№ 4
гр. Враца , 11.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на единадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рената Г. Мишонова-Хальова
като разгледа докладваното от Рената Г. Мишонова-Хальова Гражданско
дело № 20201400100372 по описа за 2020 година
С определение № 556/29.12.2020 г Врач. Окр. съд на осн. чл. 232 ал.1 изр.1 от ГПК е
прекратил частично производството по гр.д.№ 372/20 г по отношение на част от
предявените искове против С. М. М. от с.*** *** обл.Враца .
На 26.01.2021 г С.М. ,чрез адв.Е.Т. от АД "В. и Л." София, е подала молба по чл. 248
от ГПК за допълване определение №556/29.12.20 г на ВОС по делото в частта за
разноските, след частичното прекратяване съд. производство по чл. 232 ал.1 изр.1 от
ГПК.
В молбата се твърди, че на адв.Т. се дължи адв. възнаграждение за направените
разноски до частичното прекратяване на делото,още повече ответницата М. не била
дала повод за завеждане на делото в прекратената му част.
Освен това според молителя за всеки от предявените 5 иска се дължало отделно адв.
възнаграждение, вкл.по 4 прекратени иска. Посочва се ,че според Наредбата за мин.
адв. възнаграждения от 2004 г ,на осн. чл.7 ал.2 вр.с пар.2а от ДР на същата наредба,
общия размер на претендираното адв. възнаграждение е 3093,72 лв за 4 оттеглени
иска. При условията на евентуалност се претендира сумата от 2020 лв адв.
възнаграждение за оказано безплатно проц. представителство по делото.
На осн. чл.248 ал.2 от ГПК съдът с разпореждане №1/16.02.2021 г по делото е
изпратил на "Банка ДСК"АД копие от молбата на адв.Е.Т. за допълване
определение№556/29.12.20 г в частта за разноските, което е получено от тях на
01.03.2021 г.
В едноседмичния срок не е депозиран отговор по молбата по чл. 248 от ГПК.
Врач. Окр. съд по повод подадената молба по чл. 248 от ГПК за допълване
1
определение№556/29.12.20 г , в частта за разноските приема следното:
1.Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда вземане на ответника за репарация на
разноските при прекратяване на делото. Чл. 81 ГПК урежда задължение за съда да се
произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция.В случая съдът с определение е прекратил частично
производството по делото , поради оттегляне на част от исковете в хипотезата на чл.
232 ал.1 изр.1 от ГПК.
Молителката е уведомена за частичното прекратяване на делото на 21.01.2021 г, а
молбата е входирана във ВОС на 26.01.2010 г в законния едноседмичен срок за
обжалване на прекратителното определение.
2.Тълкуването на чл. 81 ГПК налага извода, че съдът уважава молбата по чл. 248 ГПК,
само ако направените от ответника разходи предхождат определението за прекратяване
на производството ,в случая по оттеглените частично искове.Тези разходи на
ответника се следват с определението за прекратяване на производството , те не са
разноски по делото, но са разходи по защитата на ответницата.
В случая е изготвен подробен отговор на ИМ, представени са писмени доказателства.С
отговора на ИМ е представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно
между ответницата С. М. М. от с.*** обл.Враца и АД "В. и Л." София, чрез
упълномощения адв. Е. В. Т. ,която да я защитава безплатно по гр.д.№373/20 г по
описа на ВОС на осн. чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА, поради затруднено материално положение.
Приложена е и декларация по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА от С.М.,че АД"В. и Л.",чрез адв.Е.Т.,
ще я представлява безплатно по гр.д.№372/20 г по описа на ВОС.Следователно в
случая се касае до разходи направени от проц. представител по защитата на
ответницата М. ,които съдът определя на осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗА преди определението
за частично прекратяване на делото.
Съдът констатира ,че няма произнасяне в прекратителното
определение№556/29.12.2020 г по делото, поради частично оттегляне на 4 искови
претенции, за разноските направени от ответната страна. Затова молбата по чл. 248
ал.1 от ГПК за допълване определението в частта за разноските е процесуално
допустима, а разгледана по същество О С Н О В А Т Е Л Н А. Тъй като делото е
прекратено в частта за предявени установителни искове в размер на 38 468,26 лв, то
съообразно Наредбата за мин. адв. възнаграждения/2004г/ се дължи адв.
възнаграждение по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на АД "В. и Л."-София чрез адв.Е.Т. от САК в
размер на 2020 лв. Исковата претенция е с главен иск и три аксесорни, които са
обусловени от главния иск и поради оттеглянето им и прекратяване в тази част
производството по делото , дължимите разноски като разходи за защита на
2
ответницата съдът определя в размер на 2020 лв/адв. възнаграждение/
При гореизложеното Врач. Окр. съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение №556/29.12.2020 по гр.д.№372/210 г по описа на ВОС в
частта за разноските както следва:
ОСЪЖДА "Банка ДСК"АД , гр.София с ЕИК *** на осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати
на АД"В. и Л."-София, чрез адв.Е. В. Т. от САК, сумата от 2020 лв/две хиляди и
двадесет лева/ , представляваща разноски /адв.хонорар/ на осн.чл. 78 ал.4 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до
страните пред САСъд.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
3