РЕШЕНИЕ
№ 2752
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20241110204578 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23-4332-033722/19.01.2024 г., издадено
от началника на Сектор към ОПП-СДВР, на П. Д. Д. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, изразяващо се в това, че
на 16.12.2023 г., около 23.15 часа, в гр. София, по ул. „Атанас Узунов“ с
посока на движение от ул. „Марагидик“ към ул. „Велчо Атанасов“ управлява
лек автомобил марка „Опел“, модел „Агила“ с рег. № и срещу № при
направена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство „DrugTest 5000“ с инвентарен номер ARKD-0049 отказва
да бъде изпробван с техническото средство.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице П. Д. Д., с която са иска неговата отмяна като
незаконосъобразно. Твърди се, че НП е издадено за приготовление или опит
за извършване на административно нарушение по смисъла на чл. 9 от ЗАНН,
1
доколкото актосъставителят е констатирал нарушение, посочвайки факти и
обстоятелства със задна дата, а именно предварителен отказ да бъде тестван в
23.15 часа. Изложени са и съображения за несъставомерност на деянието по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, доколкото не може да се заяви отказ от тестване с
техническо средство, докато се изчаква същото да бъде донесено от екип на
Пътна полиция. Твърди се, че е допуснато нарушение на чл. 5 от Наредба № 1
от 19 юли 2017 г. като основание за започване на проверката, доколкото
служителите не са нанесли техните възприятия в протокола за проверка преди
да бъде предоставена пробата за техническото средство. Твърди се, че е
налице и допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН,
доколкото АУАН е предоставен за запознаване и подписване от
жалбоподателя след вписването на час и връчването на талона за изследване.
Релевирани са доводи, че не е спазена и разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., доколкото му е предоставен по-кратък срок за
явяване в лечебното заведение за даване на кръвна проба, и то при наличие на
по-близки лечебни заведения, с което е ограничено правото му на защита и му
е отнета възможността за довършване на деянието. Изложено е, че
протоколът за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или
техните аналози е изготвен по време на запознаване със съдържанието на
АУАН и след връчване на талона за изследване. С оглед на изложеното, от
съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
Наказващият орган не се явява и не изпраща свой процесуален
представител в хода на съдебното производство по делото и не взема
становище по подадената жалба.
В хода на съдебното производство жалбоподателят поддържа подадената
жалба по изложените в нея съображения. В допълнение е посочено, че в
АУАН и НП е било необходимо да се посочи мястото и времето, където
водачът е поканен да изпълни задължението си за тестване за наркотици.
Твърди се, че ЗППАМ е връчена и изпълнена предварително спрямо
разпечатването и връчването на АУАН. Изложено е, че наказващият орган не
е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да провери спорните
обстоятелства и да се произнесе по релевираното от жалбоподателя
възражение срещу АУАН.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
2
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че не са налице основания за неговата
отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 16.12.2023 г., около 23.15 часа, в гр. София, по ул. „Атанас Узузнов“
с посока на движение от ул. „Марагидик“ към ул. „Велчо Атанасов“ П. Д. Д.
управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Агила“ с рег. № , като до
него на предна дясна седалка се возил Т Г Й. В района на № на ул. „Атанас
Узунов“ свидетелите И. В. И. и Б. Й. Б., служители на 01 РУ-СДВР, спрели за
проверка управлявания от жалбоподателя л.а. марка „Опел“. При проверката
полицейските служители установили, че Т Г Й държи в себе си наркотични
вещества, поради което последният бил задържан и откаран в сградата на 01
РУ-СДВР. През това време на място служителите от 01 РУ-СДВР тествали
водача на автомобила П. Д. Д. за употреба на алкохол със съответно
техническо средство, като пробата му била отрицателна. Служителите на 01
РУ-СДВР поискали съдействие от техни колеги от ОПП-СДВР, за да тестват
П. Д. и за употреба на наркотични вещества или техни аналози. В 23.50 часа
на 16.12.2023 г. на място пристигнали свидетелите А. Н. С. и И. В. И.,
служители на ОПП-СДВР, които се опитали да изпробват жалбоподателя П.
Д. за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо
средство „DrugTest 5000“ с инв. № ARKD-0049. П. Д. Д. обаче отказал да бъде
тестван с техническото средства за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, като заявил, че проверяващите го служители нямат основания
да го тестват.
За констатираното нарушение св. А. Н. С. съставил АУАН №
1071503/17.12.2023 г. срещу П. Д. Д. за извършено от последния
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. АУАН бил връчен на
П. Д., който го подписал и получил екземпляр от същия.
Едновременно със съставяне на АУАН, били издадени талон за
3
медицинско изследване № 0174954, връчен на П. Д. в 00.25 часа на 17.12.2023
г., и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № 23-4332-
033722/19.01.2024 г. от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с което за
описаното в АУАН административно нарушение на П. Д. Д. били наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
НП било връчено на 01.03.2024 г. на П. Д. Д., който в законоустановения
14-дневен срок (на 13.03.2024 г.) подал жалба срещу последното, която
инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: обясненията на жалбоподателя П. Д. Д. (частично); показанията на
свидетелите А. Н. С., И. В. И., И. В. И., Б. Й. Б. и В К Г акт за встъпване в
длъжност; протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
или упойващи вещества; ЗППАМ от 16.12.2023 г.; Талон за изследване №
0174954; справка от 01 РУ-СДВР; справка от Дирекция „Вътрешна
сигурност“-МВР; справка от ВМА и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства,
приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. От
показанията на свидетелите И. В. И. и Б. Й. Б., служители на 01 РУ-СДВР, се
установява, че именно жалбоподателят П. Д. е бил водач на процесния
автомобил. Посочените свидетели, както и служителите на ОПП-СДВР А. С.
и И. И., са категорични, че жалбоподателят Д. е отказал да бъде изпробван от
служителите на ОПП-СДВР за употреба на наркотични вещества или техни
аналози с техническо средство „DrugTest 5000“ с инв. № ARKD-0049. Нещо
повече, св. И. В. И. посочва в показанията си, че при обективиране на отказа
за тестване с техническото средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техните аналози, П. Д. е заявил като причина за
отказа, че служителите на ОПП-СДВР нямат основание да го тестват.
Съдът кредитира изцяло показанията на служителите на ОПП-СДВР и 01
4
РУ-СДВР като ги намира за пълни, последователни и логични. Единствено не
следва да се кредитират показанията на св. Б. Б. в частта им, в която,
тълкувайки съдържанието на съставения от него протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, твърди, че в
23.15 часа (посочен като начален час на проверката) са пристигнали
служителите от ОПП-СДВР. Видно от приложения на л. 73 от делото доклад
за проверени лица и превозни средства, в същия недвусмислено е отразено,
че първоначалната проверка от служителите на 01 РУ-СДВР е осъществена на
16.12.2023 г. в 23.15 часа. Доколкото от показанията на всички разпитани
свидетели се установява, че е изчакано съдействие от служители на ОПП-
СДВР, който са дошли впоследствие на процесното място, то се явява
безспорно доказано, че 23.15 часа е времето на спиране за първоначална
проверка на управлявания от жалбоподателя автомобил, а не на пристигането
на служителите на ОПП-СДВР. Освен това, в талон за изследване № 0174954
е посочено, че началото на проверката за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози от страна на служителите на ОПП-
СДВР е в 23.50 часа на 16.12.2023 г. В този смисъл са и показанията на
свидетелката Весела Господинова, която твърди, че около 23.50 часа
жалбоподателят Д. е прекъснал разговора си с нея поради пристигането на
служителите от ОПП-СДВР. Показанията на св. Господинова не следва да се
кредитират единствено в частта им, в която последната заявява, че при
пристигането й на процесното място в 00.45 часа на 17.12.2023 г.
полицейските служители са си тръгвали в този момент. От приложения по
делото талон за изследване и протокол за извършване на проверка за употреба
на наркотични или упойващи вещества се установява, че проверката е
приключила в 00.25 часа на 17.12.2023 г., когато е връчен и талонът за
изследване на П. Д.. В този смисъл е нелогично полицейските служители да
са престояли на мястото на извършване на проверката още 20 минути, а дори
и да са останали на място до 00.45 часа, то не е ясно дали е било във връзка с
извършената преди това проверка на П. Д. Д. и съставения срещу последния
АУАН.
Съдът кредитира частично и обясненията на жалбоподателя П. Д. в
частта им, в която последният заявява, че действително на процесната дата,
час и място е бил водач на л.а. „Опел“. Не кореспондира с останалите събрани
в хода на съдебното следствие гласни доказателства обаче заявеното от
5
жалбоподателя, че при пристигането си служителите от ОПП-СДВР не са му
предоставили възможност да даде проба на процесното техническо средство
за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, а
директно са пристъпили към съставяне на ЗППАМ и АУАН. Както се посочи
при извършения по-горе доказателствен анализ, и четиримата разпитани по
делото полицейски служители са категорични, че едва при пристигането на
служителите на ОПП-СДВР е направен опит П. Д. да бъде тестван с
техническото средство за употреба на наркотични вещества, като последният
категорично е отказал да му бъде извършена проверка. В този смисъл е
нелогично служителите на 01 РУ-СДВР да са поискали съдействие от
колегите им от ОПП-СДВР за тестване на водача на автомобила за употреба
на наркотични вещества или техните аналози, да са ги изчакали
приблизително 30 минути, и накрая последните да не извършат проверка на
жалбоподателя с процесното техническо средство, с което само те са
разполагали. В този смисъл, съдът намира обясненията на жалбоподателя Д.
