Мотиви

към присъда №  260139/30.06.2021 год.  по НОХД № 4957 по описа за 2020 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти наказателен състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 422/2020 год. по описа на 03 РУП – Варна срещу подсъдимия Андриан Е.Р. с ЕГН **********, затова, че на 28.03.2020 год. в  гр.Варна отнел чужда движима вещ – мобилен телефон „ Lenovo” модел „ K10 Note” с ИМЕИ №1 861192041223093 и ИМЕИ № 2 861192041833099, черен на цвят, със сериен номер НКР43FUM , модел L38111, на стойност 239 лв. от владението и собственост на А.Н.А., с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила – блъскане и последвало издърпване – престъпление по чл.198,ал.1 от НК.

Съдебното производство е проведено в отсъствието на подс. Р. при условията на чл. 269, ал.3, т.2 НПК, тъй като след щателно издирване не е установено местоживеенето на подсъдимия в страната и състава на съда е приел, че разглеждането на делото в отсъствието му няма да попречи за разкриване на обективната истина, а и са били изчерпани всички способи за установяване на местонахождението му. Правото на защита и законните интереси на подсъдимия в производството са гарантирани чрез участие на  служебно назначен защитник – адв. И.,ВАК, а по-късно и от упълномощен такъв – адв. Н. В., ВАК, представляващ подсъдимия и в хода на съдебното производство.

При проведеното разпоредително заседание не са направени възражения по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Пострадалото лице не предявява граждански иск против подсъдимия за причинени имуществени или неимуществени вреди.

В съдебно заседание представителят на Варненска районна прокуратура поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подс. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.198,ал.1 от НК. Поддържа се становището, че деянието е извършено от субективна страна при форма на вината - пряк умисъл, уредена в чл.11, ал.2 от НК. С оглед наказуемостта за това престъпление и чистото съдебно минало на подсъдимия, представителят на прокуратурата пледира той да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и съответно да  му бъде наложено наказание при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК – лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от три години.  Прави се и искане разноските по делото да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, а приложените по делото веществени доказателства да останат към делото.  

 Защитникът на подсъдимия- адв. В., ВАК,  не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, като счита, че обвинението спрямо неговия подзащитен е доказано, и моли съда да го признае за виновен по повдигнатото му обвинение, като споделя предложението на прокуратурата за размера на наказанието.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 28.03.2020 год. в гр.Варна около 21,30 часа пострадалия А. излязъл от домът си, за да изхвърли боклука в контейнери, намиращи се точно срещу входа на жилищния блок в който живеел. След като изхвърлил боклука, А. решил да мине от задната страна на блока. В близост до бл.118 на ул.” Иван Церов” свидетеля видял, че към него се приближават две момчета – подс.Р. и св. П.. В това време А. говорел по мобилния си телефон „ Lenovo” модел „ K10 Note” с ИМЕИ №1 861192041223093 и ИМЕИ № 2 861192041833099, черен на цвят, със сериен номер НКР43FUM , модел L38111. В телефона била поставена СИМ-карта с  № 0895 638422. При разминаването на  А. с П. и Р., последния хванал ръката му, издърпал телефона и го блъснал в рамото. Св.А. се развикал за помощ, но на улицата нямало никой. Вземайки телефона Р. побягнал, а П., който не знаел за намеренията на Р. и стоял без да прави нещо го последвал. На другия ден подсъдимия и св.П. отишли до дома на св.К., който се опитал да разкодира телефона, отнет от Р., но не успял. На 30.03.2020 год. Р. заложил телефона в заложна къща „ Олимпик”. С протокол за доброволно предаване от 24.04.2020 год. телефона бил предаден от К.Н. Киров. С разписка от 13.07.2020 год. мобилния телефон бил върнат на пострадалия А..

От заключението на назначената в хода на ДП съдебно оценъчна експертиза е, че стойността на мобилния телефон е 239 лв..

