№ 1987
гр. София, 17.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110127165 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Ж. С. Д., ЕГН **********, срещу
„К.
Ответникът е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, поради което делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Ищецът с исковата молба, както и ответникът с отговора на исковата молба са
представили относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.
Ищецът е направил доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, но същата е във връзка с оттегления иск за неполучен бонус от ищцата, поради
което е неотносима и не следва да бъде допускана. По отношение на искането в молба от
27.06.2022 г. да се постави задача за изчисляване размера на дължимото обезщетение за
оставане без работа, доколкото размерът на същото не е спорен, то искането следва да се
отхвърли.
Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
трудовото й досие, както и решение на изплащане на бонуси на служителите, което искане
следва да бъде отхвърлено, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е представил
трудовото досие на ищцата, а поисканото решение е неотносимо към предмета на доказване,
доколкото искът за изплащането на неизплатен бонус е оттеглен от ищцата.
Ответникът е поискал да му бъдат допуснати двама свидетели при режим на
довеждане във връзка с установяване на посочените в отговора на исковата молба
обстоятелства, което искане съдът счита за допустимо и необходимо, поради което следва да
бъде уважено.
1
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане от страна на ответника за
доказване на твърдените в отговора на исковата молба обстоятелства.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца по чл. 190 ГПК, както и искането на ищеца за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 06.04.2023 г., 10:30 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора, ведно с приложенията към него.
СЪДЪТ ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява, че по този начин
ще уредят по-бързо спора между тях, а при приключване на делото със спогодба половината
от държавната такса подлежи на връщане съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да
изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения
срок, същите губят възможността да направят това по-късно освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 от ГПК, срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника- ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца- ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА на страните, че, ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ и евентуални искове с правно основание чл. 220 КТ и чл. 86
ЗЗД.
2
Ищцата твърди, че на 24.08.2021 г. е сключила трудов договор № ., като приела да
изпълнява длъжността „М.“, с място на работа: гр. В. г., съгласно Трудов договор с №
./24.08.2021 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 и чл. 70 КТ, който трудов договор бил
сключен за неограничено време, като бил уговорен 6-месечен изпитателен срок в полза на
работодателя, считано от 01.09.2021 г. Посочва, че със Заповед № .23.03.2022 г. на
работодателя, на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) е било прекратено
трудовото правоотношение на ищцата, считано от 24.03.2022 г. Твърди, че заповедта е била
изпратена по пощата и получена от нея на 06.04.2022 г. Посочва, че между страните е било
сключено и Допълнително споразумение към Трудовия договор № ./24.08.2021 г., съгласно
което на служителя следвало да се заплаща допълнително месечно възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в процент върху основната заплата,
определена с индивидуалния трудов договор, както и Допълнително споразумение към
Трудовия договор № 1/15.12.2021 г., съгласно което страните се споразумели служителят да
премине от длъжност „Р.“, като договореното брутно месечно възнаграждение към датата на
влизане в сила на споразумението било в размер на 3 050 лв., а срокът на предизвестие при
прекратяване на безсрочен трудов договор бил 30 дни, еднакъв за двете страни. Счита, че
уволнението е незаконно, тъй като същото се е осъществило след изтичането на уговорения
изпитателен срок. Сочи, че е отсъствала в отпуск по болест 18 работни дни, като счита че
поради това изпитателният срок е следвало да изтече на 19.03.2022 г., а трудовият договор е
бил прекратен на 24.03.2022 г. Посочва, че срокът на предизвестие при прекратяване на
договора е 30 дни, поради което ответникът дължи обезщетение за неспазване на
предизвестието. Посочва, че дължимата сума за обезщетение, поради оставането й без
работа за периода от 24.03.2022 г. до 24.09.2022 г. е формирана въз основа на последното й
брутно месечно възнаграждение за м. януари в размер на 3113.24 лв. и е общ в размер на
18 679,44 лв. /6мес. х 3113.24 лв./. С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение,
с което да признае за незаконно и да отмени уволнението, извършено със Заповед №
.23.03.2022 г. на „К.“, с което на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда е прекратено
трудовото правоотношение на Ж. С. Д., да осъди ответника й да заплати сумата в размер на
18 679,44 лв., представляваща обезщетение за времето, в което е останал без работа за
периода от 24.03.2022 г. до 24.09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и в
условията на евентуалност, при отхвърляне на исковете по чл. 344 КТ – да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 3 050 лв. – обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за
неспазения срок на предизвестието при прекратяване на трудовот правоотношение, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда, до окончателното й изплащане и мораторна лихва върху главницата от 3050 лв. за
периода от 24.03.2022 г. до 24.05.2022 г. в размер на 52,53 лв. /съгласно последната
уточнителна молба от 25.07.2022 г./.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на
ответника, с който оспорва предявените като недопустими и неоснователни. Счита, че за
ищцата липсва интерес от предявения иск за обезщетение за неспазено предизвестие от
3
ответника. Оспорва, че изпитателният срок е бил изтекъл към датата на уволнението, като
оспорва начина, по който ищцата го е изчислила. Счита, че освен отпуска поради временна
неработоспособност заради болест, ищцата е ползвала и платен годишен отпуск, а освен
това в един от дните не се явила на работа. Посочва, че ищцата е използвала 4 дни платен
годишен отпуск – на 10.02.2022 г. един работен ден и от 14.03.2022 г. до 16.03.2022 г. – три
работни дни. Счита, че ищцата неправилно е изчислила удължаването на изпитателния срок
поради временна неработоспособност, поради което изпитателният срок следва да изтече на
31.03.2022 г. Ответникът твърди, че ищцата е била информирана за уволнението още на
23.03.2022 г. Оспорва иска за неспазено предизвестие освен като недопустим и като
неоснователен, поради факта, че договорът не бил прекратен с предизвестие, а
работодателят се е позовал на клаузата за изпитателен срок. Оспорва иска за заплащане на
обезщетение поради оставането без работа, поради неоснователността на иска с
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а освен това счита, че не е доказано, че ищцата е
останал без работа, освен това счита същият иск за преждевременно заведен.
Разпределение на доказателствената тежест:
По предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ в
тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че
същото е било прекратено с оспорената заповед, размера на брутното трудово
възнаграждение за пълен работен месец, предхождащ месеца на уволнението,
обстоятелството, че е останал без работа за посочения в исковата молба шестмесечен
период, както и че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението. УКАЗВА на
ищцата, че НЕ сочи доказателства, че е останала без работа за целия период от шест месеца
от датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
В тежест на ответника е да докаже, че уволнението е законосъобразно извършено на
соченото от него основание, а именно – че същото е извършено в изпитателния срок.
По иска с правна квалификация чл. 220, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже:
прекратяване на трудовото правоотношение при условията на дължимо предизвестие от
страната и неспазен срок на същото; размер на брутното трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже настъпване на падежа на
главното задължение и изпадане на ответника в забава, както и размера на претендираното
обезщетение за забава.
В тежест на ответника е да установи погасяване на главницата на падежа.
На основание чл. 153 ГПК безспорни между страните са обстоятелствата, че между
страните е било налице трудово правоотношение съгласно трудов договор № . от 24.08.2021
г., като договорът бил сключен с 6-месечен изпитателен срок, уговорен в полза на
работодателя. Не е спорно между страните, че са били сключени и Допълнително
споразумение към Трудовия договор № ./24.08.2021 г. и Допълнително споразумение към
4
Трудовия договор № 1/15.12.2021 г. Между страните не се спори, че правоотношението е
прекратено от работодателя със Заповед № .23.03.2022 г. на основание чл. 71, ал. 1 от
Кодекса на труда, считано от 24.03.2022 г.; че размерът на последното получено от ищеца
брутно трудово възнаграждение преди уволнението е 3113.24 лв., а на обезщетението по чл.
225, ал. 1 КТ за период от шест месеца от датата на уволнението – 18 679.44 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5