден № ********* 001 и имот с партиден №
********* 002. Партидите за тези имоти са открити, въз основа на подадени от
жалбоподателя декларации по чл. 14 от ЗМДТ на 19.05.2010 г., в които
жалбоподателят е декларирал, че е собственик на имотите и че същите се намират
в гр. Сливен, квартал „Р.“, като към декларациите е приложил документ за
собственост и скици, видно от които имотите са с адрес: гр. Сливен, квартал „Р.“,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за стопански двор.
В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено,
че с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и
поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и
селищните образувания, като съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, данъчно задължени
лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Таксата за битови
отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината
/чл. 64 от ЗМДТ/.
С оглед посочените разпоредби, съдържанието на
подадените от жалбоподателя на 19.05.2010 г. декларации по чл. 14 от ЗМДТ и
приложените към декларациите документи, органът по приходите правилно е счел,
че липсва основание за възстановяване на суми за ДНИ и ТБО за процесния период.
Имотите са декларирани като находящи се в урбанизирана територия – населено
място, за което са приложени и писмени доказателства. Не са заявени пред органа
по приходите данни за процесния период, че имотите са извън строителните
граници на населеното място. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗУТ, според основното им
предназначение, едни от териториите в страната са урбанизираните територии /населени
места и селищни образувания/. В § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ е дадено легално
определение на „територия на населено място“–
селищната територия, обхваната от границите му /строителните му граници/,
определени с устройствен план, без да се включва землището, а в § 5, т. 10 от
ДР на ЗУТ се съдържа легално определение на „квартал“ – урегулирана територия,
ограничена от улици или от улици и граници на урбанизирана територия, която
обхваща един или повече поземлени имоти. От анализа на цитираните разпоредби
следва, че към датата на подаване на декларациите по чл. 14 от ЗМДТ - 19.05.2010
г., за органа по приходите са били налице данни и доказателства, че
декларираните имоти се намират в строителните граници на населено място, поради
което и определените за процесния период задължения са законосъобразно определени.
Впоследствие, подадените от жалбоподателя по реда на чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ
коригиращи декларации – на 08.01.2020 г., с приложени към същите
удостоверителни документи, са съобразени от органа по приходите и задълженията
за ДНИ и ТБО са преизчислени, съобразно новопредставените доказателства, имащи
значение за определяне на данъка и таксата.
По изложените
съображения, обжалваният АПВ е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването
му, и същият не страда от пороци, обуславящи неговата отмяна. Жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по
жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна.
Материалният интерес по жалбата е в размер на 1485,53 лева, съобразно безспорно
установения между страните размер на АПВ в обжалваната му част. Спрямо този
материален интерес, размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение е 334
лева, определено по реда на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК във връзка с чл. 8,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Следователно, жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на ответника по жалбата, защитаван в процеса от юрисконсулт,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 334 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 160 от ДОПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЮНИТИ ТРЕЙД“ ЕООД с ЕИК: ……………., със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Ж. в.“ № …, пр. от у. В.Я.Б.,
подадена против Акт за прихващане или възстановяване № 032 от 07.08.2020 г.,
издаден от гл. с. в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, в
частта, в която е отказано възстановяване на данък върху недвижимите имоти и
такса битови отпадъци за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2019 г., в която част е потвърден с Решение № РД-15-2699 от 28.09.2020 г.
на Кмета на Община Сливен.
ОСЪЖДА „ЮНИТИ ТРЕЙД“ ЕООД с ЕИК: ………., със седалище и адрес
на управление: гр. Сливен, ул. „Ж. в.“ № …, пр. от у. В.Я.Б.,*** да заплати на
Община Сливен юрисконсултско възнаграждение в размер на 334 /триста тридесет и
четири/ лева.
Решението е окончателно, на основание чл. 160, ал. 7
във връзка с чл. 129, ал. 7 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: