Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр.Варна, 14.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно
заседание на четиринадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА
СВЕТОСЛАВА
КОЛЕВА
С участието на секретаря Петранка Паскалева
и в присъствието на прокурор
Светла Курновска
изслуша докладваното
от съдия Янков вчнд №355/2019г. на ВАС
и за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.48 ЗЕЕЗА.
С решение №197/02.10.2019г. по чнд №1084/2019г.
Варненски окръжен съд е допуснал изпълнението на Европейска заповед за арест издадена на 18.08.2017г. от Магистратски съд в
Уестминстър-Лондон, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, за
предаване на лицето Д.К.Е. за провеждане на наказателно производство срещу него.
Срещу така постановеното решение е
постъпила жалба от адв.Е.Е. в качеството му на защитник на Д.К.Е., в която се твърди
незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Отправя се към настоящата
инстанция искане за отмяна на първоинстанционния съдебен и оставяне без уважение искането на
британските съдебни власти за предаване на лицето Д.К.Е..
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.
Представителят на Апелативна
прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение.
Варненският апелативен съд след като извърши
проверка правилността на атакуваното решение и като взе предвид подадената
жалба, както и становищата на страните, констатира:
Жалбата е неоснователна.
В рамките на настоящото производство
въззивният съд следва да извърши проверка спазени ли са законовите изисквания при
постановяването на контролирания съдебен акт, и в частност – налице ли са
условията за предаване на гражданина на Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия Д.Е. по чл.36 и 41 ЗЕЕЗА, и дали съществуват основания за
отказ по чл.39 и 40 от същия закон.
По отношение изискванията на чл.36
от Закона – британските съдебни власти са приели, че действията на Е. при
доказуемост биха могли да се квалифицират като Заговор за разпространение на
контролиран наркотик от клас „А“, което представлява престъпление по Раздел 1
от Закона за наказателното право от 1977г. Предвиденото максимално наказание за
това престъпление е доживотно лишаване от свобода. Това е престъпление,
включени в разпоредбите както на чл.2 т.2 от Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската
заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (2002/584/ПВР),
така и на чл.36 ал.3 Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, и
на двете места – под т.5. Т.е. престъпление, за което по силата на посочените
законови текстове не се изисква двойна наказуемост при предаване на лица, ако в
издаващата държава те /престъпленията/ са наказуеми с лишаване от свобода за
максимален срок не по-малко от три години. Както се спомена британските съдебни
власти са квалифицирали действията на Д.Е. като запълващи състава на
престъпление, визирано от Радел 1 на тамошния наказателен закон, което
предвижда максимално наказание доживотно лишаване от свобода. Поради което и
проверка за двойна наказуемост в случая е излишна. Въпреки това за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че деянието, за които е издадена заповедта
за арест, съставлява престъпление и по законодателството на Република България,
и по-точно – такова по чл.354а ал.2 изр.1 НК, наказуемо с лишаване от свобода
от три до дванадесет години и глоба. С оглед изложеното очевидно е, че
условията на чл.36 от ЗЕЕЗА са налице.
Гаранциите по чл.41 ал.2 от ЗЕЕЗА и
чл.5 т.2 от Рамковото решение – те също са налице. За посоченото
престъпление в закона на молещата държава се предвижда максимално наказание
доживотен затвор. В нейното законодателство обаче са предвидени механизми както
за преразглеждане на наложеното наказание, така и за помилване. Техния вид и
характер е посочен в б.“h“ от Европейската
заповед за арест.
Основания за отказ – такива не
съществуват.Видно от доказателствата по делото не са налице нито абсолютните
основания за отказ по чл.39 от ЗЕЕЗА /или по чл.3 от Рамковото решение/ , нито
факултативните по чл.40 ал.1 от ЗЕЕЗА /по чл.4 от същото решение/.
Липсват и предвидените от текста на
чл.52 от ЗЕЕЗА хипотези за отлагане изпълнението или за условно изпълнение на
заповедта.
По отношение възражението
на защитата, направено и в жалбата – естествено принципът non bis in idem e основополагащ за всяка цивилизована правна система. Той обаче касае
наказателната отговорност – доколкото въвежда забрана за налагане на две
наказания за едно и също запретено от закона деяние /престъпление или
административно нарушение/. Затова не може да намери приложение в казуси като
настоящия – при предаване на лица по искане на други държави, и при липса на
доказателства, че лицето е вече осъдено с влязъл в сила съдебен акт за това
деяние. А такива по делото не съществуват.
Предвид разпоредбата на чл.44 ал.7 изр.2 от ЗЕЕЗА следва да бъде потвърдена
и взетата по отношение на Д.Е. мярка за
неотклонение задържане под стража.
Поради изложеното в крайна сметка
следва да се заключи, че атакуваното решение се явява правилно и законосъобразно,
постановено е съобразно изискванията на чл.44 от ЗЕЕЗА, и тъй като
не са налице основания за неговото изменение или отмяна, на основание чл.48 ал.2 от ЗЕЕЗА Варненският апелативен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №197/02.10.2019г. по чнд №1084/2019г. на Варненски
окръжен съд, с което е допуснато изпълнението на Европейска заповед за
арест издадена на 18.08.2017г. от
Магистратски съд в Уестминстър-Лондон, Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия, за предаване на лицето Д.К.Е. за провеждане на наказателно
производство срещу него.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове
: