О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
София, 24.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ІV въззивен състав, в закрито
заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря ……………. и прокурора ……….., като разгледа докладваното от съдия
Атанас С. Атанасов ВНЧД № 688/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.
Образувано е по жалба на Я.В.С. срещу определение
от 11.01.2021 г. по НЧД № 14702/20 г. на СРС, НК, 2-ри състав, с което е потвърдено
постановление на прокурор от СРП от 8.11.2019 г., с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 15236/2019 г. по описа
на 04 РУ – СДВР, прокурорска преписка № 18384/2019 г. по описа на СРП.
В жалбата са изложени доводи, че
първоинстанционният съд, въпреки че е споделил изложените в жалбата срещу
постановлението за прекратяване на наказателното производство доводи, е
потвърдил обжалваното постановление за прекратяване на наказателното
производство. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и да бъдат
уважени исканията, направени в жалбата срещу постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства,
взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания
съдебен акт, намери за установено следното:
Настоящият съдебен
състав намира, че жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на
чл. 243, ал. 5 от НПК, сезираният с жалба срещу постановление за прекратяване
на наказателното производство първоинстанционен съд следва да провери
обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление.
Първоинстанционният съд
само частично е упражнил така възложените му правомощия, като е установил, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство е издадено, без
да са били извършени в пълнота всички необходими процесуални действия за
установяването на относимите към разследването факти. Такива, останали
неустановени, факти са били извършвани ли са били плащания към длъжника на
жалбоподателя по образуваното срещу първия изпълнително дело, които плащания да
са били извършвани от лица, които са били уведомени за изпълнителното дело и е
следвало да се въздържат от плащания към длъжника по него. В това отношение
обосновано първоинстанционният съд е посочил, че само въз основа на показанията
на разпитаните като свидетели по делото длъжник по изпълнителното дело и
неговата сестра не би могло да се кредитират изцяло твърденията им за липса на
такива плащания, след като е могло да бъдат събрани съответни обективни доказателства
за това, чрез изискване на документи от данъчната и осигурителната
администрация и назначаване на счетоводна експертиза.
Настоящият съдебен
състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е потвърдил
постановлението за прекратяване на наказателното производство, като е счел, че
събраните по досъдебното производство доказателства са достатъчни, за да се
формира извод за липса на престъпление по чл. 227е, ал. 2 от НК. В това
отношение следва да се посочи, че на етапа, на който наказателното производство
е прекратено, не може да бъде изяснено кое лице би могло да бъде наказателно
преследване за такова престъпление, доколкото не е изяснено има ли плащания към
длъжника по изпълнителното дело от лице, което по този начин е укрило
задължения на същия длъжник към негов кредитор. Едва след установяване на това
обстоятелство би могло да се извърши проверка дали при наличието на такива
плащания, съответният платец може да е субект на наказателна отговорност за
извършено престъпление по чл. 227е, ал. 2 от НК. При извършване на тази
проверка следва да бъде съобразено и че „търговец“, по смисъла на чл. 1, ал. 1
и сл. от Търговския закон може да са физически лица, които не са еднолични
търговци, ако същите извършват търговски сделки по занятие или са образували
предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3 от ТЗ.
Първоинстанционният съд
неправилно е счел и че проверката му следва да се съсредоточи единствено за
това дали в хода на разследването е установено извършването на престъпление по
чл. 227е, ал. 2 от НК, тъй като принципът non bis in idem не позволявал да се води
разследване и за осъществени други престъпни състави. В процесния
случай, противно на възприетите от районния съд доводи, приложението на
посочения принцип би обусловило невъзможност за извършване на ново разследване
за различни престъпления по изложените в сигнала на жалбоподателя факти, при
потвърждение на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Това е така, защото относими за прилагането на посочения принцип са фактите
относно извършването на определено деяние, а не дадената му конкретна правна
квалификация. Разследването по настоящето дело е започнало по сигнал, в който
жалбоподателят е изложил твърдения за извършени плащания към негов длъжник по
изпълнително дело от лице, което е било задължено да не извършва такива
плащания, след като е било задължено за това по силата на запорно
съобщение. Това ясно е видно от петитума на сигнала,
в който жалбоподателят е поискал да бъде извършено разследване дали е било
извършвано заплащане на длъжника по изпълнителното дело на запорирано
трудово възнаграждение, попадащо извън установените в закона предели на несеквестируемост. При така изложените в сигнала данни и
направените с него искания, съответно и приложените към него доказателства, в
хода на разследването е следвало да бъде проверено дали визираното в сигнала
лице – Е.А.Г.е извършила твърдяните плащания и ако да, дали това поведение
представлява престъпление и по текстовете на чл. 277, ал. 2 от НК или чл. 296,
ал. 2 от НК. Това е било необходимо, доколкото прилагането на разпоредбата на
чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е допустимо, ако бъде
установено, че съответното деяние не представлява престъпление въобще, а не
само по текста, посочен в постановлението за образуване на наказателното
производство.
Съобразно изложеното,
въззивният съд намира, че следва да бъде отменено определението на СРС, с което
е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Вместо това, постановлението следва да бъде отменено и делото бъде върнато на
СРП за продължаване на разследването за изясняване на всички изложени в сигнала
на жалбоподателя твърдения чрез събиране на необходимите доказателства и
тяхното пълно, обективно и всестранно изследване. Едва след установяване на относимата към тези твърдения фактическа обстановка следва
да се извърши и проверката налице ли са основания за подвеждане на поведението
на визираното в сигнала лице към съответния престъпен състав от НК.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СГС, НК, ІV въззивен състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 11.01.2021 г. по НЧД №
14702/20 г. на СРС, НК, 2-ри състав И ВМЕСТО НЕГО:
ОТМЕНЯ постановление на прокурор от СРП от
8.11.2019 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 15236/2019 г. по описа на 04 РУ – СДВР, прокурорска преписка №
18384/2019 г. по описа на СРП.определение от 10.11.2020 г. на СРС, НК, 95-ти
състав И ВРЪЩА делото на СРП за продължаване на разследването съобразно
указанията в мотивната част на настоящето определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.