№ 92
гр. Бургас, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Елена П. Г.ева
в присъствието на прокурора Г. Хр. Х.
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Наказателно дело за
възобновяване № 20222000600208 по описа за 2022 година
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по
искане на осъдено лице за престъпление от общ характер за възобновяване на
наказателно дело.
С подаденото искане за възобновяване на наказателно дело, на
основание чл.422, ал.1, т.5, вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, осъденият Д.
В. Н. твърди, че с присъда №77/12.11.2019г. по НОХД№622/2019 г. на РС -
Несебър е признат за виновен и осъден по чл.343б, ал.3 от НК. С решение №
44/28.03.2022 г. постановено по ВНОХД№ 1295/20 г. по описа на БОС
присъдата е потвърдена. Твърди, че и двете съдебни инстанции са тълкували
превратно и избирателно доказателствената съвкупност, като не са обсъдили
всички негови и на защитата му възражения. Навежда довод, че при
извършването на проверката за употреба на наркотични вещества са
допуснати нарушения на Наредба №1 от 19.07.2017г., тъй като не е бил
съставен протокол за приобщаването на тестовата касета, че е налице
празнота във фактологията относно съхранението и приобщаването на тази
касета като годно веществено доказателство в съответствие с разпоредбите на
НПК. Твърди, че обвинението не е доказано по безспорен начин, позовавайки
1
се на заключението на токсикологичната експертиза. Заявява, че при
отвеждането му за извършено медицинско изследване е отказал такова, като е
обяснил, че е приел преди проверката анаболни стероиди, въз основан на
което твърди, че тестът е дал фалшив положителен резултат за употреба на
наркотични вещества, който не се изключва от експертите по
токсикологичната експертиза. Сочи, че основният спорен момент е, кога е
извършено деянието, предвид разминаванията на часовете в протокола за
извършване на проверката и в талона за медицинско изследване. Излага
съображения, че във въззивното решение липсват отговори на всички
възражения направени от него и защитата му. Моли съда да възибнови
наказателното производство по ВНОХД№1295/2020г. на БОС, да отмени
решението на въззивната инстанция и да върне делото за ново разглеждане на
съда.
В съдебно заседание искателят не се явява, редовно призован.
Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас дава становище,
че искането на осъдения Н. за възобновяване на наказателното дело е
допустимо, тъй като е подадено от активно легитимирано лице в изискуемия
по чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок и е насочено срещу съдебен акт,
който не е проверяван по касационен ред. Наред с това заявява, че искането за
възобновяване на наказателното дело поради допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон е
неоснователно. Сочи, че въззивният съд в своето решение е дал отговор на
всички възражения направени от осъдения и неговата защита досежно часът
на изпробването на осъдения и часът посочен в талона за медицинско
изследване, което той е отказал и това е документирано в протокола. Навежда
довод, че видно от доказателствата по делото лицето лично е отведено в
медицинското заведение за вземане на кръвна проба, която той е отказал и
този отказ е документиран. Сочи, че допуснатата грешка досежно посочения
час в талона за медицинско изследване няма доказателствена стойност
относно часа, тъй като лицето лично е отведено в медицинското заведение,
където кръв не му е взета поради направения от него отказ. Твърди, че
въззивният съд е съобразил указанията на ВКС в отменителното решение,
като двете решаващи инстанции са приложили материалния закон правилно,
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават
съдебния акт. Предлага да не се уважава искането за възобновяване, тъй като
2
същото е неоснователно.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
осъдения Н., съобрази устно изразеното в съдебно заседание становище на
представителя на апелативна прокуратура и провери материалите по делото,
установи следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй
като е направено от осъдено лице за престъпление от общ характер и в
изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на
влизане в сила на присъдата, който ден съвпада с датата на постановяване на
последното въззивно решение, поради липсата на законова възможност за
касационно обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен
акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК -
присъда, непроверена по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто
интерес се претендира отмяната.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е неоснователно.
С присъда № 77/12.11.2019 г. постановена по НОХД№622/2019 г.
Несебърският районен съд е признал подсъдимия Д. В. Н. за виновен в това,
че на 01.12.2017 год. около 16.45ч. в к.к. „Слънчев бряг“ , общ. Несебърв, на
пътна отсечка срещу комплекс „Каскадас 3“ управлявал МПС „БМВ 320 Д“ с
рег. №* **** ** след употреба на наркотични вещества, метамфетамин,
установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с
идентификационен №ARJJ- 0041, проба 184, съгласно Наредба
№1/19.07.2017 г за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, поради което на осн. чл.343б, ал.3,
вр. чл.55, ал.1, т.1 и т.2 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода,
което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години и глоба в
размер на 250 лв. Със същата присъда НРС е лишил на осн. чл.343г от НК
подс. Н. от право да управлява МПС за срок от десет месеца, като на осн.
чл.59, ал.4 от НК е приспаднал времето, през което осъденият е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право.
По повод въззивна жалба на защитника на подс.Н., делото е разгледано
в три въззивни производства. Първоначално е образувано
ВНОХД№395/2019г. на Бургаския окръжен съд, с решение по което е
3
отменена осъдителната присъда на НРС №12/15.02.2019г. по НОХД№
962/2018г. поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция. При новото
разглеждане на делото от НРС с присъда № 77/ 12.11.2019г. по НОХД№
622/2019г. подс. Н. отново е бил признат за виновен и осъден по предявеното
му обвинение. При повторното въззивно производство с присъда №96 от
19.06.20г. по ВНОХД№14/2020г. Бургаският окръжен съд е отменил
осъдителната присъда на НРС по НОХД№622/2019г., като подс. Н. е бил
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. С решение №160/04.12.2020г. по н.д. №
583/2020г., І н.о. на ВКС постановената оправдателна присъда на БОС е била
отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд. С решение №44/28.03.2022г. постановено по ВНОХД № 1295/2020г.
Бургаският окръжен съд е потвърдил присъда № 77 /12.11. 2019г. на НРС
постановена по НОХД№622/2019г..
Предмет на настоящото производство по възобновяване е последното
въззивно решение постановено по ВНОХД№1295/20г., което е трето поред
въззивно решение по делото.
Безспорно е установено, че производството по НОХД№ 622/2019г. по
описа на НРС се е развило по реда на чл.371, т.1 от НПК, като подсъдимият и
неговият защитник са изразили съгласие да не се провежда разпит на вещите
лица изготвили заключенията по съдебно - химическата /токсикологична/ и
допълнетилната съдебно - химическа /токсикологична/ експертизи, а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползват тези заключения.
С определение по реда на чл.372, ал.3 от НПК районният съд е одобрил
изразеното съгласие.
Посочените от осъдения Н. и неговата защита основания за
възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348,
ал.1, т. 1 и т.2 от НПК не се подкрепят от данните по делото, поради което
искането е неоснователно. Предходните съдебни инстанции не са допуснали
нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното си
убеждение по основния факт на наказателния процес - извършване на
инкриминираното деяние и неговото авторство. Районният съд подробно и
детайлно е обсъдил събраните по делото доказателства обективирани в
4
гласните и писмени доказателствени средства. Изложени са и съображения,
че е спазен надлежният ред за установяване употребата на наркотично
вещество съгласно действащата към момента на деянието – 01.12.2017г.
Наредба №1/2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещаства, или техни аналози, в сила от 29.09.2017г. Съдът
подробно е коментирал и анализирал възраженията на подсъдимия и неговата
защита досежно индивидуализацията на тестовата касета, нейните показания,
кореспондиращи с показанията на разпитаните свидетели Д. и К.. Решаващият
съд е обсъдил подробно и реда визиран в разпоредбата на чл.6, ал.4 от
цитираната Наредба при отказ на водача да даде кръв за изследване, в който
случай меродавно е показанието на техническото средство. В казуса
безспорно е установено, че при проверката на подсъдимия, при която е
установена употребата на наркотично вещество- метамфетамин, същият е
подписал протокола за извършената проверка без възражения и не е оспорил
показанията на техническото средство пред контролните органи. Наред с това
той се е явил в здравното заведение, но не е дал кръв за изследване, в който
случай е приложима разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредбата. Районният съд е
изложил подробни мотиви, защо не приема заключенията по съдебно -
химическата /токсикологична/ и допълнителна такава експертизи. Дал е
отговор на възраженията на защитата и подсъдимия досежно валидността на
техническото средство, както и че доказателство за употребеното от водача
наркотично вещество не е самата дрегер касета, а резултатът от проведеното
посредством нея изследване посочен в приложената по ДП резпечатка на л.27.
Това е така, защото процесната касета е за еднократна употреба и след
напояване на лакмуса й с достатъчно количество слюнка и провеждане на
изследването на практика е неизползваема и ненужна, тъй като в нея не се
съхранява нищо. Подробно е даден отговор и на възраженията на защитата
относно противоречието при отразяването на часовете при установяване на
извършеното от подсъдимия деяние в АУАН, съответно разпечатката на
дрегер касетата, протокола за извършване на проверката за употреба на
наркотични вещаства, приключила в 16.25ч., талона за медицинско
изследване издаден в 17.40ч. и протокола за медицинско изследване, като в
тази връзка са анализирани показанията на св. Къчовски и разпечатката на
извършения на подсъдимия тест изготвен в 16.19.39ч., който час е отразен и в
дневника за отразяване на резултатите от използване на техническите
5
средства. Подсъдимият е бил отведен в здравното заведание в 17.50ч., където
е отказал даване на кръвна проба. В този смисъл съдът правилно е заключил,
че часът на установяването на извършеното от подсъдимия деяние -
управление на МПС след употребата на наркотични вещества, е 16.19ч., като
съдът правилно е приел за меродавно отразеното в АУАН, че деянието е
извършено окло 16.45ч.
Въззивният съд също е дал отговор на всички поставени от защитата
доводи и възражения. Съдът е извършил подробен анализ на доказателствата
в подкрепа на извода си за авторството на деянието и виновното поведение на
дееца. Изложил е в достатъчна степен съображения по фактите и приложимия
закон. Въззивният съд е възприел анализа на решаващия съд, като го е
доразвил изследвайки доказателствената съвкупност. Обсъдил е възраженията
на защитата досежно начина на извършване на проверката и направените по
време на нея констатации. Установена е по категоричен начин направената от
проверяващите констатация за положителен тест за употреба на
метамфетамин. Съдът е посочил и причините, поради които подс. Н. е отказал
да даде кръв за изследване – че е употребил анаболни стероиди. Съдът
подробно е обсъдил и заключенията на двете съдебно - химически
/токсикологични/ експертизи, както и причините, поради които извършеното
изследване не може да даде отговор за наличие на наркотични вещества към
01.12.2017г., а единствено към момента на лабораторните анализи на тест
касетата - 5-6.04.2018г., когато е установено наличие на биологична проба, в
която не се идентифицирали наркотични вещества, а именно - предвид
изминалото време и стабилността на конкретното наркотично вещество.
Съдът обосновано е посочил заключението по допълнителната експертиза,
съгласно което отсъствието на наркотичното вещество метамфетамин при
лабораторното изследване би могло да се дължи на протекли
разложителни/странични процеси в резултат на изминалото време от
използването на техническото средство до постъпването му в лабораторията
за анализ - 4 месеца. Обсъдена е и посочената от експертите обективна
възможност при проверката с техническото средство да се получи
положителен резултат за употреба на наркотично вещество, а при последващо
лабораторно изследване на остатъчното съдържимо от орална течност върху
колекторния тампон, резултатът да е отрицателен, като са посочени и
причините за това. Съдът е дал отговор и на второто възражение на защитата
6
относно датата на извършване на деянието, която според защитата не е
установена по несъмнен начин. Обсъден е правилно протоколът от
проверката с начало 16.19ч. и край на проверката 16.25ч. Съдът обосновано е
посочил, че различията в часовете на различните документи - за връчване на
талона за медицинско изследване 17.40ч., час за явяване в здравното
заведение - 16.20ч., а в АУАН- 16.45ч. са обяснени от св. Д., както и се
дължат на това, че техническото средство не е отразило верния час на
изследването, но свидетелят е написал него, защото е отразен в разпечатката
на техническото средство. В тази насока правилно са ценени и показанията на
св. Къчовски извършил сервизната проверка на техническото средство и
посочил, че между измервателната система и настройките за часа няма
никаква връзка, както и че по измервателната система не може да се
въздейства по никакъв начин. В тази връзка съдът правилно е посочили че на
01.12.2017г. е била извършена проверка единствено на подс. Н. видно от
данните съдържащи се в дневника за отразяване на резултатите от
използване на технически средства на 01.12.2017г. На последно място изяснен
е и въпросът относно разминаването между посочения в талона за
медицинско изследване час за явяване в Здравната къща - 16.20ч.,
предхождащ часа на издаване на талона - 17.40 ч., като правилно е прието, че
същото не е нарушило правата на подсъдимия. В тази насока са анализирани
показанията на свидетелите К. и Д., от които се установява, че
непосредствено след издаване на талона, те са отвели подс. Н. в Здравната
къща. Кръв за изследване не е била взета, не защото не е било спазено
времето за явяване в здравното заведание, а поради отказ на Н. да даде кръв
за анализ. Този отказ е отразен в протокола за медицинско изследване, който
Н. подписал без възражения. По този начин подсъдимият сам се е лишил от
възможността да бъде доказано твърдението му, че не е употребил
наркотично вещество. Правилно въззивният е посочил, че грешката в
отбелязания час в талона за изследване не може да бъде оправдание за отказа
на дееца да даде кръв за анализ.
Установено е по делото, че не е налице допуснато нарушение при
извършване на проверката с техническото средство, спазени са процедурата и
законния ред, като подсъдимият е бил отведен за проверка и му е предложено
да даде кръвна проба, но същият категорично е отказал такава, като отказът е
бил документиран законосъобразно. Решаващият и въззивният съд правилно
7
са приели, че наличните по делото доказателства установяват по безспорен
начин, че проверката е била законосъобразно извършена и съобразена с
разпоредбите на Наредба № 1/17 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Вярно е, че
приложеното по ДП веществено доказателство - тест касета, не е приобщено
към доказателствения материал по делото по надлежния ред – чрез разписка
или протокол за доброволно предаване, но резултатът от проверката е
безспорно установен от протокола за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества и от разпечатката от техническото
средство.
