Решение по дело №10174/2023 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 170

гр. В. Търново, 24.07.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ИВЕЛИНА  ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ГЕОРГИ  ЧЕМШИРОВ  ДИАНКА  ДАБКОВА

 

при секретар	М.Н.	и с участието
на прокурора	ВЕСЕЛА  КЪРЧЕВА	изслуша докладваното
от съдия	ЧЕМШИРОВ
по касационно наказателно-административен характер дело №10174 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от началникa на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново  в Главна дирекция „ФК“ при ЦУ на НАП, чрез *** П.С., срещу Решение №29/23.04.2023г. по АНД №205/2022г. по описа на Районен съд Павликени, с което е отменено Наказателно постановление №531243-F531920/15.06.2020г., издадено от началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „Товарни превози“ АД гр. Русе, за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.чл.118, ал.6 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона– касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление, както и присъждане на разноски по производството.

Ответникът по жалбата – „Товарни превози“ АД - гр. Русе, не взема становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С Решение №29/23.04.2023г. по АНД №205/2022г. състав на Районен съд – Павликени е отменил Наказателно постановление № 531243-F531920/15.06.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „Товарни превози“ АД гр. Русе, за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

От фактическа страна по делото е било прието за установено, че на 08.10.2019г. в търговския обект на жалбоподателя – бензиностанция и газстанция, находяща се в гр. Павликени, на ул. „19-ти февруари“ №53, е получена доставка на Пропан Бутан – 4 999,76л. От управителката на бензиностанцията, чието задължение било да въвежда данни за доставки към НАП, бил направен опит да подаде доставката, но от системата излязъл служебен бон, в който било отразено, че доставката не е приета от НАП, тъй като системата е претоварена. При направен повторен опит за въвеждане на данните за доставката в НАП, този път чрез ръчно въвеждане, отново излязъл служебен бон, в който било отразено, че доставката не е приета от НАП поради претоварване на системата. На следващия ден – 09.10.2019г., служителката отново въвела ръчно данните, съдържащи се в документите, съпътстващи доставката на Пропан Бутан, при което излязъл служебен бон, в който било отразено, че е налице успешно подадена доставка към НАП.

На 14.11.2019г., около 11 часа, от служители на ЦУ на НАП, ГДФК, „Оперативни дейности“ била извършена проверка в този търговски обект. При проверката били проверени документите за получаваните горива и реално получените автоматично подадени като данни за наличните количества към НАП по нивомерната система, при което е установено, че по дистанционната връзка за дата 09.10.2019г. са декларирани с АДД №01000000000004859138/08.10.2019г. – 2 750,00 кг х 1,8181 = 4 999,76 л. Пропан Бутан при 15 С, а на 09.10.2019г. по нивомер количеството не е отразено като налято, констатирана е разлика от 2 750,00 кг х 1,8181 = 4 999,76 л. Пропан Бутан за дата 09.10.2019г. за 1 бр. доставка. Констатациите от тази проверка са обективирани в Протокол за извършена проверка №0364107/14.11.2019г., като на 22.11.2019г. от изпълнителния директор на Товарни превози“ АД били представени изисканите с този протокол документи за доставка на горива. На 19.12.2019г., от участвал в проверката инспектор по приходите и в присъствието на свидетел, който не е участвал при проверката на място и по документи, е съставен Акт за установяване на административно нарушение №F531920/19.12.2019г., връчен на представляващия санкционираното дружество на същата дата с отбелязване, че има възражения, каквито са били подадени и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Същите обаче са намерени за неоснователни и от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в ЦУ на НАП е издадено обжалваното пред РС Наказателно постановление № № 531243-F531920/15.06.2020 г., с което на „Товарни превози“ АД – гр. Русе за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати множество неотстраними съществени процесуални нарушения. На първо място е прието, че не е спазен предвидения в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок при издаване на наказателното постановление, който предвид датата на съставяне на АУАН (19.12.2019г.) е изтекъл на 19.06.2020г. В този смисъл е посочено, че според регистъра на НП на НАП процесното НП №  531243-F531920/15.06.2020г. е заведено след НП №531235-F545713/21.08.2020г. и след поне още 21 НП с последваща 15.06.2020г. дати, от което следва, че е издадено след тези дати, респективно след 19.06.2020г. и след изтичане на шестмесечния преклузивен срок. На следващо място е прието, че е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението/нарушенията в АУАН и НП, тъй като с АУАН се претендира извършено едно нарушение в посочен период с описание на осем дати, на които са осъществени към дружеството-жалбоподател осем отделни доставки на гориво, за които са налице разминавания в подадените електронни данни за доставка и тези от нивомерната система, а в НП установеното с АУАН едно нарушение е трансформирано в осем отделни, като този път не се твърди неподаване на данни, а неизпълнение на задължение за подаване на коректни данни. На последно място е намерено, че при съставяне на АУАН не са спазени изискванията на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като същият е съставен и подписан само от един свидетел, който обаче е взел участие единствено при съставянето му, при все, че при установяване на нарушението е присъствал друг служител на ответника. За пълнота на изложението, съдът е посочил и, че претендираното нарушение е недоказано, тъй като макар да е безспорно, че доставката от 08.10.2019г. не е отразена към НАП на посочената дата, то от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че това неотразяване се дължи на обективни причини – претоварване на системата, които могат да се вменят във вина на приходната агенция, но не и на жалбоподателя. В този смисъл е изтъкнато, че при липсата на данни/твърдения неподаването на коректни данни  да е резултат от виновно поведение от страна на проверяваното лице поради манипулация или други подобни неправомерни действия, не може да се приеме, че се касае за неизпълнение на вменено по закон задължение от страна на жалбоподателя. С тези аргументи РС – Павликени е отменил обжалваното пред него наказателно постановление. Така постановеното съдебно решение е правилно.

Съгласно чл. 118, ал. 6 от ЗДДС всяко лице ап ал. 1, т.е. извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. От своя страна издадената на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС Наредба №Н-18/13.12.2006г. визира в чл. 3, ал. 3 задължение на всяко лице, което извършва продажба на течни горива чрез средства за измерване на разход да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. Това се осъществява по начина, указан в чл. 3, ал. 3, изр. второ от същата наредба. 

В конкретния случай проверяващите органи са установили разлика в данните, отчетени от нивомерната система на ЕСФП с данните, които са подадени по реда на чл. 3, ал. 3 от Наредба №Н-18 към информационната система на НАП.

От данните по делото се установява, че в монтираната при дружеството ответник по касация система няма допълнителна намеса, която да препятства възможността за контрол, нито пък да води до изкривявяне или манипулиране на данните, подавани по електронен път до НАП. Не са налице доказателства за нарушена връзка със системата на НАП, манипулиране на данни или липса на коректност при подаването на данните. На практика не се спори, че има разлика в данните, отчетени по ЕСФП и подадени в НАП, но не всяка такава разлика представлява нарушение на изискванията по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, вр. с чл. 3, ал. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. Тези отклонения могат да се дължат на обективни фактори и/или причини, за които оспорващият не може да носи отговорност/ да се вмени във вина на негови длъжностни лица/, поради което няма как убедително да се приеме, че  налице нарушение. 

При правилно установена фактическа обстановка и липса на процесуални нарушения по събирането и преценка на доказателствата по делото съдът е достигнал до правилни изводи досежно липсата на твърдяното нарушение в конкретния случай. Изложените от въззивния мотиви се споделят от настоящото инстанция, която съгласно чл. 221, ал. 2, изр. посл. от АПК препраща към тях.

Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, настоящия състав приема то да бъде оставено в сила. 

При този изход на делото не се присъждат разноски в полза на касатора.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №29/23.04.2023г. по АНД №205/2022г. по описа на Районен съд Павликени, с което е отменено Наказателно постановление №531243-F531920/15.06.2020г., издадено от началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

          

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

 

 

                                                                                         2.