№ 9051
гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110155260 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на ... против ..., с която е предявен иск с правно
основание чл.411 КЗ.
В исковата молба ... твърди, че на 29.10.2017 г. около 19:55 ч. в гр.Пазарджик, по ул.
„..“ № 32 се движи л.а. „Сеат Толедо“, рег.№ РА .. ВР, управляван от ..., която губи контрол
над автомобила, при което се отклонява в дясно и блъска паркираното от тази стана
превозно средство л.а. „Джип Гранд Чероки“, рег. № РА .. ВТ. От приложения по делото
констативен протокол за ПТП било видно, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът на
л.а. „Сеат Толедо“, рег.№ РА .. ВР. Вследствие на процесното ПТП са причинени вреди на
л.а. „Джип Гранд Чероки“, рег. № РА .. ВТ, за който към момента на процесното ПТП има
сключена имуществена застраховка при ищеца, който твърди, че е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 3984,24 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., които
ответникът изплатил частично, чрез извършено прихващане. Останала непогасена разлика
от 860,39 лв. Ищецът завел дело по процесната щета за 1 лв. главница, предявен като
частичен от 860,39 лв. и за мораторна лихва в размер на 1 лв., като частичен от сумата
171,60 лв. Съдът се е произнесъл с Решение № 20060110/08.03.2021 г. по гр.д. № 16273/2020
г. на СРС, 33 състав. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на другия участник в
процесното ПТП е била застрахована при ответника. Поради това ищецът претендира
заплащане на остатъкът от задължението за главница и лихва, заедно със законната лихва
върху застрахователното обезщетение от датата на предявяване на иска - 24.09.2021 г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ... оспорва
предявения иск по основание и размер. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа страна следното:
По реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът е приел за безспорни между страните
следните факти и обстоятелства, че гражданската отговорност на другия участник в
1
процесното ПТП е била застрахована при ответника, както и извършено плащане на
посочената в исковата молба стойност на лицето, извършило ремонт на автомобила. По
делото не спори и относно извършеното плащане на сумата от 3 138,85 лв., от страна на ...
на ищцовото дружество, представляваща застрахователно обезщетение във връзка с
процесната щета.
Поради това съдът не намира за необходимо да посочва доказателствата, от които се
установяват тези обстоятелства, тъй като същите са признати за безспорни между страните.
По делото не е спорно, че между същите страни се е развило гр.д. 16273/2020 г. на
СРС, 33 състав и същото е приключило с постановяване на влязло в сила Решение №
20060110/08.03.2021 г., с което ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1
лв. частично от 860.39 лв., главница, ведно със законна лихва за периода от 24.04.2020 г. до
изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 07.05.2018 г. – 23.04.2020 г. в размер на 1 лв. частично от 171.61 лв., върху
главница в размер на 860.39 лв., представляващи неплатени суми за обезщетение за
имуществени вреди за ПТП на 29.10.2017 г. в гр. Пазарджик, по щета № 0020-..-0061-2017,
при което водача на л.а. Сеат Толедо рег. № РА .. ВР ... загубила контрола на автомобила и
блъснала л.а. марка „Джип“, модел „Гранд Чероки“, с peг. № РА .. ВТ.
Съобразно т.3 на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по т.д. № 3 по описа за
2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва
със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата
до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Независимо, че с
частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като
правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за
част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането,
произтичащо от същото право.
При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието
на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти,
от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.
Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както
за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите,
когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането,
се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен
с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също
вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и
преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка
от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира
правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването
на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите
възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е
допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е
погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите
възражения по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото
е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В този аспект, макар и
с предявяване на частичния иск за ответника-длъжник да възниква задължението по чл. 131
ГПК с отговора си на исковата молба да изчерпи защитните си възражения, не може да се
2
отрече възможността в новия исков процес за разликата до пълния размер на вземането, той
да разполага и с други защитни средства, нерелевирани при разглеждането на частичния иск.
