№ 86
гр. Варна, 01.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
и прокурора Св. В. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20223000500154 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:40 часа се явиха:
Въззивникът НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, редовно призован, представлява се от ЕВ. Ц. - директор на
Дирекция „Правни дейности и обществени поръчки“, редовно упълномощена
и приета от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна „В2М“ ООД гр. Варна, чрез управителя В. М.
ЯНК., редовно призована, представлява се от адв. М.Д.-К., редовно
упълномощена и приета от съда от първата инстанция.
Контролиращата страна АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – Варна,
редовно призована, представлява се от прокурор К..
ДИРЕКТОР Ц.: Да се даде ход на делото.
АДВ.К.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПОСТЪПИЛИЯ ОТГОВОР
Производството е образувано по въззивна жалба на Народното събрание
на Република България (по-нататък само НС), подадена чрез надлежно
упълномощени процесуални представители, срещу решение №
260090/03.12.21г. по гр.д. № 521/15г. на ОС-Варна, с което въззивникът е
1
осъден да заплати на „В2М“ ООД, гр. Варна, следните суми:
- 27 460.68лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, които
са формирани от: 11 532.03лв., платена от ищеца в полза на Държавния
бюджет на РБ „такса“ по чл.35а ЗЕВИ (обявен за противоконституционен
през м.08.2014г.) върху производството на ел. енергия от вятърна и слънчева
енергия, която такса била дължима и платена за м.01.2014г.; както и
15 928.65лв., платена от ищеца в полза на Държавния бюджет „такса“ по
чл.35а от ЗЕВИ (който е обявен за противоконституционен през м.08.2014г.)
върху производството на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия,която
такса била дължима и платена м.02.2014г., които вреди са в резултат на
приемането на цитираната норма на 05.12.2013г., но в нарушение на
Конституцията и правото на ЕС – нарушение на чл. 3, пар. 2 от Директива
2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009г. относно
общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на
Директива 2003/54/ЕО, както и на основния принцип за правна сигурност,
включващ защитата на легитимните очаквания и свързана с него забрана за
ретроактивна дейност, а също и нарушение на задълженията на Република
България за постигането на дългосрочната цел по чл. 3, пар. 1 от Директива
2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009г. за
насърчаване на използването на ел. енергия от възобновяеми източници и
изменение и после отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО; ведно със
законната лихва върху горното обезщетение за периода от подаване на
исковата молба на 13.02.2015г. до пълното изплащане на задължението.
- 1 213.73лв. – законна лихва върху частта от обезщетението за вреди в
размер на 11 532.03лв., платена от ищеца в полза на Държавния бюджет на РБ
такса по чл.35а, ал.2 ЗЕВИ (противоконституционна от м.08.2014г.), платена
за м.01.2014г., а лихвата дължима за периода 31.01.2014г. – 12.02.2015г.;
- 1 552.37лв. – законна лихва върху частта от обезщетението за вреди в
размер на 15 928.65лв., платена от ищеца в полза на Държавния бюджет на РБ
такса по чл.35а, ал.2 ЗЕВИ (противоконституционна от м.08.2014г.), платена
за м.02.2014г., а лихвата дължима за периода 28.02.2014г. – 12.02.2015г.;
- сумата от общо 1900.61лв. – разноски по делото, на осн. чл.78, ал.1
ГПК и чл.78, ал.5 ГПК.
Отделно от горното въззивникът е осъден да плати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ОС – Варна, сумата от 350.00лв., на осн.
чл.78, ал.6 ГПК и чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
В жалбата е изложено, че решението е недопустимо и неправилно
поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е
необосновано. Излага се, че съдът е постановил решението срещу ответник,
който не притежава надлежна процесуална легитимация, тъй като
националната ни правна уредба не предвижда възможност да бъде
ангажирана отговорността на НС във връзка с осъществяване на
законодателната му дейност, предвид особения характер на органа и
2
извършваната от него дейност. Последната е публична нормотворческа
дейност и възникващите в резултат на същата отношения не са частни
гражданскоправни или административноправни, поради което и не подлежат
на съдебен контрол. Единственият орган, който може да се произнася по
законосъобразността на дейността на НС е Конституционният съд на РБ.
Освен това суверенът формира чрез преки избори НС и поради това
съдилищата, които правораздават в името на този суверен не могат да
правораздават по отношение на този орган в качеството му на ответник за
извършваната от него нормотворческа дейност, включително и относно
законосъобразността и противоконституционността на законите.
Допълнителен аргумент за горното представлява и материалния обхват,
определен със ЗОДОВ относно случаите, при които може да бъде ангажирана
отговорността на държавата, сред които не попада законодателната дейност
на НС. Поради това и дори да е приложим процесуалният ред на ЗОДОВ, НС
не е процесуален субституент на държавата и в случая следва да намери
приложение нормата на чл. 31 от ГПК - законодателният орган не е сред
определените в чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ ответници (административни органи и
органи на правораздавателната власт). Приведени са аргументи от практиката
на ВКС.
По същия начин стои въпроса и при търсенето на отговорност на
държавата при нарушение на правото на ЕС – ангажира се деликтната
отговорност на държавата (а не на съответния публичен орган) за настъпилите
вреди, но представителството й е регламентирано в чл. 31 от ГПК (цитирана е
практика на СЕС).
Застъпва се становището, че за да осъществи правомощията си в
хипотезата на чл. 22, ал. 4 от ЗКС, законодателният орган следва да бъде
надлежно сезиран чрез субектите, притежаващи законодателна инициатива.
Поради това липсата на законодателна промяна, осъществена от НС, не може
да ангажира отговорността на НС при липсата на осъществена законодателна
инициатива.
Отделно от горното се сочи, че съдът не е разгледал исковете на
предявеното основание и петитум – за нарушение на правото на ЕС, на осн.
чл. 4, § 3 от ДЕС /така изрично т. 5.13 от исковата молба и двете уточняващи
молби на ищеца/. Вместо това съдът се е произнесъл, основавайки изводите
си на противоречие на процесната норма с Конституцията и не е изследвал
въведеното от ищеца основание за ангажиране отговорността на държавата –
по чл. 4, § 3 от ДЕС.
Отделно от горното се поддържа, че решението е неправилно, тъй като
съдът не е изследвал предпоставките за ангажиране на отговорността на
държавата на осн. чл. 4, § 3 от ДЕС – нарушение на правна норма от правото
на ЕС, която да има за предмет предоставянето на права на частноправните
субекти; нарушението да е достатъчно съществено и да е налице причинно-
следствена връзка между нарушението и вредата. Вместо това съдът се е
3
позовал на цитираната в решението съдебна практика на ВКС по аналогични
случаи относно събрани такси по чл. 35а от ЗЕВИ, но без да съобрази, че
същите са по предявени срещу държавата искове по чл. 49 или чл. 55 от ЗЗД
(и обезщетенията се претендират именно поради обявената
противоконституционност на цитираната норма от ЗЕВИ), а не по чл. 4, § 3 от
ДЕС. В тази връзка се излагат съображения, основани на Решение №
3/28.04.20 г. по к.д. № 5/19г. и к.д. № 12/19г. на КС, като се поддържа, че в
настоящия случай обществените отношения, уредени от обявените за
противоконституционна норми от ЗЕВИ са се развили и приключили преди
постановяване на решението на КС, а освен това към датата на постановяване
на последното настоящият съдебен спор не е бил висящ, за да може да се
приеме, че ще се прилагат последиците от обявяването на
противоконституционността на нормите – те действат само за в бъдеще.
На самостоятелно основание се сочи, че е налице богата практика на
СЕС (неговата съдебна практика е задължителна за националните съдилища),
според която въвеждането на 20% такса, дължима от производителите на ел.
енергия от вятърна и слънчева енергия, не е в нарушение на общностното
право и националното законодателство има пълната дискреционна власт да
въвежда необходимите и подходящи механизми за регулиране на
обществените отношения, поради което не може да се обоснове противоречие
на процесните норми от ЗЕВИ с правото и принципите на ЕС (цитирани са
решения на СЕС, вкл. и определения по преюдициални запитвания на
български съдилища). Обобщава се, че фактът на обявяване за
противоконституционни на нормите то ЗЕВИ с решението на КС от 2014г., не
обосновава извод за нарушаване на правото на ЕС.
Поради изложеното се претендира обезсилване на обжалваното
решение, евентуално неговата отмяна и отхвърляне на предявените главни и
акцесорни искове, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна „В2М“ ООД, гр. Варна чрез надлежно упълномощени
процесуални представители, с който същата е оспорена като неоснователна.
Относно оплакванията за нарушение на материалния закон дружеството се
позовава на аргументите, изложени в писмената защита пред
първоинстанционния съд и на мотивите на обжалваното решение. Относно
оплакванията за недопустимост на обжалвания съдебен акт са изложени
следните съображения: поддържа се, че според националното ни право
засегнатите лица имат право на иск срещу всички органи на държавата;
създаването на законите е изключителна компетентност на НС; последното е
надлежно пасивно процесуално легитимиран ответник съобразно
процедурните правила на ЗОДОВ, вкл. и новосъздадената норма на чл. 2в (в
тази връзка се счита, че препращането в тази норма към чл. 7 от ЗОДОВ
означава въплъщаване на идеята на законодателя, че процесуален субституент
на държавата ще е държавният орган, с който длъжностното лице, пряк
4
причинител на вредата, се намира в трудови или служебни правоотношения и
НС не е изключено като ответник по този иск – цитира се и съдебна практика
на ВКС); оспорва се оплакването, че съдът е нарушил диспозитивното начало,
произнасяйки се не по предявения иск с правна квалификация по чл. 4, : 3 от
ДЕС, тъй като произнасянето на съда е в изпълнение на указанията, дадени с
определение по ч.гр.д. № 565/16г., ІІІ г.о. на ВКС и в унисон с друга актуална
съдебна практика на ВКС от 2021г. (цитирани са определения и решения)
според която НС е надлежен ответник по исковете за обезщетение на вреди,
настъпили от приетия противоконституционен закон; на
противоконституционността на закона и самият ищец се е позовал в исковата
молба, а освен това съдът е задължен служебно да следи за силата на
пресъдено нещо, с която се ползва по отношение на всички решението на КС.
Въз основа на изложеното се претендира обжалваното решение да бъде
потвърдено, ведно с присъждане на разноските по делото.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от страна с правен
интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима.
Не са отправени доказателствени искания от страните, а и не е налице
хипотеза на задължение на съда да събира служебно доказателства.
ДИРЕКТОР Ц.: Поддържам въззивната жалба. Няма да соча други
доказателства.
АДВ.К.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подадения отговор, с
изложените в него съображения. Няма да соча други доказателства.
ПРОКУРОР К.: По същество ще изразя становище.
ДИРЕКТОР Ц.: Представям списък на разноските.
АДВ.К.: Представям списък на разноските.
ДИРЕКТОР Ц.: Правя възражения за прекомерност на разноските за
заплатено адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага списъците на разноските представени от
процесуалните представители на всяка от страните.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ДИРЕКТОР Ц.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите изцяло
въззивната ни жалба и да постановите решение, с което обезсилите поради
недопустимост първоинстанционното решение или го отмените изцяло като
неправилно. Подробни аргументи относно недопустимостта на решението
сме развили във въззивната си жалба.
На първо място твърдим, че е налице липса на процесуална пасивна
5
легитимация на НС. И на второ място, но не по важност твърдим, че
първоинстанционният съд е постановил решение като се е произнесъл по иск,
който не е предявен от ищеца. Искът е предявен на основание чл. 4, § 3 от
ДЕС и ищецът излага твърдения за нарушения на общностното право. Тези
обаче твърдения от ищеца въобще не са разгледани от първоинстанционния
съд, който изцяло се позовава на решението на Конституционния съд № 13 от
2014 г. Въобще не са изследвани и елементите на фактическия състав, които
следва в условията на кумулативност да са налице, за да бъде установено по
безспорен начин нарушение на правото на ЕС. В своето решение съвсем
неправилно първоинстанционният съд формално се позовава на общностното
право, като изцяло се позовава на решение № 13 на Конституционния съд,
което според него е задължително и не следва да бъде преодоляно от вече
богатата практика по този въпрос за нарушение на общностното право на
Директива 2009/28/ЕО, която има към настоящия момент. В противоречие
обаче с твърдението, че следва да се съобрази с решението на КС
първоинстанционният съд не се съобразява с едно друго решение на КС и
това е Решение № 3/2020 г., в точка 2, от което съдът изрично посочва, че
противоконституционността на дадена норма, когато се обяви, тя се прилага
по отношение на висящи правоотношения. Настоящите процесни
правоотношения не са такива, те са приключили далеч преди произнасянето
на Конституционния съд по процесната норма и не е налице висящност и
пред съдебна инстанция към момента на влизане на решението в сила.
Претендираме разноски.
АДВ.К.: Уважаеми апелативни съдии, молим съда след като се увери в
коректността на фактите, които сме изложили и в правната им интерпретация,
да отхвърли въззивната жалба депозирана от НС и да остави в сила
първоинстанционното решение. По аргументите, които включително бяха
изложени устно днес, сме взели сме становище, така че няма да имаме нужда
от писмена защита. Моля в полза на доверителят ми да бъдат присъдени
разноски.
ПРОКУРОР К.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбата е
неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно, обосновано и
постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. По
отношение на допустимостта е налице една предистория на развитието на
производството по делото. Първоначално е било прекратено това
производство, но в крайна сметка решението за допустимостта на иска и по
каква процедура следва да се движи, е решена с определение №
161/20.04.2021 г. на ВКС, на чието внимание е бил поставен този въпрос и
съдът включително и в мотивите си коментира, че тази процедура се движи
съобразно обвързващата сила на това определение. Така, че този въпрос е
решен в предисторията на развитието на производството.
По основателността на исковата претенция при първоинстанцинното
разглеждане на делото становището на прокуратурата е било същото, за това,
че претенцията е доказана по основание и по размер. Безспорно е налице
6
съществено нарушение на правото на ЕС на чл. 3, § 2 от Директивата относно
общите правила за вътрешния пазар на ел. енергия. С приемането на чл. 35а
от ЗЕВИ и по-точно с въвеждането на тази 20 % такса, е установено в
последствие от Конституционния съд с решение № 13/2014 г., че са налице
нарушения, т.е. приет един порочен нормативен акт изразяващ се в следното:
От една страна е въведена такса, която не изпълва законоустановеното
съдържимо понятие на понятието „такса“. Защото тази такса е въведена без
срещу нея да се предизвика в полза на юридическо или физическо лице
някакво действие или пък да се предостави някаква услуга. Освен това тази
такса е въведена не за абсолютно всички производители на енергия от
възобновяеми енергийни източници, а само на тези от фотоволтаичните
централи, и също от ветрогенераторите. Ноторно е известно, че енергия от
възобновяеми енергийни източници се получава от биомаса, от води,
геотермален източник, сега океани нямаме на разположение, но също е
предвидено, така че се нарушават принципите на свободния пазар и заради
това тази норма е обявена за противоконституционна. Относно последиците
не следва да се смесва, действително според Конституцията и според
установените правила, при обявяване на една правна норма за
противоконституционна, тя се обявява и занапред е такава, но това не
означава, това е нещо различно от въпроса за правните последици от
противоконституционността на тази норма, тя е довела до негативни
последици, както съдът правилно е отразил, до едно неоснователно
разместване в имущественото равновесие. Причинени са доказани
имуществени вреди, за които има доказателства по делото, няма да цитирам
размера, но са налице доказателства. Поради това би следвало с
приложението на ЗОДОВ да се обезвъзмездят тези доказани имуществени
последици. Моля в този смисъл да постановите Вашето решение.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7