Правилно съдът е заключил, че заключенията на двете съдебно -
химически /токсикологични/ експертизи не могат да доведат до различен
извод, тъй като експертите са изследвали тест - касетата, а не кръвната проба
на подсъдимия. Правилна е констатацията, че подобно изследване е извън
процедурата и надлежния ред, предвиден в Наредба №1/2017г.
Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения нито в
досъдебната фаза, нито в хода на съдебното производство в двете инстанции.
В този смисъл съдилищата правилно и законосъобразно са приели за
доказано авторството на деянието и наличието на виновно поведение от
страна на подсъдимия,
На базата на задълбочен и прецизен анализ на доказателствената
съвкупност решаващите съдилища са направили обоснован и законосъобразен
извод, че подс.Н. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.
Решаващите съдилища са преценили поотделно и в тяхната съвкупност
всички доказателства по делото. Обсъдени са доказателствените източници и
тяхното значение за приетата фактическа обстановка. Съдилищата са провели
съдебното следствие при спазване принципите за обективно, всестранно и
пълно изследване на доказателствения материал, необходимо за правилното
решаване на делото и формиране на вътрешното убеждение въз основа на
обективно и всестранно установени в пълнота факти по делото. Извършили са
задълбочен анализ на доказателствената съвкупност. На базата на
задълбочената преценка на събраните по делото доказателства са изяснени
правилно фактите по делото.
8
Въззивният съд в съответствие с разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК е
обективирал по ясен и несъмнен начин върху какви доказателства и при каква
тяхна оценка е изградил вътрешното си убеждение. В този смисъл тезата на
осъдения, че двете инстанции не са изпълнили задължението си за
всестранно, пълно и обективно изследване на всички доказателства по делото,
което е довело до неправилно изградено вътрешно убеждение за наличие на
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и доказаност на обвинението, а
следователно и до неправилно приложение на закона, не може да бъде
споделена. Несъстоятелна и неподкрепена от доказателствата по делото е
защитната версия, че подс. Н., не е управлявал автомобила под влияние на
наркотично вещество, а отказът му да даде кръв за анализ е бил поради факта,
че е употребил анаболни стероиди.
И двете съдебни инстанции са обсъдили възраженията на защитата на
подсъдимия и са дали обоснован и законосъобразен отговор на наведените от
тях доводи, като са обсъдили задълбочено обстоятелствата, както от
обективна, така и от субективна страна. Решаващите съдилища са изпълнили
задълженията си по чл.13, чл.14 от НПК за обективно, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото. Изяснени са били всички относими
към предмета на доказване обстоятелства, като са използвани всички
възможни и необходими доказателствени способи. При събирането,
проверката и оценката на доказателствата не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Ето защо е неоснователно
твърдението, че липсват годни и убедителни доказателства в подкрепа на
обвинението. Не са допуснати нарушения по установяване на фактите, а
приетата за установена фактическа обстановка е изложена подробно в
съдебните актове, при дължимия доказателствен и правен анализ. Мотивите
на двете инстанции позволяват да бъде установена действителната им воля и
вътрешното им убеждение. Предвид отрицателния извод за нарушени
процесуални правила, настоящата инстанция не може да подменя вътрешното
убеждение на решаващите съдилища по фактите от предмета на доказване по
чл.102 от НПК. Изводът за отсъствие на съществени нарушения на
процесуалните правила дава основание да се приеме, че твърдението за
нарушение на материалния закон е неоснователно. Установените по делото
фактически данни, на базата на събраните по надлежния процесуален ред
доказателства, са дали пълното основание на двете съдебни инстанции да
9
приемат, че от обективна и субективна страна подсъдимият Н. с деянието си е
осъществил състава на чл.343б, ал.3 от НК.
С искането за възобновяване не се навежда довод за явна
несправедливост на наложеното наказание, тъй като се претендира
оправдаване на дееца.
С оглед на гореизложеното апелативният съд намира, че не са налични
твърдените съществени процесуални нарушения довели до неправилно
приложение на материалния закон, т.е. липсва претендираното основание за
уважаване на искането за възобновяване поради наличие на съществено
нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК.
Мотивиран от изложените съображения, апелативният съд прие, че
искането за възобновяване на наказателното производство по делото е
неоснователно, поради което на осн. чл.426, ал.1, вр. чл.354, ал.1, т.1 от НПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. В. Н. за
възобновяване на ВНОХД № 1295/2020г. на Бургаския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10