В този смисъл не следва да се обсъждат възраженията в отговора на исковата молба, с
които се оспорва основанието на иска. Нещо повече, ищецът е представил доказателства за
плащане на процесните суми – платежно нареждане с бордеро № 591341/10.07.2018 г., с
което действие конклудентно е признал основанието на иска.
Спорен по делото е единствено въпросът за размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
От изслушаната по делото съдебно - автотехническа експертиза се установява, че
средната пазарна стойност на причинените вреди и необходимите средства за ремонт по
средни пазарни цени, възлиза на сумата 4273,49 лв. с ДДС, като тази сума вещото лице
определя като достатъчна за възстановяване на щетите по увреденото имущество от преди
ПТП. При анализа на механизма на произшествието и съпоставката на щетите от
двустранния констативен протокол и описа на застрахователя, вещото лице посочва, че от
техническа гледна точка, нанесените щети са вследствие на реализираното ПТП на
29.10.2017 г. Посочва обичайният разход за ликвидация на щетата е 15 лв.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след съвкупна преценка на
събраните по делото писмени доказателства и изслушаната по делото съдебно -
автотехническа експертиза, които като еднозначни и безпротиворечиви, кредитира изцяло
на основание чл.202 ГПК.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
Всички посочени по-горе факти са установени от страна на ищцовото дружество.
Ответникът от своя страна не доказа възражението си за липса на основание за заплащане на
застрахователно обезщетение. Ищецът е заявил за плащане регресната си претенция в
размер на 3999,24 лв. с включени ликвидационни разходи в размер на 15 лв. Размерът на
причинените вреди се установява от изслушаното по делото заключение на съдебно-
автотехническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като компетентно изготвено и
неоспорено от страните. Вещото лице е посочило, че стойността на щетата, определена по
средни пазарни цени, към датата на ПТП е в размер на 4273,49 лв. с ДДС. Дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарна стойност на вредите
към момента на застрахователното събитие и не може да надвишава действителната
стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. В хипотезата
на чл.411, ал.1 КЗ отговорността на застрахователя по „Гражданска отговорност” е до
размера на платеното на увреденото лице обезщетение, но не е обвързан от него.
На основание чл. 411, ал. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв.,
претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума. При това положение, предявеният
3
иск следва да бъде уважен изцяло за сумата от 859,39 лв., след приспадане на вече платената
от ответника сума в размера.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху дължимата сумата, следва да се присъди
законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба – 24.09.2021 г. до
окончателното й изплащане.
С оглед извода за основателност на главния иск, съдът намира за основателен и иска
по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 07.05.2018 г. – 23.04.2020 г. в размер на 170.61 лв.
С оглед изхода на делото и искането на ищеца за присъждане на разноски по реда на
чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира същото за основателно за сума в размер на 710 лв.,
представляващи държавна такса, депозит за вещи лица, както и адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение на ищеца в
отговора на исковата молба, поради прекомерност, съдът намира за неоснователно, тъй като
същото е съобразено с материалния интерес по делото, с вкл. ДДС, с оглед на представеното
удостоверение за регистрация по ДДС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ..., да
заплати на „ЗАД ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ..., сума в размер на
859.39 лв., главница, ведно със законна лихва за периода от 24.09.2021 г. до изплащане на
вземането, както и обезщетение за забава върху главницата за периода 07.05.2018 г. –
23.04.2020 г. в размер на 170.61 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за
ПТП на 29.10.2017 г. в гр. Пазарджик, по щета № 0020-..-0061-2017, при което водача на л.а.
Сеат Толедо рег. № РА .. ВР ... загубила контрола на автомобила и блъснала л.а. марка
„Джип“, модел „Гранд Чероки“, с peг. № РА .. ВТ, както и да заплати разноски в размер на
710 лв.
Банкова сметка на ..., по която може да бъде платено вземането – IBAN .. в
„Общинска банка“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4