№ 13793
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110115386 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 88423/18.03.2024 г. на Й. С. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. ........, представляван от пълномощника си адв. А. Т. –
САК, със съдебен адрес: гр. .. срещу М. А. Д., ЕГН **********, гр. ......,
представляван от особен представител адв. А. М. – САК, със съдебен адрес:
гр. ....., с която обективно кумулативно съединени следните искове:
осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сума в размер 1 500 евро, равняващи се на 2 933,74 лева,
представляваща дължимата главница по Договор за паричен заем от
04.04.2018 г., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и осъдителен иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 8 227,50
евро, равняващи се на 16 091,59 лева, представляваща дължима неустойка по
Договор за паричен заем от дата 04.04.2018 г., за период от 15.03.2021 г. до
15.03.2024 г.
В исковата молба се твърди, че на 04.04.2018 г. е сключен Договор за
паричен заем за сумата от 1 500 евро или 2 933,74 лева. Страните по
съглашението били ищецът Й. С. А. - заемодател и Д К П – заемател. Сочи се,
че заемната сума била предадена на заемателя, според представената по
делото писмена разписка, в деня на сключване на Договора за заем (04.04.2018
г.). Договорено било паричните средства да бъдат възстановени на
заемодателя в едногодишен срок, най-късно до 04.04.2019 г., но ищецът
твърди, че дори и към датата на депозиране на исковата молба (18.03.2024 г.)
1
сумата не е върната. Ищецът сочи, че заемателят Д К П е починал на
18.02.2022 г., оставяйки двама наследници - И Д П с ЕГН: ********** и К Д П
с ЕГН: **********, като обосновава твърденията си, чрез представеното по
делото удостоверение за наследници от 07.04.2022 г., с изх. № РСТ22-УГ01-
2312.
Ищцовата страна твърди, че синовете на заемателя по процесния
договор Д К П са продали цялото свое наследство като съвкупност от всички
наследствени права и задължения. Прилага договори за продажба на
наследство съответно от 31.01.2023 г. и 02.02.2023 г. Сочи за купувач и страна
по договорите за продажба на наследство М. А. Д. – ответник по делото.
Ищецът счита, че ответната страна, в качеството й на купувач на наследството
на Д К П (заемател) е отговорен за задълженията по Договора за заем от
04.04.2018 г. Претендира главница в размер на 1 500 евро, представляващи 2
933, 74 лева, и неустойка, съгласно чл. 10.1 от съглашението, която
математически пресметната се равнява на 8227,50 евро, представляващи 16
091,59 лева. Моли съда да уважи исковата претенция като осъди ответника да
заплати претендираните главница, законна лихва и неустойка, както и
направените в хода на делото разноски.
Ответникът в отговора по исковата молба, подадена в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, оспорва иска като неоснователен. Оспорва предявените искове
по основание и размер. Твърди, че между Д К П (заемател) и ищеца
(заемодател) няма валидно облигационно правоотношение, поради което
определя претендираните вземания като изцяло неоснователни. Оспорва
автентичността на подписите, поставени върху Договора за паричен заем и
разписката за предаване на заемната сума от 04.04.2018 г. В условията на
евентуалност навежда възражение за нищожност на клаузата за неустойка по
процесния договор, като смята, че тя противоречи на добрите нрави, поради
свръхпрекомерност. Аргументира се с доводи, че неустоечната клауза по
договора от 04.04.2018 г. е без фиксиран срок, както и уговорен максимален
размер до който може да се начислява. Сочи, че дължимостта по неустойката
надхвърля около 6 пъти размера на главницата, което се отклонява от
функциите на подобна клауза в договор за паричен заем, а именно
обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Ответната страна оспорва
истинността на всички представени по делото документи като твърди, че Д К
П не е подписвал нито един от тях. Моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан. Моли съда за намаляване на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна, поради прекомерност.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
По делото като писмени доказателства са приети копия на Договор за
паричен заем от 04.04.2018 г.; разписка към Договор за заем; удостоверение за
наследници на Д П и 2 броя договори за продажба на наследство от 31.01.2023
2
г. и 02.02.2023 г., като са представени в оригинал и е извършена съдебна
констатация върху Договора за паричен заем от 04.04.2018 г., разписката за
сумата от 1500 евро, удостоверението за наследници от 07.04.2022 г. Не са
представени два броя договори за продажба на наследство в оригинал, но
ответната страна е направила отказ от искането си за оспорване на писмените
доказателства, поради което съдът приема представените заверени копия.