за недостоверни в тази им част, като същите не кореспондират с обективната
истина по делото, а обслужват защитната му теза по същото.
Съдът кредитира изцяло и останалите приети от съда по реда на чл. 283
НПК писмени доказателства, като относими към предмета на доказване по
делото съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира за установено от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
им – т. 2.1, вр. 1.3.1 и т. 3.7 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи. Същевременно, АУАН и НП са издадени
при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН
давностни срокове, като съдържат всички задължителни реквизити, посочени
в разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. С оглед на това,
процесният АУАН и обжалваното НП са съобразени с изискванията на
6
процесуалния закон.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е
допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото
АУАН е бил връчен и предявен на нарушителя за подпис едва след връчване
на талона за изследване. На първо място, следва да се отбележи, че по делото
не се установи по несъмнен начин кой от двата документа е съставен първи,
доколкото служителите на ОПП-СДВР, изготвили същите, са категорични, че
всеки един от тях едновременно с колегата му е съставял АУАН, съответно
талона за изследване. С оглед на това по делото е недоказано твърдението на
жалбоподателя, че АУАН е съставен и му е връчен след връчване на талона за
изследване. Отделно от това, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата
на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (наричана за
краткост Наредба № 1 от 19.07.2017 г.) в АУАН се вписва и номерът на
талона за изследване, което предполага вече да е бил издаден такъв към
момента на съставяне на АУАН. В този смисъл съдът счита, че не е допуснато
визираното процесуално нарушение в хода на образуваното
административнонаказателно производство, още по-малко същото може да
бъде прието за съществено такова, което да е ограничило правата на
санкционираното лице. В случая не е налице и нарушение на разпоредбата на
чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото АУАН е съставен в присъствие на нарушителя,
подписан е от актосъставителя и посочените в АУАН двама свидетели, след
което е предявен за запознаване на нарушителя Д., който се е запознал със
съдържанието му и го е подписал.
В този смисъл неоснователно е и възражението относно съставяне на
протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества след съставяна на АУАН и талона за изследване. Както се
посочи по-горе, по делото не са събрани категорични доказателства в тази
насока, доколкото полицейските служители заявяват, че паралелно всеки
един от тях е попълвал съответните документи – св. С. – АУАН, св. И. –
талона за изследване, а св. Б. – протокола за извършена проверка. Освен това,
съгласно горепосочената разпоредба на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1 от
7
19.07.2017 г. номерът на талона за изследване се отразява освен в
съдържанието на АУАН и в протокола по чл. 5, ал. 2 от Наредбата, което
логически обуславя извод за съставянето му след като вече има издаден талон
за изследване със съответен номер. В чл. 3, ал. 2 от същия подзаконов
нормативен акт е посочено, че при съставяне на протокол за извършена
проверка за установяване на употреба на наркотични вещества или техни
аналози, се съставя и талон за изследване, като не противоречи на
нормативната уредба едновременното им съставяне на място от различните
полицейски служители. Следва да се отбележи, че посоченото от
жалбоподателя съставяне на процесните документи едновременно или не в
точно посочена от него последователност, по никакъв начин не е довело до
ограничаване на правото му на защита в хода на
административнонаказателното производство, доколкото документите са
попълнени от компетентни длъжностни лица съобразно техните правомощия
и императивните разпоредби на Наредба № 1 от 19.07.2017 г., като са връчени
на жалбоподателя Д. за запознаване със съдържанието им. С оглед на това,
съдът счита, че в хода на извършената проверка и образуваното
административнонаказателно производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на
процесуалните права на санкционираното лице.
Неоснователно е и възражението за допуснати нарушения на
разпоредбите на чл. 5 и чл. 6, ал. 8 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. На първо
място, при спазване на изискването на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. св. Б. Б. е съставил протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични и упойващи вещества, като в същия е отразил всички
външни белези и основания, поради което е извършена проверка на
жалбоподателя Д. в качеството му на водач на процесния автомобил, вкл. с
отбелязване на начина на управление на МПС и начина на поведение на
водача по време на извършване на проверката. В този смисъл проверяващите
служители от 01 РУ-СДВР са удостоверили по предвидения в Наредбата ред
конкретните свои възприятия относно състоянието на жалбоподателя и
причините за извършване на проверка на последния за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Не може да бъде споделено и
възражението на жалбоподателя, че в нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал.
8 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. в талона за изследване е указано на П. Д. да
8
се яви до 40 минути във ВМА, а не му е даден максималният срок и не е
насочен към МБАЛ „Св. Анна“, гр. София. Съгласно релевантната в случая
разпоредба на чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. контролният орган
вписва в талона за изследване мястото, където да се извърши кръвното
изследване, както и срока за явяването – до 45 минути, когато нарушението е
извършено на територията на съответното населено място, където се намира
лечебното заведение. Същевременно, съгласно чл. 6, ал. 8 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния
орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на
установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен или друг
превоз за отИ.е до него. В случая св. И. И. е указал в талона за изследване на
жалбоподателя Д. да се яви във ВМА, лечебно заведение, в което единствено
съгласно чл. 20 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. се извършва последващото
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техните
аналози, като му е предоставил почти максимално предвидения срок – 40
минути, при регламентиран максимален период от 45 минути. Предвид
разстоянието между лечебното заведение и мястото на проверката (около 7
км.), късния час от денонощието и липсата на автомобилен трафик, съдът
счита, че контролният орган напълно обосновано е определил срок от 40
минути за явяване на жалбоподателя за даване на кръвна проба. В този
смисъл на жалбоподателя Д. е било предоставено достатъчно време за явяване
в лечебното заведение със съответен превоз, вкл. и посредством ползване на
таксиметрови услуги, по какъвто начин жалбоподателят се е транспортирал
до МБАЛ „Св. Анна“-гр. София.
Съдът счита, че не е допуснато и нарушение на разпоредбата на чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН, доколкото в НП изрично е отразено, че
административнонаказващият орган е разгледал постъпилото срещу АУАН
възражение и го е приел за неоснователно. Последният очевидно е приел, че
не е необходимо да се изследват допълнителни обстоятелства в хода на
административнонаказателното производство, поради което е издал НП въз
основа на събраните по преписката доказателства.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
9
наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят П. Д. Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
По безспорен начин се установи, че на процесната дата и място
жалбоподателят Д. е управлявал л.а. марка „Опел“ с рег. № , поради което има
качеството „водач на моторно превозно средство” по смисъла на чл. 174, ал. 3
ЗДвП и параграф 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Установи
се също така от обективна страна, че жалбоподателят Д. е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества или техните аналози. В този смисъл, П. Д. Д. е осъществил от
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3
ЗДвП предвижда няколко отделни хипотези на извършване на нарушение,
като е достатъчно за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя извършването само на едно от визираните в
нормата нарушения. В този смисъл в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
посочено, че се наказва водач, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване.
Тоест, от граматическото тълкуване на посочената норма и използването на
съюза „или“ се установява, че двете нарушения са в условията на
алтернативност, поради което е достатъчно извършването само на едното
нарушение – в случая отказване извършване на проверка с техническо
средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните
аналози, като е ирелевантно дали жалбоподателят не се е явил впоследствие
за даване на кръвна проба за извършване на медицинско изследване (в този
смисъл Решение № 4628 от 11.07.2023 г. по КАНД № 5267/2023 г. по описа на
АССГ, VIII-ми касационен състав; Решение № 17559 от 19.12.2019 г. по адм.
дело № 1286/2019 г. по описа на ВАС, VII о., Решение № 14385 от 28.10.2019
г. по адм. дело № 15470/2018 г. по описа на ВАС, VII о., като решенията на
ВАС, макар и да касаят прилагане на ПАМ по ЗДвП, са относими и към
процесния случай). Освен това, в конкретния случай П. Д. не се е явил във
ВМА за даване на кръвна проба, което се установява по безспорен начин от
приложената по делото справка от посоченото лечебно заведение.
10
Не на последно място, следва да се посочи, че от съдържанието на АУАН
и НП е видно, че на жалбоподателя П. Д. е вменено осъществяване на
административно нарушение единствено в първата му хипотеза – отказ да
даде проба на техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества или техните аналози. Посочването в обстоятелствената част на НП,
че Д. не е дал кръвна проба за изследване касае описание на фактическата
обстановка при осъществяване на нарушението, но не и вменяване на
последния и на неизпълнение на дадено предписание за медицинско
изследване.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в
случая се касае за опит или приготовление за извършване на
административно нарушение по смисъла на чл. 9 от ЗАНН, доколкото в
АУАН и НП било описано, че нарушението е извършено в 23.15 часа по
данни на свидетели очевидци от 01 РУ-СДВР. На първо място, следва да се
посочи, че в АУАН и НП правилно е посочена датата и мястото на
извършване на нарушението – 16.12.2023 г., около 23.15 часа, в гр. София, на
ул. „Атанас Узунов“ срещу № 3. В този смисъл следва да се отбележи, че
изпълнителното деяние на административното нарушение по чл. 174, ал. 3
ЗДвП се изразява, от една страна, в управление на МПС, а от друга – в
обективиран отказ водачът да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на наркотични вещества или техни аналози. В контекста на
гореизложеното, в конкретния случай в 23.15 часа е установено управлението
от страна на жалбоподателя Д. на процесния лек автомобил на описаното в
АУАН и НП място, като след това последният е отказал да бъде тестван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Действително, от събраните по делото доказателства се установи, че самият
отказ за тестване от служителите на ОПП-СДВР е станал около 23.50 часа на
16.12.2023 г. Не е необходимо обаче в АУАН и НП да бъде посочен точният
час на извършване на изследването, респ. на обективирания отказ от водача да
даде проба, като в този смисъл е и константата съдебна практика по този
въпрос. Следва да се посочи, че в НП е посочено, че нарушението е
осъществено около 23.15 часа на 16.12.2023 г., като е недвусмислено, че в
посочения час е управляван автомобилът и е поставено началото на
осъществяване на сложния фактически състав на нарушението по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП. Логично е, че тестването със съответното техническо средство ще
11
се осъществи от контролните органи след часа на управление на автомобила,
като не е необходимо в АУАН и НП да се вписва точният час на изследването
или отказа за това.
Неоснователно е възражението, че според съдържанието на АУАН и НП
отказът за даване на проба на техническото средство е осъществен в 23.15
часа предвид употребата на израза „по данни на свидетелите очевидци“.
Посоченият израз е изложен в съдържанието на АУАН и НП единствено с цел
конкретизация на обстоятелството, че управлението на автомобила в 23.15
часа на 16.12.2023 г. на посоченото място е установено по данни на
свидетелите очевидци от 01 РУ-СДВР, които са извършили първоначалната
проверка, но не и че самият отказ за тестване за употреба на наркотични
вещества или техни аналози е станал в отсъствие на служителите на ОПП-
СДВР в 23.15 часа. Още повече, че самият жалбоподател е бил наясно, че са
изчакали идването на служителите на ОПП-СДВР с цел именно последните да
го изпробват за употреба на наркотични вещества или техни аналози. В този
смисъл, съдът намира, че административното нарушение е описано
недвусмислено и ясно в АУАН и НП, като не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, нито пък се касае за опит или
приготовление към извършване на административно нарушение, доколкото
последното е било довършено с отказа на П. Д. да даде проба на техническото
средство за установяване на употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
С оглед на изложеното, извършеното от П. Д. Д. деяние се субсумира от
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е осъществено и от
субективна страна при форма на вина пряк умисъл, доколкото П. Д. е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от същото и пряко е целял
настъпването на това негативно изменение на обективната действителност –
отказ за изпробване за употребата на наркотични вещества или техни аналози
с техническо средство „DrugTest 5000“.
При индивидуализацията на наказанието на жалбоподателя П. Д. за
извършеното нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, наказващият орган
законосъобразно е наложил предвидените в същата разпоредба кумулативни
12
наказания в законоустановените им размери – „глоба“ в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца. Предвид
липсата на възможност за налагане на административни санкции в размери,
различни от посочените, съдът счита, че наказателното постановление се
явява законосъобразно и в тази си част.
Предвид разпоредбата на чл. 189з ЗДвП е безпредметно обсъждането на
въпроса за маловажност на извършеното административно нарушение,
доколкото нормата на чл. 28 ЗАНН се явява неприложима в настоящия
случай.
По изложените съображения, съдът счита, че подадената жалба се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното
НП да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
При този изход на делото, наказващият орган има право на разноски.
Доколкото обаче такива не са били поискани до приключване на съдебните
прения по делото, а и не са представени доказателства за извършването на
разноски от въззиваемата страна, съдът не следва да се произнася в тази
насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
033722/19.01.2024 г., издадено от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с
което на П. Д. Д. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13