Описаната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия Р. / прочетени по реда на чл.279,ал.2,предл. последно, вр. ал.1,т.2 от НПК и по този начин приобщени към доказателствения материал по делото/ показанията на свидетелите Х.П.,А.А., Й.К., / прочетени по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.5 от НПК и по този начин приобщени към доказателствения материал по делото/, К.К./ прочетени по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.5 от НПК и по този начин приобщени към доказателствения материал по делото/ . Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото.

От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и от събраните по същото писмени доказателства: протокол за доброволно предаване,протокол за оглед на веществени доказателства,СОЕ,справка съдимост, справки от мобилни оператори,приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като пълно, обективно, съобразено изцяло с поставените задачи, събраните по делото гласни и писмени доказателства, и специалните знания на вещото лице.

Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна :

Изложеното по-горе дава основание на състава на съда да приеме, че с  деянието си от обективна и субективна страна подс. Р. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.

Съществените за предмета на делото факти се установяват от показанията на свидетеля и пострадал от процесното деяние А.А., които състава на съда кредитира изцяло като достоверни, вътрешно непротиворечиви и подкрепени от останалия доказателствен материал. Свидетеля подробно описва събитията, от който се установява неговата категоричност в това, че на инкриминираните дата и място от ръката му, без негово съгласие и с използването на сила – издърпване и бутане, е взет мобилен телефон от непознат до този момент за него момче. Разказаното от св. А. е с особено доказателствено значение за процеса, тъй като дава информация относно мястото, времето и предметът на процесното деяние, участието на лицето в осъществяването му, както и конкретно предприетите от него действия.

Разказаното от пострадалия напълно кореспондира с показанията на св.П. и с част от обясненията на подсъдимия, както и с възпроизведеното в писмените доказателствени средства, като същевременно се допълва от съдържащите се в тях правнорелевантни факти.

От обективна страна грабежът е сложно съставно престъпление, характеризиращо се с два предмета – чужда движима вещ с определена стойност и пострадал владелец на тази вещ, по отношение на който се упражнява принуда. Изпълнителното деяние също има две фази – употреба на някаква принуда, която е насочена с цел да се прекъсне владението на вещта, след което е налице и отнемане на  набелязаната движима вещ.

  Подсъдимия е осъществил деянието грабеж от обективна страна, тъй като употребената от него сила е с цел да отнеме от пострадалия процесната движима вещ. Употребата на сила се изразява в дърпане и блъскане от страна на подс.Р. . Чрез това действие  подсъдимия е целял да парира съпротивата от страна на пострадалия, за да отнеме намиращия се в ръцете му мобилен телефон.

Крайната цел е след като отнеме вещта да се разпореди с нея.    

Доказан е безспорно имуществения предмет на грабежа, тъй като отнетата движима вещ има стойност, която е установена по безспорен и несъмнен начин.

 Престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, което се доказва от конкретните му действия - употреба на сила с цел, за да сломи съпротивата на пострадалия при отнемането на телефона му. Подсъдимия е съзнавал, че единствения възможния начин да отнемат вещта от пострадалия е да упражни сила.

По определяне на наказанието:

Наказанието предвидено в НК за престъпление по чл.198,ал.1 от НК е лишаване от свобода за срок от три до десет години.

Съдът на осн.чл.36 НК прецени степента на обществена опасност на подс. Р. и тази на конкретното деяние и причинения от деянието общ престъпен резултат, подбудите за извършване на деянието и намери, че следва да му наложи наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.55,ал. 1 от НК, и че същото следва да се определи под минималния размер, посочен в нормата на чл.198,ал.1 от НК, а именно една година лишаване от свобода.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете липсата на предходна съдимост на подсъдимия.

Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК при подс.Р., поради което отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от една до три години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието

  Настоящият съдебен състав счита, че посредством така определеното и наложено наказание  успешно ще бъдат реализирани целите, визирани в чл.36 НК.

            По отношение направените по делото разноски.

Предвид постановената осъдителна присъда съдът осъди подсъдимия Панайотов да заплати в полза на Държавата, по бюджетната сметка  на ОД МВР Варна - сумата от 91,50 лв..

Веществените доказателства – СД със записи от видеокамери на осн.чл.112,ал.4 от НПК остават по делото.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: