Определение по дело №289/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260106
Дата: 10 септември 2020 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20202330100289
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 260106 /10.9.2020г.

                                                            10.09.2020 г.                              Град Ямбол

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                   ХVI - ти граждански състав

На десети септември                                                         две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                                                           Председател: Георги Георгиев

 

като разгледа докладваното  от  съдия  Георгиев

гр.д.№ 289 по описа за 2020 година,

 за да се произнесе, взе предвид следното :

 

             Производството по делото е образувано по  искова молба на „АСВ“ЕАД, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Й.Н.Г., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 3167/2019 г. на ЯРС, а именно – 20754,48  лв. – главница, 2297,02 лв. – обезщетение за забава, както и законната лихва, както и евентуален иск  за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 20754,48  лв., представляваща непогасена падежирала главница  и 2297,02 лв. –обезщетение за забава, в едно със законната лихва от датата на ИМ .

 Представят се писмени доказателства. Правят се искане за прилагане на ч.гр.д., както и за назначаване на ССЕ.

            В законоустановения срок по чл. 131 ГПК   е постъпил писмен отговор от назначения особен представител, с който оспорва исковете като неоснователни. Не представя доказателства,прави искане за поставяне на въпроси към в.лице,както и задължаване на ищцовото дружество да представи подробен лихвен лист от досието на кредита.

            Съдът, като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявените искове  допустими, намира че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Представените от ищцовата страна писмени доказателства са относими и необходими и следва да бъдат допуснати.

            Основателно е искането за прилагане на ч.гр.д. № 3167/2019 г. по описа на ЯРС.Съдът счита, че следва да бъде уважено искането на ищеца за назначаване на ССЕ.

           С оглед на горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

             НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 23.10.2020 г. от 10,20 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.

 ДОПУСКА представените от ищцовата страна писмени доказателства, под опис.

 ПРИЛАГА  ч.гр.д. №3167/2019 г. по описа на ЯРС.

НАЗНАЧАВА ССЕ, вещото лице по която след като се запознае с материалите по делото и извърши справки навсякъде,включително с лихвен лист от досието на кредита и  където е необходимо да отговори на всички поставени от ищеца в исковата молба и на особения представител на ответника  с отговора на исковата молба въпроси.

Експертизата да се изготви от вещото лице Светлана Димитрова при депозит в размер на 180 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства за внесения депозит.

Съдът намира за неоснователно искането на особения представител на ответника за задължаване на ищцовото дружество да представи подробен лихвен лист от досието на кредита с оглед допуснатата ССЕ и като такова следва да се остави като неоснователно.

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:

В исковата молба се посочва, че  на 18.03.2015  год. между праводателя на ищеца и ответника е бил сключен договор за потребителски паричен кредит , при спазване разпоредбите на ЗЗП и на основание ОУ на праводателя на ищеца които били неразделна част от договора, като с подписването му кредитополучателя удостоверил, че му е връчен целия обем преддоговорна информация, както и ОУ. С подписването на договора кредиторът предоставил на ответника в качеството и на кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 30 000,00 лв.,която сума била преведена по банковата сметка на ответницата на 18.03.2015 г. Общия размер на кредита възлизал на 51 108,93 лв. която сума включвала освен чистата стойност на кредита от 30 000,00 лв.,900,00 лв. такса за разглеждане на кредита,застрахователна премия в размер на 2901,60 лв.,като застрахователното покритие било прекратено автоматично,като от 14.06.2018 г. по задължението не били начислявани месечни застрахователни премии и договорна лихва в размер на 17 307,60 лв. Кредитополучателката се задлъжила да я върне на 120  анюитетни вноски в размер на 425,91  лв.,като първата погасителна вноска била дължима на 14.04.2015 г. и последната с краен падеж 14.03.2025 год. На осн. чл. 13,ал.2,б.“а“ ОУ, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 02.05.2019 год. Уведомление за предсрочната изискуемост било изпратено до длъжника чрез ЧСИ Ирина Христова и било връчено на длъжника,чрез залепване на 02.05.2019 год. С оглед забава в плащанията от страна на длъжника същия дължал и обезщетение за забава в размер на годишна законна лихва,разделена на 360 дни,за всеки ден върху просрочената дължима главница. С оглед на това на длъжника  било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на 2 297,02 лв. за периода 02.05.2019 г. до 31.08.2019 г. Сумата която била погасена от кредитополучателя била в размер на 14 418,41 лв.,с която били погасени възнаградителна лихва в размер на 7 401,12 лв.,главница в размер на 6098,00 лв.,застрахователна премия в размер на 918,84 лв. и лихва за забава в размер на 0,45 лв.   

На 19.09.2018 год. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/  към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 год.,  по силата на което ищецът придобил вземането по процесния кредит срещу ответника. Уведомлението за цесия,в едно с уведомлението за предсрочна изискуемост било изпратено двукратно до ответницата,веднъж чрез Български пощи с известие за доставяне,което се върнало в цялост с отбелязване,че получателя отсъства на адреса и чрез ЧСИ Ирина Христова която било връчено на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК,чрез залепване на уведомление на 02.05.2019 г. Към настоящата искова молба се представя отново уведомление за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост за връчване на ответника с препис от исковата молба.

В условията на евентуалност ищецът предявява против ответника осъдителни искове за посочени суми. Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски.

В депозирания отговор назначения на ответницата особен представел оспорва исковете по основание и размер. Оспорва се,че цесията и уведомлението за предсрочна изискуемост не са връчени на длъжника и поради това ищцовото дружество няма качеството на кредитор на ответника, за което се излагат съображения. Освен това договорът за кредит бил телеграмен и представлявал възпроизвеждане на ОУ,като текстът бил написан с шрифт по-малък от 12. Абсолютно неравноправна,в нарушение на ЗПК и нищожна от гледна точка на морала и чл.143-148 ЗПК се явявал чл.6 касаещ лихви,такси и комисионни,както и методиката за изчисляване на променливия лихвен процент и референтния лихвен процент от договора. Твърди се,че погасителния план бил напълно формален,като част от текстовете били с шрифт който можел да се прочете само с лупа,като се развиват подробни съображения затова. Твърди се,че същото било и в съдържанието на чл.12,чл.9,чл.10 и чл.11,като същите били недействителни поради противоречие с разпоредбата на чл. 10,ал.1 от ЗПК, чл. 11,ал.1 ЗПК,чл.11,ал.1,т.7-12 които били императивни,като на основание чл.22 ЗПК процесния договор бил недействителен,като на ищеца следвало да бъде присъдена само чистата стойност на кредита,без лихви или други разходи по кредита,както в заповедното,така и в исковото производство.

Претендира се отхвърляне на претенциите.

Предявен е иск с правно основание   чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД, евентуално съединен с иск  с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.

Липсват ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже фактите, на които основава претенцията си – а именно, че праводателят му   и ответника са били обвързани от валидно облигационно правоотношение ,при посочените условия и че първият е изправна страна по договора,реално е предадена сумата по кредита по начина уговорен в същия, както и размера на претенциите си, включително надлежно уведомяване по правилата на чл. 99 от ЗЗД.

Указва на ищеца, че съдът следи служебно за нищожност/неравноправност на клаузите в договор за кредит от 18.03.2015 год.

В тежест на ответника е да доказва плащане, респ. наличие на основания за недължимост на сумите.

            НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.

            ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, ведно с призовката за съдебното заседание,като на ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба.

     Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: