Решение по дело №2502/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6925
Дата: 14 октомври 2015 г. (в сила от 21 април 2016 г.)
Съдия: Божана Костадинова Желязкова
Дело: 20141100102502
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2014 г.

Съдържание на акта

 

         Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

                            гр. София, 10.10.2015 г.

 

                      В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 9 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и петнадесета година,   в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря  Т.В. като разгледа докладваното от  съдията гр.д. № 2502/2014г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.226 от КЗ  от Кодекса за застраховането.

 

ИЩЦИТЕ- В.В.П., ЕГН **********, И. П. Б., ЕГН **********, И.Г.Б., ЕГН ********** и М.Г. А., ЕГН ********** , от гр. Р., всички чрез пъл­номощниците им адвокат В. Е. от ПАК и ад­вокат Й.Д. от САК, със съдебен адрес ***, партер, твърдят, че на 12.01.2011 г. в гр. Р., около 18,30 ч. вечерта, И.С.С. управлявал л.а. Фиат Добло с per. № ********* по ул. Петър Богдан от изток на запад. При доближаване на кръстовището, образувано от ул. Петър Богдан и ул. Цанко Церковски, И.С. управлявал горепосочения л.а. със скорост от около 60 км/ч. Времето било студено, пътното платно било отчасти мокро и зацапано с кал. Било тъмно, но уличното осветление работело. В същото време Г.И. Б. след като се бил видял с приятели се прибирал, като тръгнал да пресича улица Петър Богдан в областта на кръстовище­то. Разстоянието между него и автомобила, управляван от И. С., било достатъчно, за да може последният да  забележи преси­чащия пешеходец и да спре, но той бил уморен и разсеян след работния ден, поради което възприел късно пресичащия пешеходец. Последвал удар с предната дясна част на автомобила в дясното бедро и дясната седалищна област на Г. Б., като в резултат на получените травми Г. Б. починал. Сочат, че при Окръжен Съд - Пловдив е било образувано НОХД № 1752/2012 г. по описа на същия, като с присъда № 67/25.06.2013 г. ОС-Пловдив И.С. е бил признат за виновен. Твърдят, че смъртта на Г. Б. е причинила големи страдания на всички негови близки. Г. Б. заедно със съпругата си И.Б. и сина си И.Б. живеели в гр. Р. в общо домакинство. Съвсем наблизо живеела и майката на пострадалия - В.П., а дъщерята на Г. Б. -М.А. живеела със своето семейство. Сочат, че към датата на събитието - 12.01.2011 г. водачът на л.а. Фиат Добло с per. № ********** е притежавал задължителна застраховка „Гражданска Отговорност" на автомобилистите в З. "Е." АД, полица № 071100057311, валидна от 28.09.2010 г. до 27.09.2011 г., поради което молят ответникът да бъде осъден да  заплати на всеки един от тях  по 200 000,00 (двеста хиляди) лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Г.И. Б., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на ПТП - 12.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират и разноски по делото.

ОТВЕТНИКЪТ- „Застрахователно дружество Е." АД, ЕИК ********,  седалище и  адрес  на  управление:***,  представлявано от А.П. - изпълнителен директор, чрез  упълномощен процесуален представител юрисконсулт Ирена Лалова, оспорва предявените искаве по основание и размер. Оспорва наличието на виновно поведение от страна на застрахования в „З.Е." АД водач, както и наличието на причинно-следствена връзка между евентуално настъпили вреди и настъпилото застрахователно събитие. Твърди, че исковете са предявени в изключително завишени размери съобразно принципа на справедливостта, трайната съдебна практика и най-вече социално-икономическите условия и стандарт на живот в Република България. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД прави възражение за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат- пострадалият е предприел пресичане на пътното платно в тъмната част на денонощието, като е престоял необосновано на платното, след което е предприел връщане и пресичане в обратна посока. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за мораторна лихва, като се позовава на кратката 3 - годишна давност, с оглед датата на настъпване на застрахователното събитие /12.01.20011 г./ и датата на завеждане на исковата молба /21.02.2014 г./.

С определение от 28.07.2014г. на основание чл.233  от ГПК  съдебното производство по отношение на ищците- В.В.П., ЕГН **********, И. П. Б., ЕГН **********, и М.Г. Александро­ва, ЕГН **********, е прекратено- същите са релевирали отказ от исковете си пред съда.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

Видно от приложеното по делото заверен препис от влязла в сила присъда  № 67/25.06.2013 г., постановена по НОХД № 1752/2012 г. по описа на ОС-Пловдив, водачът И.С.С. е признат за виновен  по процесното ПТП.

С приложеното към исковата молба удостоверение за наследници № АОУ000000156/02.02.2011 г. на Община Р.,се установява, че ищецът И.Г.Б., ЕГН **********, е син на починалия при процесното ПТП  Г.И. Б. - установява се активната легитимация на ищеца по иска.

Не се оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотншение.

По делото като свидетел  е разпитан Н.Л.И., който установява, че ищецът и починалият живеели в  една къща. Твърди, че ищецът трудно преживява смъртта на баща си- от две-три години е затворен. Баща му помагал при отглеждане на децата, както  и материално.

Разпитаният по делото И.С.С., деликвент, установява механизма на ПТП от своя гледна точка. Показанията на същия са обсъдени при изготвяне на АТЕ. Съдът ги обсъжда при условията на чл.172 от ГПК.

От заключението на  съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице- токсиколог-д-р М., ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че при наличие на 2,22%о алкохол в кръвта се касае за средна степен на алкохолно опиване и това е алкохолната концентрация при настъпване на ПТП- то у пострадалия. Пострадалият е починал веднага. Транспортиран е бързо. Вещото лице изтъква, че няма основания да се мисли, че до аутопсията трупът не е съхраняван по правилата. Касае се за средна степен алкохолно опиване. При средна степен на алкохолно опиване са нарушени всички функции на изследваното лице. Налице е емоционална лабилност, смяна на настроението - от еуфория до потиснатост. Лицата са раздразнителни. Нарушени са мускулния тонус и координацията, равновесието, стеснява се периферното зрение. Походката е несигурна. Споменът за преживяното е частично запазен. Времето за възприемане на слухови и зрителни нарушения се удължава неколкократно. На възрастта на пострадалия са очаквани и нарушения в зрението и слуха, изразени в различна степен при отделните индивиди - дори катаракта и намаляване на слуха. В резултат на приема на алкохол сетивните нарушения се задълбочават.

Прието е заключението на АТЕ, според което механизмът на процесното ПТП е следният: водачът И.Сираков е управлявал лек автомобил Фиат Добло по платното за движение по ул.”Петър Богдан в гр. Р. с посока от изток на запад. По същото време пешеходеца Б. се е намирал в дясно от платното за движение. Когато лекия автомобил е бил на около 30 метра, пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение отдясно наляво по посока на движение на автомобила, в областта на кръстовището. Водачът е реагирал чрез екстремно спиране, но е последвал удар. Съприкосновението е в предната дясна част на автомобила и дясното бедро и седалищна част на пешеходеца. Вследствие на което тялото се качва върху предния капак, плъзга се и с главата чупи предното стъкло. След което изпада пред автомобила. ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието ,около 18:30 часа. Времето е било влажно, без дъжд, без вятър, тъмно. Осветеността е характерна като на осветеност от фарове на автомобилите. Няма данни на мястото на ПТП да има пешеходна пътека, нито светофарна уредба, нито друга пешеходна зона.

 

Относими доказателства за други факти не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Искът е основателен.

Разпоредбата на чл.226 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортнопроизшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Следователно те са легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка, от което са произлезли вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между този водач и ответника - застраховател. Трябва да установи и изискваната от посоченото ППВС родствена връзка между ищецът и починалия.

Не се спори за настъпването на ПТП,  при което е загинал бащата на ищеца.

Не се оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотншение.

Оспорва се виновното и противоправно поведение на водача механизъм на ПТП; причинната връзка между настъпилото ПТП  и смъртта на родственика на ищеца; размерът на обезщетението; механизмът на ПТП; наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия; претенцията за лихва с оглед изтеклата 3 - годишна давност.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав зачита по правилото на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда№ 67/25.06.2013 г., постановена по НОХД № 1752/2012 г. по описа на ОС-Пловдив, от която е видно, че водачът на процесния  автомобил е извършил противоправно и виновно деяние.