От Договора за паричен заем от 04.04.2018 г. се установява, че същият е
сключен между Й. С. А., като заемодател, и Д К П, като заемател, за сумата от
1500 евро с падеж на връщане 04.04.2019 г. В чл. 6, ал. 1 от Договора е
уговорено, че заемодателят има право да прекрати едностранно договора при
смърт на заемателя, при неиздължаване в срок, при установяване, че данните,
въз основа на които е сключен договорът или които са предоставяни
впоследствие от заемателя, са неверни или неточни. В ал. 2 е посочено, че при
хипотезите на букви „б“ и „в“ на предходната алинея, заетата сума, ведно с
дължимото възнаграждение стават изискуеми с отправяне на писмено
предизвестие от заемодателя към заемателя. В чл. 10, ал. 1 от Договора е
предвидена неустойка при забава в размер на 0.5 % от дължимата сума за
всеки просрочен ден.
Видно от представената Разписка, Д К П е получил в качеството си на
заемател по горецитирания договор за заем, от Й. С А., сумата от 1500 евро.
Заемателят Д П е починал на 18.02.2022 г., като е оставил за свои наследници
двама сина И Д П и К Д П (Удостоверение за наследници от 07.04.2022 г.).
С Договор за продажба на наследство от 31.01.2023 г., вписан в Служба
по вписванията на 28.03.2023 г., И Д П е продал на М. А Д., ответник по
делото, цялото наследство, оставено от баща му Д К П, като съвпупност от
всички наследствени права и задължения. Договорът е заверен от Нотариус И
И Ж с рег. . на НК и район на действие СРС, под рег. № 1102 от 31.01.2023 г.
Представена е и декларация, нотариално заверена под рег. № 3136/28.03.2023
г. от нотариус И И Ж, с която М. А. Д. като купувач по договор за продажба на
наследство, с което е купил от наследника И Д П наследството му, оставено от
баща му Д К П, че в наследството се съдържат права върху недвижими имоти:
½ идеална част от ПИ, подробно описани в декларацията.
С Договор за продажба на наследство от 02.02.2023 г., вписан в Служба
по вписванията на 28.03.2023 г., К Д П продава на М. А. Д. оставеното от баща
му Д К П наследство в цялост, като съвкупност от всички наследствени права
и задължения. Договорът е с нотариална заверка рег.№ 1144/2.2.2023 г. на
Нотариус И И Ж с рег. . на НК и район на действие СРС. Представена е и
декларация, нотариално заверена под рег. № 3136/28.03.2023 г. от нотариус И
И Ж, с която М. А. Д. като купувач по договор за продажба на наследство, с
което е купил от наследника К Д П наследството му, оставено от баща му Д К
П, че в наследството се съдържат права върху недвижими имоти: ½ идеална
част от ПИ, подробно описани в декларацията.
Други доказателства не са ангажирани.
3
Предявени са два кумулативно предявени искове: осъдителен иск с
правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в
размер 1 500 евро, равняващи се на 2 933,74 лева, представляваща дължимата
главница по Договор за паричен заем от 04.04.2018 г., ведно със законна лихва
за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите и осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сума в размер на 8 227,50 евро, равняващи се на 16 091,59 лева,
представляваща дължима неустойка по Договор за паричен заем от дата
04.04.2018, за период от 15.03.2021 г. до 15.03.2024 г.
За да бъдат уважени така предявените искове в тежест на ищеца е да
докаже по делото следните обстоятелства: валидно облигационното
правоотношение между него и Д П; реалното предоставяне на заемната сума в
размер 1500 евро на заемателя; Обстоятелството, че заемателят по процесния
договор Д П е починал; Обстоятелството, че Д П е оставил двама наследници -
И П и К П; Обстоятелството, че наследниците на Д П са продали своите права
върху наследството на ответника - М. Д.; размера на вземанията си за главница
и неустойка.
Съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според
волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната
сума, като изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан
от двете страни, има свидетелстващ характер. Договорът за заем е сключен,
когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. (в този смисъл вж. Решение № 291 от
17.12.2018 г. по гр. д. № 2176 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
Отделение, Решение № 112 от 10.08.2018 г. по гр. д. № 1698/ 2018 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение).
Договорът за заем е реален, поради което, за да се приеме, че е сключен
и е породил действие, е необходимо реалното предаване на заместимата вещ
(пари) от заемодателя на заемател.
Съгласно трайната съдебна практика, при спорно тълкуване на условия
или други модалитети по заема, обективиран чрез подписване на договор, от
значение е записаното и скрепеното с подпис свидетелстващо изявление, че
„заемодателят предоставя /предава/ на заемателя сумата”, в този смисъл и
Решение № 291 от 17.12.2018 г. по гр. д. № 2176 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение.
В настоящия случай, с подписването на представената по делото
Разписка към Договора за заем и на самия Договор за заем, ответникът е
признал неизходен за него факт, а именно, че е получил заемната сума в
размер на 1500 евро, както и се е задължил да върне същата на заемодателя на
уговорената падежна дата – 04.04.2019 г. Безспорно се установява от
Разписката, че сумата е получена от праводателя на ответника, който от своя
страна е придобил задължението като част от съвкупността на закупеното от
4
него наследство, оставено от починалия заемател на неговите синове – К и И
Пи. Ето защо, съдът счита, че безспорно е установено, че ответникът отговаря
за дълга по договора относно главницата, получена от него в качеството му на
купувач на наследството, оставено от замателя Д П.
Що се касае за неустойката, съдът счита, че възраженията на ответната
страна за прекомерност на претендираната сума не са без основание.
Неустойката е определена като 0.5 % от стойността на непредадената сума за
всеки ден забава, без да е посочен краен момент за начисляване на неустойка
и без да е посочена пределна сума на неустойката. Безспорно се установява по
делото, че ищецът има право на неустойка, същата е уговорена и в
действителност не се установява заемната сума да е била изплатена на ищеца
от заемателя, неговите наследници или от ответника. Ето защо, при
непогасяване в срок на главницата, за ищеца е възникнало правото на
неустойка. Така уговорена обаче същата противоречи на добрите нрави, тъй
като съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката има функция да обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, но ако неустойката е
прекомерно голяма, както е записано в ал. 2, в сравнение с претърпените вреди
или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да
намали нейния размер. Очевидно, че неустойка, която е близо пет пъти и
половина по-голяма от главницата, е прекомерна и подлежи на намаляване.
Съдът определя неустойка в размер на 503.56 евро, определена на база на
законната лихва за претендирания период от 15.03.2021 г. до 15.03.2024 г.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото при условията на
пълно и главно доказване бе установено наличието на валидно сключен
между ищеца и праводателя на ответника Договор за паричен заем от
04.04.2018 г., валидно предаване на заемната сума в размер на 1500 евро,
поето от заемателя задължение за връщане на заетата сума в срок до
04.04.2019 г., продаване на наследството от починалия заемател от двамата му
наследници като съвкупност от права и задължения на ответника, както и
размера на главницата.
Налице е и валидно сключена клауза за неустойка в размер на 10 %
годишно. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело
№1/2020 г. на ОСГК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на
решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В
горепосоченият тълкувателен акт като пример за „явна“ нищожност поради
противоречие с добрите нрави, за която съдът следи служебно, е дадена
именно клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В процесния случай уговорената
неустойка е прекомерна, над пет пъти размера на главницата по договора за
заем и следва да бъде намалена до посочения от съда размер.
5
При този изход на спора и на основание чл. 78 от ГПК, и двете страни
имат право на разноски, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената
част от иска. Ищецът е направил разноски, както следва: 761.03 лв. за
държавна такса, 800 лв. адвокатски хонорар, 2112.28 лева за депозит за особен
представител на ответника, или общо сума в размер на 3673.31 лв., от които,
съразмерно на уважената част от исковете, следва да му се присъди сумата от
756.59 лв. Ответникът е представляван от особен представител, назначен на
разноски на ищеца, поради което не е извършил разноски и такива не му се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. Д., ЕГН **********, гр. ......, представляван от особен
представител адв. А. М. – САК, със съдебен адрес: гр. ....., да заплати на Й. С.
А., ЕГН **********, с адрес: гр. ........, представляван от пълномощника си
адв. А. Т. – САК, със съдебен адрес: гр. .., на основание чл. чл. 240, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 1 500 евро, равняващи се на 2 933,74 лева,
представляваща дължимата главница по Договор за паричен заем от
04.04.2018 г., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и на
основание чл. 92 ЗЗД сумата от 503.56 евро (петстотин и три евро и петдесет
и шест евроцента), в левова равностойност на 985.05 лева, представляваща
неустойка за забавено плащане върху главницата от 1500 евро за период от
15.03.2021 г. до 15.03.2024 г., като отхвърля иска за неустойка над размера от
503.56 евро до пълния предявен размер от 8 227,50 евро, равняващи се на 16
091,59 лева, представляваща дължима неустойка по Договор за паричен заем
от дата 04.04.2018 г., за период от 15.03.2021 г. до 15.03.2024 г.
ОСЪЖДА М. А. Д., ЕГН **********, гр. ......, представляван от особен
представител адв. А. М. – САК, със съдебен адрес: гр. ....., да заплати на Й. С.
А., ЕГН **********, с адрес: гр. ........, представляван от пълномощника си
адв. А. Т. – САК, със съдебен адрес: гр. ..както и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата в размер на 756.59 лв. (седемстотин петдесет и шест лева и
петдесет и девет стотинки) за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6