С официалния документ- удостоверение за наследници се установява, че ищецът е наследник на починалия при процесното ПТП- Г.И. Б., той е негов син.

Претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в болки и страдания, и настъпването им в причинна връзка от деянието на виновния водач, са установени по несъмнен начин от показанията на разпитания свидетел.

Относно възражението на ответника за наличие за съпричиняване-  в тази насока се събраха доказателства. От приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установи, че пострадалият е бил в средна степен на алкохолно опиване. Вещото лице посочва, че при подобно състояние са нарушени всички функции на лицето. Нарушени са мускулния тонус и координацията, равновесието, стеснява се периферното зрение, времето за възприемане на слухови и зрителни нарушения се удължава неколкократно. На възрастта, на която е бил пострадалият, предвид вероятните сетивни смущения, същите се задълбочават. С оглед заключението, видно е, че времето за реакция многократно се удължава, а адекватното възприемане на обстановката е почти невъзможно. С оглед на  това алкохолно  състояние на пострадалия настоящият съдебен състав приема, че поведението на пострадалия в изключително голяма степен е допринесло за настъпване на тежките вредоносни последици.

Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение. По делото се установи, че ищецът е претърпял  вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на неговия баща. Житейски неоспоримо е, че голяма е скръбта от загубата народител, още повече, че починалият и ищецът са живели в една къща. По делото се установи, че претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в болки и страдания, продължават. При това положение, отчитайки наличието на съпричиняване, икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 100 000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.

 По правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД  деликвентът се счита в забава за обезщетяване на причинените от него вреди от момента на увреждането. Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на застрахования – каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователя. Поради това ответникът е в забава от момента на увреждането и дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва върху главното парично задължение до окончателното изплащане на сумата. Ответникът е релевирал възражение на основание чл. 111, б. „в" от Закона за задълженията и договорите, че вземането за претендираните от ищеца лихви е погасено по давност (три години преди предявяването на иска), което е основателно. Ответникът дължи лихва от  21.02.2011г.

Ответникът дължи и направените от ищеца  разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от  Н №1 за размера на адв.възнаграждение приема, че  адв.възнаграждение е в размер на 2 450лв.(видно от данните по делото съдът се съобрази с Н №1  в старата редакция на чл.7, ал.2, т.4 ).  Разноските, направени от ищеца са 3265лв. от 6530лв.  При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът има право на 3540лв. от 7080лв. След компенсация остават да се присъдят на ответника разноски в размер на 275 лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на  4000лв.

По изложените съображения съдът

 

                 Р        Е        Ш        И      :

 

 

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е." АД, ЕИК ********,  седалище и  адрес  на  управление:***,  представлявано от А.П. - изпълнителен директор,  да заплати на И.Г.Б., ЕГН **********, от гр. Р. чрез пъл­номощниците му адвокат В.Е. от ПАК и ад­вокат Й.Д. от САК, със съдебен адрес ***, партер, по иск с правно основание  чл.226 от КЗ  обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер  100 000 лв.  (сто хиляди лева), заедно със законната лихва върху тази сума от 21.02.2011г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 100 000 лв. / сто хиляди лева/ до пълния предявен размер от  200 000лв.(двеста  хиляди лева).

ОСЪЖДА И.Г.Б., ЕГН **********, от гр. Р. чрез пъл­номощниците му адвокат В.Е. от ПАК и ад­вокат Й.Д. от САК, със съдебен адрес ***, партер, да заплати на „Застрахователно дружество Е." АД, ЕИК ********,  седалище и  адрес  на  управление:***,  представлявано от А.П. - изпълнителен директор,  на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 275 лв.(двеста седемдесет и пет лева).

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е." АД, ЕИК ********,  седалище и  адрес  на  управление:***,  представлявано от А.П. - изпълнителен директор,   да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на  4 000 (четири хиляди лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

     

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: